12 януари 1998 г. Шефът на НИМ предава оригинала на “История славянобългарска” на игумена на Зографския манастир дядо Амвросий.
Миналата седмица лявата депутатка Татяна Дончева призова да се отворят досиетата на шефа на НИМ Божидар Димитров и на “една дама дисидентка”, защото в тях имало много любопитни неща. И тъй като името на “дисидентката” не бе споменато, потърсихме за коментар, прераснал в пространно интервю и по други теми, проф. Димитров. Ръководената от него институция пък наскоро бе забъркана в скандал, тъй като според някои публикации в българската преса и Интернет-изданията, ревизията, извършена от Сметната палата, открила злоупотреби в НИМ.
- Г-н Димитров, защо Татяна Дончева призова преди няколко дни да се отвори досието ви и “да се види какво има вътре”? Вие самият разказахте публично за дейността си като сътрудник на ДС и в този смисъл не би трябвало да има някакви големи тайни.
- Потвърди се, че Татяна Дончева не знае, че още през 2001 г. комисията “Андреев” отвори моето досие. То е достъпно за всеки. Който не го мързи, може да отиде да го прочете. Един от хората, които са го чели, е самият Методи Андреев. Навремето, когато искаше да посочи лошите доносници, казваше: “Ето, тези и тези са лоши, а Божидар Димитров е писал само за архиви и библиотеки”. Ами, нормално е – аз бях в 14-ти отдел на Първо главно управление, т.нар.културно-историческо наследство. Работихме само в чужбина и издирвахме документи за историята на България. Там и да искаш, не можеш да напишеш дори срещу тъща си, че, примерно, не е съгласна с мероприятията на народната власт. Само професионалната работа, за която си нает, можеш да вършиш. Та да отиде Дончева и да чете, ако намери време и ако разбере какво съм писал въобще, защото става въпрос за научно разузнаване. То е много специфично. Там се сблъскваш с думи като “кодекс”, “фолио”и прочее. Все пак това са специфични, историографски термини.
- Има ли вече някакъв резултат от одита на НИМ? Според публикации в някои медии в ръководеното от вас ведомство са открити злоупотреби.
- Вече излезе решението, но някъде в него да се казва, че са извършени злоупотреби? И че ме дава на прокурор Сметната палата? Не, те правят бележки по счетоводното оформяне на документите, заключавайки, че всичко е законно, но рисково все пак. Например плащанията на ръка. Аз не мога да не плащам на ръка, защото ако изгорят 10 лампи в музея, аз трябва веднага да ги купя. А за плащане по банков път, тъй като съм второстепенен разпоредител, трябва да чакам Министерството на културата да ми подпише. А то понякога подписва след един месец. Телефоните ми веднъж бяха отрязани, защото се доверих на министерството. Написах си платежно за 1000 лв., но някъде го забутали и цяла седмица бях без телефон. Един представителен музей трябва да бъде светъл и чист, някъде другаде могат да изкарат без 10 лампи и един месец, но аз не мога да изкарам и ден, защото не се знае кой ще дойде утре – може испанският крал, може Джордж Буш... Така че в това няма нищо незаконно. Просто Сметната палата трябваше да напише предписания, които касаят оформянето на документите.
- Неведнъж сте говорили за колекцията на бившия депутат Георги Агафонов, шеф на фалиралата банка “Славяни”. Вярно ли е, че той бил “човекът на Луканов” в България?
- Работил съм по колекцията на банка “Славяни”. Държавата я присъди на музея и тя е тук. Георги Агафонов е от многото хора, на които бяха дадени пари, но далеч не бе най-главният. Не бе от челните редици. Както и банката му. След фалита й през 1998-ма той изчезна от икономическия хоризонт. А Луканов беше определен, както се казва, от Михаил Горбачов да извърши прехода към пазарна икономика и плурализъм в политическата система и, естествено, трябваше да се намерят подходящите хора – едни за партиите, други за финансовите институции. Днес вече е ясно, че всички партии са създадени от ДС.
