На Галя Генерала вече всички й викат “Чукурова”, бъзика я Ники
Николай Мартинов е най-големият кошмар на шепата оцелели играчи в “Сървайвър”. Докато съперниците му кроят планове как да го елиминират, той им гледа сеира и се стяга за финал на самотния “Остров на изгнаника”. Какво обаче остава скрито-покрито зад кадър, успя да научи единствено репортер на вестник “ШОУ”. И то от самия родопски Маугли. Николай пристига на срещата ни с коренно променена визия. Набързо обяснява, че след екшъна в Панама косата му започнала да капе и въпреки протестите на продуцентите се е подстригал съвсем късо.

- Ники, да не те тресе някаква звездомания вече?
- Това ми е непозната дума! Както виждаш, движа се почти под прикритие – с шапка, тъмни очила, с променен фасон. Който ме разпознае, си получава необходимото внимание. Любезен съм с всички. Не се натискам обаче да бъда във фокуса на прожекторите. Ако трябва да съм честен, хората трудно имат достъп до мен. Ти си ми стар познат. Дали професионално или не, няма как да ти откажа покана за среща.

- Тогава да действаме фронтално! За известно време приюти на Острова на изгнаника силиконовата Галина, която се изживява като генерал. Питам те директно – защо не й отпра един анадолски секиш, докато бяхте само двамата, та да разбере в крайна сметка с кого си има работа, а я замайваше с някакво въображаемо племе “Чукура”?
- Галя въобще не ми лазеше по нервите, ако това имаш предвид. Още в самото начало имах точна представа за всеки един поотделно. Притеглих ги, влезнах в мислите им. Създадох си реално мнение какво мога да очаквам от тях и какво - не. Впоследствие преценката ми се оказа вярна.
За Галя си мислех следното – тя е човек, който ще стигне твърде надалеч, тъй като има достатъчно плиткоумни хора в играта, поддаващи се лесно на манипулации. Тя стъпна върху раменете точно на тези хора и затова все още върви в играта. При мен обаче не успя да направи пробив, срещна камъка, оная скала, която трудно се разбива. За да й покажа, че съм по-силен, прибягнах до нестандартни ходове. Те вече имат резултат.

- Намекваш за измисленото от теб племе “Чукура”?
- Именно! Сега тя вече е по-известна под името “Чукурова” /смях/, отколкото като Галя. Това е моята малка победа над нея. Защото да се провъзгласиш за “Генерал”, означава добре да си направиш сметката, че трябва да командваш всичките. Ако имаше още няколко играчи като мен, тя нито щеше да е генерал, нито щеше да стигне до този етап.

- В столичната артгилдия усилено се мълви, че Владо Карамазов е гей. Че първо се е залюбил с Мариус Куркински, а след финалните кадри на “Сървайвър-4” отпрашил с новата си френска тръпка от мъжки пол да отмаря в чужбина. Усети ли върху себе си някакви “леви” позивни от страна на водещия?
- Владо Карамазов гей /подскача от изненада – б.а./?!? Ако е така, значи аз нямам нищо против гейовете. Мога да ти кажа само, че е страхотен човек, истински мъжкар. Оттам-нататък какви са неговите сексуални наклонности, си е негов проблем. Дори да е гей, както ти тиражираш слуховете, аз го уважавам и като такъв. Ако трябва еднозначно да отговоря – Владо Карамазов е един готин мъж и вярвам, че сексуалните му преживявания са типично мъжки. И за да приключа с темата, мога да ти кажа още, че той е по-голям мъжкар и от мен самия!

- Как би изкоментирал “канибалския” епизод с окаченото на ченгел заколено окървавено прасе, от което всеки участник трябваше да отхапе по-голям къс? Та подобна гледка противоречи на здравия разум! Разполагам и с информация, че доста народ с по-лабилна психика е припадал от ужас пред тв-екраните?
- От възпитателен характер наистина не беше най-подходящото нещо.

- Още в първото си интервю за “ШОУ” ти се прояви като пророк – интриги покрай голямата награда са на път да опорочат добрия замисъл на риалитито. В момента сме свидетели как разни “коалиционни партньори” вече “ръфат от тортата”, оценявана на 250 000 лв.?
- Това, което виждам в последните епизоди, е нещо наистина кошмарно. Племето на Галя вече се договаря за преразпределението на парите. Именно подобна развръзка бях предусетил още в самолета от България за Панама. Сега разбирам какво ги е сплотявало така добре и защо именно по този начин се нареждат нещата.
Галя и останалите добре знаят, че не ми е в стила да се състезавам за шепата трохи от крайната награда. Аз съм индивидуалист. Парите не са били повод, за да играя добре. Личният ми мотив бе да покажа силата на моето семейство. Че дори и сам да играеш, имаш шансове да достигнеш финала. Без да бъдеш подпиран от коалиции. Ако съм успял да достигна до края, това означава, че съм направил велик пробив. Това е моята игра!


Кърджали,
едно интервю на Георги АНДОНОВ