ИМА НАЧИНИ ДА УКРОТИМ МЕНИЕРОВИЯ СИНДРОМ

От ед­на го­ди­на през оп­ре­де­лен пе­ри­од от вре­ме по­лу­ча­вам прис­тъ­пи, прид­ру­же­ни с га­де­не, повръ­ща­не, све­то­вър­теж, пи­ще­не в ухо­то, впос­лед­с­т­вие на­ма­ля и слу­хът ми. Пос­та­ви­ха ми ди­аг­но­за ла­би­рин­то­па­тия. Мо­ля да ми от­го­во­ри­те как­во пред­с­тав­ля­ва то­ва за­бо­ля­ва­не. Къ­де мо­га да по­лу­ча по­ве­че ин­фор­ма­ция за кон­сул­та­ция и ле­че­ние?

Д. Сто­я­нов, Па­зар­д­жик

Ме­ни­ер е френ­с­ки ле­кар от 18-и век. Не­го­во­то име но­си то­ва не­въз­па­ли­тел­но за­бо­ля­ва­не на вът­реш­но­то ухо и на­ру­ша­ва фун­к­ци­и­те му, т.е син­д­ро­мът на Ме­ни­ер за­ся­га вес­ти­бу­лар­ния апа­рат и се из­ра­зя­ва в све­то­вър­теж, на­ма­ля­ва­не на слу­ха, за­гу­ба на рав­но­ве­сие и т.н.
Мо­же да за­сег­не ед­но­то или и две­те уши. Прис­тъ­пи­те са пе­ри­о­дич­ни, мо­гат да про­дъл­жат от де­се­ти­на ми­ну­ти до ня­кол­ко ча­са, а на­ру­ше­но­то рав­но­ве­сие да от­шу­ми ед­ва след ня­кол­ко дни. Въз­мож­но е прис­тъ­пи­те да се пов­та­рят по-чес­то, осо­бе­но при пос­то­я­нен стрес, пре­ка­ле­но шум­на сре­да, сил­ни зри­тел­ни драз­ни­те­ли, нес­та­бил­но ат­мос­фер­но на­ля­га­не. Ос­т­ро­та­та на прис­тъ­пи­те и про­дъл­жи­тел­ност­та им в зна­чи­тел­на сте­пен за­ви­сят от об­що­то здра­вос­лов­но със­то­я­ние на ор­га­низ­ма и от на­чи­на на жи­вот.

Как­ви са сим­п­то­ми­те на ме­ни­е­ро­вия син­д­ром?

- вне­за­пен прис­тъп на све­то­вър­теж и за­гу­ба на рав­но­ве­сие;
- ли­це­то поб­лед­ня­ва;
- на чо­век му при­тъм­ня­ва пред очи­те, за­ли­та, има усе­ща­не­то, че все­ки мо­мент ще пад­не на зе­мя­та;
- въз­мож­но е да се по­я­ви сил­но гла­во­бо­лие;
- по­ти се по­ве­че или по-мал­ко;
- вло­ша­ва се слу­хът, по­я­вя­ват се шум и бу­че­не в уши­те;
- за­сил­ва се чув­с­т­во­то за га­де­не и же­ла­ни­е­то за пов­ръ­ща­не;
- мо­гат да се по­я­вят и дру­ги на­ру­ше­ния, свър­за­ни с ве­ге­та­тив­на­та нер­в­на сис­те­ма - сму­ще­ния в гъл­та­не­то, в дви­же­ни­е­то на очи­те, чув­с­т­ви­тел­ност­та на ли­це­то.

Как­ви са при­чи­ни­те за за­бо­ля­ва­не­то?

Те са не­из­вес­т­ни, но спо­ред спе­ци­а­лис­ти­те ре­ди­ца дру­ги фак­то­ри мо­гат да пов­ли­я­ят как­то на си­ла­та и про­дъл­жи­тел­ност­та, та­ка и на чес­то­та­та на прис­тъ­пи­те:

- спаз­ми на съ­до­ве­те, кръ­вос­наб­дя­ва­щи вът­реш­но­то ухо;
- на­ру­ше­но кръ­вос­наб­дя­ва­не на мо­зъ­ка в ре­зул­тат на ате­рос­к­ле­ро­за, на трав­ми;
- зат­лъс­тя­ва­не и ви­сок хо­лес­те­рол;
- алер­гии;
- стрес, тре­вож­ност, деп­ре­сии;
- пре­калени ко­ли­чес­т­ва гот­вар­с­ка сол и ра­фи­ни­ра­на за­хар в ме­ню­то;
- ал­ко­хол, съ­дър­жа­щи ко­фе­ин на­пит­ки, тю­тю­но­пу­ше­не, нар­ко­ти­ци;
- над­нор­ме­ни ни­ва на шум, пос­то­ян­ни или сил­ни зри­тел­ни драз­ни­те­ли - свет­лин­ни ефек­ти, бър­за смя­на на пей­за­жа при пъ­ту­ва­не с ви­со­ка ско­рост и т.н.;
- про­мя­на в ат­мос­фер­но­то на­ля­га­не;
- за­дър­жа­не на теч­нос­ти по вре­ме на бре­мен­ност­та;
- спо­ред ня­кои спе­ци­а­лис­ти - ви­со­ки ни­ва на ин­су­лин в кръв­та и на кал­ций в ор­га­низ­ма.

