ЗАБРАВЕНИ ЛЮБИМЦИ
^Трънският славей^ яздел по 30 км дневно, в родния й край я посрещали с печени агнета и прасета

Гюрга Пинджурова, която тези дни трябваше да навърши 110 години, беше народната певица, задържала се най-дълго на сцената. Наричаха я ^трънският славей^, а в родния й край до последно я посрещаха като царица.

Покровителка на гласовитото селско момиче от махала Баринци става голямото българско сопрано Христина Морфова. С нейни протекции младата Гюрга завършва Пражката консерватория. Засипват я с покани да остане в Чехия, да изнася концерти в Австрия, но Пинджурова се завръща в родината. И вместо да се посвети на операта, тя избира фолклора. Виновна за това е любовта. Защото още като девойка тя се прехласва по усмивката на гъдуларя Иван от нейното село. Момъкът е син на най-сприхавия мъж в Баринци - луд Георгия. Той кипвал от нищо и вадел нож. Гюрга и Иван минават под венчило, но първите години от брака са истински кошмар за младата булка. Деспотичният свекър направо отравял дните на певицата. И чак когато семейството се изнася и заживява в собствен дом в София, Пинджурова намира жадуваното спокойствие да разгърне изцяло дарбата си.
^Баба ми Гуга беше доста властна, донакъде и докачлива, и голяма номадка. Страшно обичаше да пътува, разказва нейният внук д-р Иван Тричков. На младини, когато е била учителка, всеки ден е яздила по 30 км до трънските села Лялинци и Къшле. В дома й винаги беше весело и шумно. Тя гощаваше всички с боб, понеже не я биваше много в готвенето. Но пък можеше да изкара по 18 часа на пианото...^
^Гюрга Пиджурова беше най-разкошното цвете в нашата народна музика, сподели преди време пред тигъра на печата родната кралица на латиното Снежана Кратовска, която е познавала отблизо ^трънския славей^. Казваше ми, че в Прага е получила ^австрийска школовка^. С мъжа й бай Иван се запознават и залюбват още съвсем млади. Такава голями и чиста любов съм виждала само по филмите.
Когато изнасяше концерт, колегите й подвикваха на шега: ^Хайде, бабче, кога най-сетне ще се оттеглиш и ще дадеш път на младите?^ А тя се обръщаше към всички с ^мамче^ или ^маме^.
Когато бяхме на гастрол в СССР, мама Гюрга обираше овациите с ^Хей, поле широко^. То беше гвоздеят в цялата ни програма, винаги го изпълняваше на финала. А как само я посрещаха в родния Трън и в Перник! Като царица! Носеха й агнета, прасета, колеха курбани, даже и най-бедните. Все я питаха: ^Защо не идваш по-често, Гюрге? нали си наша!^ А мама Гюрга , просълзена от умиление, казваше: ^Много искам, но нали са все мъже вкъщи, не мога да ги оставя. Няма да се оправят без мен^.
Срещам я веднъж - бледа, отслабнала, посърнала... Питам я: ^Маме Гюрге, какво ти е, да не си болна?^ А тя изпъшка: ^Снеже, няма го вече бай Иван! Замина си! Откак е починал, не съм яла, не съм спала... Всяка вечер му чувам гласа, вика ме при него^.
Всичко това, разбира се, звучи твърде мистично, но любовта между Пинджурова и съпруга й била толкова силна, че сърцето на гласовитата трънчанка наистина се пръска от мъка.
Пинджурова, която не знаела какво е най-обикновена простуда и не пиела никакви лекарства, си отива, покосена от инфаркт, в Правителствена болница през 1971г. - само няколко месеца след като загубва мъжа си. Лекуващите я лекари били изумени от силния й дух. Знаменитата певица издъхнала с ^Омиле ми, Ягодо^ на уста - поздрав за съпруга й, с когото вярвала, че ще се срещне на небето.

Силвия ПЕШЕВА