Боряна ХАДЖИИВАНОВА, психиатър: ПЛАЧЪТ И СПОДЕЛЯНЕТО ЛЕКУВАТ ДУШАТА
Психичните заболявания се обострят през есента. Мъжете са по-застрашени от самоубийство. Как да познаем дали сме попаднали в лапите на депресията.
- Д-р Хаджииванова, кажете накратко на нашите читатели какво представлява психиатрията?
- Тя е наука, в която всеки специалист е строга индивидуалност и в която съществува много субективизъм. Основно правило е да се спазват критериите на Международната класификация на болестите, за да се унифицират критериите и да не се прекалява с диагностицирането на несъществуващи болести, което също води до разболяване.
- Кои лекари се ориентират към тази специалност?
- За да станеш психиатър, не се иска само специализирано обучение. Необходима е изначална нагласа да имаш желанието да бъдеш преди всичко лекар, който умее да достига и до най-личните психологични проблеми на човека, потърсил неговата компетентна помощ, а не просто да изписва медикаменти. Категорична съм обаче, че без задължителната професионална подготовка, залагайки само на алтруизъм и житейски опит, бихме могли да навредим и да объркаме живота не само на пациента, но и на всички около него, които го обичат.
- Нека разкрием на нашите читатели кои са най-характерните симптоми за психично заболяване?
- На първо място
се появяват смущения в съня
във всичките им варианти - от липса на необходимост от сън до хиперсомния, от късно заспиване до ранно ставане, тежки сънища.
- Как описва живота си един болен?
- “На сутринта денят ми е черен, нямам програма. Задачите, които трябва да изпълня, са неизпълними. Най-близките ме дразнят. Не мога да си намеря дрехите. Закъснявам за тролея. Като вляза в транспортното средство, все ми се струва, че хората си мислят, че нещо не ми е наред - гледат ме особено, подиграват ми се. Или си запушвам ушите, или се вторачвам в устите им. Ще ми се да сляза по средата на пътя. Сърцето ми ще се пръсне. Препотявам се по няколко пъти. Ще ми се да викам за помощ. И така - всеки ден. Прибирам се вкъщи. Или изключвам телевизора, за да предъвча всекидневието си, или си намирам място сред непознати “приятели”.
Оглушавам за домашните, дразнят ме съседите и ме избива на фантазии, в които виждам врага, който трябва да отнесе целия ми гняв и недоволство от живота и от самия себе си”.
- Какво трябва да направи човек оттук нататък?
- Затова съществуват психиатрите и психолозите. Няма нищо срамно в това да страдаш. Не е необходимо да се правиш на юнак и да стискаш зъби, когато нещата не вървят.
Важното е да усетиш срива в себе си, интуитивно да напипаш необходимостта от помощ. Да не изпитваш срам от това, че си душевно разстроен. Посоката е към джипито, което е желателно да не изземва функциите на специалиста психиатър-психолог, а да даде направление за съответния професионалист.
- Как един човек, който е психично болен, може да разбере действителното си състояние?
- Най-често при общопрактикуващия лекар попадат хора с богати нехарактерни соматични оплаквания, придружени със смущения в съня, апетита, комуникацията. Телесните симптоми обикновено насочват личния лекар към многообразни излишни консултации с други специалисти извън психиатрията. Оказва се, че тези консултации допълнително докарват несъществуващи диагнози у пациента, с което затвърждават съществуващото депресивно състояние - смущения в съня, апетита, контактите с хората, сутрешна тревожност, раздразнителност, ниска самооценка, сензитивност, непродуктивност, отпадналост, песимизъм, трудни и хаотични планове за бъдещето, самоизолация или контакти с подходящи хора, колкото да мине времето. Сещаш се за чашката, чуваш от съседа за някоя и друга таблетка, с която можеш да спиш или да се успокоиш.
Това е отвратително!
- Кое е най-характерното за тревожността и за депресията?
