Димитър Ковачев – Фънки отново е сред журито в новия сезон на "Мюзик айдъл" заедно с Дони и Мара Отварачката.
"Зверско бездарие цари по конкурсите у нас. Вижте само какво става на "ЕвроБГвизия". Кой ги пуска тези хора да ни тормозят?"- диви се рокаджията. Той е роден на 19 януари 1960 г. Завършва Консерваторията. През 1991 г. заедно с Иван Несторов - Амебата създават "София мюзик ентърпрайсиз" /СМЕ/. Имат над 500 концерта. Гостували са им "Назарет", "Джипси кингс", "Металика", "Дийп Пърпъл", "Джудас Прийст" и др. Прякорът му Фънки е още от консерваторията. Той колекционира бас китари - има 28. Къта и колекция от над 350 бейзболни шапки.

- Фънки, разчу се, че пак си се “уредил” в журито на новия “Мюзик айдъл”? Освен това си единственият, който се “повтаря”!? Да не са те взели този път за председател?
- Не, поканиха ме за редовен член . Това с председателството беше чисто български вариант. Но ако има някой, който да може да бъде председател, това е Вили! Не виждам кой може да го замести. Просто няма нужда от председател. По принцип журито по света е от три гласа.

- Колко свестни идоли излязоха от последния път?
- Последните 12 човека, които дръпнахме накрая, са в шоубизнеса. Почти всички се занимават с нещо в тази област. Но ние не се занимаваме с това какво правят. Нашата работа свършва дотам, до момента в който ги намерим. Оттам нататък си ги хващат вече компаниите. Ние сме дотам.

- На последния айдъл - Тома, все пак му “подаде” пръстче? Помогна му и за албума, свири с него...
- Е, защото сме приятели.

- Има ли начин да се купуват гласовете на журито?
- Няма никакъв смисъл да се купуват гласове. Няма някакви парични награди или поощрения за победителя. Няма примерно по 200 или 500 000 лв. за този, който ще стане №1. Няма екскурзия до Луната.

- Изявата на Лили Иванова в зала ”Олимпия”, според теб, заслужава ли си?
- Не мога да се начудя на тази история просто. Това е, как да ти кажа?! Замислям се понякога това да не е двойник. Тая жена няма умора, бе?! Зала “Олимпия” отдавна не е критерий. Можем да си я наемем и ние с тебе, ако искаш! И да си пеем. Това не е тази “Олимпия”, когато собствениците са канели лично дадена звезда. Това е било тогава. Но аз и не слушам поп. Аз слушам певеца и гласа. Артистът, който излиза да пее.

- Не се ли обиди, когато писаха, че се правиш на шут, като танцуваш като балеринка?!
- Не. Аз си се забавлявам. Кеф ми е. Освен това несбъднатата ми мечта е да стана балерина. /смях/ Така че не мога да спра себе си./смях/

- Мисля, че не ти е късно още?! Все още си на 49 само.
- Не ми е късно още, но ми трябва здрава циментова сцена обаче /смях/. Да ме издържи. че съм малко от тежката категория на балерините. Да стана балерина, е стара моя мечта. Искам да наема операта. Да раздам по 50 лв. на всеки зрител, защото иначе никой няма да дойде и когото се напълни залата, да започне “Лешникотрошачката” или “Лебедово езеро”. И аз да изляза с пачка, с коронка и с палци, а отзад няколко балерини да танцуват за фон. И соловият прожектор право в мен!

- Да не би това да е неосъзнато желание да обърнеш резбата?
- Консервативен съм, мама му стара. Не ставам за тази работа. Освен това винаги съм казвал: ” Нямам нищо против педалите!” Но на агресивните педали не им прощавам... Готов съм да им скоча. Просто ми е къс фитилът!

- Имал ли си такива “нападения”?
- Не. Явно, че не ставам./смях/ Доста грубичко ще подходя със сигурност. Явно усещат, че не съм подготвен да тичам в лявата лента./смях/

- При твоя бурен нощен живот правиш ли си “срещи” с природата?
- Аз съм известен с това, че много, много не прегръщам природата. Аз съм си сити бой. Най-си ми харесва в София. На мен си ми е много добре тука. Обаче жена ми ме хване за ушите и ме извежда навън. Не ми е много комфортно сред природата, но издържам по някакъв начин.

- Значи много я обичаш, щом може да те изтръгне от естествената ти среда?
- Да, да! Няма как...Сега, за Нова година бяхме в Кърджали за 3 дни и изкарахме много добре в интерес на истината. Тя ги организира тези неща. Бяхме с децата. Аз само участвам. От мен такова нещо въобще не очаквай! Според мен да си кютим в София е най-добре.

- Сега какво събираш? Кое ти е последното хоби?
- Събирам тези кичозните снежни топки, тъй наречените сноу болс. В България им викат преспапие. Това са тези идиотщини, които вътре са пълни с течност и като ги обърнеш, падат снежинки. А съдържанието е ужасяващо обикновено. Имам с кошмарни неща. Просто кой болен мозък ги е измислил, не знам. Приятели ми носят отвсякъде.

- Вече колко си събрал?
- Имам към 50. Това ми е съвсем ново хоби.

- А събирането на бейзболните шапки? Колко станаха?
- Сигурно вече са към 350. Не знам точно. Някъде там.

- Сам ли си измисли стилът да се обличаш така?
- Сам. Моето мнение е, че съм най-лошо облеченият човек.
Нямам отношение към дрехите за себе си. Предимно гледам да ми е удобно, а и съм такъв тип фигура, която не може да се впише в костюм на “Версаче” или “Армани”.

- Грижиш ли се за фигурата си по някакъв начин въобще?
- Да, ям, значи грижа се постоянно. Никакъв спорт. Предимно свинско и бял калоричен хляб.

- Колко кила си?
- Към 120 кила съм сигурно.

- Кои са големите певци за теб в България?
- Харесвам Тони Чембъра. Това е един страхотен глас. Но за попмузиката нямам мнение. Вчера ми се обаждат от някъде за някакъв скандал с клип на Миро от “Каризма”. Да съм си дал мнението. Казвам им:” Ама аз от вас научавам, че има такъв клип и някакъв скандал!” Мен животът на попзвездите въобще не ме интересува.

- Чалгата дразни ли те?
- Не ме дразни, защото не я слушам тази музика. Не знам, че съществува.


Жоро Захариев