Да се задържи дъхът за почти 20 минути или да не се спи 11 дни може би изглеждат свръхестествени рекорди, но какви са действителните лимити на човешките същества?
Храната, водата, сънят и дишането са основните неща за поддържането на всеки човешки живот. Но колко дълго може да оцелее човек в действителност без някой от тези животоподдържащи елементи? Какъв е пределът? Изглежда, че когато човек се опитва да намери абсолютно правило, открива изключение.

Бигу – живот без храна
Докато мнозина постят за известен период – било поради здравословни или религиозни причини, – този отказ от храна обикновено не продължава дълго време. Но когато хората наближат едномесечната граница без храна, тялото навлиза в състояние на изтощение. След около два месеца тялото започва да се самоизяжда и скоро настъпва смъртта. Липсата на вода може да бъде фатална за хората дори и за по-кратък период.
Независимо от това съществуват древни записки, които предполагат, че хората имат способността да преживяват без храна или вода много по-дълго, отколкото бихме могли да си представим. Според древни китайски методи за самоусъвършенстване, когато един монах решава да медитира в отдалечена планина или пещера, рано или късно той ще се изправи пред проблем – храната. Съгласно неписани традиции, за да разрешат ситуацията с прехраната, монасите практикували Бигу (буквално преведено “без зърно”). Откъснат от човешкия свят, монахът като по чудо изоставял биологичната си нужда от храна и вода, въпреки че можел да продължи практиката си десетилетия наред – нещо напълно невъзможно според съвременните биологични схващания.
Дали има някакво доказателство, че човешкото тяло може да притежава способността да избегне бремето на препитанието?

Известен е случай (непризнат от учените),
в който жена на име Тереза Нюман успява да преживее без храна 35 години (от 1926 г. до смъртта си). В по-близко време изследователи съобщават, че през 2005 г. млад непалски будист, Рам Бахадур Бомжон, седял в медитация под сянката на смокиня повече от осем месеца, без да консумира никаква храна или течности. Ограда разделяла стотиците последователи, които спирали, за да се помолят и да се възхитят на чудатия човек. Дори от Discovery Channel го заснемали ден и нощ в продължение на четири дни, за да докажат истинността на случая.

Лишаване от сън
А какво можем да кажем за съня? Някои животински видове, като риби и щрауси, имат способността да спят само с едната хемисфера на мозъка, оставяйки другата полубудна, за да бди за хищници. По-късно те сменят хемисферите, оставяйки другата да си почине. При хората подобна способност липсва. Обикновено една цяла нощ без сън може да доведе до повишаване на стреса и да забави значително времето за реакции; две нощи без сън само засилват тези ефекти. Но какъв е “официалният” лимит на лишаване от сън?
През миналия век мнозина са се опитвали да издържат няколко вечери без сън. Понасяйки халюцинации и краткотрайни загуби на паметта, 17-годишният Ранди Гарднър успява да остане буден в продължение на 11 дни през 1963 г. и въпреки че Гинес вече не отбелязва рекорди по лишаване от сън, има такива, които са се опитвали да подобрят рекорда на Гарднър.
Тези безсънни промеждутъци от време обаче не могат да се сравняват с това на 66-годишния виетнамски фермер Нгок Тай. Повален от треска през 1973 г., Тай не е бил в състояние да заспи отново през последните 35 години, но не поради липса на опити от негова страна. Леченията, народната медицина и алкохолът изглежда не успяват да прекратят безсънното му съществувание.

Всеки дъх, който поемаме
За разлика от някои организми, като живеещите съвсем нормално в лишена от кислород среда анаеробни бактерии, хората не се справят така добре. Много са опитвали да задържат дъха си под вода – само след няколко минути се появява нуждата от въздух и сме принудени да се покажем над водата за така ценния кислород. По-рано тази година илюзионистът Дейвид Блейн порази публиката, когато счупи световния рекорд по задържане на дъха, като издържа над 17 минути без кислород. Но дали е стигнал той човешкия лимит?
Някои сведения показват, че индийските йоги са оставали заровени в земята или потопени във вода за дни, отправяйки предизвикателство към научните разбирания за молекулната оксигенация.
Когато някои изглежда да се освобождават от зависимостта към тези животоподдържащи фактори – отвъд добре тренирания салонен трик – ние сме принудени да се замислим: какво ли поддържа тялото им вместо тях?