- Помислете си, че има и диагнози, които би следвало да бъдат поставени от тривиално изглеждащите на пръв поглед симптоми като гореописаните в целия ни битовизъм. На първо място са тревожността и депресията, които биха могли да ни налегнат независимо от възрастта, социалния ни статус и интелектуалния ни капацитет. Не трябва да забравяме и болестите в рода си, които имат отношение към поведението и евентуални предшестващи контакти с психиатрични служби в миналото. Могат да се отключат и параноидни състояния, които налагат коренно различен начин на лечение (с невролептици).
- Как се проявява психиатричната симптоматика при възрастните хора?
- Кой беше казал, че възрастта не е порок? Много чести са оплакванията от намалена концентрация, разсеяност, забравяне, трудно справяне със стереотипното всекидневие.
От време на време слагаш сол в кекса, губиш си портмонето, щъкаш из къщата цяла нощ, а през деня спиш от отмалялост и не чуваш звънеца.
За този случай няма профилактика, но би било хубаво семейството да се срещне с психиатър, психолог, социален работник, които биха могли да облекчат досадните ви битовизми. Всъщност става дума за дегенеративен процес, който би могъл да бъде компенсиран медикаментозно и чрез специализираните служби. Право и задължение е на всеки от нас да знае, че има обучени лекари и съответен екип, които биха се справили с безсънието, тревожността, депресията, странностите в поведението, стигащи до нелепост.
Важното е да не подминаваме приказките на човек, който споменава за самоубийство
и оставя предсмъртни писма. Епизодите на агресия, макар и редки, също не трябва да се подминават и не трябва да се омаловажават само с употребата на алкохол, която обикновено съпътства всестранния ни психичен дискомфорт.
- Посъветвайте нещо читателите, които се страхуват или срамуват да отидат на психиатър.
- Не се сърдете на близките или съседа си, ако:
- не можете да спите;
- нямате апетит или се тъпчете безразборно и безобразно;
- сутрин ви е крив светът;
- имате проблем, който не искате да споделите;
- нямате конкретен проблем, който да ви кара да страдате, но въпреки това не се чувствате в кожата си;
- струва ви се, че хората ви приемат по друг начин - или сте нищожен в техните очи, или те са злонамерени към вас, а може и да ви преследват, за да ви навредят. А може пък и защото ви обичат. Може да сте станал по-известен и да ви завиждат;
- не подминавайте безсънието на близките си и страховитите съдържания на сънищата им;
- ако прекалено много се застояваш пред огледалото и говориш със себе си;
- ако намериш червен конец под възглавницата си и съседът ти прави магия, или го чуваш как мърмори и те заплашва от невъзможни географски ширини;
- статистически мъжете са по-застрашени от реализирано самоубийство;
- най-сигурен предвестник са прощалните писма;
- има отбелязана сезонност пролет-есен при обостряне на гореописаната симптоматика;
- състоянието на стреса трябва да бъде консултирано с психолог-психиатър, за да не декомпенсира дистреса;
- чашката със или без приятели ви успокоява;
- търсите познанства за зелени рецепти - за лексотан, диазепам, ривотрил и други бензодиазепини.
- Кое е най-важното, което читателите на вестник “Доктор” трябва да знаят за психичните болести?
- Най-вероятно има много неописани симптоми, които навяват идеята за психично неравновесие, за нещо, което се случва с вас. Не е срамно да го споделите с психиатър, а може и да не се наложи медикаментозна терапия.
Научете се да споделяте болката си
и да усещате всяка промяна в себе си, без да се срамувате от това, че сте слаб, че не ви приемат, че оглупявате, че животът ви е отишъл на вятъра, че близките ви страдат заради вас, че съседът ви мрази и ви заплашва дори и нощем. Ако ви се плаче - плачете, ако някой ви дразни - реагирайте, за да могат и близките ви да знаят какво чувствате. Не се срамувайте от себе си и от своята спонтанност!
Едно интервю на Здравка ИВАНОВА
Последвайте ни
0 Коментара: