ВИСОКО КРЪВНО, ЖАЖДА И ЧЕСТО УРИНИРАНЕ ГОВОРЯТ ЗА ПРОБЛЕМИ С БЪБРЕЦИТЕ
Бъбреците са жизненоважен отделителен орган, който изхвърля излишната вода, вредните продукти и ненужните соли, отделяни при обмяната на веществата. Когато бъбреците са увредени от някакво заболяване, те не могат да изпълняват добре тази своя отделителна функция. Това болестно състояние се нарича бъбречна недостатъчност.
Славка Иванова, Смолян
В зависимост от това дали бъбречната недостатъчност е резултат на остро, бързо развиващо се заболяване, или е последица на бавно и дълго протичащо увреждане, различаваме остра и хронична бъбречна недостатъчност.
Острата бъбречна недостатъчност
е тежко, драматично състояние, при което бъбреците внезапно преустановяват образуването на урина и болният престава да уринира. Това се случва при различни заболявания и наранявания - тежки остри бъбречни заболявания, големи кръвозагуби, тежки наранявания с шок, обезводняване (неспирни повръщания и диарии), тежки инфекции и др.
Заболяването протича много тежко. Поради спрялото отделяне на урина организмът се отравя от неизхвърлените токсични вещества и бързо (в разстояние на 4-5 дни) развива уремия. Болният започва да повръща, не се храни и ако не се вземат енергични мерки, след 8-10 дни може да настъпи смъртен изход. Напредъкът на медицинската наука и техника даде възможност при тези болни да се приложи лечение с изкуствен бъбрек и да се поддържа животът им, докато болните бъбреци отново започнат да отделят урина. Това става най-често след 15-30 дни.
Тези състояния трябва да се различават от заболяванията, при които болният не може да уринира не защото бъбреците не могат да образуват урина, а защото съществува механична пречка за изпразване на пълния с урина пикочен мехур. Последното състояние се среща най-често при възрастни мъже с увеличена простатна жлеза. Катетеризацията на пикочния мехур потвърждава наличността на задържана урина и облекчава състоянието на болния.
За пр1едпазване от остра бъбречна недостатъчност се вземат мерки за намаляване на травмите, за предотвратяване на инфекциите (специално криминалните аборти), отравянията и тежките остри заболявания на бъбреците.
С хронична бъбречна недостатъчност
завършват обикновено различните хронични бъбречни заболявания - хронични нефрити, хронични пиелонефрити, бъбречна поликистоза и др. Хроничната бъбречна недостатъчност се развива бавно и постепенно в течение на години и в някои случаи незабележимо.
Най-често, с течение на времето болните започват да се оплакват от лесна умора, стават по-бледи (развиват анемия), апетитът им намалява. Започват да уринират по-често и отделят голямо количество урина с ниско относително тегло.
Лечението
на хроничната бъбречна недостатъчност е сложно и комплексно, съобразено с тежестта на заболяването в различните му стадии. В стадиите, предхождащи бъбречната декомпенсация и тежка уремия, се прилага консервативно лечение, което има за цел да намали прогресията на бъбречната недостатъчност, да понижи концентрацията и вредните ефекти на отпадните азотсъдържащи вещества и да възстанови нарушенията в оптималната вътрешна среда на организма. В крайните стадии на хроничната бъбречна недостатъчност методите на консервативното лечение се оказват недостатъчни сами по себе си и тогава в комбинация с някои от тях се прилагат методите на диализа и филтрация на кръвта. Това не е окончателно лечение на болестта. В крайния стадий на бъбречната недостатъчност единствен шанс за окончателно излекуване носи бъбречната трансплантация.
Трансплантирането на бъбрек изисква специфично поддържащо лечение и наблюдение от специалист, продължаващи до живот.
Една страница на д-р Костадин Карачоров, уролог-хирург, Транспортна болница - София
Последвайте ни
0 Коментара: