Иван обичаше жена си, а тя него – не!
Росица Новева - “скандалното момиче на милионера Зографски”, е била обрана след заплаха с нож точно в деня на побоищата пред парламента, разузна “ШОУ”. Веднага се свързахме с нея, за да разучим подробности около инцидента. Мнозина от обкръжението на Роси Новева казват, че тя е чувствителна и ранима, чужда на материалното в живота. Близките й твърдят, че в лицето на 98-годишния Иван Зографски Роси наистина е открила голямата си любов. След смъртта му през юни 2007-а, Роси претърпя тежка черепно-мозъчна операция след падане. Сетне се оттегли от светския живот и потъна в дълбока самота. “ШОУ” научи, че подготвя изложба от картини, които рисува в скромния си мезонет в кв. “Лозенец”, който обитава само с персийския котарак Марк Антоний.

- Роси, ударите в живота ти изглежда не свършват...Разчу се, че повторно си била изнасилена наскоро и че наскоро пък са те ограбили...
- Всеки човек трябва да си изживее периодите. Аз, като си обърна едната буза, и получавам шамар от другата. Но приемам търпеливо ударите. Като уроци. Много от нещата обаче се случват, без да си виновен. Че съм била изнасилена миналата година, разбрах постфактум от лекарите. Защото единственото, което помня оттогава, е, че вървейки по улицата, бях вече близо до дома, когато чух мъжки гласове:

“Ето го курвето Роси Новева!” После нещо ме тресна по главата и вече нищо не помня.

Събудих се легнала в двора на училището. Вече съмваше. Учудих се, че напипах джиесемите в джоба си –не ги бяха взели. Кои са, какви са – не знам. Имаше много строежи в района тогава, много пришълци-работници...А грабежът беше наскоро. Ограбиха ме точно вечерта в онази сряда, на 14-ти, когато бяха протестите на площада пред парламента. Същият ден почина моят чичо. Стана ми мъчно, че една вечер той искаше да говори с татко, а той спеше и аз му казах: ”Обади се по-късно!” Но той не се обади. И сега, като чух, че е умрял, ми стана мъчно. Почувствах се нестабилна. Трябваше ми утеха. От години знаех за една възрастна жена – циганка, гледачка, при която ходеха много звезди в България. Тръгнах към дома й – един коптор в махалата около “Константин Величков”. Едва там разбрах, че е починала наскоро. Дъщеря й се държа с мене доста враждебно: “Тръгвай си!” – ми каза. И аз си тръгнах. Тогава ме догони една друга жена и ми вика: “Искаш ли аз да ти гледам?!” Отказах, но както вървяхме, тя взе да ме дърпа. И изведнъж някой ми опря нож в гърлото. Един мъж, който явно не се появи случайно на мястото, а е бил в договорка с нея. Всичко е било организирано – само са чакали жертва като мен. Свалиха ми всичко.

Даже ми бръкна в бикините оная, да види дали не крия нещо.

Очилата ми с диоптър даже взеха. Представяш ли си?! Отидох веднага в Трето районно да подам жалба – изобщо не ми обърнаха внимание. Макар да ги уверявах, че бих разпознала жената и че мога да посоча и къщата, където ме пресрещна. Не ги интересуваше. Най-накрая отидох в НСБОП. Там ми казаха, че там се занимавали с организираната престъпност. Попитах ги: “А двама, които ти правят организирана клопка, това не е ли вече организирана престъпност?!”

- Роси, предишния път, когато се заговори, че са те изнасилили, ти беше при Венета Райкова и май не срещна разбиране от нея...
- Не искам да търся вини. Ако някой иска да си изпита нервите, трябва да поживее в България. Толкова много злоба има тук. На никого не мога да се сърдя. Бях в болницата, тъкмо се събуждам от операцията и сестра ми каза за Венета: “Роси, Вени иска да ти донесе някои неща!..” И Венета дойде с камери и ме снима с бинтовете по главата. После тези снимки обиколиха всички медии. Нито изнасилването, нито операцията ми са неща, от които някой трябва злорадо да се храни, изпълнявайки “професионалния” си дълг. Имаш ли смелост да опипаш черепа ми? / плъзга ръката ми по черепа си – личат грапави следи от операцията/. Е, мислиш ли, че съм имала сили тогава да се боря с някой, който непременно иска да нахлуе, за да ме снима в това състояние?!

- А защо онова момче в “Горещо”, което ти представи за твой интимен приятел, не се показа в крайна сметка – ти не му ли се разсърди тогава?
- Не. Той се притесни. Тодор се казва той, и е много красиво момче – с едни наситеносини очи...Не му се сърдя, защото той ме беше предупредил, че не иска да го показват по телевизията. Продължаваме да се чуваме с него отвреме-навреме – по празниците.

