Д-р Бончо Бонев, невролог: Oстеохон­дрозата може да се излекува

Пред­ла­га­ме ви ед­но ин­тер­вю с нев­ро­ло­га д-р Бон­чо Бо­нев, за да от­го­во­рим на мно­гоб­рой­ни­те ва­ши въп­ро­си по та­зи тема.

- Д-р Бонев, с как­ви за­бо­ля­ва­ния най-чес­то се сблъс­к­ва ле­ка­рят нев­ро­лог?
- Ос­нов­но със за­бо­ля­ва­ния на гръб­нач­ния стълб и пре­ди всич­ко ос­те­о­хон­д­ро­зата и свър­за­ни­те с нея мно­гоб­рой­ни нев­ро­ло­гич­ни и съ­до­ви на­ру­ше­ния. Нап­ри­мер т.нар. тран­зи­тор­ни ис­хе­мич­ни ата­ки, а съ­що и вер­теб­ро­ба­зи­лар­ни­те на­ру­ше­ния - то­ва оз­на­ча­ва вло­ша­ва­не на кръ­во­то­ка в гръб­нач­но­мо­зъч­на­та ар­те­рия и ос­нов­на­та ар­те­рия на глав­ния мо­зък.
- Как­во зна­чи тран­зи­тор­ни ис­хе­мич­ни ата­ки?
- По-ра­но ги на­ри­ча­ха мик­ро­ин­сул­ти. Тран­зи­тор­ни зна­чи пре­ход­ни, а ис­хе­мич­ни - по­лу­че­ни в ре­зул­тат на прис­к­рип­ва­не и при­тис­ка­не. Тран­зи­тор­ни­те ис­хе­мич­ни ата­ки чес­то въз­ник­ват за­ра­ди ший­на ос­те­о­хон­д­ро­за. Ар­те­ри­и­те в на­шия гръб­на­чен стълб в об­ласт­та на ши­я­та вли­зат вът­ре в не­го и пре­ми­на­ват вът­ре през кос­т­ния ка­нал. То­зи ка­нал и бездру­го е тъ­нък и ако настъпи раз­мес­т­ва­не на ший­ни преш­ле­ни, той се при­тис­ка, при­тис­кат се и всич­ки кръ­во­нос­ни съ­до­ве. То­ва на­ру­ша­ва пос­тъп­ва­не­то на кръв към гла­ва­та и съ­от­вет­но от­ти­ча­не­то на та­зи кръв. Как­то на­ма­ле­но­то пос­тъп­ва­не на кръв към гла­ва­та, та­ка и на­ру­ше­но­то от­ти­ча­не на та­зи кръв пре­диз­вик­ват сход­ни сим­п­то­ми. То­ва са

гла­во­бо­лие, при­ло­ша­ва­не, ви­е­не на свят, до­ри па­ни­чес­ки ата­ки, прис­тъ­пи на страх и за­ду­ша­ва­не

Не е из­к­лю­че­но да се ко­ле­бае и кръв­но­то на­ля­га­не - по­ня­ко­га се по­ви­ша­ва, друг път се по­ни­жа­ва. При на­ру­ше­но­то от­ти­ча­не въз­ник­ва по­ви­ша­ва­не на вът­ре­че­реп­но­то на­ля­га­не. И пак гла­во­бо­лие с пул­си­ращ ха­рак­тер, при­ло­ша­ва­не и пов­ръ­ща­не.
- В те­зи слу­чаи как мо­же да се по­мог­не на бол­ния? С ле­кар­с­т­ва ли?
- Раз­би­ра се, пре­па­ра­ти­те раз­ши­ря­ват кръ­во­нос­ни­те съ­до­ве, по­доб­ря­ват тро­фи­ка­та на тъ­ка­ни­те и кон­су­ми­ра­не­то от тях на кис­ло­род и по­лез­ни ве­щес­т­ва. Но ко­га­то съ­щес­т­ву­ва ме­ха­ни­чна при­чи­на - при­тис­ка­не на кръ­во­нос­ни съ­до­ве, раз­мес­т­ва­не на преш­ле­ни, то­га­ва ле­кар­с­т­ва­та ня­ма да по­мог­нат. Тук ид­ва ред на ма­ну­ал­на­та те­ра­пия и ос­те­о­па­ти­я­та, а ле­кар­с­т­ва­та са до­пъл­ни­те­лен ме­тод.

Же­ла­тел­но е да се за­поч­не с по-бе­зо­пас­ни­те ме­то­ди –

хи­ру­до­те­ра­пия, реф­лек­со­те­ра­пия. Ос­нов­ни­те ме­то­ди оба­че та­ка или ина­че са ма­ну­ал­на­та те­ра­пия и ос­те­о­па­тич­но­то въз­дей­с­т­вие.
- Те­зи ме­то­ди во­дят ли до из­ле­ку­ва­не, или са­мо вре­мен­но об­лек­ча­ват сим­п­то­ми­те?
- Всич­ки жи­ве­ем нап­рег­на­то и под стре­с. Под­ло­же­ни сме на мно­го от­ри­ца­тел­ни емо­ции, ра­бо­тим дъл­го вре­ме на ком­пю­тъ­ра, се­дим пред те­ле­ви­зо­ра. Всич­ко то­ва въз­в­ръ­ща бо­лест­та, но след се­ан­си по ма­ну­ал­на те­ра­пия ре­ми­си­я­та е мно­го по-дъл­га, от­кол­ко­то след ле­че­ние с ле­кар­с­т­ва. Ако си нап­ра­ви­те тру­да да

спор­ту­ва­те, да плу­ва­те и се раз­хож­да­те, про­яв­ите на ос­те­о­хон­д­ро­за­та мо­гат и съв­сем да из­чез­нат

Не­дос­ти­гът на дви­же­ния и чист въз­дух, как­то и хро­нич­ни­те стре­со­ве са в със­то­я­ние да вър­нат бо­лест­та в са­мо­то на­ча­ло.
- А по ка­къв на­чин дей­с­т­ват стре­со­ве­те?
- При стрес ор­га­низ­мът от­де­ля го­ля­мо ко­ли­чес­т­во хор­мо­ни и се получава хор­мо­нал­но и нер­в­но из­то­ще­ние. Ето за­то­ва хо­ра­та каз­ват, че всич­ки бо­лес­ти са от нер­ви. Ме­ха­низ­мът на въз­дей­с­т­вие на стре­со­ве­те е мно­го сло­жен и не е док­рай изу­чен и из­с­лед­ван. Но на прак­ти­ка хо­ра­та се оп­лак­ват та­ка: “Док­то­ре, ако мал­ко по­нер­в­ни­ча, за­поч­ва да ме бо­ли кръс­тът”. То­ва е свър­за­но с мо­зъ­ка, с нер­в­на­та сис­те­ма. Не е из­к­лю­че­но чо­век да по­нер­в­ни­чи и да си пре­диз­ви­ка ин­султ. То­ва ве­че всич­ки го зна­ят. Но мо­же би са мал­ко те­зи, ко­и­то са чу­ли, че ра­ди­ку­ли­тът съ­що мо­же да се про­во­ки­ра от нер­в­ни­че­не и стре­со­ви си­ту­а­ции.
- Пра­вил­но ли ви раз­би­рам, че мик­ро­ин­сул­тът и обик­но­ве­ни­ят ин­султ са раз­лич­ни не­ща?
- Да, за­то­ва на­ри­чат мик­ро­ин­сул­та тран­зи­тор­на ис­хе­мич­на ата­ка - кръ­во­нос­ни­те съ­до­ве по­лу­ча­ват вре­мен­ни спаз­ми. Съ­сед­ни­те тъ­ка­ни не стра­дат, ня­ма ор­га­нич­ни из­ме­не­ния, има са­мо фун­к­ци­о­нал­ни на­ру­ше­ния.
Но има и ис­хе­мич­ни ин­сул­ти - ако спаз­ми­те об­х­ва­нат зна­чи­тел­на об­ласт от мо­зъ­ка и про­дъл­жат дъл­го. То­га­ва мо­зъч­ни­те тъ­ка­ни стра­дат, а ня­кои клет­ки уми­рат, ко­е­то ве­че е не­об­ра­ти­мо. Мно­го по-ряд­ко, но все пак се случ­ва и по-теж­ко със­то­я­ние - хе­мо­ра­ги­чен ин­султ, ко­га­то при спук­ва­не на кръ­во­но­сен съд се по­лу­ча­ва кръ­во­из­лив в мо­зъ­ка.
- Свър­за­но ли е въз­ник­ва­не­то на ин­сул­ти­те с на­ру­ше­ния на кръв­но­то на­ля­га­не?

- Кол­ко­то по-ви­со­ко е кръв­но­то на­ля­га­не, тол­ко­ва по-го­лям е рис­кът от хе­мо­ра­ги­чен ин­султ

При хи­пер­то­ни­ци с “го­лям стаж” то­зи вид ин­султ настъпва по-ряд­ко, за­що­то тех­ни­те кръ­во­нос­ни съ­до­ве са раз­ши­ре­ни, а сте­ни­те уде­бе­ле­ни. То­ва е ре­зул­тат от ате­рос­к­ле­ро­за­та. Мно­го по-опас­но е, ко­га­то кръв­но­то на­ля­га­не ряз­ко се по­ви­ши при от­но­си­тел­но здрав чо­век. И то­ва се слу­чи вслед­с­т­вие на те­жък стрес или притиснати ший­ни ар­те­рии. При не­под­гот­ве­ни съ­до­ве то­ва мо­же да до­ве­де до спук­ва­не на то­зи кръ­во­но­сен съд.
Ис­хе­ми­чен ин­султ мо­же да въз­ник­не и при нис­ко кръв­но на­ля­га­не. То се по­лу­ча­ва пак от спаз­ми на кръ­во­нос­ни­те съ­до­ве. В край­на смет­ка ни­що не става без при­чи­на. Та­ка и гръб­нач­ни­ят ни стълб: тър­пи, тър­пи и се стиг­не до хро­нич­ни из­ме­не­ния. А след то­ва ня­ка­къв вне­за­пен фак­тор пре­диз­ви­ка при­тис­ка­не на нерв или кръ­во­но­сен съд.
- Как­во се пра­ви, ако чо­век по­чув­с­т­ва ряз­ка бол­ка в гър­ба или кръс­та? И как­во мис­ли­те за опе­ра­ци­я­та на гръб­нач­ния стълб?

- Ви­ка се “Бър­за по­мощ”

А ос­нов­но­то ле­че­ние е сис­те­ма с обез­бо­ля­ва­щи, про­ти­во­въз­па­ли­тел­ни, хор­мо­нал­ни и про­ти­во­о­точ­ни пре­па­ра­ти. След­ват фи­зи­о­те­ра­пия, ма­са­жи, ле­чеб­на физ­кул­ту­ра. По от­но­ше­ние на опе­ра­ци­я­та - по­ня­ко­га тя е един­с­т­ве­ни­ят из­ход от си­ту­а­ци­я­та - при­тис­на­ти са важ­ни кръ­во­нос­ни съ­до­ве или нер­ви и са­мо по опе­ра­ти­вен на­чин мо­же да се по­мог­не, до­ри да се спа­си жи­вот. След опе­ра­ци­я­та оба­че е въз­мож­но да се про­ме­нят фи­зи­о­ло­гич­ни­те из­вив­ки на гръб­нач­ния стълб и да се по­ви­ши на­то­вар­ва­не­то на ня­кои преш­ле­ни за смет­ка на дру­ги. За­то­ва пър­во тряб­ва да се при­ло­жат всич­ки кон­сер­ва­тив­ни ме­то­ди

и в кра­ен слу­чай се сти­га до опе­ра­ция

- Пре­по­ръч­ва­те ли ня­как­ви уп­раж­не­ния?
- Пре­по­ръч­вам, раз­би­ра се. Но тряб­ва мно­го да се вни­ма­ва - ед­но и съ­що уп­раж­не­ние мо­же да по­мог­не, а мо­же и да на­не­се вре­да.
Мно­го е важ­но да се на­у­чи­те да от­пус­ка­те ши­я­та си.
Пред­с­та­ве­те си, че ви е на­те­жа­ла гла­ва­та и се е от­пус­на­ла на гър­ди­те ви. Вие я пов­ди­га­те, а тя са­ма пак се от­пус­ка и се кла­ти нас­т­ра­ни под соб­с­т­ве­на­та си те­жест. То­га­ва сло­же­те ръ­ка на гла­ва­та си и я из­пъ­не­те, за да се раз­тег­нат преш­ле­ни­те и мус­ку­ли­те на ши­я­та, а и по-на­до­лу. След то­ва ту с ед­на­та, ту с дру­га­та ръ­ка нак­ла­няй­те гла­ва ту към ед­но­то, ту към дру­го­то ра­мо, а тя да се съп­ро­тив­ля­ва. По­вяр­вай­те, ако се на­у­чи­те да от­пус­ка­те и от­с­лаб­ва­те ши­я­та си, а не да е нап­рег­на­та и ед­ва ли не ка­мен­на, то­га­ва

ня­ма да ви се на­ло­жи да хо­ди­те при нев­ро­лог

- С как­во мо­же да се по­мог­не при въз­па­ле­ние на се­да­лищ­ния нерв?
- При­чи­на за та­ко­ва със­то­я­ние най-чес­то е по­яс­на­та ос­те­о­хон­д­ро­за. Има уп­раж­не­ния и за та­ка­ва бол­ка. Но доб­ре по­ма­га хи­ру­до­те­ра­пи­я­та. Ако усе­ща­те бол­ка, задължително ще се по­лу­чат оток и спа­зъм. Те­зи три сим­п­то­ми вза­им­но се за­сил­ват един друг. За­то­ва, ако пре­мах­не­те ото­ци­те чрез хи­ру­до­те­ра­пия, ще на­ма­лее спа­зъ­мът, нер­вът ще се ос­во­бо­ди и бол­ка­та ще на­ма­лее. Ако ма­ну­ал­ни­те ме­то­ди пре­мах­нат ме­ха­нич­но­то при­тис­ка­не, ще из­чез­нат и въз­па­ле­ни­е­то, и ото­кът, и бол­ка­та. То­ва, ко­е­то мо­же­те са­ми да нап­ра­ви­те, е да на­ма­ли­те на­то­вар­ва­не­то. Но­се­те кор­сет. Наг­ря­вай­те кръс­та със су­хо и топ­ло - ко­жен ко­лан нап­ри­мер, за­що­то сгря­ва­щи­те мех­ле­ми мо­гат да пре­диз­ви­кат из­га­ря­не, ко­е­то ще уве­ли­чи ото­ка и бол­ка­та. Грей­ка мо­же да из­пол­з­ва­те, но пак тряб­ва да не се пре­ка­ля­ва, за­ра­ди ото­ка. По-по­лез­но е тор­бич­ки с пя­сък или сол. Тряб­ва да се чув­с­т­ва­те ком­фор­т­но, а не да се из­го­ри­те.
- До­пус­ти­мо ли е чо­век сам да из­тя­га гръб­нач­ния си стълб?
- Да, но мно­го вни­ма­тел­но. В ни­ка­къв слу­чай не тряб­ва да се проб­ва­те на ви­сил­ка, още по-мал­ко да ска­ча­те от нея. То­ва мо­же да е опас­но. На­ме­ре­те друг по-мек на­чин да се из­пъ­не­те.
- С как­во още мо­гат да си по­мог­нат хо­ра­та, ко­и­то се из­мъч­ват от нев­ро­ло­гич­ни бол­ки?
- Да оти­дат на мо­ре,

со­ле­на­та во­да е мно­го по­лез­на

Мо­же и на ба­сейн - да не е сту­ден оба­че. Во­да­та пре­мах­ва вер­ти­кал­но­то нап­ре­же­ние в гръб­нач­ния стълб, от­пус­ка го и му при­да­ва фи­зи­о­ло­ги­чна­та фор­ма, ко­я­то е най-под­хо­дя­ща­ за не­го.
- А по­лез­ни ли са ба­ни­те със сол?
- По прин­цип са по­лез­ни, но ва­ни­те не са дос­та­тъч­но го­ле­ми, за да мо­же чо­век мак­си­мал­но да из­пъ­не гръб­нач­ния си стълб.
- Ще да­де­те ли ня­как­ви съ­ве­ти за хра­не­не­то?
- Не яж­те со­ле­но и лю­ти­во, за­що­то за­сил­ват въз­па­ле­ни­е­то и ото­ци­те на нер­в­на­та тъ­кан. Не пий­те би­ра в го­ле­ми ко­ли­чес­т­ва, а при бол­ки въ­об­ще се от­ка­же­те от нея. Ако си пий­ва­те ра­кия по праз­ни­ци­те, не за­мез­вай­те със со­ле­ни ме­зе­та. То­ва, ко­е­то ис­кам да пре­по­ръ­чам и ко­е­то е мно­го важ­но, е да из­бяг­ва­те стре­со­ве­те най-ве­че. Спор­ту­вай­те - за вся­ка въз­раст си има под­хо­дя­щи уп­раж­не­ния. Пе­ри­о­дич­но се прег­леж­дай­те при спе­ци­а­лист. Не ча­кай­те да ви за­бо­ли и то­га­ва да отидете. На­ли ви­на­ги та­ка каз­ва­ме - по-лес­но е да се пре­дот­в­ра­ти, от­кол­ко­то след то­ва да се ле­ку­ва.

Ед­но ин­тер­вю на Ян­ка БО­ЯД­ЖИ­Е­ВА