- Докато вие не споменахте “колекцийката” на Любен Дилов-син, много хора у нас нямаше изобщо да знаят, че той е колекционер. Виждали ли сте неговата сбирка?
- Колекционерите у нас са над 60 000 и аз нямам нищо против. Така че до голяма степен българското културно-историческо наследство разчита на тях. Засега те държат нещата в България, но може скоро да започнат да ги изнасят навън. А иначе просто съм чувал, че Любен Дилов-син има някаква малка колекция, но каква точно, не знам. Въпреки че сме приятели, не съм го питал. Сигурно е от картини. Депутатите колекционират картини.
По-добре е, отколкото да колекционираш ритони, да речем, за които не се знае кога държавата ще ги обобществи - тоест, ще направи колекционерите само държатели – да държат и завещават, без право да продават и разменят. Ако имаш две картини на Казаков, защо да не ги замениш за две на Майстора, да речем?
- А ако ни пробутат фалшификат? Колекционерството крие големи рискове.
- Има много фалшификати по света. В тази област трябват много експерти, много внимателно да се изследва съставът на платната, на метала... Сега българите почнаха да правят фалшификати – и то много добре. Ние имаме много добри фалшификатори, които са заблудили дори и света. Славей от Хасково, да речем. Просто му иде отръки на българина. Има и във Варна, и в София отлични фалшификатори. Вече сме с отворени граници и много фалшификати нахлуват у нас. Знаете, че има един голям спор за едно известно скитско съкровище. Тука хора се кълнат, че са го направили известни арменци в Ливан. Как да кажем, че е истинско? И така си стои в музея – не смеем нито да го покажем, нито да го върнем.
- На кого да го върнете? На конкретен човек?
- Да, да, на Димитър Костов, общински съветник от Пловдив. Той спечели делото, държавата му го връща. Човекът казва: “Ако искате, откупете го”. Как да го купим, като не сме сигурни в автентичността му?
- Вашите специалисти би трябвало да дадат отговор на този въпрос...
- Древните съкровища се правят от самородно злато, чиято чистота е 23, 85 да речем. Наличието на друг метал – бронз или мед, също ни дава указания за автентичността. Античните хора не са могли да изгарят силиция и мангана, защото не са имали тези технологии. Като видим, че в метала се съдържат тези елементи, преценяваме, че той е античен, съответно и произведението е антично. Иначе като откриеш, че е мед с 99,99 чистота, става ясно, че това е електролитна мед, добита по съвременни способи. Древните не са могли да постигнат такава чистота. И ако направиш един фалшификат – римски ауреус, или скитско украшение, не можеш да установиш. Само по стиловите белези. Но днес с тези компютри, можеш да гледаш едно злато публикувано, да му придадеш обем, да направиш съответните щампички. Ако не си го намерил директно при археологически разкопки, има риск за неговата автентичност. Аз само такова приемам. Ето, сега видяхте, че ми донесоха златни украшения от трето хилядолетие пр. н. е. Открити са в една тракийска могила по време на разкопки.
- Кой е открил това злато и къде?
- Борислав Бориславов, председателят на софийското СДС, край Харманли. Той цяло лято бе на разкопки.
- Твърди се, че един от най-големите български колекционери бил бившият вътрешен министър Георги Танев?
- Не знам такова нещо. Но съм чувал за Ангел Цанев /един от шефовете на МВР преди 10 ноември – б.ред./, за Богомил Райнов. Много колекции са ни подарени. Впрочем това е световна практика. На Боян Радев колекцията обхваща три четвърти от експонатите в музея. На Шулц, един български евреин, колекцията също е при нас. Иван Иванов, директорът на зоологическата градина, ни подари своята колекция от монети. Той има “пълна България” – като се почне от Иван-Асен и се стигне до наши дни. Хората ни подаряват, водени от различни мотиви. Един ни донесе колекция от оловни печати. Каза ни: “Три пъти влизат вкъщи и вдигат електронната техника, нали е скъпа. А това го виждат, че е олово и не го барат. Четвъртите обаче ще се случат образовани, затова е по-добре да е при вас. Ще го откраднат, докато съм по бизнес в чужбина и ще ми бъде жал...” – “Ама, не можем да ви дадем толкова пари...” – “Стига, бе, вика той, аз съм го купувал за десетина лева...” А ставаше въпрос за уникални екземпляри, за колекция от византийски и старобългарски печати, много ценна, по-ценна от монетите.