Как­ва е прог­но­за­та?

Оз­д­ра­ви­тел­ни­те мер­ки са на­со­че­ни към на­ма­ля­ва­не си­ла­та на сим­п­то­ми­те по вре­ме на прис­тъп. Ог­ра­ни­ча­ва­не на фак­то­ри­те, ко­и­то вло­ша­ват със­то­я­ни­е­то.
Прис­тъ­пи­те вло­ша­ват ка­чес­т­во­то на жи­вот, осо­бе­но ако са чес­ти. При не­въз­мож­ност да се раз­ре­дят или на­ма­ли ос­т­ро­та­та им мо­же да се при­бег­не до опе­ра­ция. Ако не се взе­мат мер­ки, е въз­мож­на за­гу­ба на слу­ха.

Как­ви бър­зи мер­ки мо­же да взе­ме­те у до­ма?

Оси­гу­ре­те си спокойствие в по­ме­ще­ние без си­лен шум и яр­ка свет­ли­на, но с дос­та­тъч­но чист въз­дух. Заб­ра­ве­те, до­ка­то трае прис­тъ­път, за те­ле­ви­зия, ком­пю­тър, до­ри за че­те­не. Не пу­ше­те, не пий­те ал­ко­хол и съ­дър­жа­щи ко­фе­ин на­пит­ки - ка­фе, чай, ко­ла. При си­лен све­то­вър­теж ог­ра­ни­че­те дви­же­ни­я­та на гла­ва­та, зад­ръж­те пог­ле­да си вър­ху не­под­ви­жен пред­мет в да­ле­чи­на­та, но без да нап­ря­га­те очи. При га­де­не из­пий­те един мен­тов чай, чай от джод­жен или сло­же­те в ус­та­та си джин­д­жи­фи­лов бон­бон. При пре­ка­ле­на нер­в­ност - чай от ма­то­чи­на или от жълт кан­та­ри­он. Из­бяг­вай­те рез­ки­те дви­же­ния, вне­зап­но­то ста­ва­не или ся­да­не.

Как мо­жем да се пред­па­зим?

Про­фи­лак­ти­ка­та е на­со­че­на към на­ма­ля­ва­не чес­то­та­та и си­ла­та на прис­тъ­пи­те, а съ­що и към на­ма­ля­ва­не вли­я­ни­е­то на дру­ги­те не­га­тив­ни фак­то­ри. За­то­ва об­съ­де­те с ва­шия ле­ку­ващ ле­кар под­хо­дя­щи­те за вас про­фи­лак­тич­ни мер­ки. За на­ма­ля­ва­не на вод­но­то съ­дър­жа­ние в ор­га­низ­ма се при­е­мат ди­у­ре­ти­ци, пред­пи­са­ни от ле­кар. Въз­мож­но е по­доб­ре­ние чрез пос­та­вя­не в хи­пер­бар­на ка­ме­ра и при­ем на ото­ток­сич­ни ан­ти­би­о­ти­ци (ко­и­то ин­ду­ци­рат за­гу­ба на ла­би­рин­т­на­та фун­к­ция). При по-теж­ки­те слу­чаи се пред­п­ри­е­ма хи­рур­гич­но ле­че­ние ка­то се­лек­тив­на вес­ти­бу­лар­на нев­рек­то­мия (по-мал­ко аг­ре­сив­на) и ла­би­рин­тек­то­мия (по-ра­ди­кал­на опе­ра­ция).
В ня­кои слу­чаи па­ци­ен­ти­те се пов­ли­я­ват доб­ре от ва­зо­ди­ла­та­то­ри, ан­ти­хис­та­ми­но­ви сред­с­т­ва, ан­к­си­о­ли­ти­ци, ни­ко­ти­но­ва ки­се­ли­на и как­то ста­на ду­ма no-го­ре, за­дъл­жите­лен ог­ра­ни­чен при­ем на сол в хра­на­та.
Бо­лест­та се ле­ку­ва с цял ар­се­нал от ме­ди­ка­мен­ти. За пре­дот­в­ра­тя­ва­не на прис­тъ­пи­те са не­об­хо­ди­ми тре­ни­ров­ки на вес­ти­бу­лар­ния апа­рат.

От­го­во­ри­те под­гот­ви д-р Ми­ле­на Кос­то­ва