ИМА НАЧИНИ ДА ПОБЕДИМ ДЕПРЕСИЯТА!

Мно­го се го­во­ри за деп­ре­си­я­та, а всъщ­ност труд­но мо­жем да си я обяс­ним. Как се про­я­вя­ва та­зи бо­лест?

Яна Ди­мит­ро­ва, Хас­ко­во

Депресията ос­нов­но се из­ра­зя­ва в уг­не­те­но със­то­я­ние на ду­ха и нес­по­соб­ност­та на чо­век да се рад­ва на как­во­то и да би­ло. Все­ки мо­же в оп­ре­де­лен мо­мент да се по­чув­с­т­ва в ло­шо нас­т­ро­е­ние, но при здра­ви­те хо­ра то­ва пре­ми­на­ва с вре­ме­то. А хо­ра­та в деп­ре­сия неп­ре­къс­на­то се на­ми­рат в та­ко­ва със­то­я­ние - за­ба­ве­но мис­ле­не, по­ни­же­на ак­тив­ност, при­тъ­пя­ва­не на всич­ки пси­хо­ло­ги­чни ата­ки.
Аг­ре­си­я­та не е ха­рак­тер­на за хо­ра в деп­ре­сив­но със­то­я­ние, но са въз­мож­ни хис­те­рич­ни раз­с­т­рой­с­т­ва. Те­зи хо­ра чес­то се са­мо­об­ви­ня­ват.
При сред­на и ле­ка фор­ма деп­ре­си­я­та се про­я­вя­ва по друг на­чин. Чо­век не се от­каз­ва от оби­чай­ни­те си за­ни­ма­ния, но ги вър­ши ся­каш на­си­ла. Мо­же да спре да об­щу­ва с при­я­те­ли, мо­же да из­чез­не апе­ти­тът му и ни­що да не го рад­ва.
Деп­ре­си­я­та е свър­за­на с раз­с­т­рой­с­т­во на емо­ци­и­те. При­чи­ни­те мо­гат да са най-раз­лич­ни и мно­го. Ка­то се за­поч­не от ня­как­ва бо­лест и се за­вър­ши със се­ри­оз­на пси­хична трав­ма, нап­ри­мер смърт на бли­зък чо­век.
Съ­щес­т­ву­ва и нас­лед­с­т­ве­на пред­раз­по­ло­же­ност към деп­ре­сия. То­ва не оз­на­ча­ва, че тя задължително ще се пре­да­де от ро­ди­те­ли на де­ца, за­що­то чо­век нас­ле­дя­ва не са­ма­та бо­лест, а струк­ту­ра­та на тя­ло­то и ха­рак­те­ра на лич­ност­та с пред­раз­по­ло­же­ние към деп­ре­сия.
Неп­ри­ят­нос­ти­те в ра­бо­та­та съ­що мо­гат да до­ве­дат до деп­ре­сив­но със­то­я­ние. Ако тя е теж­ка и из­то­щи­тел­на, ако не но­си ра­дост и е съп­ро­во­де­на с от­ри­ца­тел­ни пре­жи­вя­ва­ния, на­ис­ти­на мо­же да до­ве­де до деп­ре­сия. В днеш­но вре­ме то­ва мно­го чес­то се сре­ща.

ВЯРАТА В СОБСТВЕНИТЕ СИЛИ Е НАЙ-ДОБРОТО ЛЕКАРСТВО

Как да из­бег­нем емо­цио­нал­ния­ срив и стре­со­ве­те в днеш­но­то нап­рег­на­то вре­ме?

Геор­ги Ата­на­со­в, Сви­щов

Ед­ва ли има по-под­ходящ съ­вет от то­ва все­ки да се стре­ми да по­ви­ши съп­ро­тив­ляе­мос­тта сре­щу проб­ле­ми­те. Ние мно­го пъ­ти сме пи­са­ли за стре­са и бор­ба­та с не­го. Все­ки мо­же сам да пре­це­ни и да пред­прие­ме необ­хо­ди­мо­то, за да об­лек­чи жи­во­та си, да не до­пус­ка деп­ре­сия. Нав­ре­ме­то еди­н френ­ски уче­н - Але­н Бом­бар, се от­пра­вил на пла­ва­не по Ат­лан­ти­чес­кия ок­еан са­мо с ед­на на­ду­вае­ма лод­ка, без да е моряк. Хра­нел се с как­во­то Бог дал, поч­ти гла­ду­вал, под­ла­гал се на мно­го опа­снос­ти, но не гу­бел на­деж­да, че ще ус­пее. И ус­пял - прео­долял Ат­лан­ти­ка! Така до­ка­зал, че чо­век мо­же да прео­до­лее най-жес­то­ки­те жи­тей­ски нес­го­ди и из­пи­та­ния, без да из­па­да в деп­ре­сия. Всъщ­ност то­ва би­ла цел­та му.
Не­ка на­пом­ним и кол­ко хо­ра ус­пяват да по­бедят неиз­ле­чи­ма бо­лест. Дос­та­тъч­но е до­ри да пог­ле­да­ме па­рао­лим­пий­ци­те, ин­ва­ли­ди­те, кои­то пос­ти­гат спор­тни ус­пе­хи. Ко­га­то ви об­хва­нат тъ­га и ду­шев­на бол­ка, си спом­не­те за та­ки­ва хо­ра. То­ва по­ви­ша­ва си­ла­та на ду­ха и уве­ре­нос­тта в се­бе си. Ето то­ва е ед­на доб­ра те­ра­пия.

ИЗПИТАНИЯТ МЕТОД НА КИТАЙСКИТЕ МЪДРЕЦИ

Как мо­же чо­век да се на­у­чи да премахва нап­ре­же­ни­е­то от се­бе си, или как­то се­га мо­дер­но се на­ри­ча “да си про­ве­де ав­тот­ре­нинг”?

Ве­се­ли­на Ди­мит­ро­ва, Ве­ли­ко Тър­но­во

Ние всич­ки на­ис­ти­на тряб­ва да се на­у­чим в то­зи нап­рег­нат жи­вот да се вслуш­ва­ме в своя ор­га­ни­зъм и по въз­мож­ност са­ми да му по­ма­га­ме да се спра­ви с проб­ле­ми­те.
На пръв пог­лед на чо­век му се стру­ва, че ка­то из­лее на­вън не­га­тив­ни­те емо­ции и - го­то­во - спра­вил се е със стре­со­ва­та си­ту­а­ция. Но то­ва не е ре­ше­ние, как­то не е ре­ше­ние и до­ри е още по-зле чо­век да “тру­па” в се­бе си не­га­ти­ви­те. Ра­но или къс­но то­ва ще до­ве­де до неп­ред­ви­ди­ми пос­лед­с­т­вия. За­то­ва е тол­ко­ва важ­но да се на­у­чим са­ми да пре­мах­ва­ме нап­ре­же­ни­е­то.
Ако усе­ти­те как аг­ре­си­я­та ви на­рас­т­ва, ако усе­ти­те раз­д­раз­не­ние или гняв, вед­на­га из­лез­те от по­ме­ще­ни­е­то, най-доб­ре на ули­ца­та. Там мо­же­те да бъ­де­те сами със се­бе си и да опи­та­те да при­ло­жи­те ста­рия ме­тод на ки­тай­с­ки­те мъд­ре­ци. Прос­то хо­де­те, от­мер­вай­те крач­ки­те си на вся­ко вдиш­ва­не и из­диш­ва­не. И на вся­ка крач­ка си каз­вай­те нап­ри­мер:

- на вдиш­ва­не - “раз­би­рам, че в мо­мен­та съм зло­бен и оби­ден”;
- на из­диш­ва­не - “осъз­на­вам, че оби­да­та ня­ма да ре­ши проб­ле­ми­те ми”;
- на вдиш­ва­не - “раз­би­рам, че е вред­но да се гне­вя”;
- на из­диш­ва­не - “смя­там, че мно­го ско­ро ще се ус­по­коя”;
- на вдиш­ва­не - “имам дос­та­тъч­но си­ли да се пог­ри­жа за се­бе си”;
- на из­диш­ва­не - “взе­мам не­ща­та в свои ръ­це”.

След 10-15 ми­ну­ти по­доб­на са­мо­ре­гу­ла­ция из­ця­ло мо­же да ви ус­по­кои и та­ка да взе­ме­те пра­вил­но­то ре­ше­ние. По по­до­бен на­чин мо­же­те да се спра­ви­те и със стра­хо­ве­те си.

КАК ДА РАЗПОЗНАЕМ ДЕПРЕСИЯТА

Как мо­же чо­век да раз­бе­ре, че ста­ва ду­ма имен­но за деп­ре­сия, а не прос­то за по­тис­на­то нас­т­ро­е­ние? Къ­де е гра­ни­ца­та, ко­я­то от­де­ля ду­шев­на­та бол­ка и тъ­га­та от ис­тин­с­ка­та бо­лест?

Те­о­до­ра То­до­ро­ва, Бур­гас

Тъ­га­та пре­диз­вик­ва емо­ци­о­нал­на по­тис­на­тост и то­ва е на­пъл­но ес­тес­т­ве­но. Но здра­ви­ят чо­век пос­те­пен­но пре­о­до­ля­ва то­ва със­то­я­ние. Как­то се каз­ва, вре­ме­то ле­ку­ва. Ако ня­кол­ко ме­се­ца след тъж­но­то съ­би­тие жи­во­тът си ос­та­ва без­ра­дос­тен как­то пре­ди, ако чо­век виж­да це­лия свят око­ло се­бе си сив и без­ра­дос­тен, то­ва ве­че е сиг­нал за тре­во­га.
Но ни­то стра­да­щи­ят, нито не­го­ви­те род­ни­ни мо­гат да оп­ре­де­лят гра­ни­ца­та, раз­де­ля­ща­ по­тис­на­то­то нас­т­ро­е­ние от бо­лест­та. За­що­то всич­ко е стро­го ин­ди­ви­ду­ал­но. Ед­ни и съ­щи сим­п­то­ми при един чо­век мо­гат да бъ­дат про­яв­а на не­го­ва­та ин­ди­ви­ду­ал­на пси­хи­ка, а при друг - приз­нак за бо­лест­та.
Меж­ду дру­го­то, та­ка е и с дру­ги­те за­бо­ля­ва­ния. Нап­ри­мер при ня­кои хо­ра кръв­но на­ля­га­не от 140 гор­на гра­ни­ца не пре­диз­вик­ва неп­ри­ят­ни усе­ща­ния, но при дру­ги пре­диз­вик­ва хи­пер­то­нич­на кри­за. И са­мо ле­ка­рят мо­же да оп­ре­де­ли то­ва.
В днеш­но вре­ме се за­бе­ляз­ва ед­на мно­го неп­ри­ят­на тен­ден­ция - пси­хи­чните раз­с­т­рой­с­т­ва, вкл. и деп­ре­си­я­та, мо­гат да се мас­ки­рат ка­то фи­зи­чес­ко не­раз­по­ло­же­ние.
Ня­кой усе­ща бол­ки в сър­це­то, об­ръ­ща се към кар­ди­о­лог и при­е­ма пре­па­ра­ти, а сим­п­то­ми­те не пре­ми­на­ват. Друг по­лу­ча­ва бол­ка в ко­ре­ма, тол­ко­ва сил­на, че се на­ла­га да ви­ка “Бър­за по­мощ”. Ле­ка­рят оба­че не мо­же да пос­та­ви ди­аг­но­за, за­що­то не от­к­ри­ва ув­реж­да­ния в сто­маш­но-чрев­ния тракт.
То­ва мо­же да про­дъл­жи дъл­го, до­ка­то нак­рая бол­ни­ят по­па­да при нев­ро­ло­га. И от- там - при пси­хи­а­тъ­ра. Той наз­на­ча­ва ан­ти­деп­ре­сан­ти и бол­ки­те в сър­це­то или в сто­ма­ха на­ис­ти­на пре­ми­на­ват.

ПОНЯКОГА НЕ МОЖЕ БЕЗ МЕДИКАМЕНТИ ИЛИ ПСИХИАТРИЧНА ПОМОЩ

Мо­же ли съв­ре­мен­на­та ме­ди­ци­на да по­мог­не на хо­ра, стра­да­щи от деп­ре­сия?

Или­а­на Ди­мо­ва, Ста­ра За­го­ра

Да. Съв­ре­мен­на­та ме­ди­ци­на мо­же да по­мог­не на стра­да­щи­те от деп­ре­сия хо­ра. И в по­ве­че­то слу­чаи се по­лу­ча­ват доб­ри ре­зул­та­ти, за­що­то та­зи бо­лест не раз­ру­ша­ва лич­ност­та. А най-теж­ка­та фор­ма на деп­ре­сия се сре­ща мно­го ряд­ко, за­що­то се по­я­ви­ха мно­го но­ви пре­па­ра­ти, ко­и­то мо­гат да по­бе­дят бо­лест­та.
За­дъл­бо­че­на­та деп­ре­сия е мно­го мъ­чи­тел­но със­то­я­ние. Чо­век се из­мъч­ва бук­вал­но ка­то звяр в клет­ка. Той въз­п­ри­е­ма ка­то спа­се­ние до­ри смърт­та, за­що­то със­то­я­ни­е­то му е не­по­но­си­мо. От ед­на стра­на, жа­ду­ва за смърт, за да се спа­си, от дру­га - не мо­же да стиг­не до са­мо­у­бий­с­т­во, ня­ма си­ли за то­ва.
Ко­га­то на та­къв чо­век се да­дат ан­ти­деп­ре­сан­ти, си­ли­те му по­ле­ка-ле­ка се зав­ръ­щат, но апа­ти­я­та и чув­с­т­во­то за без­на­деж­д­ност ос­та­ват. То­ва е мно­го опа­сен мо­мент от те­ра­пи­я­та и бол­ни­ят тряб­ва да бъ­де наб­лю­да­ван от ле­кар.
Не мо­жем да под­ми­нем фак­та, че мно­го хо­ра не се об­ръ­щат нав­ре­ме към пси­хи­а­тър, а то­ва за­дъл­бо­ча­ва със­то­я­ни­е­то. Но не все­ки слу­чай на деп­ре­сия изис­к­ва ле­че­ние при пси­хи­а­тър. Нап­ри­мер във Фран­ция деп­ре­си­я­та се ле­ку­ва от те­ра­пев­ти­те, пси­хи­а­тъ­рът само пот­вър­ж­да­ва ди­аг­но­за­та. Вре­ме е и в Бъл­га­рия да се пред­п­ри­е­мат по-ефикасни ини­ци­а­ти­ви за ди­аг­нос­ти­ци­ра­не и ле­че­ние на деп­ре­си­я­та.

ВНИ­МА­НИЕ!
Мно­го хо­ра все още на­ри­чат пси­хи­ат­рич­ни­те кли­ни­ки “луд­ни­ца”. То­ва си е чист пред­раз­съ­дък - всич­ки го зна­ем и го усе­ща­ме в ед­на или дру­га сте­пен. И той не мо­же да се из­ко­ре­ни за ед­на, две, три го­ди­ни. Има раз­лич­ни ви­до­ве деп­ре­сия. И ле­че­ни­е­то е раз­лич­но. Ня­ма ни­що срам­но и страш­но чо­век да се ле­ку­ва в та­ка­ва кли­ни­ка. Та­ка ще бъ­де наб­лю­да­ван неп­ре­къс­на­то от спе­ци­а­лист, къ­де­то мо­же да се прос­ле­дя­ват не­го­ви­те ре­ак­ции по вре­ме на раз­лич­ни си­ту­а­ции.
Ако ва­ши­ят бли­зък има проб­ле­ми, вие тряб­ва да го уго­во­ри­те да се обър­не към спе­ци­а­ли­зи­ра­на кли­ни­ка. От то­ва ще има пол­за и той, и ця­ло­то се­мей­с­т­во.