Д-р Елена Тодорова: ИМА НАЧИН ДА ЗАПАЗИМ ЗДРАВЕТО И УМА СИ ДО ДЪЛБОКА СТАРОСТ!

Всич­ки ние ис­ка­ме да жи­веем дъл­го, но чес­то не знаем как да го пос­тиг­нем. Незнайно защо, хо­ра­та се за­мислят за здра­ве­то и дъл­го­ле­тие­то си ве­че в прек­лон­на въз­раст, ко­га­то то­ва е дос­та труд­но. Но мо­же би и през то­зи пе­риод мо­гат да се пред­прие­мат някак­ви реал­ни мер­ки, за да се пос­тиг­не заветната цел.
По тази повод ви пред­ла­га­ме ин­тер­вю с д-р Еле­на То­до­ро­ва, спе­циа­лист по вът­реш­ни бо­лес­ти.

- Д-р То­до­ро­ва, с как­ви проб­ле­ми най-чес­то се об­ръ­щат към вас въз­рас­тни­те хо­ра?
- Най-чес­ти­те проб­ле­ми на на­ши­те па­циен­ти са сър­деч­носъ­до­ви­те за­бол­ява­ния. То­ва е и ос­нов­на­та при­чи­на, от коя­то уми­ра­т по­ве­че­то хо­ра по це­лия свят. Мно­го след то­ва ид­ват бо­лес­ти­те на гръб­нач­ния стълб (по-точно ос­тео­хон­дро­за­та) и за­бол­ява­ния­та на цен­трал­на­та нер­вна сис­те­ма (ен­це­фа­ло­па­тия). Те чес­то се прояв­яват с по­ни­жа­ва­не на па­мет­та и по­ви­ша­ва­не на умо­рата. След то­ва бих по­со­чила осе­за­тел­ни­те ор­га­ни.
То­ва са по­ни­жа­ва­не на зре­ние­то вследс­твие ка­та­рак­та, глау­ко­ма, ате­рос­кле­ро­за на съ­до­ве­те на ре­ти­на­та, диа­бе­тна ан­гио­па­тия. Съ­що и по­ни­жа­ва­не на слу­ха, кое­то мо­же да е ре­зул­тат как­то са­мо от ба­нал­на уш­на кал, та­ка и от ат­ро­фия на слу­хо­вия нерв. В по-нап­ред­на­ла въз­раст хо­ра­та се сблъс­кват и с ус­лож­не­ния от за­ха­рен диа­бет, как­то и с проб­ле­ми на опо­рно-дви­га­тел­ния апа­ра­т. Най-чес­то се сре­ща се­нил­на (стар­чес­ка) ос­тео­по­ро­за, коя­то де­фор­ми­ра гръб­нач­ния стълб, во­ди до счуп­ва­ния, пос­тоя­нни бол­ки в гръб­на­ка и де­фор­ми­ра­ща ар­тро­за на ста­ви­те. Те­зи на­ру­ше­ния ог­ра­ни­ча­ват тяхна­та под­виж­ност и пре­диз­вик­ват бол­ки. От уро­ло­гич­ни­те за­бол­ява­ния най-раз­прос­тра­не­ни са не­за­дър­жа­не на ури­на при же­ни­те и аде­но­м на прос­тат­на­та жле­за при мъ­же­те, кой­то съ­що се съп­ро­вож­да с на­ру­ше­но ури­ни­ра­не. Нак­рая ще спо­ме­на и пси­хи­чните на­ру­ше­ния, по-точно бо­лес­тта на Ал­цхай­мър.

та­ки­ва па­циен­ти имат 4-5 за­бол­ява­ния ед­нов­ре­мен­но, а пон­яко­га и по­ве­че - до 10-11 бо­лес­ти!

- Как мо­же да се по­мог­не в та­ки­ва слу­чаи? Прие­мът на ле­карс­тва за ед­на­та бо­лест не за­дъл­бо­ча­ва ли про­ти­ча­не­то на дру­га­та?
- Раз­би­ра се, при ле­че­ние­то на те­зи за­бол­ява­ния се на­ла­га да се оп­ре­де­ли ос­нов­но­то. Оба­че съ­щес­тву­ват и ре­ди­ца об­щи пре­по­ръ­ки, кои­то ние да­ва­ме на всич­ки въз­рас­тни хо­ра. Ма­кар и в за­ле­за на своя жи­вот, ма­кар и къс­но, те се гри­жат за свое­то здра­ве. Съ­вет­ва­ме ги да за­поч­нат с дие­та и здра­вос­ло­вен на­чин на жи­вот. Но тук трябва да под­чер­тая, че по-важ­но за тях е да спаз­ват ре­жи­ма на пред­пи­са­но­то им ме­ди­ка­мен­тоз­но ле­че­ние. За съ­жа­ле­ние, има па­циен­ти, кои­то не се от­насят мно­го се­риоз­но към свое­то ле­че­ние - не прие­мат ре­дов­но пред­пи­са­ни­те им пре­па­ра­ти, а някои до­ри въоб­ще не ги пият. Чес­то за то­ва си има обе­ктив­на при­чи­на - нап­ри­мер ако медикаментите са спре­ли да ока­зва­т ле­че­бен ефе­кт. Труд­но е да се ка­же за­що се случ­ва та­ка пон­яко­га. Мо­же да се дъл­жи на

не­доб­ро­ка­чес­тве­ни ле­карс­тва, до­ри на фал­ши­фи­ка­ти

Но мо­же да се дъл­жи и на фи­зио­ло­ги­чния ме­ха­ни­зъм, по кой­то те дей­стват на хо­ра­та. То­га­ва се на­ла­га зам­яна­та им с дру­ги ле­карс­тва или уве­ли­ча­ва­не до­за­та на съ­щи­те. Във все­ки слу­чай те­ра­пия­та трябва да бъ­де пос­тоя­нна.
- Как­ви пре­по­ръ­ки им да­ва­те за дие­та­та?
- Да не злоу­пот­реб­яват с гот­вар­ска­та сол, по въз­мож­ност да упо­треб­ява­т мор­ска, коя­то е бо­га­та на ка­лий и маг­не­зий.Тя обаче съ­що е раз­лич­на, за­то­ва трябва да об­ръ­щат вни­ма­ние на съ­дър­жа­ние­то на ка­лий и нат­рий - съот­но­ше­ние­то трябва да е про­пор­цио­нал­но. Морската сол вли­яе бла­гот­вор­но на сър­це­то, раз­шир­ява кръ­во­нос­ни­те съ­до­ве, по­ни­жа­ва тяхна­та въз­бу­ди­мост и го­тов­ност към спаз­ми. Т.е. от­стран­ява те­зи фак­то­ри, кои­то водят до по­ви­ша­ва­не на кръв­но­то нал­яга­не.
По-на­та­тък - трябва да из­бягват жи­во­тин­ски­те маз­ни­ни и въоб­ще маз­на­та хра­на, как­то и пър­же­ни­те ястия и лес­ноус­во­имите въг­ле­хид­ра­ти - та­ки­ва са за­хар­та и бяло­то браш­но. Всич­ки знаят, че трябва да кон­су­ми­рат кол­ко­то се мо­же по­ве­че зе­лен­чу­ци и пло­до­ве. Но не ги съ­вет­вам да ку­пу­ват внос­ни, из­лъс­ка­ни пло­до­ве.

На­ши­те, бъл­гар­ски, са по-по­лез­ни и вкус­ни

Има и ин­ди­ви­дуал­ни съ­ве­ти, кои­то се да­ват на все­ки па­циент, в за­ви­си­мост от то­ва как­ви за­бол­ява­ния има.
- Трябва ли да се зас­тавят въз­рас­тни­те хо­ра по­ве­че да се дви­жат?
- Пон­яко­га е мно­го труд­но да се убе­ди въз­рас­тен чо­век в то­ва, че трябва да се дви­жи. Той трябва да има цел и ак­тив­на жиз­не­на по­зи­ция. Ако ги няма, ако е за­гу­бил свои­те цен­нос­ти и стре­ме­жи, мо­же да из­пад­не в деп­ре­сия и да за­гу­би воля за жи­вот. Има мно­го дей­ни пен­сио­не­ри, кои­то се трудят в някак­ви ор­га­ни­за­ции и за­реж­дат до­ри мла­ди­те със своя­та ене­рги­я и оп­ти­ми­зъм. Аз съм виж­дала при хо­ра на осе­мде­се­т, до­ри де­вет­де­сет го­ди­ни, ясен пог­лед, све­тъл ум и ра­дост от жи­во­та, не­за­ви­си­мо кол­ко и как­во са пре­жи­ве­ли, не­за­ви­си­мо че мно­го от тях са за­гу­би­ли близ­ки хо­ра.
Те са за­па­зи­ли ра­дос­тта от жи­во­та и не гле­дат с мра­чен, уни­л пог­лед на све­та. То то­ва е свър­за­но и с дви­га­тел­на­та ак­тив­ност: чо­век, кой­то има цел, кой­то е зает с няка­къв по­ле­зен труд (но да му е по си­ли­те, раз­би­ра се), то той неиз­беж­но се дви­жи. Въз­рас­тни­те хо­ра мо­гат да се за­ни­ма­ват с мно­го не­ща - да бро­ди­рат гоб­ле­ни, да ри­су­ват, да вър­шат някак­ва по-ле­ка до­маш­на ра­бо­та, да об­щу­ват с вну­ци­те... Но да не пре­кал­яват, ко­га­то оти­ва­т на ви­ла­та.
- А мо­гат ли мла­ди­те чле­но­ве от се­мей­ство­то да по­мог­нат за здра­ве­то на въз­рас­тни­те си род­ни­ни?
- Мо­гат, ако нямат про­ти­во­ре­чия меж­ду по­ко­ле­ния­та в се­мей­ство­то. Мно­го е важ­но въз­рас­тният чо­век да не бъ­де ос­та­вен в са­мо­та, да се опи­тва­т ко­рек­тно да го включ­ват в се­мей­ния жи­вот, да се чувс­тва той по­ле­зен. В Гер­ма­ния до­ри до­мо­ве­те за ста­ри хо­ра се строят та­ка, че да са бли­зо до дет­ски за­ве­де­ния, а за въз­рас­тни­те хо­ра се гри­жат мла­ди доб­ро­вол­ци. Мо­же би не знае­те, но пре­ди дос­та вре­ме на За­пад съ­щес­тву­ва­ше тео­рия­та “со­циал­на изо­ла­ция­”, ко­га­то се смята­ше, че въз­рас­тни­те хо­ра трябва да бъ­дат из­клю­че­ни от об­щес­тве­ния жи­вот и за­се­ле­ни в спе­циал­ни квар­та­ли, за­що­то има­т ве­че друг жи­вот.
Но на прак­ти­ка всич­ко стана по друг на­чин. Пър­во, за­поч­на­ха да про­тес­ти­рат ста­ри­те хо­ра, за­що­то се по­чувс­тва­ха дис­кри­ми­ни­ра­ни. И ста­на ясно, че мъд­рос­тта и опи­тъ­т на въз­рас­тни­те са не са­мо необ­хо­ди­ми, но и по­лез­ни, осо­бе­но в някои про­фе­сии - из­кус­тво, нау­ка. При нас още не се е стиг­на­ло до там, за­що­то все още няма та­ка­ва приемс­тве­ност. Въз­рас­тни­те хо­ра трябва да бъ­дат вклю­че­ни в жи­во­та, най-мал­ко­то да им се поз­во­ли да кон­так­ту­ват с вну­ци­те си. То­ва ще е по­лез­но за всич­ки.
- А за­ни­ма­ния­та, как­ви­то и да са те, по­ма­гат ли на въз­рас­тни­те хо­ра?
- Ние по всяка­къв на­чин поощр­ява­ме ув­ле­че­ния­та. От­дав­на тру­до­те­ра­пия­та и артте­ра­пия­та са ста­на­ли ме­то­ди за ле­че­ние и ре­ха­би­ли­та­ция след ин­султ и дру­ги теж­ки за­бол­ява­ния. Под­ход­ящо под­бра­но за­ни­ма­ние по­ма­га на бол­ния, пре­ка­рал ин­султ нап­ри­мер, да раз­ви­ва мо­то­ри­ка­та. И ос­вен то­ва му но­си ра­дост, а за­що не и прак­ти­чес­ка пол­за. По­лез­но е и хо­де­не­то, за­ни­ма­ва­не­то с ле­чеб­на физ­кул­ту­ра, а съ­що и уп­раж­не­ния у до­ма - раз­би­ра се, та­ки­ва, кои­то са по въз­мож­нос­ти­те и си­ли­те на бол­ния. Нап­ри­мер бол­ни­те труд­но по­насят на­то­вар­ва­не­то при из­кач­ва­не. За­то­ва се пре­по­ръч­ва пос­те­пен­но да опи­та­т да се из­кач­ват по стъл­би­те, а не с аса­нсьо­ра. Или да ходят в пла­ни­на­та, до­къ­де­то мо­гат. И още ед­но пре­дуп­реж­де­ние - въз­рас­тни­те и пре­ка­ра­ли бо­лес­ти хо­ра трябва бав­но и пос­те­пен­но да правят уп­раж­не­ния­та. Трябва да из­бягват рез­ки­те дви­же­ния, в про­ти­вен слу­чай мо­гат да вло­шат със­тоя­ние­то на гръб­нач­ния си стълб. Но об­ща­та пре­по­ръ­ка си ос­та­ва.

дви­же­те се, не се за­сед­явай­те, то­ва е про­фи­лак­ти­ка на хи­по­ди­на­мия­та, зат­лъст­ява­не­то и ос­тео­по­ро­за­та

- А как да ре­шат проб­ле­ма си със за­пе­ка? 
- Ка­то из­пълн­яват дие­тич­ни­те пре­по­ръ­ки. Ча­ша во­да сут­рин на глад­но, но в ни­ка­къв слу­чай ле­де­на. Во­да­та трябва да бъ­де със стай­на тем­пе­ра­ту­ра, до­ри ле­ко топ­ла. Ос­вен то­ва по­лез­ни са си­ни­те сли­ви, пло­до­ве­те, зе­лен­чу­ци­те, три­ци­те, ча­ша ай­ран със су­пе­на лъ­жич­ка рас­ти­тел­но мас­ло на глад­но. Ре­цеп­ти кол­ко­то ис­каш.
- Про­дъл­жа­ва­ме с без­съ­ние­то. Ста­ри­те хо­ра чес­то има­т то­зи проб­лем. Как­во пре­по­ръч­ва­те?
- Има мно­го на­чи­ни за прео­дол­ява­не­то му. Чес­то въз­рас­тни­те хо­ра оби­ча­т да спят през деня, а но­щем не мо­гат да мигнат. За да не се случ­ва то­ва, трябва задължително да проявят някак­ва ак­тив­ност през деня. По-доб­ре да не спят денем, а да се зае­мат с не­що, как­во­то им ха­рес­ва. Ос­вен то­ва трябва да си лягат по ед­но и съ­що вре­ме и то­ва да не е къс­но. Съ­щес­тву­ват и мно­го до­маш­ни средс­тва: топ­ла во­да с мед пре­ди сън, че­те­не пре­ди да си лег­нат и про­чие. Ако те­зи мер­ки не по­мог­нат, то­га­ва се на­ла­гат съ­нот­вор­ни пре­па­ра­ти, въп­ре­ки че е по-нор­мал­но да опи­та­т по ес­тес­твен път да въз­вър­нат съня си.
- Кол­ко чес­то трябва да из­ми­ват гла­ва­та си, за да не капят ко­си­те им?
- Всич­ки хо­ра са с раз­лич­ни ко­си. Аз поз­на­вам мно­го въз­рас­тни хо­ра, оби­кно­ве­но от се­ло, кои­то са за­па­зи­ли ко­са­та си до дъл­бо­ка ста­рост, но са из­пол­зва­ли бил­ко­ви от­ва­ри, нап­ри­мер от­ва­ра от лук. Ес­тес­тве­но, трябва да из­пол­зват ме­ки шам­поа­ни.
По прин­цип мие­не­то е мно­го ва­жен мо­мент. Чес­ти­те ба­ни обаче са не­же­ла­тел­ни за хо­ра със сър­деч­носъ­до­ви за­бол­ява­ния. А и кол­ко­то по-стар е чо­век, тол­ко­ва по-голям риск съ­щес­тву­ва да пад­не в бан­ята или да се из­го­ри. За­то­ва ви­на­ги някой трябва да наб­лю­да­ва въз­рас­тния чо­век. За диа­бе­ти­ци­те е мно­го важ­но пра­вил­но да ре­гу­ли­рат тем­пе­ра­ту­ра­та на во­да­та, за­що­то

те губят чувс­тви­тел­ност и има опа­снос­т да се из­горят

- В днеш­но вре­ме на въз­рас­тни­те хо­ра пред­пис­ват ед­ни и съ­щи ле­карс­тва за по­добр­ява­не на мо­зъч­но­то кръ­вооб­ра­ще­ние, за вие­не на свят, за под­дър­жа­не на па­мет­та. Има­м усе­ща­не­то, че те прос­то не по­ма­гат. Как­ви са ва­ши­те пре­по­ръ­ки?
- Наис­ти­на има мно­го и раз­лич­ни пре­па­ра­ти. За­то­ва трябва да се прие­мат под стро­гия кон­трол на спе­циа­лист, ка­то се ре­ду­ват. За съ­жа­ле­ние, ни­кой още не е из­мис­лил еликси­р за мла­дос­тта, но до­ри и с оби­кно­ве­ни­те ме­то­ди, със си­ла­та на вол­ята и спаз­ва­не на ре­жим, чо­век мо­же да пос­тиг­не мно­го.
Въз­рас­тни­те хо­ра трябва да раз­бе­рат, че мо­гат да за­пазят па­мет­та си до дъл­бо­ка ста­рост, сти­га да я тре­ни­рат - да че­тат, да зау­ча­ват сти­хо­ве, а за­що не и чуж­ди ези­ци. Не би­ва да се от­пус­кат. Ни­то пък да прея­ждат, или да пу­шат. Още по-мал­ко да злоу­пот­реб­яват с ал­ко­хо­ла. По-доб­ре е да се опи­та­т да нап­равят жи­во­та си по-ак­ти­вен и пъл­но­це­нен. Така ще постигнат то­зи вът­ре­шен мир, кой­то е ну­жен на всич­ки нас. И, раз­би­ра се, трябва прос­то да оби­ча­т жи­во­та.

Едно интервю на Яна Бояджиева