- Кои ваши колеги консултират банки и финансови институции? От вашите среди изтече информацията, че бившият директор на НИМ Иля Прокопов бил един от най-големите специалисти по монетите и много банки го ползвали като експерт...
- Разбира се, ние също консултираме, по-точно консултирахме, защото напоследък нещо не ни се обаждат. Специалистите от Археологическия музей пък консултират БНБ, защото са на една крачка. И на тях също им плащаха. Но нещо напоследък тази практика замря. Може би вече са си намерили на щат хора – особено при тези съкращения. Вече споменахме за колекцията на банка “Славяни”. Прекрасни бяха колекциите и на Първа частна банка, на Балканска банка. Не знам къде е сега Иля Прокопов – май че е към Първа инвестиционна банка. Но не е на държавна работа.
- Вероятно сте посветен в тайната как оригиналът на Паисиевата “История” попада в България. Бившият шеф на вероизповеданията проф .Христо Матанов заяви неотдавна, че кражбата е била осъществена в чест на 75-годишния юбилей на Тодор Живков. И вие ли се придържате към тази версия?
- През 1984 г. гърците категорично не пускаха нови монаси в Зографския манастир. Предявяваха такива претенции, че бяха останали само 6 монаси, които бяха на преклонна възраст и щяха да умрат в близките 5-6 години, както и стана. Имаше опасност да загубим манастира. През 1989 г. вече успяхме да изпратим монаси, защото станаха промени, вече нямаше Студена война, бяхме станали съюзници и гърците не можеха да откажат. За известно време манастирът попадна в румънски ръце и румънците масово започнаха да изнасят. За щастие само даренията на влашките владетели – ценни икони, църковна утвар, ръкописи... Спипаха ги гърците, прогониха ги, но имаше опасност манастирът да стане гръцки. Затова беше решено “Историята” да се пренесе в България, а не да се прави подарък. Тодор Живков изобщо не я е виждал, беше си в касата на разузнаването. До момента, в който ни я донесоха. Христо Маринчев вероятно също е участвал.
- Може би непряко, може само да е подготвял “операцията”?
- А защо не и пряко? Не е било толкова трудно да се изнесе – една малка тетрадчица. Кой ще проверява...
- Освен това е имало дипломатическа поща...
- Естествено. Така че да оставим легендите настрани.
- Преди да вляза при вас, от кабинета ви излезе депутатът Тодор Батилов, който не само е ваш земляк, но и специалист по подводна археология. Пътьом ми спомена, че сте разговаряли за някаква подводна колекция, тъй като и вие самият сте свързан с подводната археология, особено в началото на кариерата си. За какво точно става въпрос?
- Риболовен кораб от Созопол преди няколко дни намери една дървена котва, праисторическа. Естествено, сега се появиха щения да бъде в музея в Китен, защото била в техни води. Созополски рибари са я открили, спрели са риболова, загубили са няколко тона риба, на другия ден също, градът се е мъчил да я свали, директорът на местния музей... Та не може да е тяхна. Освен това са я намерили дори не в български териториални води. Намерена е 15 мили навътре в морето, в икономическата зона. Човекът също е наясно, но като депутат трябва да вземе отношение. Но това не зависи от мен. Котвата си е на созополския музей. Рибарите са я намерили и аз просто оказах съдействие от София – обадих се на директора, на полицията, на местните музейни работници, защото котвата трябва да се сваля внимателно. С въглерод 14 ще установим възрастта й. Има една друга котва, изгорена през 907 г. Тръгнали войските на киевския княз Олег да нападат Византия, византийците ги спипали и ги изгорили с т.нар гръцки огън. Това е средновековен напалм, който се изстрелва встрани.
