Децата на Татяна Титянова не дойдоха на панихидата й
20 години от смъртта на телевизионната говорителка Татяна Титянова!
- Крася, знам че ти е трудно да говориш в деня на 20-годишнината от смъртта на Таня...
- Никога няма да се примиря с версията "самоубийство". Не искам повече дори да чувам тази дума. Таня е била убита - това е категоричното ми становище, както и становището на много специалисти, които в течение на годините имаха отношение по това дело. Мнозина от тях са живи, а доказателствата са в 17-томното дело. В момента се подготвям за подновяването му - длъжна съм да го направя в памет на дъщеря си. Някой се опитва години наред да прикрива следите на престъплението и убиеца. Установявам липси, заради коите ще подам жалба до Прокуратурата още утре - липсват 1-вия том от делото, както и 17-ия, където е цялата прокурорска преписка 3651.
- Крася, не видях децата на Таня на панихидата...
- Да, нямаше ги. Другата ми дъщеря – Тони, е говорила по телефона с малката - с Глория, но явно, за да не ме тревожи, не ми каза точно какво е отговорила Глорчето. Ние не сме виждали децата години наред.
Мъжът ми умря на Цветница миналата година, без да види внучките си.
Голямата - Краси, май е някъде в чужбина. Кръстена е на мен, но не ни дадоха възможност да расте при нас. Децата са настроени и отчуждени от най-близките на майка си. Още от малки. Ще ти разкажа един парадокс. Преди години Христина Кюркчийска, говорителката, която от години живее в Канада, беше тук и понеже синът й Орлин е приятел на Краси, като видяла Красито, й казала: "О-о, колко много приличаш на майка си!.." А Краси отговорила: "На коя майка - на мама Стефче ли?" "Каква Стефче, майка ти е Таня!" - възмутила се Христина. Бившият ми зет и сестра му - бившата тв-говорителка Стефка Иванова им промиха мозъчетата така на децата, че да не помнят и да не почитат майка си.
- Но как така?!
- О-о, това е цяла сага, достойна за роман.
Още приживе те мразеха Таня. Георги пребиваше от бой дъщеря ми.
Повечето й колежки от телевизията знаят и за счупения й от него нос, и за синините, с които е отивала на работа. От снаха си Стефка не само, че не е срещала съчувствие, ами тя не я пощади даже след смъртта й. Бащата на Георги и Стефка е бил на работа в контраразузнаването към Държавна сигурност. Оттам и връзките на това семейство. Те имаха свръхсамочувствието на недосегаеми. Неприятностите на Таня с тях започнаха, още когато тя подаде молба за развод с Георги. Той не й се обади даже да я поздрави, че му е родила Глория. По-късно се отказа от това дете, в полза на сестра си. Стефка, не от любов към децата, а от ненавист към нас, направи всичко възможно да ги вземат. Свекървата на Таня Василка даже казала в глупостта си пред общи познати: "Ние не можем да ги гледаме тия деца, но ще ги вземем, за да уморим Титянови!" В старанието си да ни доунищожат
Стефка даже наруши закона - с цел да осинови Глория,
за да нямаме право дори на свиждане с детето, състави документ с невярно съдържание. При два брака зад гърба си и деца, написа за пред съда, че е "неомъжена и бездетна". За 7 дни уредиха осиновяването. Смятай с каква бързина са действали продажни юристи, за да услужат на сем. Иванови - издънките на бившата номенклатура. И двамата - и братът и сестрата, обичаха да парадират, че са много близки с Тодор Живков. Георги показваше снимка от в. "Работническо дело", на която е сниман с него. Всъщност за Стефка е сигурно, че е била близка с Живков. Тя получи поне две екстри от Първия - 6-стаен апартамент в блока на УБО и място под Балчик, на път за курорта "Албена", където днес имала хотел-ресторант "Двете мечета". Бившият ми зет Георги веднъж дойде в дома ни пиян. Разнежен от алкохола ни даде снимка с децата и него, снимани там. Парадоксът: беше подписал снимката с: "На Мамаша и Тонката - така ни казваше той, от Краси и Глория, плюс Жорката". Каква гавра. При положение, че отделиха силово децата от нас и сестра му е карала Краси да я нарича "мамо"! Ходехме с милиционери да вземем децата за свиждане, а веднъж синът на Стефка - Васко, прескочи през балкона с Глория, само и само да не я вземем. И това, пред погледа на милиционерите и адвоката ни. Тогава се наложи да отворят апартамента със сила и Стефка после ги беше обвинила в кражба - твърдеше, че й липсвали 5000 лв.
- Крася, защо съпругът ти си е отишъл с тази мъка за вина, както се изрази ти...
- Защото той до края на живота си не можеше да се примири, че е спял, докато са убивали дъщеря му. Тони обожаваше Таня. А те се опитаха да му лепнат престъпление тези...Не знам как да ги нарека. Такива подлости е трудно човек да преглътне с мярка за възпитание.
- Защо се е обвинявал, че е заспал - това е нормално...
- Боледуваше, че не е разбрал какво точно се е случило. Имаше и други съмнения...
- Какви?
- Бяха яли някаква супа - борш някакъв, донесен от една съседка Катя. Какво е имало в него - приспивателно ли, що ли... но мъжът ми все говореше за тая супа и се разстройваше от това. Съмненията, че
в супата е имало нещо,
се засилиха от факта, че когато на другия ден, като се разбира за Таня, същата тая Катя идва в апартамента да вземе децата и обира и чинията с остатъка от супата. Когато правят огледа, чинията я няма на масата. Умряха съмнително доста хора от блока, които бяха забелязали следите от насилие по тялото на Таня. Един съсед - Димитър Савов, умря, първият лекар - Пламен Миланов - и той умря...
- А откъде дойдоха съмненията относно зет ти?
- Доказа се, че в деня на убийството на Таня той не е бил в пустинята в Сирия, а в София - има свидетели - виждали са го. Той твърдеше, че е пътувал в пилотската кабина на свой познат. Въпросният пилот не е имал полет в посочения ден. Намериха се писма, уж писани от Таня до мъжа й, които експертиза доказа, че не са писани от нея. Съответно текстът в тях е трябвало да послужи за алиби на някого - на онзи, който се нуждае от такова!..
Еми МАРИЯНСКА
14 Коментара: