В пос­лед­но вре­ме бро­ят на сър­деч­носъ­до­ви­те за­бо­ля­ва­ния на­рас­на 2-3 пъ­ти, сочи безмилостната статистика. Ин­фар­к­ти, ин­сул­ти, от­къс­на­ли се тром­би - всич­ко то­ва е след­с­т­вие от сър­деч­носъ­до­ви на­ру­ше­ния.
Аз съм на 42 го­ди­ни. Пре­ди вре­ме пре­жи­вях си­лен стрес и ряз­ко ми се по­ви­ши кръв­но­то на­ля­га­не. Ни­ко­га пре­ди не ми се е случ­ва­ло та­ко­ва не­що. Ле­ку­ва­ха ме и за из­вес­т­но вре­ме уж всич­ко се оп­ра­ви. Но нас­ко­ро за­поч­нах да усе­щам ня­как­ва те­жест в гър­ди­те, а кар­ди­ог­ра­ма­та ни­що ло­шо не по­ка­за. Ни­ко­га не съм има­ла за­ду­ша­ва­не и дру­ги сър­деч­ни оп­лак­ва­ния. Под­ло­жих се и на дру­ги прег­ле­ди - при ен­док­ри­но­лог и нев­ро­лог, но и те не ус­та­но­ви­ха ни­що обез­по­ко­и­тел­но. Но аз все още съм из­п­ла­ше­на. Да­ли то­ва не е нас­лед­с­т­ве­но, за­що­то брат ми по­чи­на от сър­деч­ни на­ру­ше­ния? Мо­ля да ми раз­ка­же­те по­ве­че за бо­лес­ти­те на сър­це­то и най-ве­че за про­фи­лак­ти­ка­та.

Стан­ка Ди­мит­ро­ва, гр. Доб­рич

Сър­це­то е ка­то пом­па - без умо­ра из­т­лас­к­ва кръв­та. А без то­ва неп­ре­къс­на­то дви­же­ние жи­во­тът е не­въз­мо­жен.
Освен от хубави емоции сър­цето се нуж­дае и от кис­ло­род. То­зи жи­вот­во­рен газ ид­ва до не­го по три раз­к­ло­не­ни ар­те­рии, ко­и­то се на­ри­чат ко­ро­нар­ни. По вът­реш­ни­те им стра­ни се нат­руп­ват та­ка на­ре­че­ни­те ате­рос­к­ле­ро­тич­ни пла­ки (мас­т­ни от­ла­га­ния). Те пос­те­пен­но на­рас­т­ват и с вре­ме­то из­ця­ло за­пуш­ват прос­т­ран­с­т­во­то на съ­до­ве­те. То­га­ва ста­ва не­въз­мож­но на­пъл­ва­не­то с кръв на ми­о­кар­да, а обез­к­ръ­ве­ни­ят учас­тък уми­ра. Та­ка въз­ник­ва ин­фар­к­тът. И то­ва е са­мо един при­мер за сър­деч­ни проб­ле­ми. За­бо­ля­ва­ни­я­та, свър­за­ни със сър­це­то, ни­как не са мал­ко.

и всич­ки те про­ти­чат по раз­ли­чен на­чин

Ед­ни от тях ка­то рев­ма­ти­зъм и ми­о­кар­дит ата­ку­ват най-ве­че сър­це­то. Дру­ги ув­реж­дат ар­те­ри­и­те и ве­ни­те - то­ва са ате­рос­к­ле­ро­за­та и фле­би­ти­те, а тре­ти - сър­деч­но­съ­до­ва­та сис­те­ма ка­то ця­ло, ко­е­то се на­ри­ча хи­пер­то­нич­на бо­лест.
По­ня­ко­га е труд­но да се нап­ра­ви ряз­ко раз­г­ра­ни­ча­ва­не меж­ду за­бо­ля­ва­ни­я­та на сър­це­то и кръ­во­нос­ни­те съ­до­ве.
И още не­що: не всич­ки със­то­я­ния са бо­лес­ти на сър­це­то и ко­ро­нар­ни­те съ­до­ве. Нап­ри­мер та­хи­кар­ди­я­та, за­дъх­ва­не­то, бол­ки­те в гър­ди­те мо­гат да бъ­дат сим­п­то­ми на най-раз­лич­ни на­ру­ше­ния. Но все­ки проб­лем изис­к­ва ле­че­ние. За­бо­ля­ва­ни­я­та на сър­деч­носъ­до­ва­та сис­те­ма се ле­ку­ват от ле­кар-кар­ди­о­лог. До­ри и да не ви без­по­кои ни­що, всяка год­ина си пра­ве­те елек­т­ро­кар­ди­ог­ра­ма и дру­ги из­с­лед­ва­ния. На­ру­ше­ни­я­та в ра­бо­та­та на сър­це­то неви­на­ги се усе­щат и са­мо спе­ци­а­лист мо­же да ги от­к­рие нав­ре­ме.