- Зная от близки на Зографски хора, че той се е измъчвал от твоите изпълнения в Къщата на ВИП Брадър и на два пъти е искал да тръгне към Бояна и да те прибере – възпирали са го, за да не се излага със слабостта си към теб...
- Наистина ли?! /в очите на Роси бликват сълзи, които тя безмълвно изтрива от очите си/. Всички ме възпираха да не участвам. Питах сестра си, питах баща си, питах приятели... И накрая направих точно това, което не ме посъветваха!..Знаеш ли, ако ме питаш дали ме е упрекнал за това каква се показах в Къщата, ще ти кажа: Не. Само ми каза: ”Всъщност, аз те разбирам!..” С мен са се държали гадно много пъти негови уж приятели и подчинени. Цеца, която му носеше храна в апартамента, която той почти не докосваше.., неведнъж и дваж, когато той й е казвал: “Донеси ни нещо от менюто – за мен и Роси!..”, тя се е връщала с една порция – за него, като изобщо не се свенеше да му каже пред мен:

”Махнете го този боклук, Зографски!”

– за мене. Той не понасяше подобно отношение. Всъщност с нея никога не е бил близък – беше приятел с мъжа й, който също почина през миналата година. Жива и здрава да е, и да й върви бизнесът! За да бъде един човек толкова лош, трябва да е изтъкан от комплекси.

- Вярно ли е, че още тъгуваш за Зографски?
- Не мога да го забравя този човек!!! Аз много го обичам!..За мен той не е умрял. Не знам дали някой друг го е обичал толкова, колкото аз. Той често ми се явява насън.

- Как го сънуваш?
- Повече ми се кара. Може би ме напътства по този начин. Но връзката между нас все още съществува.

- Но Роси, ако не се освободиш от това, може би няма да срещнеш отново любовта...
- Ще срещна отново любовта, ако някой прилича на него.

- Всички мислят, че той ти е оставил пари...
- Имам една рента, с която се издържам в момента. По завещание притежавам и 37% от акциите на холдинга – всъщност неговите акции, но роднините му твърдят, че е написал това завещание не с акъла си, т.е. като много болен.

- Няма ли да оспориш това пред съда и да докажеш правото си?
- Не. Баща ми също ме съветва да не го правя. Винаги, като стане дума, ми казва: ”Роси, остави всичко зад гърба си и започни живота си отначало!” Сигурно е прав. В момента съм една беднячка, но колкото и да не ми вярват, аз никога не съм преследвала материален интерес. Когато ми откраднаха всички бижута, които ми беше подарил – и то

от сейфа в неговия хотел във Варна ми ги откраднаха,

аз нищо не казах. Той не искаше да прави скандали, макар чудесно да знаеше, че крадецът е вътрешен човек. Каза ми:”Остави, ще ти купя други!..” Това никога не стана, защото той се разболя, но не ме и вълнува - мога да живея и без бижута. След смъртта на Зографски дори не съм влизала в Японския.

- Мрази ли те семейството му?
- Ами, може би от тяхна гледна точка, няма за какво да ме обичат. Веднъж само ми се обади жена му и ми каза, че се надява да съм дискретна. Отговорих й с “Добре!”, и това беше. Аз лично ги уважавам, а какво е тяхното отношение към мен, вече да ти кажа право не ме интересува. Разбирам ги донякъде...Но къде бяха те, когато той беше много зле?! Няма да забравя онази тежка нощ, когато той получи първия си инсулт. Аз викнах охраната. Питах го къде иска да го откараме, а той само кимаше с глава за “да” и “не”. Тогава организирах в “Пирогов” да му направят специална стая. Още в самото начало, когато лекари казаха, че има начален стадий на Паркинсон и аз предупредих роднините му, те не взеха никакви мерки. Стар бил, ръцете му треперели от старост и т.н. Може би можеше да му се помогне, ако бяха взети мерки навреме, защото първият инсулт получи след паркинсонова криза – не можеше да движи ръцете и краката си и се изплаши. От страх получи инсулта.

Знаеш ли, той обичаше много жена си, много я обичаше. А тя него – не. Аз не я упреквам, защото той много й е изневерявал,..като всеки богат и красив мъж...Но тя се държеше с него студено. Единственият му близък човек бях аз!..

- А теб как те наричаше?
- Либсен. Любима.

- Последната ви среща?
- Преди да замине за Берлин. Аз се бях изолирала и не му се обаждах, нито ходех при него. Обади ми се шофьорът му, когато вече бяха напът за летището и ми каза: “Моля те, Роси, ела – ако трябва ще те изчакаме, ще задържим самолета!..” Тръгнах веднага. Купих един букет от различни цветове рози – имаше дори зелена между тях – направих му един пъстър букет. И тогава,

в тази последна наша среща той ми каза: “Аз умирам!..”

А аз, за да го ободря, отговорих така с малко пресилена веселост: “Глупости, къде си тръгнал да умираш?!” Вътре в себе си обаче знаех, че се виждаме за последен път. Така и стана. Искаш ли да видиш какво ми подари за последната ни Коледа?

- На колко беше, когато почина майка ти?
- На 15. А сестра ми – с две години по-малка. Баща ми направи всичко да ни отгледа и между нас тримата има силна връзка.

- Всъщност той ли те запознава със Зографски?
- Той ми беше казал, че мога да се обърна към Зографски за помощ, ако не потръгнат нещата ми в София. Но аз дълго време отлагах тази среща. И вече като видях, че няма накъде, едва тогава го потърсих.

Едно интервю на Еми Мариянска