Едно интервю на Добринка Корчева
- Г-н Димитров, защо Татяна Дончева призова преди няколко дни да се отвори досието ви и “да се види какво има вътре”? Вие самият разказахте публично за дейността си като сътрудник на ДС и в този смисъл не би трябвало да има някакви големи тайни.
- Потвърди се, че Татяна Дончева не знае, че още през 2001 г. комисията “Андреев” отвори моето досие. То е достъпно за всеки. Който не го мързи, може да отиде да го прочете. Един от хората, които са го чели, е самият Методи Андреев. Навремето, когато искаше да посочи лошите доносници, казваше: “Ето, тези и тези са лоши, а Божидар Димитров е писал само за архиви и библиотеки”. Ами, нормално е – аз бях в 14-ти отдел на Първо главно управление, т.нар.културно-историческо наследство. Работихме само в чужбина и издирвахме документи за историята на България. Там и да искаш, не можеш да напишеш дори срещу тъща си, че, примерно, не е съгласна с мероприятията на народната власт. Само професионалната работа, за която си нает, можеш да вършиш. Та да отиде Дончева и да чете, ако намери време и ако разбере какво съм писал въобще, защото става въпрос за научно разузнаване. То е много специфично. Там се сблъскваш с думи като “кодекс”, “фолио”и прочее. Все пак това са специфични, историографски термини.
- Има ли вече някакъв резултат от одита на НИМ? Според публикации в някои медии в ръководеното от вас ведомство са открити злоупотреби.
- Вече излезе решението, но някъде в него да се казва, че са извършени злоупотреби? И че ме дава на прокурор Сметната палата? Не, те правят бележки по счетоводното оформяне на документите, заключавайки, че всичко е законно, но рисково все пак. Например плащанията на ръка. Аз не мога да не плащам на ръка, защото ако изгорят 10 лампи в музея, аз трябва веднага да ги купя. А за плащане по банков път, тъй като съм второстепенен разпоредител, трябва да чакам Министерството на културата да ми подпише. А то понякога подписва след един месец. Телефоните ми веднъж бяха отрязани, защото се доверих на министерството. Написах си платежно за 1000 лв., но някъде го забутали и цяла седмица бях без телефон. Един представителен музей трябва да бъде светъл и чист, някъде другаде могат да изкарат без 10 лампи и един месец, но аз не мога да изкарам и ден, защото не се знае кой ще дойде утре – може испанският крал, може Джордж Буш... Така че в това няма нищо незаконно. Просто Сметната палата трябваше да напише предписания, които касаят оформянето на документите.
- Неведнъж сте говорили за колекцията на бившия депутат Георги Агафонов, шеф на фалиралата банка “Славяни”. Вярно ли е, че той бил “човекът на Луканов” в България?
- Работил съм по колекцията на банка “Славяни”. Държавата я присъди на музея и тя е тук. Георги Агафонов е от многото хора, на които бяха дадени пари, но далеч не бе най-главният. Не бе от челните редици. Както и банката му. След фалита й през 1998-ма той изчезна от икономическия хоризонт. А Луканов беше определен, както се казва, от Михаил Горбачов да извърши прехода към пазарна икономика и плурализъм в политическата система и, естествено, трябваше да се намерят подходящите хора – едни за партиите, други за финансовите институции. Днес вече е ясно, че всички партии са създадени от ДС.
- Докато вие не споменахте “колекцийката” на Любен Дилов-син, много хора у нас нямаше изобщо да знаят, че той е колекционер. Виждали ли сте неговата сбирка?
- Колекционерите у нас са над 60 000 и аз нямам нищо против. Така че до голяма степен българското културно-историческо наследство разчита на тях. Засега те държат нещата в България, но може скоро да започнат да ги изнасят навън. А иначе просто съм чувал, че Любен Дилов-син има някаква малка колекция, но каква точно, не знам. Въпреки че сме приятели, не съм го питал. Сигурно е от картини. Депутатите колекционират картини.
По-добре е, отколкото да колекционираш ритони, да речем, за които не се знае кога държавата ще ги обобществи - тоест, ще направи колекционерите само държатели – да държат и завещават, без право да продават и разменят. Ако имаш две картини на Казаков, защо да не ги замениш за две на Майстора, да речем?
- А ако ни пробутат фалшификат? Колекционерството крие големи рискове.
- Има много фалшификати по света. В тази област трябват много експерти, много внимателно да се изследва съставът на платната, на метала... Сега българите почнаха да правят фалшификати – и то много добре. Ние имаме много добри фалшификатори, които са заблудили дори и света. Славей от Хасково, да речем. Просто му иде отръки на българина. Има и във Варна, и в София отлични фалшификатори. Вече сме с отворени граници и много фалшификати нахлуват у нас. Знаете, че има един голям спор за едно известно скитско съкровище. Тука хора се кълнат, че са го направили известни арменци в Ливан. Как да кажем, че е истинско? И така си стои в музея – не смеем нито да го покажем, нито да го върнем.
- На кого да го върнете? На конкретен човек?
- Да, да, на Димитър Костов, общински съветник от Пловдив. Той спечели делото, държавата му го връща. Човекът казва: “Ако искате, откупете го”. Как да го купим, като не сме сигурни в автентичността му?
- Вашите специалисти би трябвало да дадат отговор на този въпрос...
- Древните съкровища се правят от самородно злато, чиято чистота е 23, 85 да речем. Наличието на друг метал – бронз или мед, също ни дава указания за автентичността. Античните хора не са могли да изгарят силиция и мангана, защото не са имали тези технологии. Като видим, че в метала се съдържат тези елементи, преценяваме, че той е античен, съответно и произведението е антично. Иначе като откриеш, че е мед с 99,99 чистота, става ясно, че това е електролитна мед, добита по съвременни способи. Древните не са могли да постигнат такава чистота. И ако направиш един фалшификат – римски ауреус, или скитско украшение, не можеш да установиш. Само по стиловите белези. Но днес с тези компютри, можеш да гледаш едно злато публикувано, да му придадеш обем, да направиш съответните щампички. Ако не си го намерил директно при археологически разкопки, има риск за неговата автентичност. Аз само такова приемам. Ето, сега видяхте, че ми донесоха златни украшения от трето хилядолетие пр. н. е. Открити са в една тракийска могила по време на разкопки.
- Кой е открил това злато и къде?
- Борислав Бориславов, председателят на софийското СДС, край Харманли. Той цяло лято бе на разкопки.
- Твърди се, че един от най-големите български колекционери бил бившият вътрешен министър Георги Танев?
- Не знам такова нещо. Но съм чувал за Ангел Цанев /един от шефовете на МВР преди 10 ноември – б.ред./, за Богомил Райнов. Много колекции са ни подарени. Впрочем това е световна практика. На Боян Радев колекцията обхваща три четвърти от експонатите в музея. На Шулц, един български евреин, колекцията също е при нас. Иван Иванов, директорът на зоологическата градина, ни подари своята колекция от монети. Той има “пълна България” – като се почне от Иван-Асен и се стигне до наши дни. Хората ни подаряват, водени от различни мотиви. Един ни донесе колекция от оловни печати. Каза ни: “Три пъти влизат вкъщи и вдигат електронната техника, нали е скъпа. А това го виждат, че е олово и не го барат. Четвъртите обаче ще се случат образовани, затова е по-добре да е при вас. Ще го откраднат, докато съм по бизнес в чужбина и ще ми бъде жал...” – “Ама, не можем да ви дадем толкова пари...” – “Стига, бе, вика той, аз съм го купувал за десетина лева...” А ставаше въпрос за уникални екземпляри, за колекция от византийски и старобългарски печати, много ценна, по-ценна от монетите.
