Солокитаристът на култовата група с втората си законна половинка - медиценската сестра Ефросина, в хола на уютния си апартамент в центъра на столицата.
Ефросина Гюзелева е родена в София. По професия е медицинска сестра, в момента работи във Военна болница. От първия си брак има две деца – 23-годишен син и дъщеря и двама внуци. През 1996-та става съпруга №2 на солокитариста на “Щурците” Петър /Пеци/ Гюзелев.
Ефросина не крие, че е запалена евангелистка. Дори и след тежко дежурство не пропуска неделната сутрешна проповед в църквата. Постепенно популярният й мъж също се обръща към вярата и се включва към нейната религиозна общност.
Стройната дама, която още спортува активно и въпреки недостига на време е създала уют и хармония в семейното жилище в центъра на София, избягва медийните изяви, но не защото е избрала да се крие в сянката на известния си съпруг. Просто смята, че призванието й е да служи на хората, а не да разказва за личния си живот. Въпреки това е сладкодумен събеседник и открит човек, който не се бои да отговаря на всякакви въпроси.
- От над 10 години сте законна спътница на легендарния музикант Петър /Пеци/ Гюзелев. Как пламна искрата на любовта между вас?
- При нас нещата станаха постепенно. Познавахме се един известен период от време – още преди 10 ноември. Ходехме в различни градове на митинги, поддържахме различни личности. Аз тогава работех в Чирковата клиника. Бяхме един екип, който придружаваше проф.Чирков в градовете, в които ходеше, тъй като той тогава беше кандидат за народен представител, както знаете. И в процеса на тази организационна работа се запознахме с доста артисти, музиканти, певци... Тогава се запознахме и с бъдещия ми съпруг. Срещите ни бяха главно, когато имаше митинги и някакви изяви. Били сме като добри познати с всички негови колеги, контактите ни обаче бяха само професионални. В началото дори не съм си помисляла, че между нас може да има нещо по-сериозно. Когато победи демокрацията, се видяхме за n-ти път, както се казва, на големия митинг в София пред “Александър Невски” и оттам вече нещата тръгнаха. Решихме да се видим след това, да пием едно питие по случай победата. От време на време започнахме да се срещаме. Пеци имаше много пътувания тогава, разменихме си телефони, координати, и когато се връщаше в София след поредното турне, звънкаше един телефон и ме канеше да пием по кафе и да си разкажем какво и как. Малко по малко нещата се случиха между нас и от добри приятели станахме добро семейство.
- А как се справихте с многобройните му фенки?
- Да ви кажа честно, в началото ми беше малко трудничко. Когато се запознахме, наистина имаше много фенки около него. Аз бях шокирана не толкова от техния брой, а ми направи впечатление това, че много жени се държат по доста нестандартен начин. Виждайки една медийна личност, те са в състояние да му се хвърлят на врата, да го целуват, да му искат автографи... Тоест, не се интересуват дали има човек до него. Но в крайна сметка свикнах с това и си дадох сметка, че хората са различни и реагират по различен начин. Даже някой път започваш да гледаш с ирония на такива “изяви”. Когато знаеш, че един човек държи на теб и знаеш вътрешната му позиция, няма от какво да се притесняваш. Между другото Пеци е човек, който никога не тръгва да прави нещо, без да е сто процента сигурен, че трябва да го направи. Затова аз винаги съм била спокойна в това отношение.
Ако не е искал да бъде с мен, нямаше да направи тази крачка.
И двамата сме вярващи, а църквата ни учи на морални ценности. Семейството е на първо място, отношенията между партньорите много ясно е посочено какви трябва да бъдат. Ние сме наясно с това. В крайна сметка всички сме били свободни хора, опитали сме от “благостите”, които ни предлага обществото, големи хора сме, вече гледаме внуци и се радваме на дните, които ни остават!
- Бяхте ли фенка на “Щурците”, преди да са запознаете с Петър Гюзелев?
- Честно да ви кажа, не съм била фенка на “Щурците”. Слушах ги по радиото и телевизията, както и другите групи, но да съм имала някакво пристрастие към тях – не. Не съм ходила на техни концерти. Даже когато се кажеше “Щурците”, на “първо четене” винаги ми изникваше образът на Кирчо Маричков, защото нали той е фронтменът, стои отпред. Другите като цяло съм ги приемала. Тогава спортувах и нямах много време за концерти.
- Какво сте спортували?
- Бях скиорка дълго време. Като дете спонтанно започнах и стигнах до ниво републикански шампион. Но при мен работите както спонтанно започват, явно така спонтанно и завършват. Разболях се от хепатит, забраниха ми да тренирам 1 година, а за спорта това е много, и се отказах.
- Съпругът ви също е в завидна физическа кондиция. Да не би вие да го запалихте по ските?
- Когато се запознахме, той изобщо не знаеше, че мога да карам ски.
Пеци е един от първите сноубордисти у нас.
Карал е ски преди това, но сноуборда си го купува, вкарва го в България и започва да се учи сам да кара. Първата зима, след като се бяхме запознали, ми предложи да ме научи да карам ски. Аз обаче не му споделих, че съм карала и за негово изумление и ужас, когато слязохме от лифта, аз тръгнах надолу по пистата и спрях да го чакам на едно място. Той ме попита: “Какво означава това?!”, и аз му казах, че съм тренирала ски . Женска хитринка!.
- Не е тайна, че поддържате много добри отношения с първата съпруга на Пеци и нейното семейство, което все още е рядкост за България. Той ли беше инициаторът за това, или вие?
- Аз съм човек реалист. Това са неща, които са се случили в неговия живот, преди да се запознае с мен и да станем близки. Както аз съм имала семейство преди това, което по стечение на обстоятелствата се е разпаднало, така и той. Това не пречи хората да се уважават. Ние отгледахме заедно децата си. Винаги когато имаме проблеми, когато имаме хубави случаи да се събираме, сме го правили. Не виждам нищо лошо в това. Слава Богу, че Ева, първата съпруга на Пеци, е един разумен човек и добре се разбираме по отношение на децата.
Няма какво да делим в крайна сметка.
Аз не съм причина за тяхната раздяла, нито съм ги познавала преди това, аз съм била и малка тогава. Така че срещам един човек, който е свободен, който има отношение към мен, към когото аз имам отношение и нещата се случват. Ние с Ева сме една и съща зодия – Овен. 5 години ни е разликата, тя е родена на 6-ти април, аз на 9-ти. Тя е Ева, аз съм Ефросина и прочее. Ева е един много приятен човек.
- Вярно ли е, че със съпруга ви едва ли не сте настоявали Ева да се омъжи повторно?
- Не сме и мислили да й намираме партньор, защото тя е голям човек и може сама да си го намери. Тя си имаше връзка от доста време, преди да се реши на тази стъпка, но това, което Пеци и аз винаги сме й казвали е, че човек, за да не живее в грях, трябва да има семейство. Всяка една връзка извън семейството е грях според Божиите правила.
- Присъствахте ли с мъжа ви на сватбата на Ева?
- Да, беше една много хубава сватба. Тя беше една много красива булка.
- А събирате ли се с Кирил Маричков по семейному? Двамата със съпруга ви още ли са близки приятели?
- Непрекъснато контактуват поради общите си ангажименти, но преди време се срещахме по-често. Кирчо е много симпатичен, с благ характер. За съжаление моята работа изисква много време, което трябва да отделя за почивка. Може би когато бяхме по-млади, имахме повече време и сили да издържим, докато сега някак си сме се затворили малко вкъщи, гледаме повече да почиваме и да съберем енергия, за да продължим напред. Все пак годинките напредват.
- Познавате ли бившата жена на Маричков? Говори се, че в момента тя е съпруга на друг известен представител на артелита – режисьора Николай Волев?
- Двамата с Весето са много добро семейство, така че изобщо не съм се интересувала от бившата му съпруга. Това е минало време. Нито съм я познавала, нито тя ме познава.
- Инсултът, който прекара сравнително скоро, промени ли навиците на Пеци Гюзелев? Още ли спортува активно? В предварителния ни разговор споменахте, че сте усетили какво ще се случи и сте успели като медицинско лице да реагирате веднага...
- Аз съм вярващ човек и мисля, че това беше Божа работа. Може би и връзката между нас, която е прекалено силна, е изиграла своята роля, защото всяка една промяна в неговото физическо и психическо състояние аз я усещам. Независимо дали съм близо до него или на разстояние. Трябва да благодаря на Бог, че прояви страхотна милост по отношение на съпруга ми. Инсултът беше мното тежък, но за моя и негова радост няма абсолютно никакви усложнения. Дано и за в бъдеще нещата са така и да е жив и здрав колкото се може по-дълго време.
Иначе на човек, който има изграден стереотип на живот и поведение, му е трудно да влезе в някакви рамки.
Едва успях да го удържа 3 месеца да не спортува,
да бъде по-внимателен към себе си. Лекарите казаха, че може да влезе в басейна, но те знаеха, че той, като влезе в басейна, плува 2 часа и тогава излиза. Започнахме с по-малки натоварвания, с по-кратък престой, докато Пеци започна да си плува както преди. Все пак е бил състезател по плуване навремето. И се чувства много добре. В никакъв случай не искам да го ограничавам, не искам да се чувства като болен човек, но не са излишни напомнянията, защото хора като него нямат навика и нагласата да се пазят.
- В едно интервю Петър Гюзелев сподели, че в началото, след като е станал вярващ, е имал трудности с другите от групата, но постепенно те са го приели и конфликтът, доколкото го е имало, е бил изгладен. Вие ли му повлияхте да се обърне към евангелизма?
- Човек под влияние на някого не може да повярва и да се обърне към религията. Това е вътрешно убеждение на дадената личност. Аз не съм и предполагала, че ще стана вярваща. При него беше същото. В началото Пеци дори не знаеше, че ходя на църква, че вярвам в Бог. Беше му странно, когато в неделя сутрин ставах и му казвах, че отивам на църква. Той ме гледаше много странно – какво правя в тази църква? Един ден му предложих да дойде да види за какво става въпрос и така Пеци започна да посещава църквата, в която аз ходя. Година или две идваше, слушаше, докато накрая не повярва и той.
- Одобрявате ли политическата ориентация на съпруга си? Преди години той беше един от най-видните поддръжници на “синята идея”, но после стана общински съветник от листата на Българска християнска коалиция...
- Доскоро се смяташе, че хората, които са вярващи и ходят на църква, трябва да се занимават само с тези неща. Но Библията ни учи, че всеки трябва да има своята гражданска позиция. Казват, че политиката е мръсна работа и ако влезеш в нея, няма начин да не се оцапаш, но има хора като моя съпруг, за които съм сигурна, че няма да се оцапат.
Едно интервю на Добринка Корчева
Ефросина не крие, че е запалена евангелистка. Дори и след тежко дежурство не пропуска неделната сутрешна проповед в църквата. Постепенно популярният й мъж също се обръща към вярата и се включва към нейната религиозна общност.
Стройната дама, която още спортува активно и въпреки недостига на време е създала уют и хармония в семейното жилище в центъра на София, избягва медийните изяви, но не защото е избрала да се крие в сянката на известния си съпруг. Просто смята, че призванието й е да служи на хората, а не да разказва за личния си живот. Въпреки това е сладкодумен събеседник и открит човек, който не се бои да отговаря на всякакви въпроси.
- От над 10 години сте законна спътница на легендарния музикант Петър /Пеци/ Гюзелев. Как пламна искрата на любовта между вас?
- При нас нещата станаха постепенно. Познавахме се един известен период от време – още преди 10 ноември. Ходехме в различни градове на митинги, поддържахме различни личности. Аз тогава работех в Чирковата клиника. Бяхме един екип, който придружаваше проф.Чирков в градовете, в които ходеше, тъй като той тогава беше кандидат за народен представител, както знаете. И в процеса на тази организационна работа се запознахме с доста артисти, музиканти, певци... Тогава се запознахме и с бъдещия ми съпруг. Срещите ни бяха главно, когато имаше митинги и някакви изяви. Били сме като добри познати с всички негови колеги, контактите ни обаче бяха само професионални. В началото дори не съм си помисляла, че между нас може да има нещо по-сериозно. Когато победи демокрацията, се видяхме за n-ти път, както се казва, на големия митинг в София пред “Александър Невски” и оттам вече нещата тръгнаха. Решихме да се видим след това, да пием едно питие по случай победата. От време на време започнахме да се срещаме. Пеци имаше много пътувания тогава, разменихме си телефони, координати, и когато се връщаше в София след поредното турне, звънкаше един телефон и ме канеше да пием по кафе и да си разкажем какво и как. Малко по малко нещата се случиха между нас и от добри приятели станахме добро семейство.
- А как се справихте с многобройните му фенки?
- Да ви кажа честно, в началото ми беше малко трудничко. Когато се запознахме, наистина имаше много фенки около него. Аз бях шокирана не толкова от техния брой, а ми направи впечатление това, че много жени се държат по доста нестандартен начин. Виждайки една медийна личност, те са в състояние да му се хвърлят на врата, да го целуват, да му искат автографи... Тоест, не се интересуват дали има човек до него. Но в крайна сметка свикнах с това и си дадох сметка, че хората са различни и реагират по различен начин. Даже някой път започваш да гледаш с ирония на такива “изяви”. Когато знаеш, че един човек държи на теб и знаеш вътрешната му позиция, няма от какво да се притесняваш. Между другото Пеци е човек, който никога не тръгва да прави нещо, без да е сто процента сигурен, че трябва да го направи. Затова аз винаги съм била спокойна в това отношение.
Ако не е искал да бъде с мен, нямаше да направи тази крачка.
И двамата сме вярващи, а църквата ни учи на морални ценности. Семейството е на първо място, отношенията между партньорите много ясно е посочено какви трябва да бъдат. Ние сме наясно с това. В крайна сметка всички сме били свободни хора, опитали сме от “благостите”, които ни предлага обществото, големи хора сме, вече гледаме внуци и се радваме на дните, които ни остават!
- Бяхте ли фенка на “Щурците”, преди да са запознаете с Петър Гюзелев?
- Честно да ви кажа, не съм била фенка на “Щурците”. Слушах ги по радиото и телевизията, както и другите групи, но да съм имала някакво пристрастие към тях – не. