Ченге ме спаси от удавяне при една каскада.
Каубоят на българското кино се ражда преди 76 години от майка българка и баща сърбин с името Джордже Росич. Участвал е в 107 филма, 27 от които снима в Унгария, където също става кинозвезда. Въпреки, че е бохем по душа, най-самобитният български актьор избягва светската суета и предпочита уединението на старопланинското село Бойковец, където живее със съпругата си Лиляна.

- Прочут сте с ролите, в които яздите кон. От къде идва тази любов към оръжията и конете?
- В моя край, където съм роден, има обичай, когато едно момче тръгне на училище, баща му да му подари първия нож. И до днес оръжията са ми хоби и като видя нож, който ми харесва, веднага си го купувам. Имам повече от 50. А по конете се запалих през 1968 г., когато трябваше да се науча да яздя заради снимките на първия си филм. “Демонът на империята” се казваше. Участваха още 30 актьора, но само аз продължих да яздя и 33 години не слизах от конете.

- Носите ли някакво оръжие със себе си?
- Нося, разбира се. Винаги в джоба ми има пистолет. Имам колекция от пушки и пистолети, сред тях и малко антики, защото, за да си голям колекционер, трябва да имаш много пари и да си клиент на антикварите. Повечето от тях са кожодери, които купуват нещо за 20 лева, а после го продават десет пъти по скъпо. Така че аз колекционирам предимно любовта си към оръжията.

- Хората в селото гледат ли на вас като на звезда?
- Аз съм много земен човек. Не съм позволил на никой в селото да гледа на мен като на някаква суперзвезда. Обичам хората и те ме обичат. Занимавам се със съвсем обикновени неща. Гледам телевизия, разхождам се сред природата. Не ми е скучно да си говоря с тях за болести по копитата на овцете например и с какви лекарства ги лекуват. Като се съберем, обсъждаме всякакви теми и затова сигурно ме чувстват много близък. Около мен винаги има много хора.

- С кого от актьорите сте приятели?

- С Мартина Вачкова се събираме много често, защото нейната майка има къща в Бойковец и тя често идва тук. На Великден бяхме заедно. С известния каскадьор Димитър Кехайов бяхме големи приятели, но за съжаление той почина преди две години. Много ми е тежко без него. Построи си къща в селото, за да се виждаме по-често. Всеки уикенд се събирахме в неговата вила. Това беше някакъв ритуал за нас. Хапвахме, пийвахме и си припомняхме различни истории и снимачни моменти. Когато снимахме каскади, се чувствах по-спокоен когато беше край мен. Актьорската работа хич не е толкова лесна. Много хора имат превратна представа за нашата професия и си мислят, че снимането на филми е една безкрайна фиеста и ходене по кръчми и жени. А всъщност това е много трудна работа, често се снима по 12 часа и след един снимачен ден актьорът носа си не може да види, камо ли да хуква по пиене и жени.

- Попадали ли сте в рискови ситуации?
- Много пъти. Когато снимахме филма “Камионът”, имаше една сцена, в която по сценарий, трябваше да карам камион и да катастрофирам в река с още трима човека. Влиза във водата и машината започва да буксува. Камионът беше завързан за едно дърво със стоманено въже. Добре, обаче в един момент перката на мотора засмуква вода и там останахме. Отгоре тонове вода, отдолу тонове вода, а аз не мога да отворя и да изляза. По едно време усетих, че положението е неспасяемо и се опитах да извикам под водата: “Давя се”.
А водата беше само един градус. Капитан Марин Велев от тогавашната милиция, който отговаряше за подводните сцени, се хвърлил да ме спасява. Видял, че минава повече от минута, а мене ме няма. Ако не беше той сега внуците ми само щяха да слушат разкази за дядо си. Всичко се случи само за две минути. После във филма “Хан Аспарух” пак работихме заедно с него, защото имаше сцени на бой под водата. По онова време той беше инструктор в леководолазната група към МВР и сме правили заедно много каскади.

- Винаги сам ли изпълнявате каскадите?
- Много рядко съм ползвал дубльор и то, защото режисьорът не е позволявал да направя някоя каскада сам. Например при един на пръв поглед обикновен скок от коня като нищо можеш да си счупиш краката.

- Случвало ли се е да откажете роля?
- Не мога да приема да играя във филм някаква малка роля само, защото филмът е холивудски и ще спечеля много пари. Отказах да се снимам на режисьора на “Спартак”. Попитах го, ако предложи на Робърт де Ниро същата роля, дали ще приеме и той каза: “Едва ли”. Е, защо пък аз да се съглася? Не искам после да разочаровам публиката. За разлика от мен младите ми колеги могат да правят компромиси, защото българско кино вече почти няма и не трябва да отказват роли.
- Вярно ли е, че сте приятели с Гойко Митич, а с Омар Шариф сте си писали до смъртта му?
- С Гойко Митич сме набори. И двамата сме на 73 години. Запознахме се по време на снимките на “Прерийният ловец на Мексико” и станахме приятели. За разлика от мен той спазва железен режим. Нито пие, нито пуши. Признал съм го за най-големия филмов каубой. А с Омар се снимахме заедно в друг филм и от тогава станахме приятели, но чак писма не сме си писали. Веднъж само ми изпрати телеграма, че много би искал да се видим и да се снимаме пак. Поддържахме връзка до смъртта му.

- А лесно ли помните текстове?
- Да. Никога не съм имал проблеми със запаметяването, но не знам наизуст нито едно стихотворение. С изключение, може би, на “Йовано, Йованке”. 

- Наистина ли преди 40 години сте се оженил на 7 ноември, денят на октомврийската револяция в Русия, само за да се отървете от манифестация?
- Едно време обичах да ходя на манифестации заради кръчмите, в които ходехме след това. Отивахме в Руския клуб и пиехме по едно малко, весело беше. На една манифестация обаче искаха предварително да се подпиша, че ще ходя. Аз такова нещо не мога да направя и реших да се спася като казах, че няма да манифестирам, защото се женя. Но не го направих заради мероприятието, а защото обичах Лиляна. Така или иначе пак щяхме да се оженим. Отидох в бюфета на радиото, където тя работеше и я попитах иска ли да се оженим в събота, на 7 ноември. Тя си помисли, че нещо се шегувам, но после разбра, че съм съвсем сериозен и се съгласи. Така сключихме граждански брак.

- Имате рядко срещан за артистичните среди сполучлив брак.
- Да, с Лиляна живеем заедно повече 40 години. Тя е пианистка. Нищо скандално няма около нас, затова в някои вестници си измислят какви ли не неща за мен. Чел съм, че в къщата ми бил денонощен купон, което изобщо не е вярно. Откраднали ли ми колата, после ми откраднали и коня, разфасовали го и го направили на кюфтета. Ами как ще ми го откраднат като аз никога не съм имал кон?