ТАЙНИТЕ НА ВЕЛИКИТЕ
Певецът сензационно признава, че за втори път е видял смъртта в очите при самолетна катастрофа

За близо 40-те години на сцената Бисер Киров не се е променил особено. Продължава да докарва на онзи “юноша бледен”, възпят от Тодор Колев. Запазил е буйната си черна грива, само дето къдриците му са леко посмачкани от натиска на вечното сомбреро.
След 10 ноември естрадният ветеран “емигрира” в Русия, където продължават да го величаят като символ №1 на “българо-съветската дружба”. Незнайно как е успял да се уреди с квартира в сградата на българското посолство в Москва. Какъв наем плаща, остава “държавна” тайна.
По принцип певецът избягва да дава интервюта за родните медии. Но всяко правило си има изключения. И то се нарича изданието на народа. Специално за ШОУ “българо-съветската” звезда на леката музика довери някои от най-съкровените си и дълго премълчавани тайни. В спомените му за славното минало присъстват имената на такива шоувеличия от Запада и Изтока като Дийн Рийд, Йосиф Кобзон и Алла Пугачова.


- Подържате ли контакти със старите приятели от естрадната гилдия, или предпочитате да се движите в други среди?
- Иска ли питане! Ние, динозаврите, просто не можем един без друг. Вярно, в социалистическата естрада нямаше чак толкова много изпълнители, затова всички си знаехме и кътните зъби. Често се срещах със София Ротару, в прекрасни отношения съм с Йосиф Кобзон и Лев Лешченко.
- Говори се, че сте имали успех не само в бившия СССР, но и на Запад…
- Обиколил съм с гастроли Азия и Африка, пял съм в двете Германии, Полша, бивша Югославия, Чехословакия, Гърция, САЩ, Куба… Шест последователни години имах изяви в знаменитата берлинска концертна зала “Фридрихщадпалас”, бил съм на една сцена с Жак Брел, Рой Орбисън, Рой Кларк.
- Вярно ли е, че не сте искали да ставате певец?
- Никога не съм не се натискал особено за певческа кариера, въпреки че участвах в художествената самодейност. Спомням си как се възмущаваше моят приятел от казармата Георги Минчев: “Ти просто си длъжен да пееш! С глас като твоя аз щях да преобърна света!” Но сигурно в избора ми има пръст и съдбата. В България пристигна една много известна френска певица и покани Гошо на турнето си. Така неговата група остана без солист. Поканиха ме да пея и колелото се завъртя.
- В живота наистина има много малко случайни неща. Вие самият вярвате ли в мистиката?
- Струва ми се, че човек не трябва да вярва в такива неща. Знам, че има хора, способни да гадаят съдбата, но ги избягвам. Нито веднъж, например, не съм се срещал с Ванга, въпреки че имах страшно много възможности. Познавам се с Джуна, със семейство Глоба - Тамара и бившия й мъж Павел. Но мистиката е особено нещо. Ако човек задълбае в нея, може да си усложни живота.
- Значи, не вярвате в предсказания?
- Вярвам, просто смятам, че човек не трябва прекалено много да залита по тези неща. Освен това аз съм син на пастор и затова мисля, че всяко пророчество е грях. Ако човек знае, че утре ще му се случи нещо лошо, а е безсилен да направи каквото и да било, лесно може да изпадне в отчаяние. А ние трябва да не се предаваме, да бъдем вътрешно балансирани.
Не знам как е при другите, но аз предпочитам да съм в неведение какво ще ми се случи за в бъдеще. Не мога да забравя как по време на едни гастроли в Урал някаква жена поиска да ми гледа на ръка. Каза ми, че някой от семейството ми ще умре. Скоро след това почина бащата на жена ми. За мен това е жестоко и противоестествено. Ето защо мистиката не е моята тема. Само да не съм ви разочаровал.
- Ни най-малко. Но все пак, надявам се, не отричате, че има съдба?
- Да, точно в съдбата просто няма как да не вярвам. Преживях две тежки катастрофи - автомобилна, след която от време на време изпадам в амнезия, и самолетна. Машината, с която летях, се запали. Тогава животът ми висеше на косъм, но оцелях. Много съм размишлявал защо се случи всичко това. И разбрах: всеки човек си има определена мисия на земята и съответно - личен ресурс. Когато той се изчерпи, човек умира. Но не и преди това. Пътят, който ни е предначертан, трябва да се извърви докрай.
- Вашият голям приятел Дийн Рид - американският певец с комунистически възгледи, например рано напусна този свят. Значи ли, че е изчерпал ресурса си?
- Вероятно загубата на ресурса е свързана с интензивността на живота. Колкото по-ярък е той, толкова е по-кратък. Що се отнася до Дийн, нещата са относителни. Както и комунистическите му възгледи. Той не бе комунист, а по-скоро, подобно на много американци, идеалист и максималист. Рийд искрено вярваше в победата на доброто над злото. Под зло разбираше американския империализъм, а под добро - комунистическите идеи. Съзнателно напусна Америка и се пресели в социалистическа страна, надявайки се да бъде по-близо до това добро. Именно в този период се запознах с него.
Разучавах една английска песен и ми препоръчаха младеж, който можел да ми помогне. Това беше Дийн. След това почнахме да се срещаме доста често. Заедно пътувахме на младежкия фестивал в Хавана, няколко месеца живяхме и работехме заедно в Москва, докато снимахме филма “Салют, фестивал!” Дийн беше пркарасен човек, романтик. У нас навремето също го обичаха, той беше безумно популярен в Източна Европа и Съветския съюз. Но популярността сред обикновените хора и отношенията с властта са две различни неща. Когато Рийд разбра, че не всичко е толкова просто и еднозначно, вече бе късно. Стана така, че той самият вървеше към своята гибел, правеше всичко възможно, за да я предизвика.
- Какво се случи на това злополучно езеро край Берлин? Навремето соцпресата писа, че става въпрос за политическо убийство.
- Трудно ми е да твърдя каквото и да било, защото, както сама разбирате, не съм присъствал там. Но мога да заявя едно: каквото и да се е случило, Дийн си отиде, страшно разочарован. И не от любовна история, въпреки че когато става въпрос за такъв красив млад мъж, е логично да се предположи и това.
- Сигурно обаче не трябва да се игнорира напълно и версията любовен триъгълник?
- Не мисля. Дийн беше женен за известната немска киноактриса Рената Блум, дъщеря на директора на знаменитата “Дефа”, която бе водещата и едва ли не единствена киностудия в ГДР.
- Изгоден брак!
- Дийн наистина можеше да прави кино в ГДР, режимът го поддържаше. Само не си мислете, че беше жиголо. Първо, той снима най-добрите си филми преди идването си в ГДР. Това са цели 25 ленти в съдружие с италиански и аржентински кинорежисьори. Второ, за да има възможност да прави скъпи подаръци на Рената, той работеше като луд: изнасяше концерти, пееше по клубовете, записваше плочи. Само колко пари гълташе издръжката на разкошната му къща в берлинско предградие!
Според мен всичко бе доста по-прозаично: до дълбоката депресия го докараха хората, които му обещаваха чудеса, но не изпълниха нищо. Той се готвеше да снима свой филм в Рижката киностудия и възлагаше големи надежди на този проект. Обаче го измамиха. Имаше и финансови проблеми: заради тази лента той затъна в огромни дългове, плати със собствени средства и на сценариста, и на актьорите. И остана без пукнат грош. Казват, че Най-малкото защото малко преди това той вече беше правил опит за самоубийство - преряза си вените. Спасиха го и направиха всичко възможно това да не се разчуе. Освен това защо веднага след изваждането му от езерото са го кремирали? Нямаше нито разследване, както се прави в такива случаи, нито полицейско дознание. Защо? Все пак ми се струва, че това е било самоубийство.
А пък аз даже не присъствах на погребението! Когато ми позвъниха, за да ми съобщят за смъртта му, бях в Прага. Както се казва, на две крачки. Но го погребаха набързо, само 15 човека са били на погребението му.
- Струва ми се, че раната от неговата смърт още не може да зарасне в душата ви…
- Ние бяхме много близки. Първата каубойска шапка в живота ми е подарък от Дийн. Той като истински американец я носеше с хъс. Веднъж я свали от главата си и ми я връчи с думите: “Нека ти донесе късмет!” До този момент изобщо не бях носил шапка. Обичах дългите коси, имах разкошна грива, с която страшно се гордеех. Но благодарение на Дийн започнах да се пристрастявам към шапките. Вече си имам цяла колекция. Въпреки че рядко успявам да събера повече от десет, защого непрекъснато ги подарявам на приятели.
Впрочем, колко пъти сомбрерото ми е спасявало живота!
- Че това да не е каска?!
- А вие опитвали ли сте се да се ударите в нещо твърдо с шапка и без шапка? Пробвайте, разликата е огромна. Макар че… По-добре да не го правите. Просто ми повярвайте. За съжаление аз не запазих първата си каубойска шапка - реликвата, която ми подари Дийн. Дадох я на Ала Пугачова, когато правеше Музея на рока в Москва.
- В едно интервю казвате, че мъжът трудно може да преживее без изкушения. Вие имали ли сте много изкушения?
- А вие как мислите? Аз не съм нито ангел, нито “облак в гащи”. Имал съм, разбира се! Но по мое дълбоко убеждение в съвместния живот най-важното е разбирателството и старанието да не накърниш достойнството и свободата на човека до теб. И каквото и да се случи (имам предвид изневяра), мъжът е длъжен да го крие до самата си смърт.
Даже ако жена ми ме хване в леглото с друга, ще отричам всичко и ще крещя: “Не е вярно!” Шегувам се, разбира се, но във всяка шега има и частица истина.
Семейството е най-стабилното нещо в моя живот. За щастие не съм изпитвал дълбоки разочарования в брака си. Имам великолепна съпруга. Заедно сме от 40 години, от 35 сме женени. Нашите отношения винаги са се вмествали в рамките на нормалното. Естествено, и при нас е имало сривове, залези и изгреви - като при всички хора. Имаме две деца - дъщерята е на 33, а синът - на 31.
- И въпреки това не живеете със съпругата си. Защо?
- Наистина, аз вече от няколко години живея в Москва. Настанил съм се под наем в българското посолство. И съм напълно щастлив. Аз по принцип обичам самотата. Често ходя в Германия, където съм живял почти четвърт век и където сега живеят децата ми. А жена ми остана в България. Имаме много имоти. Само лозята ни са над 40 декара! Имаме гори, езера, всичко трябва да се надзирава и стопанисва. Освен това притежаваме и две къщи - едната е в софийско предградие, другата е в Родопите.
- Как успяхте да натрупате такова богатство?
- И таз хубава, че малко ли пари съм спечелил през живота си? След реституцията ни върнаха всичко, което преди 9 септември 1944 г. е притежавала моята фамилия. Жена ми, както и преди, ме чака и знае, че ще се върна. Защото така е било винаги.
- И на естрадата, и в киното бяхте олицетворение на истинския мъж. Какъв смисъл влагате в това понятие?
- Днес е сложно да се говори за това. С новото време дойде и демонстративната толерантност към т.нар. извращения. И това ме плаши! Разберете ме правилно: аз съм абсолютно убеден, че свободата трябва да е навсякъде и че всеки има право на свой собствен живот. Но това не трябва да създава проблеми на другите хора. Защото на практика хомосексуализмът се насажда изкуствено. За да имаш право да се занимаваш с изкуство, трябва да си педераст. А ако не си такъв, значи си бездарен. Много шоута се строят на този принцип и всички шеги в тях са на равнището на задника. Смятам, че и в това, както и във всичко останало, трябва да знаем мярката.
Ако имаш някакви проблеми със секса, си ги пази за себе си, а не ги прави обществено достояние.
- Да, но и самите жени се промениха, станаха много по-уверени, по-разкрепостени…
- Това е неправилно! Жените не трябва да се нагърбват с мъжки функции, дори и само поради това, че мислят с другото полукълбо. Задачата на жената е да намери път към сърцето на мъжа, да го накара да се почувства нужен, реализиран, уважаван, любим. Това е то мъжкото щастие. И такъв мъж ще направи всичко за жена си, ще й свали звездите от небето! Най-страшното за мъжа е да не може да осигури финансово семейството си. Както и да се извъртят нещата, ние, мъжете, сме конете, а вие, жените, сте каруцата. Ние сме длъжни да бягаме напред, да правим нещо, да печелим пари, а вашата работа е да мислите как да устройвате бита, как да създавате уют. Раззбира се, сега младите са много по-свободни и разкрепостени от, да речем, дамите от моето поколение. Кажете ми например къде най-добре може да се разгледа една жена?
- Нямам представа!
- На плажа! Вижте колко привлекателни момичета трупат тен там топлес. И не само по монокини, ами само по една връвчица отзад! От тази гледка всеки нормален мъж направо губи ума и дума.
- Но нали познавачите на мъжката природа твърдят, че чисто голата жена не е така съблазнителна за мъжа, колкото онази, която прикрива част от телесните си прелести с дреха?
- Ще ви отговоря така: и едното, и другото е приятно.
- Последен въпрос. През цялото време на нашия разговор ме гризеше любопитството какъв е този медальон на вас с изображението на меча лапа?
- О, това е багълз. Това означава, че аз съм… индианец, ирокез. Навремето често се снимах във филми с индиански сюжети.
- Червеноликите братя посветиха ли в ирокез в знак на благодарност?
- Не им се оставих. Впрочем, това е доста болезнено, почти като в синагога.

Едно интервю на Жана АРСОВА