Не разузнавачите откраднаха парите на външнотърговските дружества.
Знаете ли по какво си приличат 1989-а и 2009-а? Ами по това, че и тогава, и сега в България не може да се случи нищо важно без хората от секретния списък 108 на суперважните персони в България след 1944-та, ето по това - пита и сам си отговаря пред репортера на “ШОУ” д-р Илия Илиев – полковникът от Първо главно управление на ДС. Той е спец по оперативна психология, човекът, подлагал на психодисекция сътрудниците и служителите във външното ни разузнаване, т.е. голяма част от елита и параелита на прехода.

- Д-р Илиев завършихте последното си интервю за “ШОУ” с твърдението, че “посветените фамилии” от списък 108 са знаели какво ще се случи на 10 ноември 1989 г., и най-вече след това. Вие лично как разбрахте?
- По щъкането малко преди десети. Членовете на фамилиите и техните издънки се разщъкаха извън България. Значи, ние сме един вид задгранична служба. Аз съм ходил и друг път зад граница, срещал съм се с агентурата, не съм бил да вербувам, разбира се, а по други задачи. Но това, което тогава наблюдавахме - къде щъкат и какво правят тези хора навън, беше нещо различно от преди. Особено във Виена. Неслучайно там беше братът на Огнян Дойнов и неслучайно сега оттам идват най-големите инвестиции в България.

- Куфарчетата не се ли раздаваха в България? Или те са мит?
- Не са мит. Имаше, разбира се, и куфарчета, но само една много малка част от хората в службите ги получиха.
Просто

не беше възможно да получиш летящ старт, ако не си свързан с ЦК на БКП и с тези фамилии.

Нали не си мислите, че един виден отечественофронтовец или дипломат ще седне да развива крупен бизнес с парите и привилегиите, които имаше. Затова те сядаха, правеха си свои списъци, избираха и даваха куфарчетата на специално подбрани от тях хора. Затова имаше цели отрасли от икономиката, които първоначално се развиха без кредити. Разбира се, след готовите пари на подбраните хора им казваха: ето ти банкови кредити, отивай, вземай ги и започвай да развиваш тази и тази дейност. Аз познавам много хора от бизнеса, така че мога да говоря компетентно по тоя въпрос. Особено отношение към генезиса на богатството на българската олигархия имаше научно-техническото разузнаване. Има, защото на един секретен пленум на ЦК, свързан с икономиката, дори самият Живков бе удивен, когато съобщи, че

57 процента от приложния научен продукт в българската индустрия идва през НТР.

Представете си за какво става дума. Само военните институти бяха девет, а НТР постигна всичко това с най-много 250-260 души. Те бяха натрупали вече т.нар. визитници, пълни с данните на важни хора навън и нямаше проблем да си направят бизнеса.

- Я разкажете за кадъра на НТР – Красимир Стойчев.
- Не познахте. Той не е бил наш служител, не е работил за разузнаването.

- Как да не е бил, след като е обществена тайна, че след промените дойде направо от Виена, където е работил за научно-техническото разузнаване.
- Не, той работеше в научно-техническото управление към МВР и ДС. Разликата между НТР и НТУ беше, че първите събираха и крадяха технологии, а вторите се занимаваха с внедряването им у нас.
- Тогава какво е правил във Виена? Как така потегли с летящ старт в медии и комуникации?
- Всички управления имаха изнесени служители навън, не само външното разузнаване. Той е от подставените лица, при това на хора от разширения списък 300. Красимир Стойчев наистина сътрудничеше във Виена, но си беше към НТУ. Той

беше от тия специално подбрани хора, на които им казаха: ето ти пари, регистрирай фирма

в Австрия или Швейцария, отивай в България, вземай кредити от тази и тази банка и развивай бизнеса. Именно така беше създадена империята му “Трон”.

- Значи е легенда и твърдението, че ексолигархът от Г-13 Красимир Стойчев е започнал бизнес след изгодна покупка на самолет от негов приятел във Виена и още по-изгодната му продажба в България.
- Това е толкова вярно, колкото е вярно, че Илия Павлов е забогатял от рязането на съветски подводници за скрап. Макар че при него генезисът на богатството му наистина имаше съветски корени – посредничеше при износа на съветски цветни метали.

