На поч­ти всич­ки ев­ро­пей­с­ки ези­ци ган­г­ре­на­та се на­зо­ва­ва по един и същ на­чин, вклю­чи­тел­но и на ста­ро­бъл­гар­с­ки, и на ла­тин­с­ки - умър­т­вя­ва­не на тъ­ка­ни в жи­во тя­ло. То е при­чи­не­но от на­ру­ша­ва­не на хра­не­не­то на клет­ки­те на бол­но­то мяс­то.
Въз­мож­но ли е да се из­ле­ку­ва ган­г­ре­на­та на край­ни­ка, ко­гато е поч­ти в пос­лед­ния си ста­дий на раз­ви­тие, без да се сти­га до скал­пе­ла?

Дон­ка Спа­со­ва, Вра­ца

Ува­жа­е­ма ре­дак­ция! Имам же­ла­ни­е­то да ви из­п­ра­щам от вре­ме на вре­ме по ня­коя ре­цеп­та за са­мо­ле­че­ние, из­п­роб­ва­на и за­пи­са­на от май­ка ми пре­ди шес­т­де­сет и по­ве­че го­ди­ни. Из­п­ра­щам ви ед­на ре­цеп­та про­тив ган­г­ре­на, с ко­я­то мо­га да до­ка­жа, че тя се ле­ку­ва и че не е не­об­хо­ди­мо да се ре­же за­бо­ле­ли­ят край­ник. Ле­че­ни­е­то при теж­ки за­бо­ля­ва­ния трае не по­ве­че от двай­сет дни. При пъл­но­то оз­д­ра­вя­ва­не не ос­та­ва и сле­да от ра­зя­де­на­та ра­на.
На поч­ти всич­ки ев­ро­пей­с­ки ези­ци ган­г­ре­на­та се на­зо­ва­ва по един и същ на­чин, вклю­чи­тел­но и на ста­ро­бъл­гар­с­ки, и на ла­тин­с­ки - умър­т­вя­ва­не на тъ­ка­ни в жи­во тя­ло. То е при­чи­не­но от на­ру­ша­ва­не на хра­не­не­то на клет­ки­те на бол­но­то мяс­то. За­поч­ва да не дос­ти­га кръв до пе­ри­фер­на­та нерв­­на сис­те­ма. При­чи­на­та е в от­с­лаб­ва­не­то или в пре­къс­ва­не на кръв­ния при­ток чрез при­тис­ка­не, дъл­бо­ки на­ра­ня­ва­ния, за­мър­се­ни ра­ни и дру­ги се­ри­оз­ни ув­реж­да­ния. Ган­г­ре­на­та за­поч­ва с ле­ко за­чер­вя­ва­не и пос­то­ян­ни де­но­нощ­ни бол­ки. Бол­но­то мяс­то ста­ва виш­не­во чер­ве­но след то­ва по­си­ня­ва и не след дъл­го заг­ни­ва, за­ми­рис­ва и по­чер­ня­ва. Бол­ни­ят из­пит­ва сил­ни бол­ки, от ко­и­то има вре­мен­но об­лек­че­ние с на­ла­га­не­то на топ­ли или сту­де­ни ком­п­ре­си, но ле­че­ни­е­то не е трай­но. Не­за­ви­си­мо в кой ста­дий се е раз­ви­ла бо­лест­та, тя мо­же да бъ­де из­ле­ку­ва­на без ам­пу­та­ция. Ес­тес­т­ве­но е, че още при пър­во­то по­я­вя­ва­не на бол­ки­те и за­чер­вя­ва­не­то на бол­но­то мяс­то ефек­тът би нас­тъ­пил по-бър­зо. Ле­че­ни­е­то е по ед­на и съ­ща про­це­ду­ра, ко­я­то тряб­ва стрик­т­но да се спаз­ва.

Нап­ра­ве­те го точ­но, как­то ви го пред­ла­гам!

Пре­ва­ря­ва се чис­та во­да в дъл­бок съд, в кой­то сво­бод­но да мо­же да се по­мес­ти (да ка­жем, че ган­г­ре­на­та е на пръс­ти­те на кра­ка­та) бол­но­то мяс­то. По­та­пя­те ла­къ­тя на ръ­ка­та и бро­и­те до де­сет - не по-мал­ко, но не и по­ве­че от 10-12 от­б­ро­я­ва­ния, ако из­тър­пи­те, сла­га­те и бол­ния крак във во­да­та. По­сип­ва­те с ше­па мор­с­ка сол бол­но­то мяс­то. Бо­ли, раз­би­ра се, но тряб­ва да се тър­пи. Та­зи про­це­ду­ра се пра­ви сут­рин и ве­чер до из­с­ти­ва­не на во­да­та. Бол­но­то мяс­то не се из­бър­с­ва, ос­та­вя се да из­съх­не са­мо. С на­по­ен в ри­ва­нол па­мук се об­ли­ва мяс­то­то, пре­вър­з­ва се с кър­па и та­ка до след­ва­ща­та про­це­ду­ра. Ако бо­лест­та е в нап­ред­нал ста­дий и до­ри има по­чер­ня­ва­не, не се тре­во­же­те. Про­дъл­жа­вай­те упо­ри­то - мяс­то­то ще се про­бие и от не­го ще из­те­че гной.
Ни­що ня­ма да за­бър­с­ва­те, ни­то да от­с­т­ра­ня­ва­те, не­за­ви­си­мо да­ли ви­си ка­то ко­нец или по­ти­ча на струй­ка. Още с пър­ви­те про­це­ду­ри бол­ни­ят ве­че ще мо­же да спи без бол­ки и без страх от ус­лож­не­ния. Чер­ни­ят пръст ще ста­не виш­не­вочер­вен, пос­ле ще се за­чер­ви и най-нак­рая ще по­бе­лее ка­то ос­та­на­ли­те пръс­ти. След пет-шест дни ра­нич­ка­та се на­пуд­ря със сул­фа­ти­ацол, след из­важ­да­не­то на кра­ка от во­да­та и след под­су­ша­ва­не­то му. Ор­га­низ­мът сам въз­с­та­но­вя­ва тъ­ка­ни­те си на за­бо­ля­ло­то мяс­то. При теж­ки за­бо­ля­ва­ния ле­че­ни­е­то трае не по­ве­че от двай­сет дни, ра­на­та заз­д­ра­вя­ва и не се пов­та­ря на съ­щия крак.

Иван Хр. Къ­же­лов, Сев­ли­е­во, ул. “Св. Княз Бо­рис I” 1