Агонията на Таня е дълга и мъчителна. Девойката е в пълно съзнание, въпреки че от нея са останали една шепа кокали. Тежи 18-19 кила.

Тялото й е осеяно с ужасни рани от залежаването. Тя пищи от болка. Загубила е всичките си рефлекси. Движи по малко единствено китките на ръцете си. Жизнено важни органи са излезли от строя – черен дроб, панкреас...Докторите, натъкнали се в практиката си на какви ли не страхотии, този път са в потрес. За първи път пред очите им умира пациентка от чудовищна анорексия.
„Подобно нещо съм виждал само във филмите за фашистките концлагери”, каза лекуващият я лекар Тома Томов.
„При глад организмът първо топи мазнините, после мускулите. Накрая започва срив на вътрешните органи, което е необтратимо”, категорични са специалистите. Момичето през цялото време е в пълно съзнание. До последно вярва, че ще оцелее. С готовност сътрудничи на лекарите в усилията им да я излекуват. Хранят я със специални американски субстанции за недоносени бебета, по 40 г дневно, което прави една лъжичка. Вливат й разтвори и ензими, за да позакрепят организма й.

„Но тя беше толкова слаба, че нямаше сили да диша”,

спомнят си докторите.
След смъртта си айтозлийката присъства като уникален случай в специализираната медицинска литература. Без аналог както у нас, така и в чужбина. Как обаче едно момиче в разцвета на силите си стига до такъв зловещ край?
Таня е фелдшер. Била красива и интелигентна, твърдят познатите й. Живеела с майка си и 10-годишното си братче Стоян. Един ден майката лудва по някакви американски диети. И налага на децата си да я спазват.
Системата на нашумялата по това време Лидия Ковачева за лечебния глад
става настолна книга на семейството. Таня се втурва да цери гастрит и косопад. Майка й също се оплаква от разни болежки. Решават да се отърват от тях по ”модерни” способи - отказ от храна.
Таня спира да ходи на работа и не се вясва на работното си място година и половина. С майка си започват да живеят все по-отшелнически. Един ден нейни колежки я виждат да се разхожда рано сутринта. Отслабнала е невероятно, носи дрехите на братчето си, едва ходи. Медици й препоръчват, да не се захваща с подобни експерименти без лекарско наблюдение.
Въпреки това тя отива в клиниката на д-р Емилова във Варна. Но вече е толкова изнемощяла, че едва крета. Превърнала се е в жив скелет. В морската столица остава 4 дни. Казва, че храната не й харесва и напуска. И тук нещо не й отърва. Накрая акостира при „гуруто” си Лидия Ковачева в София. Оплаква й се, че от всяка храна я боли стомахът. Цери се близо седмица, яде по 10 грама препечен хляб, дори пюре от картофи. Един ден заявява, че се прибира в Айтос и след 2 дни ще се върне отново.
В родния си град Таня изпада в кома. Приета е в болница, където след два дни умира.

При аутопсията лекарите са хващат за главата

- всичките вътрешни органи на момичето са напълно атрофирали.
След смъртта на младата фелдшерка с прокурорска заповед в болница е настанено и братчето й. То тежи колкото половин торба цимент - към 25 кила. Веднага му включват венозно системи с глюкоза и ензими. “Чрез лечебен глад се излекувах от трета сливица, нощно напикаване и алергично зачервяване на очите”, шашардисва с „компетентността” си четвъртокласникът. Той познава с точност диетите на американеца Пол Брег. Изучил е от А до Я и системата на Лидия Ковачева.
“Прилагам лечебен глад от 3 години, казва с невъзмутим тон хлапето. Преди това издържах най-много до 12-14 дни. Трудни са първите 4-5 дни. После получаваш гаден вкус в устата и губиш охота за ядене”, твърди Стоян. За да е сигурна, че гладува както трябва, майката спира сина си от училище още от септември. В училището хал-хабер си нямат къде е момчето и какво се случва с него. Родителката му най-безцеремонно лъже, че го е прехвърлила в друго школо. Изолира сина си от външния свят, за да няма възможност да нарушава диетата, на която е подложен.
Четвъртокласникът също стига до д-р Емилова. Параноята на майката продължава да последно, докато властите й отнемат детето и с прокурорско нареждане го настаняват в болница, за да бъде излекувано.

Силвия Нешева