"ШОУ" продължава с разкритията на Дамян Дамянов - син на експредседателя на Народното събрание и зам.-министър председател на България Райко Дамянов, за привилегиите и правоимащите по времето на соца.
- Г-н Дамянов, в миналото интервю стана дума за правоимащите в България по времето на соца и от какви привилегии се ползваха те. Кажете нещо повече за ловната дружинка на Тодор Живков.
- Първият обичаше да ловува, обграждайки се с видни дейци на културата и изкуството. Предпочиташе да ловува с писателите Емилиян Станев и Георги Караславов, с академик Ангел Балевски - председателят на БАН, канеше и Георги Джагаров, но повече за запивките след лова - заради тостовете и хвалебствията по отношение на главния "ловец". В това най-го биваше. През пролетта на 82-ра година по случай годишнината на акад. Балевски Тодор Живков излезе с тържествено писмо-адрес до юбиляра, на първа страница на в. "Работническо дело". То започваше със "Скъпи бачо Ангеле,.." и там най-важната фраза в сериозен тон беше, цитирам точно: "В лова никой не може да ме стигне, камо ли да ме надмине!"

- За кого се отнасяше тази фраза?
- За себе си говореше, разбира се, не за юбиляра.

- Чувала съм, че правоимащите често "отскачали" и по вътрешни линии и до чужбина по въздуха...
- Това се осъществяваше от авиоотряд 28. Официално той се водеше към БГА "Балкан". Неговата история е следната: в самото начало, до 54-та година, се използваха два съветски самолета - "Ли 2". През тази година са били внесени по-модерните и много надеждни "Ил 14". През 58-а година, за нуждите на правителството, се внася от Съветския съюз най-модерният за тогава турбовитлов самолет "Ил 18". По-късно той беше внесен и за нуждите на гражданската ни авиация. През 68-а година за правителствени нужди беше доставен един "Ту 134". Постепенно старите самолети бяха заменени с по-модерни, като през 75-та - 76-та година се внесе един много подходящ модел - "Ту 154", впоследствие и "Ту 154 М". Бяха внесени и самолети "Як 40", но те се оказаха конструктивно неудобни и 88-а година стана голяма катастрофа при р. Искър. Политбюро се отказа от тази марка. Делегациите пътуваха безплатно с тези самолети, които ви изброих. Обикновено

през летния сезон имаше и по два курса на ден до Варна - пак безплатно за правоимащите и техните семейства.

- Как летеше Тодор Живков?
- Отделно от другите членове на Политбюро, но придружен от членове на семейството му. Напитките и борд-сервизът бяха безплатни, разбира се.

- Какво се сервираше?
- Всичко, което можеше да се консумира в стола на "Панорамен път" и в ресторанта на "Рила" - деликатеси, сладкиши, соленки и напитки, без готвено.

- Кой беше най-разглезен в това отношение?
- Владко Живков - това го знаят всички. Но на практика на яслата на специалното снабдяване и обслужване беше целият номенклатурен апарат и децата на тези хора - не беше само Владко разглезен.
Всяка година се предвиждаха около 290 000 лв. за подаръци на висшата номенклатура. Те

се раздаваха от името на Тодор Живков, а се плащаха от бюджета на УБО.

- Какво включваха те?
- Те се водеха като "големи" и "малки" пакети. Представляваха големи картонени кутии, някои от които носеха и герба на републиката. На номенклатурчиците се даваха обикновено на Нова година, а на правоимащите - и на Девети септември, или за кръгли годишнини. Големият пакет съдържаше: бяло евксиноградско вино - 2 бутилки, червено вино - обикновено "Гъмза", или "Мелник" - 2 бутилки; евксиноградска гроздова ракия, евксиноградска сливова ракия - по 1 бутилка; сирене - 1 килограм в кутия; един брой карловска луканка и една голяма кутия и бонбони "Сюрприз". Малките пакети включваха: бяло евксиноградско вино - 1 бутилка, червено - една, гроздова ракия - и тя една, сливова - една, и една кутия "Сюрприз". Когато имаше кръгла годишнина, вместо луканка в големите пакети се слагаше една бутилка коняк "Евксиняк". По преценка на Тодор Живков, негови любимци като ген. Русков - председателят на Ловно-рибарския съюз, "чавдарци" - негови съратници и хора от Правец, получаваха пакети и подаръци по-често - за Първи май и др. празници. За жените напр. - за Осми март.

- Обявяваха ли подаръците си правоимащите, които те получаваха в чужбина - при пребиваване с наши делегации?
- Нямаха такова задължение - те си оставаха за тях. Изключение обаче правеше Тодор Живков - той нямаше никакъв интерес към подобни подаръци и беше наредил да ги складират в една голяма стая в резиденция "Бояна".

- Не стана въпрос досега за колите - една любима екстра на червените велможи и най-вече на техните деца...
- В началото нямаше практика да се купуват западни коли. Правоимащите се придвижваха с правителствените "ЗИС" - тежки представителни коли и със "ЗИМ" - по-елегантни и красиви коли. През 60-та година Хрушчов остана много доволен от постигнатите с България икономически споразумения и най-вече от позицията на България по решенията на КПСС и на Московското съвещание на братските комунистически партии. Вследствие на това той подари за нуждите на Политбюро 10 броя от най-новите и луксозни автомобили "Чайка". После бяха внесени и подобрени модели - с по-големи екстри. Така че правоимащите имаха възможност да ползват този автопарк без пари. От 1964-та година нататък обаче се засилиха апетитите за частни автомобили. Тогава на мода беше прочутата марка "Мерцедес 190 Д". Бяха продадени на другарите чрез изложението на Пловдивския панаир. Това се превърна в практика всяка година. Цените бяха така: през 64-та един такъв автомобил, закупен чрез УБО - без мито, струваше 7 000 лева; през 1970 година по-новият и по-луксозен модел -

"Мерцедес 220 Д" струваше вече 10 000 лева,

като базисен модел, а с някои екстри стигаше и до 12 000 лева; през 81-ва година още по-новият и съвършен модел "Мерцедес 220 Д" струваше вече 20 000 лева, а бензиновите модели, в зависимост от екстрите бяха с 2 000 лева по-скъпи. Децата на правоимащите, които вече бяха поотраснали, мога да ви кажа, че не беше прието да им се купуват "Мерцедес"-и - на тях им се купуваха чрез УБО други марки, като "Фолксваген", "Рено 5" и японските "Мазда". Те струваха средно около 8 000 лева.

- Прави впечатление, че Людмила не е имала личен автомобил...
- Тя не обичаше да шофира. Особено след катастрофата от 73-та. Владко имаше японски автомобил.

За сина на Милко Балев - Калин, беше внесен от Германия скъп модел японски мотор, който струваше 4 500 марки.

Едно интервю на Еми Мариянска