- Кои ваши колеги консултират банки и финансови институции? От вашите среди изтече информацията, че бившият директор на НИМ Иля Прокопов бил един от най-големите специалисти по монетите и много банки го ползвали като експерт...
- Разбира се, ние също консултираме, по-точно консултирахме, защото напоследък нещо не ни се обаждат. Специалистите от Археологическия музей пък консултират БНБ, защото са на една крачка. И на тях също им плащаха. Но нещо напоследък тази практика замря. Може би вече са си намерили на щат хора – особено при тези съкращения. Вече споменахме за колекцията на банка “Славяни”. Прекрасни бяха колекциите и на Първа частна банка, на Балканска банка. Не знам къде е сега Иля Прокопов – май че е към Първа инвестиционна банка. Но не е на държавна работа.
- Вероятно сте посветен в тайната как оригиналът на Паисиевата “История” попада в България. Бившият шеф на вероизповеданията проф .Христо Матанов заяви неотдавна, че кражбата е била осъществена в чест на 75-годишния юбилей на Тодор Живков. И вие ли се придържате към тази версия?
- През 1984 г. гърците категорично не пускаха нови монаси в Зографския манастир. Предявяваха такива претенции, че бяха останали само 6 монаси, които бяха на преклонна възраст и щяха да умрат в близките 5-6 години, както и стана. Имаше опасност да загубим манастира. През 1989 г. вече успяхме да изпратим монаси, защото станаха промени, вече нямаше Студена война, бяхме станали съюзници и гърците не можеха да откажат. За известно време манастирът попадна в румънски ръце и румънците масово започнаха да изнасят. За щастие само даренията на влашките владетели – ценни икони, църковна утвар, ръкописи... Спипаха ги гърците, прогониха ги, но имаше опасност манастирът да стане гръцки. Затова беше решено “Историята” да се пренесе в България, а не да се прави подарък. Тодор Живков изобщо не я е виждал, беше си в касата на разузнаването. До момента, в който ни я донесоха. Христо Маринчев вероятно също е участвал.
- Може би непряко, може само да е подготвял “операцията”?
- А защо не и пряко? Не е било толкова трудно да се изнесе – една малка тетрадчица. Кой ще проверява...
- Освен това е имало дипломатическа поща...
- Естествено. Така че да оставим легендите настрани.
- Преди да вляза при вас, от кабинета ви излезе депутатът Тодор Батилов, който не само е ваш земляк, но и специалист по подводна археология. Пътьом ми спомена, че сте разговаряли за някаква подводна колекция, тъй като и вие самият сте свързан с подводната археология, особено в началото на кариерата си. За какво точно става въпрос?
- Риболовен кораб от Созопол преди няколко дни намери една дървена котва, праисторическа. Естествено, сега се появиха щения да бъде в музея в Китен, защото била в техни води. Созополски рибари са я открили, спрели са риболова, загубили са няколко тона риба, на другия ден също, градът се е мъчил да я свали, директорът на местния музей... Та не може да е тяхна. Освен това са я намерили дори не в български териториални води. Намерена е 15 мили навътре в морето, в икономическата зона. Човекът също е наясно, но като депутат трябва да вземе отношение. Но това не зависи от мен. Котвата си е на созополския музей. Рибарите са я намерили и аз просто оказах съдействие от София – обадих се на директора, на полицията, на местните музейни работници, защото котвата трябва да се сваля внимателно. С въглерод 14 ще установим възрастта й. Има една друга котва, изгорена през 907 г. Тръгнали войските на киевския княз Олег да нападат Византия, византийците ги спипали и ги изгорили с т.нар гръцки огън. Това е средновековен напалм, който се изстрелва встрани.
Едно интервю на Добринка Корчева
