Не ми харесва Георги, но още повече не ми харесва, че го уволниха от НТв.
На 10 октомври 2006 г. водещият на тв шоуто "В десетката" по БиТиВи Иво Инджев беше принуден да напусне под предлог, че си е позволил "грубо нарушаване на журналистическата етика и основни принципи на сериозната журналистика". Причината - оповести получени в пощата си имейли, според които президентът Георги Първанов се сдобил с мезонет за 100 000 евро на централен столичен булевард. Известно е, че при обсъждането на евентуалното освобождаване на Инджев Николай Бареков веднага е изразил готовност да заеме мястото му. Сега уволниха друг тв корифей - Георги Коритаров. Бизнесменът Валентин Златев се оплака писмено, че го е рекетирал да сключи сделка за земя и журналистът да вземе комисиона.

- След уволнението на Георги Коритаров се насади впечатление, че журналистът е използвал екрана за свои сделки, притискал е събеседници с користна цел... Вие сблъсквали ли сте се с подобни неща в практиката си?
- През своята четвъртвековна кариера на журналист не съм получавал подкуп, никой не се е опитвал да ме шантажира, а съм бил и на ръководни места. Не съм имал въобще разговори за пари, сделки или каквото и да било в смисъла, в който сега се говори за случая „Коритаров”. Естествено, и аз не съм проявявал такава инициатива. Един-единствен път, като член на жури в „Черноризец Храбър” ми се обадиха по телефона – сега вече мога да кажа от кой вестник – от вестник „Стандарт”. Те

искаха да ходатайстват за техния човек, който кандидатстваше за награда.

От редакцията ми се обадиха по телефона да ми предложат аз да гласувам за техния човек, за което те щели да ми се отблагодарят. Аз предадох за този разговор пред журито, без да назовавам редакцията, тъй като щяха да се изправят моите думи срещу техните думи, пък и можеше този инцидент да повлияе на обективността на избора. Но сред колегите настана весел смях, когато съобщих какво ми предлагат, ако гласувам за някого. Иван Гарелов даже ме попита колко точно са ми предложили. Казах шеговито, че нямаше цифра, тъй като не стигнахме до този етап на преговорите. Сега реших да оглася публично този неприятен инцидент, защото освен всичко друго от „Стандарт” постъпиха безкрайно некоректно по мой адрес, както написаха, че

съм бил получавал заплата от Държавна сигурност,

което е просто една голяма лъжа. Помолих ги да пуснат мой текст като опровержение, но те не го направиха – в нарушение на журналистическия кодекс, който и те са подписали...

- Явно зад уволнението на Коритаров стои петролният бос Валентин Златев. Как имената от едрия бизнес могат да влияят върху кадруването в една медия, която не е тяхна собственост?
- Мога да кажа само това, което знам със сигурност – как работи схемата. Хората с големи пари предлагат рекламни договори на съответната медия, това е много простичка схема. Когато медията не е в състояние да откаже толкова вкусно предложение и каже „да”, съответният журналист няма какво да направи. Разбира се, преговорите се водят с управлението на медията, а не директно с водещия. Но не вярвам водещият да прескача шефовете си и да се опитва да прибере някаква сума директно за себе си, защото за такива неща бият през пръстите. Всъщност да си богат не е лошо и обидно – въпросът е как си станал такъв. А публична тайна е, че мнозинството от големите имена в българския бизнес нямат обяснение за произхода на парите си. Разбира се, ако разполагах с нужните документи, щях да ги сложа на масата, но те са по-силни от нас и знаят как да преперат парите си.

- Нямате много допирни точки с Георги Коритаров?
- Мога да изтъкна много причини, поради които не съм съгласен с Коритаров и с неговото поведение – познаваме се с него от доста години. Не харесвам например начина, по който той напусна БиТиВи – тук ще кажа нещо, което не е излизало в публичното пространство: всъщност напускането му стана затова, че преговорите между него и ръководството не доведоха до очаквания от него резултат или казано по-простичко,

ставало е дума за пари и неговите искания не са били уважени.

Казвам това, защото у обществото се създаде впечатление, че Коритаров е уволнен заради остри сблъсъци или заради някои интервюта, които той направи тогава и които бяха наистина много добри. Та се създаде впечатление, че той е изритан заради смела позиция или за сблъсък с властта. Всъщност истината е, че той работеше в БиТиВи по договор между неговата медия (радиостанция „Свободна Европа”) и БиТиВи и когато този договор изтече, са се водили разговори на лична основа. Когато напусна, той каза, че в БиТиВи има цензура. Тоест, постави всички нас в положение, че сякаш сме едни журналисти, които нямат нищо против да бъдат цензурирани. Пък той - истински смелият, напуска, защото е голям борец. Тогава колегите много се засегнаха. Когато аз си тръгнах оттам, си стиснахме ръцете с абсолютно всички, и не само журналисти. С изключение, разбира се, на един-единствен, когото не искам да споменавам въобще. Същият много се зарадва, че аз си отивам; той не се посвени да злорадства от екрана и сега се вихри всеки ден в сутрешното пространство – това може да направи само човек от неговия калибър.
Държа да се знае, че не мога да се съглася с

Коритаров и позицията му спрямо бившата ДС, която той буквално се опита да прослави със задна дата,

което е съвършено недостойно за човек с претенции за демократични разбирания. В това отношение съвършено се разграничавам от него и не искам да бъда сравняван. Въпреки това твърдя, че не желая да говоря срещу него, не желая да ритам падналия и предлагам на колегите да направят същото. Знаем, че се намериха даже злобари, които се заеха да говорят за качеството на журналистиката на Огнян Стефанов в момент, в който той се бореше за живота си в реанимацията. Що за човек трябва да си, когато твоят колега бере душа в болницата, ти да говориш гадости за качеството на неговата журналистика? Лично аз многократно съм бил в положение да търпя подобно отношение от журналисти и това ми е било много по-болно, отколкото отношението на разни политици към мен. Въпреки всичко аз пак казвам – не ми харесваше поведението на Коритаров, но още повече не ми харесва, че е уволнен.

- Защо е порочна връзката на бизнеса с политиката и как се отразява това на свободното слово?
- Бизнесът у нас е зависим от държавата и в този смисъл големият бизнес има какво да губи. Затова една много голяма част от едрите бизнесмени се присламчва към победителите. Нека да посоча например нашия президент Георги Първанов – посочвам го директно, защото това е много характерно за него. Той се обгражда с подобен тип хора, съответно чрез рекламни договори, и тук става дума не само за електронните медии, а и за големите всекидневници – те

си купуват добро отношение, ако го наречем така.

Така кръгът между политиката и големите пари се затваря. И понеже тиражите на всекидневниците, които минават за официози, са паднали драматично, те стават все по-зависими от този тип договори. Съответно българската журналистика става все по-жалка и по-зависима от интереси – в политиката и в бизнеса. И парадоксално вестници като „ШОУ” и други, които са привлекателни, сензационни или както щете ги наричайте, се оказват в много по-голяма степен острови на свободното слово, отколкото претендиращите за сериозност вестници.

Едно интервю на Лазар ИЛЬОВ