През ръцете на поета никога не са минавали милиарди
Мария Радонова е родена в Банско на 20 септември 1928 г. Познава лично Вапцаров. Бащината й къща е била, където е сега паметникът на поета. С Вапцарови са били роднини и съседи. Завършила е литература в СУ "Св. Климент Охридски". Защитила е докторат в Института за литература при БАН на тема "Творческият процес у Вапцаров" през 1975 г. Авторка е на 7 книги, сред които стихосбирката "Пирински песни". В нея цял цикъл е посветен на Вапцаров. Издателство "Български писател" отпечата нейната монография "Творческият път на Вапцаров" през 1977 г. Авторка е на първата пълна биография на Никола Вапцаров "Жажда за светлина", издадена от ИК "Христо Ботев" през 1994 г. През 2005 г. Университетското издателство "Св. Климент Охридски" преиздава "Жажда за светлина" с обширен предговор и богат снимков материал (800 стр.). Публикувала е десетки статии и есета за Никола Вапцаров. Работила е като старши преподавател в катедра "Чужди езици" в Техническия университет, в литературните редакции на телевизията и радиото. Пенсионира се в писателската група към Профсъюзите. Член е на СБЖ.

Поради отсъствието ми от България закъснях да реагирам по повод скандалното и кощунствено писание на Виолета Къшлова, интервюирана от Георги Сотиров, публикувано във в. "Над 55" в броя от 30 юли 2008 г. Искам първо да припомня на неизлекувалата се още от множествена склероза списателка, че в България през 1994 г. Съюзът на българските журналисти одобри и прие "правила на журналистическата етика", след което бе изработен и "Етичен кодекс на журналиста". В развитите европейски страни за грубо нарушение на “Етичния кодекс" Медийният съвет по журналистическа етика порицава публично нарушителя. И няма по-голям срам за съответното издание, което е публикувало на своите страници недостоверна и неправдива информация, която подвежда и манипулира обществото, погазва и унижава човешкото достойнство.
Етика?! Г-жа Къшлова и г-н Сотиров са забравили какво е това етика. Захванали се да "произведат" сензационна новина, едва ли не с откривателска значимост. Кой ще проверява нелепите лъжливи факти? Но при всички случаи те ще шокират читателя и ще го накарат да немее от учудване.

Лепкавата кал на клеветата никога не се изчиства докрай

- все ще остане някакво петънце на съмнение у наивните, незапознатите и лесно манипулиращите се. Още повече пишат срещу загинал преди 66 години, който няма как да се защити. Всъщност няма по-неморално от това съчинителство!
Ще се изкажа в хронологичен ред по скандалния материал във в. "Над 55" "Поетът Никола Вапцаров е убит за пари", но преди това искам да припомня на г-жа Къшлова, че ние се познаваме с нея. Срещнахме се пред сградата на “София прес" точно преди 10 години по повод на нейна пак скандална статия във в. “Репортер 7” “Убийството на Вапцаров”. От разговора разбрах, че тя пише, без да е проучила добре нещата, търси сензация да се утвърждава като млад журналист-изследовател по непочтен начин, нагаждайки се към политическата "демократична" конюнктура. Тогава мислех, че я убедих устно в лъжливите факти и преданамерените й авторски коментари. Имах чувството, че се разделихме доброжелателно...
Вземам отношение по най-скандалните моменти от предоставения ни текст, целящ да ни каже нещо “ново” след изписаната през годините огромна литература за Вапцаров. Разбира се, за поезията на Вапцаров няма открити "бронебойни патрони", но за неговата вяра и идеал "Животът да бъде по-хубав и по-мъдър", както и за неговата светла личност и всеотдайност в борбата някои черни души не губят надежда да открият такива.

Много от “фактите” са измислени

Чета пасажите на интервюто и се спирам на най-важните, заели цяла страница от вестника. Посоченият "факт", че Божидар Божилов е бил свидетел по делото, е измислен. Георги Караславов и Христо Радевски също не са били свидетели, нито са присъствали на процеса. Колкото до Младен Исаев и Трайчо Костов, като подсъдими въобще не са споменали името на Вапцаров.
Генерал Велко Палин никога не е съхранявал лично архива на Военния отдел на ЦК на БКП. Заедно с дворцовия архив и военният се намира във Велико Търново. Подминавам преднамерените коментари на Къшлова по досиетата на хора от политическата и духовната сфера. Те са ненужно вметнати към основния й замисъл.
Партийният архив и досиетата са отдавна предоставени за ползване от интересуващите се. Не зная какво и къде е чела госпожа Къшлова, няма посочени страници и цитати, но болният й мозък е родил въображаем компромат. Работила била с архива на Велко Палин цял месец и прелистила била хиляда страници, а те били десет хиляди. Въпросът подлежи на проверка, тъй като всички работили с архиви биват регистрирани. Няма как името на журналистката от Варна да не бъде открито, но за мен в момента това не е важно.
Съпрузите ни с ген. Нанка Серкеджиева бяха колеги в Генералния щаб. По тяхно настояване тя ми разреши да ползвам архива на МВР още през 70-те години на миналия век, когато разбра колко сериозно се занимавам с темата “Вапцаров”. Условието беше да не цитирам източника и да не афиширам полученото разрешение. От архива във Велико Търново съпругът ми генерал Христо Радонов изиска да му бъдат отпечатани копия от материалите по дело 585, които се отнасят до Вапцаров. Получи цял пакет, който и сега се намира в моя архив.
Госпожа Къшлова твърди, че е "извън съмнение" убийството на Вапцаров чрез съд по поръчка на Коминтерна", връзката му с Коминтерна била перфектно документирана в архива на Велко Палин!? В действието се вмъква и цар Борис III. "Той не е убил Вапцаров безплатно", а заради "червените пари", за които царят бил уведомен от Коминтерна и искал да се домогне до тях. А те не били малко - Вапцаров разполагал с 1 милиард долара и 600 000 златни английски лири!? После сюжетът се разширява. Иванка Димитрова също е имала достъп до парите, част от които Вапцаров бил вложил в швейцарска банка. Но той я укрил, иначе щяла да бъде разстреляна като него. Действието продължава след 9 септември 1944 г. Димитрова прехвърля по сметка на Трайчо Костов парите, вместо да ги впише в сметката на Цола Драгойчева, каквато Драгойчева имала в швейцарска банка. Бордерото изпратила в ЦК на БКП, но парите попаднали в ръцете на Трайчо Костов, заради което той станал народен враг и бил обесен!?

Колко още можеш да съчиняваш и лъжеш, госпожо Къшлова?

Всичко казано е объркано и тълкувано от невеж, но злостен автор. Никак не е трудно да се разбере неговата завоалирана основна цел - Вапцаров е съден за пари, а не за революционна дейност, която е вършил всеотдайно в продължение на пет месеца (от септември 1941 г. до деня на арестуването му на 3 март 1942 г.). Та той сам е разказал подробно за тази си дейност в тетрадка от 126 листа "Протокол за разпит", представляваща малка криминална повест. В нея арестантът следствен в Дирекция на полицията пише за себе си, оневинява хората, които е бил привлякъл да му сътрудничат, но не съобщава нито една явка, нито едно име на сътрудник, който не е още известен на Гешев. И вместо да отрича своята бойна и организаторска работа като втори човек в Централната бойна организация, той разказва каква смъртна отговорност е поел доброволно, когато времето не е било за поезия и за римите със звънкия смях, когато е дошла бялата пролет и той като поет се е врекъл да умре на нейните барикади... Написал е своите самопризнания в тази тетрадка с надеждата, че утре бъдното поколение от нея ще научи, че той и другарите му храбро са се борили срещу продажното фашистко правителство у нас и немските съюзници-окупатори, ограбили страната ни.
Сигурно е нужно за евентуалния ми читател да поясня за какви пари може да става дума. Самият Вапцаров в тетрадката "Протокол за разпит" пише: "Пропуснах да пиша, че от декември Васил (Цвятко Радойнов) ми даваше по две хиляди месечно. Като ми даде първите две хиляди лева, аз му казах, че са много, но той отговори, че най-малко хиляда лева ще имам разход при срещи със сътрудници..." Пак от полицейската тетрадка научаваме за други пари. Роднини на Венера Вапцарова поискали да се посъветват с Вапцаров за нещо, което ги много обезпокоява –

Павел Шатев е оставил у тях куфар с някаква машина и пакет

Шатев е един от останалите живи Солунски атентатори. Вапцаров е интерниран, но идвал у тях човек да търси вещите. Междуречки се изплашили да не би да е провокатор и отрекли, но той обещал, че пак ще ги посети. И те питат как да постъпят. След разговор с ръководителя на военната организация Вапцаров им казал да занесат пакета в Дома на изкуствата и да го предадат на Младен Исаев. Брат му Борис ще ги придружи. Сутринта Васил го посетил вкъщи и му казал да вземе пакета, оставен предния ден в Писателския съюз при Исаев.
Разопаковали го двамата върху кухненското миндерче. Васил преброил парите и записал в тефтерчето - 2500 долара, 148 000 драхми и 200 000 динари. После се обърнал към помощника си: “Лозан, получихме разрешение да използваме тази ценна валута за целите на Военния център. Когато срещнеш човека, който повторно ще търси пакета с парите, дай му разписка с подпис, измислен от тебе.”

Това са парите, минали през ръцете на Вапцаров,

обменени за левове от Кирил Николов, за което той е съден и лежал в затвора. Какъв милиард долари и стотици хиляди английски златни лири има тука?! С какви швейцарски банки и преводи се е занимавал Вапцаров?! Можем да оправдаем една явно болна умствено жена, но интервюиращият и отговорният редактор къде са били?
Под линия на в." Над 55" има уговорка, че мнението на редакцията може да не съвпада с позицията на автора "и не носи отговорност за публикуваните реклами". Излиза, че щом за рекламите не носи отговорност, не носи и за такива скандални кощунствени материали?!
Тези клеветнически измислици злепоставят не кого да е, а достойнството на един от най-достойните синове на България, злепоставят самата България?! И това се случва в навечерието на 100-годишнината от рождението на един сред най-големите антифашистки поети в света Никола Вапцаров, чийто юбилей по предложение на ЮНЕСКО ще бъде отбелязан в целия свят.
Нямам повече думи!

Мария РАДОНОВА


Честит юбилей!
На днешния ден авторката Мария Радонова има личен празник. Навършва 80 години. Екипът на  “БЛИЦ” й пожелава преди всичко здраве и творческо дълголетие. Нека бъде все така непримирима против неправдите, лъжите и нередностите в живота.
Честит юбилей, г-жо Радонова!