Поръчител на убийството на Карамански е Златистия - разкрива тв журналистката.
Светослава Тадаръкова е журналист с утвърдено име в разследващия жанр. Завършила е българска филология в СУ и специализация в САЩ "Емъри анд хенри". Звездата й изгрява в началото на демократичните промени през 90-те. Избрана е за репортер на годината през 1991 г. По същото време става първата жена, водещ на тв предаването "Панорама". В БНТ води публицистичното предаване "Един час със Светослава Стаева." Оттогава сменя няколко студиа на различни телевизии "7Дни" ТВ, "Нова"ТВ, Канал 3. В момента води авторско предаване "Дела срещу думи" в ББТ. Голям интерес предизвикаха две събития от живота й - бракът с бизнесмена-милионер Димитър Тадаръков и книгата й "Кръстникът и силните" за Иво Карамански и Димитър Иванов, излязла през 2001 г. Светослава е майка на три деца - 20 - годишен син от първия й брак и две 8 и 12 - годишни момичета от втория.


- Преди време взривиха жилището на журналиста от Нова ТВ Васил Иванов. Ти самата чувствала ли си се заплашена?
- Два пъти съм била заплашвана в живота си. Единият от случаите беше с Илия Павлов от времето, когато работех върху книгата си "Кръстникът и силните". Там има един епизод, с който той не беше съгласен. Той ми се обади по телефона да ми каже да не пиша нищо. Вместо да ми даде интервю, той тръгна да ме заплашва.
По подобен начин реагира по-късно и Емил Кюлев, когато направих едно разследване за една крупна злоупотреба с пари от лична сметка на един човек в ДЗИ Банк. Бях в Нова ТВ, правех предаване "Разследване" Обади ми се един младеж от Добрич, на когото ДЗИ Банк е отклонила пари от сметката му, без той въобще да знае. Започнах разследване, защото тази схема на отнемане на пари от сметка, може да се случи на всеки. И тогава

Емил Кюлев ми се обади да "скръцне" със зъби защо компрометирам банката.

- Стреснаха ли те заплахите преди няколко месеца към семейството ти? Притесняваш ли се като всяка майка за сигурността на децата си?
- Те не бяха срещу мен, а срещу съпруга ми. Бяха отправени от един депутат Георги Юруков и бяха свързани с работата му. Аз самата никога не съм се страхувала. Не съм човек, който се страхува.
Веднъж попитах Иво Карамански: "Не те ли е страх ,че ще те убият, че ще те осакатят?" Той каза: "Единственото нещо от което ме е страх, е страхът!"
Аз никога досега не съм се страхувала от нищо.

- Неведнъж си заявявала открито, че смяташ Държавна сигурност за ключов фактор в генерирането на престъпност в България. Според теб ДС е в генезиса на образуването на престъпни групировки. Откъде знаеш, че 2/3 от бандитите в България са агенти на ДС? Какви доказателства имаш?
- Имам свидетелски доказателства, хора които са ми разказвали тези неща. Хора, с които съм се срещала и интервюирала. Смятам, че службите в България контролират престъпността, за да я държат под око, но не смятам, че това е изцяло. Не става дума за такова абсолютизиране на проблема. Но е факт, че въпреки многобройните хвалби за разкриване на наркотици при всички случаи това не са чисто наши успехи, а е ставало по сигнал на чуждите служби. Т.е. ние самите нямаме нито един случай, който да сме разкрили сами. Това го знам отвътре. Ние залавяме само тези наркотици, за които ни подадат сигнал отвън.

Защо не разкрием ние нещо? Това е един риторичен въпрос. Защото не искаме!

- А как стана така, че ти, една журналистка, успя да влезеш под кожата на хора като Иво Карамански?
- Има хора, които си допадат! Той беше широка душа. А това, което ни сближи, беше свободолюбието. Ние и двамата сме просто хора с тази кръвна група. И двамата сме адски свободолюбиви. Това е нещото, което веднага те прави приятел с този човек. Той затова не стана и номер 1 в престъпния бизнес.

Карамански не стана голяма фигура, защото не беше послушен,

не беше удобен. Той не работеше с държавата като останалите, които и досега са на сцената. И им правят някакви процеси, говоря за Маргините, колкото за пред хората. Кой може да бъде излъган в България, че се води процес срещу Маргините? Това е само за пред Европейския съюз, колкото да се каже, че ето тука нещо става.

- Не смяташ ли, че ти допринесе за идеализиране на образа на престъпника?
- Може би съм допринесла за романтизма, защото това в тях го има. Аз не съм си го измислила. И Васил Илиев, Жоро Илиев, Иво Карамански и някои от останалите се изживяваха като филмови герои. Те гледаха денонощно филма "Кръстникът". Иво Карамански се изживяваше като Робин Худ. Той смяташе, че това е неговият образ - един бандит, който защитава народа. Аз съм виждала Иво като кара колата си пред площад "Възраждане" да спира и да раздава пари. Там имаше хора, които много го обичаха, хамали, циганчета и пр. Говореше им като че са му родните деца. Пляскаше ги, като ги види с наркотици. Така беше...

- Кого смяташ за евентуален поръчител на убийството му?

- Аз го казах вече - Златьо Златев-Златистия. Така мисля, защото Стефан Въжарски, физическият извършител на убийството, беше от Дупница, имаше данни, че си е в контакт със Златьо Златистия. Стефан Въжарски беше влязъл в контакт с Иво само 10 дни преди това.
Когато попитах Емил Иванов, следователя, който разследва смъртта на Карамански, той каза, че никой не разследва поръчителя, че никой не си дава този труд да разследва поръчителя. Смятам, че това е съвсем умишлено. Не искат или не трябва да се разкрива нещо повече, защото като разкриеш не се знае как ще се размирише по нагоре.

- Това принцип ли е в българското следствие, как мислиш? И важи ли за работата по разкриването и на другите поръчкови убийства в България?
- Смятам, че като политика е така. Не случайно нищо не се е разкрило. Просто не искат. Отделен е въпросът и за близостта между престъпници и политически групировки. При арестуването на братя

Маргини те заявиха: "Какво правите, ние сме ви спонсори!" Те са спонсори на БСП

толкова години. Това нормално ли е? Или току-що излязлата афера за това

как МВР незаконно е спонсорирано от някакъв турчин - Гювен.

Това нещо обаче нали виждаш как се появява във вестниците - на 10-а страница. Не се превръща в скандал, а това е крупен, това е гигантски скандал. Не съм чула партия или държавна институция, въобще в България някой да е върнал спонсорство заради съмнения в произхода на парите. Няма такъв случай!

- Бракът ти с Димитър Тадаръков често е обект на коментари. Не се ли чувстваш ограничена в журналистическата си дейност, бидейки жена на милионер? Богатството не пречи ли на обективността?
- Ами да, чувствам се ограничена. Ние с него постоянно се караме по разни проблеми. Той понякога ми е правил проблем, че искам нещо да публикувам или пусна. Сега е председател на фонд "Земеделие" и е по-лесно, но преди, докато беше бизнесмен, се получаваше така, че аз напиша нещо, а на него веднага му пращат данъчни проверки. Той беше подложен на тормоз.

- Как би реагирала, ако друг колега журналист започне разследване върху дейността на Димитър Тадаръков, свързан с "Булгарлизинг" и твърденията, че е загробил десетки български предприятия?
- Тадаръков никога не е бил с управляващите. Нито с червените, нито със сините. Нещата се стекоха така, че след 1989 г. всички правителства се мъчиха да съсипят "Булгарлизинг". Той има безброй данъчни, финансови и прокурорски проверки. Така че ако може някой нещо да докаже, да доказва! Кредитите са вземани от "Булгарлизинг", за да се спасят тези повече от 200 предприятия.

- Заставаш ли винаги зад съпруга си, абсолютно винаги ли си убедена, не само като съпруга, в неговата правота?
- Това, в което съм убедена, е, че той е правил всичко по един законен начин. Това е най-важното! Оттук нататък дали е имало справедливост в цялата ситуация, е сложен въпрос. Важното е, че е действано законно. Може би работилите във фалираните предприятия не мислят така и това е тяхно право, защото са изпитали на гърба си последствията. Не знам доколко е морално, но е законно. Съпругът ми нищо не е извършил в разрез със законите! Какво ще стане в бъдеще, не знам. Но в тази ситуация, за която ме питаш, съм зад съпруга си.

- Ще опровергаеш ли слуховете, че си протежирана от политика Ахмед Доган? Злите езици твърдят, че си била негова любовница и на това се дължи стартът ти в професионалната кариера?
- Абсолютно го отричам като факт. Никога не е било така! Никога

не съм имала интимни отношения с Ахмед Доган.

Познавам се със съпругите му, били сме заедно в неформални ситуации. Знам много журналистки, които са му били гаджета, но аз не съм от тях. Той нито веднъж не ми е помогнал при някоя трудна ситуация, която съм имала. Аз не дължа кариерата си на Ахмед Доган.

- Коментарите са породени и от факта, че съпругът ти беше предложен от ДПС за председател на фонд "Земеделие", а самият той всъщност е член на едно от малките БЗНС-та? Бил ли е агент на ДС, както се спряга в интернет-пространството?
- Това няма нищо общо. Досието на Тадаръков беше проверено по искане на Сергей Станишев, преди да бъде назначен за шеф на фонд "Земеделие". Той е чист.
А когато отидох на работа в БНТ, аз не се познавах с Доган, а той тогава не беше фактор. Нери Терзиева ме взе буквално от улицата. След това много пъти са ме сваляли от екран, имала съм много проблеми с управляващите. Нито веднъж Ахмед Доган не се е обаждал за мене където и да било. Пък и каква е кариерата ми? Това че обикалям кабелните телевизии?

- Как се отнасяш към журналистите с агентурно минало? Ти как би постъпила на мястото на Георги Коритаров от Нова телевизия?
- Не ми харесва това на мен, но не мога да съдя Жоро Коритаров. Той си е добър журналист. Но не възприемам това, което е правил като агент на ДС. Не смятам, че от човешка гледна точка това има някакво оправдание. Ако бях на негово място, нямаше да чакам да ми извадят досието, за да се разбере.

- Най-силното ти преживяване в живота?
- Ще ти разкажа една история, която звучи невероятно, направо сензационно. Преди години, когато работех като репортер в "Панорама", отидохме един екип на телевизията да снимаме филм в Израел. Снимахме цяла седмица, но все още нещо не достигаше. Тогава отидохме на гроба на Иисус Христос, там на входа пазеше един македонски свещеник, на практика българин, който говореше български. Пусна ни да влезем в тази пещера, където е било погребано тялото. И аз застанах пред каменното ложе, където е бил положен. Беше тъмно и единственото осветление беше от няколко кандилници. В момента, в който свещеникът хлопна вратата, зад нас изведнъж започна някакъв глас да ми говори. Беше невероятно, не можех да повярвам, че това се случва. Беше един разговор с Иисус Христос, полу с думи, полу с мисли, някак си по този начин.

Христос ми каза: "Сега можеш да поискаш нещо от мене".

Колегите бяха до мене, но само аз чувах този глас. И аз тогава му казах: "Искам да ми обещаеш, че мъжът ми /тогава бях женена за първия си мъж/ и синът ми ще бъдат добре и никога нищо лошо няма да им се случи". Той ми казва: "Добре, обещавам ти го това. Обаче от тебе ще взема всичко, което мога". Аз излязох навън и избухнах в плач, от който не можех да се съвзема повече от половин час. Рухнах от някакво тотално физическо изтощение, като че ли ми изсмукаха цялата енергия. Никога след това не съм имала такава криза.

- Щастлива ли си сега?
- Имам всичко, кариера, пари, деца, родителите ми са здрави. Нямам от какво да се оплача. Но това, че няма от какво да се оплачеш, не означава, че си щастлив. Това, което тогава Иисус Христос ми го каза, той си го взима от мен. Аз всички изстрадвам по най-тежкия начин.

Едно интервю на Антония ИВАНОВА