Всич­ки сме чу­ва­ли за раз­ру­ши­тел­на­та си­ла на раз­лич­ни­те емо­ци­о­нал­ни със­то­я­ния. А зна­ем ли как да ги кон­т­ро­ли­ра­ме? Да не заб­ра­вя­ме, че най-лес­но мо­жем да по­бе­дим про­тив­ни­ка, кой­то се спо­та­я­ва вът­ре в нас, ка­то се спри­я­те­лим с не­го
ДА СЕ НА­МЕ­РИ ВРА­ГЪТ И ДА СЕ ОБЕЗ­В­РЕ­ДИ!

За­що емо­ци­и­те се включват към об­ласт­та на подсъз­на­тел­но­то? За­що­то обикновено не ги осъз­на­ва­ме и не сме в със­то­я­ние да ги оце­ним. Пър­ва­та стъп­ка по пъ­тя на спа­се­ни­е­то от пре­ка­ле­ни­те емо­ци­о­нал­ни със­то­я­ния е да от­к­ри­ем “из­лиш­ни­те” чув­с­т­ва и да раз­бе­рем при­чи­на­та, ко­я­то ги пре­диз­вик­ва. А след то­ва да на­ме­рим пъ­тя за ре­ша­ва­не­то на проб­ле­ми­те, ко­и­то са пре­диз­ви­ка­ли тол­ко­ва ак­тив­на ре­ак­ция и, още по­ве­че, да се ос­во­бо­дим от нея. Емо­ци­я­та, раз­би­ра се, ще ос­та­не, но ве­че ня­ма да бъ­де нат­рап­чи­ва, а зна­чи - и раз­ру­ши­тел­на. Но след пър­ва­та ре­ак­ция ще пос­лед­ва дру­га, а след то­ва още ед­на и още... Всич­ко то­ва тряб­ва да се пре­ра­бо­ти. Са­мо в та­къв слу­чай чо­век мо­же да ста­не гос­по­дар на сво­и­те със­то­я­ния. И зна­ей­ки за въз­мож­но­то не­га­тив­но вли­я­ние, да се на­у­чи да ги уп­рав­ля­ва в своя полза.

от­с­т­ра­ня­ва­ме проб­ле­ми­те


Не­съз­на­тел­на­та емо­ция чес­то “кре­щи” за проб­ле­ми в ор­га­низ­ма. При­чи­на­та за емо­ци­о­нал­ни­те раз­с­т­рой­с­т­ва ви­на­ги е в ре­зул­тат на из­ме­не­ние на хи­ми­чни­те про­це­си - в раз­с­т­рой­с­т­во­то на из­ра­бот­ва­не­то и раз­па­да на нев­ро­ме­ди­а­то­ри­те (бел­тъ­чи­ни, про­из­веж­да­ни от нер­в­на­та сис­те­ма). То­ва са се­ро­то­нин (хор­мон на щас­ти­е­то), до­па­мин (чув­с­т­во за въз­буж­да­не), аце­тил­хо­лин (все­кид­нев­на ак­тив­ност). Цел­та е да се нор­ма­ли­зи­рат хи­мич­ни­те про­це­си. Как? С по­мощ­та на “хра­ни­тел­на­та фар­ма­цев­ти­ка”.

ИЗ­БО­РА НА МЕ­НЮ ОС­ТА­ВЯ­МЕ НА... МО­ЗЪ­КА


Ед­но блю­до мо­же да про­ме­ни би­о­хи­мич­ния със­тав на мо­зъ­ка - да по­ви­ши или да по­ни­жи ни­во­то на оп­ре­де­ле­ни нев­ро­ме­ди­а­то­ри. За­то­ва тряб­ва да се про­ме­ни под­хо­дът към хра­не­не­то. В ме­ню­то на по­ве­че­то хо­ра има из­ли­шък на ра­фи­ни­ра­ни про­дук­ти, за­хар и маз­ни­ни, опас­ни за те­лес­но­то и ду­шев­но­то здра­ве.
В ор­га­низ­ма се нат­руп­ват ки­се­ли му­ко­по­ли­за­ха­ри­ди и из­лиш­ни бел­тъ­ци - те са ос­нов­на­та обструкция и во­дят до яв­ле­ни­е­то ко­ле­мия (леп­ка­ва гъс­то­та). Сгъс­те­на­та кръв мо­же да пре­диз­ви­ка на­ру­ше­ния в ди­ша­не­то и в хра­не­не­то на оп­ре­де­лена част от мо­зъ­ка. Из­ме­не­ни­я­та на хи­мич­ния със­тав мо­гат да се про­я­вят ка­то:

- апа­тия;
- аг­ре­сия;
- нат­рап­чи­ви мис­ли;
- ма­нии;
- стра­хо­ве.


Ко­га­то се чув­с­т­ва­ме по­тис­на­ти, по­ся­га­ме към шо­ко­ла­да. А в ми­ну­ти на сил­но раз­д­раз­не­ние “ох­лаж­да­ме” ор­га­низ­ма с ки­се­лич­ко: ка­сис, ки­се­ло зе­ле, зак­ва­се­но мля­ко и т.н. Ако из­пит­ва­ме срам или чув­с­т­во за уни­же­ние - зна­чи ор­га­низ­мът има спеш­на нуж­да от се­ро­то­нин - нев­ро­ме­ди­а­тор, от­го­во­рен за фор­ми­ра­не­то на по­ло­жи­тел­ни емо­ции.
За не­го­вото ак­тив­но из­ра­бот­ване по­ма­гат:

- мля­ко­то;
- пу­еш­ко­то ме­со;
- яй­ца­та;
- леш­ни­ци­те;
- сем­ки­те;
- ба­де­ми­те;
- мор­с­ки­те во­до­рас­ли;
- каш­ка­ва­лът;
- шо­ко­ла­дът и ста­фи­ди­те.


Те­зи про­дук­ти на­си­щат ор­га­низ­ма с ка­лий и ви­та­мин В6, чи­е­то дос­та­тъч­но ко­ли­чес­т­во оси­гу­ря­ва из­ра­бот­ването на се­ро­то­нин.
Но уни­вер­сал­на ре­цеп­та ня­ма. При­чи­ни­те и фак­то­ри­те на емо­ци­о­нал­ни­те със­то­я­ния са мно­го и раз­лич­ни. Тряб­ва да слу­ша­ме ор­га­низ­ма си - той ще ни под­с­ка­же как­во да ядем.

ИЗ­К­ЛЮЧ­ВА­МЕ ИЗ­КУС­Т­ВЕ­НА­ТА ХРА­НА


На па­за­ра се пред­ла­гат мно­го про­дук­ти за бър­зо при­гот­вя­не. Ку­пу­ваш, сла­гаш в мик­ро­въл­но­ва­та фур­на и имаш го­то­ва тор­та, пица или ястие с ме­со. Та­ки­ва про­дук­ти съ­дър­жат ксе­но­би­о­ти­ци - из­кус­т­ве­ни хор­мо­ни. Те въз­дей­с­т­ват край­но не­га­тив­но вър­ху пси­хи­ка­та на чо­века. Чес­то с ксе­но­би­о­ти­ци хра­нят ко­кош­ки­те и дру­ги жи­вот­ни, чи­е­то ме­со хо­ра­та ядат. Те­зи хи­ми­чни хор­мо­но­по­доб­ни ве­щес­т­ва се съ­дър­жат в по­лу­фаб­ри­ка­ти­те, в раз­лич­ни­те под­с­ла­ди­те­ли и във вку­со­ви­те до­бав­ки. Ксе­но­би­о­ти­ци­те са ла­ком­с­т­во за на­ше­то под­съз­на­ние и ис­тин­с­ки бич за здра­ве­то.

ОГ­РА­НИ­ЧА­ВА­МЕ ХОР­МО­НИ­ТЕ НА ЩАС­ТИ­Е­ТО

С про­дук­ти ка­то ка­фе­то, ко­ка-ко­ла­та, шо­ко­ла­да, сла­до­ле­да, каш­ка­ва­ла и ба­на­ни­те тряб­ва да бъ­дем вни­ма­тел­ни. В пос­лед­но вре­ме на­ри­чат, осо­бе­но шо­ко­ла­да, ба­на­ни­те и каш­ка­ва­ла, ед­ва ли не па­на­цея сре­щу емо­ци­о­нал­ни­те раз­с­т­рой­с­т­ва и деп­ре­си­и­те. Но зло­у­пот­ре­ба­та с един или ня­кол­ко от те­зи про­дук­ти мо­же да пре­диз­ви­ка у чо­век със­то­я­ние на нев­ме­ня­е­мост, не­а­дек­ват­но по­ве­де­ние. Из­ли­за, че не са­мо нар­ко­ти­ци­те и ал­ко­хо­лът, но и пре­ка­ле­но­то ув­ле­че­ние по про­дук­ти, в ко­и­то се съ­дър­жа хор­мо­нът на щас­ти­е­то, мо­же да пре­диз­ви­ка не­кон­т­ро­ли­ру­е­ми ре­ак­ции и дей­с­т­вия. Не­ка пом­ним, че от пол­за­та до вре­да­та има са­мо ед­на крач­ка.

ДА УСЕ­ТИМ НЕ­ОБ­ХО­ДИ­МИЯ зА ОР­ГА­НИЗ­МА АРО­МАТ

Аро­ма­ти­те на рас­те­ни­я­та сти­му­ли­рат или по­тис­кат от­де­ля­не­то на раз­лич­ни нев­ро­ме­ди­а­то­ри. За­то­ва е мно­го важ­но да под­бе­рем вер­ния “им­пулс”. При по­куп­ка­та на аро­мат­но мас­ло по­ди­шай­те из­вес­т­но вре­ме аро­ма­та - ако той ви ха­рес­ва по­ве­че от всич­ки ос­та­на­ли, зна­чи ор­га­низ­мът ви се нуж­дае точ­но от не­го­ви­те ком­по­нен­ти.

