Бъб­ре­ци­те са жиз­не­нова­жен от­де­ли­те­лен ор­ган, кой­то из­хвърля из­лиш­на­та во­да, вред­ни­те про­дук­ти и не­нуж­ни­те со­ли, от­де­ля­ни при об­мя­на­та на ве­щес­т­ва­та. Ко­га­то бъб­ре­ци­те са ув­ре­де­ни от ня­как­во за­бо­ля­ва­не, те не мо­гат да из­пъл­ня­ват доб­ре та­зи своя от­де­ли­тел­на фун­к­ция. То­ва бо­лес­т­но със­то­я­ние се на­ри­ча бъб­реч­на не­дос­та­тъч­ност.
Ето мо­ят въп­рос: стра­дах от хро­ни­чен двус­т­ра­нен пи­е­ло­неф­рит, но пре­рас­на в двус­т­ран­на бъб­реч­на не­дос­та­тъч­ност. Пи­ше­те ми кон­к­рет­но, с как­во мо­же да се под­дър­жа нор­мал­но­то от­де­ля­не на ури­на, а и как тряб­ва да про­ти­ча са­мо­то ле­че­ние?

Слав­ка Ива­но­ва, Смо­лян

В за­ви­си­мост от то­ва да­ли бъбречната недостатъчност е ре­зул­тат на ос­т­ро, бър­зо раз­ви­ва­що се за­бо­ля­ва­не, или е пос­ле­ди­ца на бав­но и дъл­го про­ти­ча­що ув­реж­да­не, раз­ли­ча­ва­ме ос­т­ра и хро­нич­на бъб­реч­на не­дос­та­тъч­ност.

Ос­т­ра­та бъб­реч­на не­дос­та­тъч­ност

е теж­ко, дра­ма­тич­но със­то­я­ние, при ко­е­то бъб­ре­ци­те вне­зап­но пре­ус­та­но­вя­ват об­ра­зу­ва­не­то на ури­на и бол­ни­ят прес­та­ва да ури­ни­ра. То­ва се случ­ва при раз­лич­ни за­бо­ля­ва­ния и на­ра­ня­ва­ния - теж­ки ос­т­ри бъб­реч­ни за­бо­ля­ва­ния, го­ле­ми кръ­во­за­гу­би, теж­ки на­ра­ня­ва­ния с шок, обез­вод­ня­ва­не (нес­пир­ни пов­ръ­ща­ния и ди­а­рии), теж­ки ин­фек­ции и др.
За­бо­ля­ва­не­то про­ти­ча мно­го теж­ко. По­ра­ди спря­ло­то от­де­ля­не на ури­на ор­га­низ­мът се от­ра­вя от не­из­х­вър­ле­ни­те ток­сич­ни ве­щес­т­ва и бър­зо (в раз­с­то­я­ние на 4-5 дни) раз­ви­ва уре­мия. Бол­ни­ят за­поч­ва да пов­ръ­ща, не се хра­ни и ако не се взе­мат енер­гич­ни мер­ки, след 8-10 дни мо­же да нас­тъ­пи смър­тен из­ход. Нап­ре­дъ­кът на ме­ди­цин­с­ка­та на­у­ка и тех­ни­ка да­де въз­мож­ност при те­зи бол­ни да се при­ло­жи ле­че­ние с из­кус­т­вен бъб­рек и да се под­дър­жа жи­во­тът им, до­ка­то болните бъб­ре­ци от­но­во за­поч­нат да от­де­лят ури­на. То­ва ста­ва най-чес­то след 15-30 дни.
Те­зи със­то­я­ния тряб­ва да се раз­ли­ча­ват от за­бо­ля­ва­ни­я­та, при ко­и­то бол­ни­ят не мо­же да ури­ни­ра не за­що­то бъб­ре­ци­те не мо­гат да об­ра­зу­ват ури­на, а за­що­то съ­щес­т­ву­ва ме­ха­нич­на преч­ка за из­п­раз­ва­не на пъл­ния с ури­на пи­ко­чен ме­хур. Пос­лед­но­то със­то­я­ние се сре­ща най-чес­то при въз­рас­т­ни мъ­же с уве­ли­че­на прос­тат­на жле­за. Ка­те­те­ри­за­ци­я­та на пи­коч­ния ме­хур пот­вър­ж­да­ва на­лич­ност­та на за­дър­жа­на ури­на и об­лек­ча­ва със­то­я­ни­е­то на бол­ния.
За пр1ед­паз­ва­не от ос­т­ра бъб­реч­на не­дос­та­тъч­ност се взе­мат мер­ки за на­ма­ля­ва­не на трав­ми­те, за пре­дот­в­ра­тя­ва­не на ин­фек­ци­и­те (спе­ци­ал­но кри­ми­нал­ни­те абор­ти), от­ра­вя­ни­я­та и теж­ки­те ос­т­ри за­бо­ля­ва­ния на бъб­ре­ци­те.

С хро­нич­на бъб­реч­на не­дос­та­тъч­ност


за­вър­ш­ват обик­но­ве­но раз­лич­ни­те хро­нич­ни бъб­реч­ни за­бо­ля­ва­ния - хро­нич­ни неф­ри­ти, хро­нич­ни пи­е­ло­неф­ри­ти, бъб­реч­на по­ли­кис­то­за и др. Хро­нич­на­та бъб­реч­на не­дос­та­тъч­ност се раз­ви­ва бав­но и пос­те­пен­но в те­че­ние на го­ди­ни и в ня­кои слу­чаи не­за­бе­ле­жи­мо.
Най-чес­то, с те­че­ние на вре­ме­то бол­ни­те за­поч­ват да се оп­лак­ват от лес­на умо­ра, ста­ват по-бле­ди (раз­ви­ват ане­мия), апе­ти­тът им на­ма­ля­ва. За­поч­ват да ури­ни­рат по-чес­то и от­де­лят го­ля­мо ко­ли­чес­т­во ури­на с нис­ко от­но­си­тел­но тег­ло.

Ле­че­ни­е­то


на хро­нич­на­та бъб­реч­на не­дос­та­тъч­ност е слож­но и ком­п­лек­с­но, съ­об­ра­зе­но с те­жест­та на за­бо­ля­ва­не­то в раз­лич­ни­те му ста­дии. В ста­ди­и­те, пред­хож­да­щи бъб­реч­на­та де­ком­пен­са­ция и теж­ка уре­мия, се при­ла­га кон­сер­ва­тив­но ле­че­ние, ко­е­то има за цел да на­ма­ли прог­ре­си­я­та на бъб­реч­на­та не­дос­та­тъч­ност, да по­ни­жи кон­цен­т­ра­ци­я­та и вред­ни­те ефек­ти на от­пад­ни­те азот­съ­дър­жа­щи ве­щес­т­ва и да въз­с­та­но­ви на­ру­ше­ни­я­та в оп­ти­мал­на­та вът­реш­на сре­да на ор­га­низ­ма. В край­ни­те ста­дии на хро­нич­на­та бъб­реч­на не­дос­та­тъч­ност ме­то­ди­те на кон­сер­ва­тив­но­то ле­че­ние се оказ­ват не­дос­та­тъч­ни са­ми по се­бе си и то­га­ва в ком­би­на­ция с ня­кои от тях се при­ла­гат ме­то­ди­те на ди­а­ли­за и фил­т­ра­ция на кръв­та. То­ва не е окон­ча­тел­но ле­че­ние на бо­лест­та. В край­ния ста­дий на бъб­реч­на­та не­дос­та­тъч­ност един­с­т­вен шанс за окон­ча­тел­но из­ле­ку­ва­не но­си бъб­реч­на­та тран­с­п­лан­та­ция.
Тран­с­п­лан­ти­ра­не­то на бъб­рек изис­к­ва спе­ци­фич­но под­дър­жа­що ле­че­ние и наб­лю­де­ние от спе­ци­а­лист, про­дъл­жа­ва­щи до жи­вот.

Ед­на стра­ни­ца на д-р Кос­та­дин Ка­ра­чо­ров, уро­лог-хи­рург, Тран­с­пор­т­на бол­ни­ца - Со­фия