- Когато говорим за раздадените и изнесените пари на България, няма как да отминем изнесеното от изнесените навън български външно-търговски дружества. Каква е истината за тях?
- Доста сложна. Доста различна от тази, предназначена за масова употреба. Хората у нас си мислят, че те са били приватизирани или ограбени по най-разбойнически начин от агентите на разузнаването ни. Не е точно така. Създадените на Запад ВТД наистина влизаха в концепцията за научно-техническото разузнаване. Най-напред започна износът на български предприятия навън, кооперирани фирми, за да може чрез тях по-лесно да се реализира производството на България. Тогава започнахме да създаваме смесени дружества със западни страни. Първи започнаха да го правят най-големите индустрии. На първо място “Балканкар” и най-напред в Италия. Най-големите митове за разграбването на ВТД идват от грешните представи за това кой ги управлява и кой оперира със сметките им. Идиотско е да се мисли, че това са били самите разузнавачи. Няма как да ги повериш на лаици в бизнеса. Номерът беше хем да го повериш на някои, който е в състояние да го управлява – независимо наш или чужд гражданин, хем той да бъде специално привлечен и следователно държан под контрол. Нашите служби и сътрудниците им навън отговаряха за контрола над тази дейност – нещо доста деликатно и сложно.
След промените контролът отива на кино,

следите на парите се губят, но не ги прибраха “ченгетата” от разузнаването.

Нека Димитър Луджев каже къде са. Нали най-много се гордее с това, че е разбил комунистическото разузнаване.

- Добре де, как обикновеният българин днес да разбере кой от новобогаташите е бил от фамилия в секретния списък и кои са били в списъка на подставените лица?
- По един доста сигурен критерий. Първите до един умряха, умират и ще умират от естествена смърт. Вторите най-често си отиват преждевременно, не по собствената и не по Божията воля.

- Луканов също си отиде преждевременно и не по волята си. Едва ли е нужно да ви питам, бил ли е на челно място в секретния списък 108?
- Разбира се, че беше. Но той си отиде заради двойните си игри.

- Говори си, че е бил вербуван от ЦРУ, някои твърдят, че е бил агент дори на МОСАД?
- Не вярвам Луканов да е бил вербуван. Не е имало нужда да го вербуват. Той беше склонен да играе двойни игри, беше си в природата му. Затова и го ликвидираха. Не може ти да поемеш ангажименти към Москва, към Кремъл, да наложат тук твоето ръководство след десети ноември и после да тръгнеш да играеш с американците. Службите могат да търпят при известни обстоятелства известно време двойна игра на високо ниво, но не и дълго време и не измяна на наш човек. Аз мога да псувам Кремъл и да ми се размине, но не и Луканов. Той си беше преди всичко човек на Москва, потомствен техен сътрудник и агент. И

Кремъл казва – ние те уреждаме теб, даваме ти цяла държава, а ти изведнъж започваш да играеш срещу нас.

А Луканов наистина беше започнал тотално да ни ориентира към САЩ. Е, не може така. Другарите от Изток казват стоп и следват куршумите.

- Как така Луканов е играл срещу Москва, след като преди смъртта си се хвана гуша за гуша с Виденов заради “Топерджи”, заради интересите на “Газпром” на Рем Вяхирев.
- Вие какво мислите, че е “Газпром”? Там има и американски акции. Американците също имаха интерес от придвижването на проекта “Топенерджи”. И в “Лукойл” е така. Тук е наложително да ви разясня някои неща, които са много съществени както за орисията на Луканов, така и за обяснението на някои съдбоносни събития в България. И в Русия, и в САЩ не съществува един център на властта, който излъчва всички тия сигнали. Има няколко центъра на власт, понякога те много трудно се договарят помежду си. И тогава нещата стават сложни и преплетени. А това касае особено малките държави и техните ръководители. На това се дължи участта и на Луканов, и на Виденов. Например 10 януари 1997 г. на кого мислите, че се дължеше. Не на американската държава като цяло, а на тази част от нея, която се олицетворяваше от Сорос. А когато се каже Сорос, се разбира и ЦРУ. В САЩ специални служби и държава не винаги мислят и действат по един начин. В Русия – също. Така че аз не се наемам да гадая кой точно център на властта в Москва е разрешил разстрела на Луканов.

Едно интервю на Славей КОСТАДИНОВ