ДА МЕ­ДИ­ТИ­РА­МЕ И ДА СЕ СМЕ­ЕМ

Ме­ди­та­ци­я­та е дей­с­т­вен на­чин за при­до­би­ва­не как­то на вът­реш­на хар­мо­ния, та­ка и за ус­та­но­вя­ва­не на хар­мо­ния с вън­ш­ния свят, ефикасен на­чин за ра­бо­та с емо­ци­и­те. Съ­щес­т­ву­ват мно­го ви­до­ве ле­чеб­на ме­ди­та­ция, нап­ри­мер ле­че­ние със смях или цве­то­те­ра­пия. Ра­зу­мът из­пол­з­ва тя­ло­то за из­ра­зя­ва­не на по­тис­на­ти­те от нас чув­с­т­ва на гняв, не­на­вист, срам или тъ­га - по та­зи при­чи­на бо­ле­ду­ва­ме. С ме­ди­та­ция мо­гат да се ле­ку­ват бо­лес­ти на гър­ло­то, яз­ва на сто­ма­ха и два­на­де­се­топ­ръс­т­ни­ка, ас­т­ма, он­ко­ло­гич­ни за­бо­ля­ва­ния, в ос­но­ва­та на ко­и­то ле­жат емо­ци­о­нал­ни на­ру­ше­ния.

ДА НА­МЕ­РИМ СВО­Я­ТА ТО­НАЛ­НОСТ

Му­зи­ко­те­ра­пи­я­та е оз­д­ра­ви­те­лен ме­тод, дос­тъ­пен за все­ки. По­лез­но е да се слу­шат зву­ци­те на при­ро­да­та: шу­мът на при­боя, на дъж­да, пе­е­не­то на пти­ци­те и ше­по­тът на лис­та­та. То­ва по­ма­га да се при­ве­дат в ред емо­ци­и­те. За­пи­си­те на флей­та или ро­ял, кла­си­чес­ки­те про­из­ве­де­ния на Бах, Мо­царт, Ви­вал­ди или древ­но­ин­дий­с­ка­та му­зи­ка на Ган­д­хар­ва Ве­да ще ни по­мог­нат да се ус­по­ко­им и да се нас­т­ро­им на по­ло­жи­тел­на въл­на. За пос­ти­га­не­то на нуж­ния ефект е важ­на то­нал­ност­та на ком­по­зи­ци­я­та.
На ве­ге­та­тив­на­та нер­в­на сис­те­ма съ­от­вет­с­т­ва то­нал­ност­та “си”. В та­зи то­нал­ност са на­пи­са­ни Шес­та сим­фо­ния на Чай­ков­с­ки, Вто­ри кон­церт на Па­га­ни­ни, “Не­за­вър­ше­на сим­фо­ния” на Шу­берт и т.н. На­ша­та пси­хи­ка жи­вее в то­нал­ност “до”. То­ва са Вто­ри кон­церт на Рах­ма­ни­нов, “Го­ля­ма сим­фо­ния” на Шу­берт и Пе­та сим­фо­ния на Бет­хо­вен. “Ми” от­го­ва­ря за емо­ци­о­нал­на­та сфе­ра - Пър­ва сим­фо­ния на Скря­бин и “Про­лет” на Ви­вал­ди.
При пре­ка­ле­на въз­бу­да по­ма­гат ми­нор­ни­те то­нал­нос­ти: те дей­с­т­ват се­да­тив­но. Но, как­то и при аро­ма­те­ра­пи­я­та, до­ве­ре­те се на усе­та си. Ако пре­по­ръ­ча­на­та му­зи­ка ре­же слу­ха ви и ви драз­ни - тя не е за вас.

Вни­ма­ние!
Ако обоб­щим ка­за­но­то до­тук, сти­га­ме до из­во­да, че пси­хич­ни­те и стресовите със­то­я­ния мо­гат да бъ­дат кон­т­ро­ли­ра­ни дос­та ус­пеш­но не са­мо с ле­кар­с­т­ва. Чрез хра­на­та, аро­ма­ти­те, му­зи­ка­та, йо­га­та и пси­хот­ре­нин­га - ме­то­дът ня­ма зна­че­ние. Глав­но­то е да “дре­си­ра­ме” под­съз­на­ни­е­то си, съз­на­тел­но да ра­бо­тим за здра­ве­то си, ос­во­бож­да­вай­ки се от не­кон­т­ро­ли­ру­е­ми­те емо­ции.

Ед­на стра­ни­ца на д-р Бон­чо Бо­нев, нев­ро­лог, пси­хо­те­ра­певт