Оцеляващите от днешния "Сървайвър" са смешници, разсъждава именитият пътешественик
Пътешественик №1 у нас - Симеон Идакиев, е роден на 27 ноември 1941 г. в Радомир. Учил е в МЕИ. "За една бройка щях да съм инженер, но се отказах - стана ми скучно". Учи и завършва българска филология във Велико Търново. От 22 г. води географската рубрика "Атлас" на БНТ. "Един мъж, един автомобил, една камера" - и така е известен Мони сред хората, които го познават. Автор е на 5 книги. Продуцентът на "Атлас" е обиколил 78 страни из всички континенти на света. Стигал е дори и до замразената Антарктида, но никога не се изкушавал да остане зад граница. В началото на 1980 г. Иван Славков подкрепя първото му пътуване с кола и камера из Южна Америка. Съпругата му е починала отдавна. Има дъщеря, а вече и внук

Симеон Идакиев за "Сървайвър": "Малко е смешно т. нар сървайвъри да се наричат "оцеляващи". През цялото време те наблюдават камери, лекарски екип, транспорт, готов да те изнесе, когато се задава ураган. И от какво оцеляваш?! Приключение е да бъдеш сам в една джунгла, когато никой не те наблюдава и няма кой да ти помогне. Така, че не мога да се преизпълня с уважение към участниците в риалити шоуто. И аз съм ял гадости по света, но не съм го направил, за да спечеля 250 хиляди лева."

Ти си един самостоятелен «Сървайвър» - сам си караш колата, сам снимаш и сам оцеляваш.
- Така е по-евтино. Не защото съм самотник по душа. Предпочитам да съм с екип , но понеже няма пари, пътувам по-често сам. Справям се както дойде. Трябва да издържиш. От опита си знам, че да си с цял телевизионен екип не е лесна работа. Иска се да научиш езика, да си организираш пътуването, техниката, средствата. Всичко. Да направиш филмите и да ги излъчиш в крайна сметка.

Пътувал си по опасни маршрути. Не са ли опитвали някъде да те изядат? Из Африка например?
- Има много хубав виц по този повод. Стига един като мен в едно селце на някакво племе от няколко колиби и пита «Вярно ли, че тука има човекоядци?» « А...а, не...е. Последният го изядохме миналата седмица». Това, общо взето, са глупости. Диваци има в големите градове обикновенно.

А обирали ли са те по време на пътуванията ти?
- Имало е опити , но само първия път успяха. В Колумбия ми обраха колата. И то в добре охраняван склад!? Най-смешният обир обаче, който ми направиха, беше в Бразилия. В Рио де Жанейро, един от най-красивите градове на света, ме обра една 14-15-годишна мулатка. Това си беше едно красиво момиченце. Бях оставил всичко в хотела. Камера, пари, часовника. Всичко. Носех някой и друг долар разбира се. Винаги нося пари в двата си джоба. В единия нося т. нар. от мен «талаш». Едри банкноти, но без голяма стойност. За просяците или за да се откачиш от някой. В другия, левия, имах около стотина долара. Разхождах се по Копа Кабана вечерта и тръгнах да се прибирам в хотела, защото имах среща с нашия търговски представител там - Андрей Божански и жена му. Бяхме приятели. И както си вървя към хотела, идва едно момиченце. 14-15-годишно може би. Хубаво. «Сеньор, може ли една цигара?»- ме пита. Вадя аз цигарите и запалката и й ги поднасям. Тя наместо да посегне нагоре към цигарите посяга с двете си ръце и ме хваща за ханша. Прилепи се до мен и започна да се клати. «Искаш ли да правим любов» - ме пита. Направо се чувствах глупаво. Ръцете ми горе и те притиска едно момиченце. Сигурно е траяло десетина секунди. Отблъснах го леко и й казах: «Не искам». Тя продължи да стои до мен обаче. Аз си пипнах джоба с «талаша». Беше откопчан ципът. Като й го посочих и викам: «Няма да стане». Тя си тръгна и се качи в една кола с една жена и потеглиха. Сетих се да пипна и джоба, където държах доларите. Те липсваха! Невероятна сръчност. Когато дойдоха моите приятели, им разказах случката. «Обраха ме по най-левашкия начин. Ако я бях хванал...» Анрей ми казва: «То добре, че не си я хванал.» - Как така е по-добре? « Това е много популярна инсценировка тук. Ако я хванеш възрастната жена в колата започва да вика и крещи, че този гринго прави неприлично предложение на нейната невръстна дъщеря. Изскачат

братя, братовчеди с ножове и могат дори да те убият

Така, че пий една студена вода и забрави!» Което и направих. Свикнал съм да се пазя, но от мъже.

Къде си брал най-голям страх?
- Най-големи страхове съм брал веднъж, когато прекосявах Колумбия през 1980 г. Напуснах Колумбия и влязох в Еквадор с «Нива» - та към 1.30ч. през нощта. Пресичах най-дивата част на Андите горе. Там никой не пътува нощем. А аз не знаех, че е толкова сериозна престъпността там. Втори път се уплаших истински, когато години след като бях прекосил перуанското крайбрежие с «Нива» - та закъсахме с едно хубаво «Волво» и с един приятел в най-безлюдната част пак там. Приятелят ми ме притесни много. Вика ми:

«Ей сега ще дойдат да ни утрепат «Сендеро луминосо»-

партизани от групировката Лунна светлина, които първо стрелят, а след това идват да видят кого са убили. За щастие нищо такова не ми се случи.

Случвало ли ти се е нещо страшно с животни?
- Нищо опасно. Животните бягат от човека. Всичко бяга от човека. А на Антарктида например можеш да отидеш до пингвин и да се гледате двамата отблизо. Никакъв страх. Щом хората не им правят нищо лошо.

Донасял ли си на ДС за хората с които си работил или си се срещал в чужбина?
- Не. Като съм си взимал паспорта, за да пътувам, са ми казвали: « Като отидете там, ако чуете нещо...». Сигурно са ме питали. Не си спомням. Не съм имал проблеми. Може би понеже тематиката ми е такава.

Чете ли си досието?
- Не. Не искам. Представи си, че видя някой приятел как е доносничил за мен. Аз живея с друга нагласа. А досие сигурно имам. Не искам да си отровя дните с някоя гадост написана за мен.

Направил си много филми, които са дори и продадени ? И защо не си милионер вече?
- От кино никой не е забогатял в България. Но парите ми стигат, за да живея прилично без да се унижавам.