Проф. Юлиян Вучков: Управниците ни са джуджета в сравнение с Тодор Живков

<i>Проф. Юлиян Вучков не се нуждае от представяне &ndash; той е широко популярен и харесван народен събеседник. Универсалната му култура, естественото му поведение на екрана и дързостта, с която дебатира по болни теми от живота на обикновения човек, заслужено спечелиха прозвището му на &ldquo;телевизионна легенда&rdquo;. Професорът е автор на 23 книги от различни области на културата...<br /> <hr /> </i><b>Професоре, коя е последната ви книга?<br /> </b>- &ldquo;Животът в България през моите спомени&rdquo; &ndash; това е една от книгите на моя живот. В първата й част разказвам как сме живели през последните шест десетилетия, а втората е изградена от спомени-портрети на най-големите звезди на България от културния ни небосклон &ndash; в областта на забавната музика, театъра, киното, изобразителните изкуства, и от медицината.<br /> <br /> <b>Виждам, че тя е наистина един калейдоскоп от популярни имена, повечето от които са емблематични за превратностите на времето, в което живеем. Например Димитър Димов &ndash; известен е компромисът, който той е принуден да направи с партийно наложените поправки на романа &ldquo;Тютюн&rdquo;...<br /> </b>- Романът е прекрасен, въпреки тези поправки. Аз съм писал за това в книгата си &ldquo;Върхове от историята на българската литература&rdquo;. Смята се, че линията на активните борци срещу фашизма, преди всичко на бившите партизани, е натрапена и вмъкната в романа изкуствено, че героите звучат &ldquo;дървено&rdquo; и т.н. Аз не съм съгласен с това. Всички образи на комунисти в романа са убедителни &ndash; Димов не ги идеализира. Лила напр. е ограничена, сектантка &ndash; авторът изобщо не я възвеличава. Описва я като труден характер, който не се възприема от останалите, и т.н. <br /> <br /> <b>А защо така презряхме Джагаров и неговата поезия? Нямаше дете в България, което да не знае &ldquo;Земя като една човешка длан...&rdquo;<br /> </b>- Защото историците на литературата, и най-вече преподавателският състав от Софийския университет, имат крайно субективистичен поглед &ndash; непочтен и чисто политически подход към българските поети и писатели. В последните години се търсеха най-добрите само сред антикомунистите и определено се усеща едно омерзение към всички останали, между които има неоспорими таланти.<br /> <br /> <b>Но един Вапцаров остана в учебниците все пак...</b><br /> - И той беше изкарван терорист, анархист &ndash; изобщо привърженик на насилието. А Вапцаров е носител на една хуманна философия с общочовешки характер. Поезията му е дълбока и същевременно &ndash; достъпна - в нея има разказ, има драматургия, взета от живота на онеправдания човек. Същевременно Вапцаров е безусловен антифашист, осъден по ЗЗД. Но как да се признае това от хора, които твърдят, че у нас не е имало фашизъм?!..<br /> <br /> <b>Вярвате ли във версията, че Багряна, Камен Калчев и сие предават Вапцаров на разстрел, като премълчават неговата стойност като поет пред цар Борис?<br /> </b>- Не вярвам да са го направили нарочно &ndash; едва ли са били такива чудовища. Но все пак някак си се предпазват, запазвайки собственото си благополучие. Особено Багряна. Тя можеше да го защити по по-категоричен начин.<br /> <br /> <b>Не мислите ли, че царят се е нуждаел от тяхното мнение и че може би е разчитал на него като мотив за спасението на Вапцаров &ndash; все пак са се познавали с майка му, баба Елена?<br /> </b>- Не съм убеден в това &ndash; цар Борис беше голям демагог. Той беше човек с малко повече качества от сина си Симеон, но също толкова лицемерен. Изобщо демагогията е потомствена черта на Кобургготската династия. Но не са само те. Извън всичките ми критики към Живков, трябва да призная, че от 60 години насам ние нямаме политик като него. Всичките ни управници от 89-а насам са жалки джуджета в сравнение с Живков. Той имаше някои големи преимущества. <br /> <br /> <b>Кои са те?</b><br /> - Най-главното &ndash; че за разлика от съвременните политици той не беше книжен човек, а роден прагматик. Пишеше книги с помощта на някои &ldquo;помагачи&rdquo;, но това не беше силата му &ndash; той беше силен в практиката си. Имаше могъща интуиция, силна памет и невероятна гъвкавост в действията. <br /> <br /> <b>А кои, според вас, бяха грешките му?</b><br /> - Мегаломанията и суетността му, които го подвеждаха да се вслушва в ласкатели. Не успя да създаде свои наследници в голямата политика. Дъщеря му Людмила напр. беше искрен патриот. Същевременно беше смела и се опълчваше на руснаците, което често я правеше дисидент в собствената й родина. <br /> <br /> <b>Имаше и други деца от червения елит, като проф. Чавдар Драгойчев, който спечели авторитет в една независима професия...<br /> </b>- Разочаровах се от него от едно телевизионно предаване след 89-а, в което пригласяше на егоцентричната си майка и хулеха Живков по изключително гнусен и калташки начин. Ние всички помним, че преди тя наричаше Живков &ldquo;велик архитект на България&rdquo; и седеше в президиумите, докато умре &ndash; напикаваше се и стоеше там, а после го нарече &ldquo;сатрап на Партията&rdquo;. Такова поведение обижда паметта на живите свидетели и на едното, и на другото време. Хубаво е човек да има чувство за достойнство. И когато говори, да казва истината, за да не се срамува по-късно от думите си. Аз съм човек, който застава зад всяка своя дума.<br /> <br /> <b>В тази връзка, да ви попитам, понеже в книгата си пишете и за много личности от други сфери на живота &ndash; напр. за Иван Кондов &ndash; &ldquo;той беше дълбоко чужд на лъжата&rdquo;...<br /> </b>- Така е, когато не му беше приятно да говори, той мълчеше, но никога не излъгваше. Беше тактичен човек &ndash; нямаше сърце да обиди, но мълчанието му &ldquo;говореше&rdquo; красноречиво какво иска да каже. По-различна беше Славка Славова &ndash; тя режеше наред. Много бързо прозря какво става след промените и не мълчеше на никого &ndash; много смела жена беше.<br /> <br /> <b>Ваша приятелка е Лили Иванова...</b><br /> - Да , аз ценя таланта й, нейната отговорност и дисциплинираност. За Лили номер едно е работата. Между работата й и другите й интереси зее огромна пропаст. <br /> <br /> <b>В тази връзка, можете ли да направите паралел между себе си и нея &ndash; и за вас работата е номер едно...<br /> </b>- И за мен работата е важна, но аз съм по-великодушен от нея с партньорките си. Не че не е имало случаи и аз да съм рязък и груб, но все пак аз съм бил по-компромисен и съм правил някои жестове за приятелките си &ndash; помагал съм им както мога, но не с пари &ndash; подавал съм им ръка, напътствал съм ги, насърчавал съм ги като личности. Лили е егоист в това отношение и в любовта си. <br /> <br /> <b>А какво мислите за колежката си Вулева?</b><br /> - Тя е момиче с много качества, каквото и да говорят за нея. Но не казвам, че е безупречна &ndash; и то най-вече в избора си на обекти &ndash; понякога ни занимава с едни абсолютно никакви същества. Но в други случаи е поставяла на място чалгаджийницата - във всичките й там аспекти и представители.<br /> <br /> <b>Вие сте отявлен враг на чалгата. Какво мислите за Азис?</b><br /> - До три години той ще бъде почти забравен. Има клозетно поведение този човек. Залязва и Софи Маринова. Преди пет години тя беше на гребена на вълната, но сега вече, ако човек е наблюдателен, ще види, че не е така.<br /> <br /> <b>Тончо Русев я величае и пише за нея...</b><br /> - За мене тя не пее, а писка. И е много проста, бе &ndash; говори като кръчмарка. Не е до това, че е циганка &ndash; има цигани големи. Примерно Борис Будаков, цигуларят, който гостува при мене &ndash; виртуозен музикант. <br /> <br /> <b>Проф. Вучков, виждам, че тази тема ви дразни - ще кажете ли нещо за личния си живот &ndash; оптимист ли сте?<br /> </b>- Среден. Имало е моменти в живота ми, когато съм предпочитал да бъда по-скоро мнителен, отколкото наивен.<br /> <br /> <b>А защо умен и красив мъж като вас е останал сам?</b><br /> - Това е проблем за много хора, които притежават тези две качества &ndash; много вдигат мерника.<br /> <br /> <b>Разбрах, че имате сериозна приятелка?</b><br /> - Не ми се говори за това. Вече много го обсъждаха в различни вестници и на мен направо ми омръзна. Мога да говоря за другата си &ldquo;любов&rdquo; &ndash; моето предаване &ldquo;Размисли и страсти&rdquo; &ndash; то действа на мисълта и на чувството на много хора. <br /> <br /> <b>Имате доста чести дразнители &ndash; май все едни и същи хора ви се обаждат, за да ви дразнят в ефир...<br /> </b>- Има две алтернативи по този въпрос &ndash; дали тези хора трябва да бъдат подминавани, или да бъдат поставяни на място. Голяма част от хората смятат, че не трябва да им обръщам внимание. Но аз не мога да бъда търпелив към някои идиотски обаждания. Трябва да ти кажа, че това са обаждания на едни и същи хора &ndash; правил съм тази експертиза по записите на предаването.<br /> <br /> <b>А как си обяснявате постоянството на тези хора в тяхната злоба?</b><br /> - Част от тях са платени от властта, сто процента е сигурно това. Ти знаеш, че за десет лева у нас ще те убият, камо ли за десет лева да не напсуваш някого по телефона. Аз челастря и правя на салата в най-голяма степен от всички водещи властта и тя не ми прощава. Тая власт е изключително честолюбива. Накрая ще се окаже, че Живков е цвете за мирисане пред тях. Сегашните ни управници са безсрамно суетни, зли и жестоки. И цялата политика на правителството ни е чалгаджийска. Това е една кръчмарска политическа върхушка, която работи за разцвета на чалгата, защото чалгата заслепява народа и отвлича вниманието му от тежките му проблеми. Никоя друга власт не е била толкова малокултурна, колкото сегашната. Хора, които не четат и не мислят, а само се угояват с всичките си възможни отвори - толкова са лакоми в лапането си.<br /> <br /> <i>Едно интервю на </i><b><i>Еми Мариянска</i></b>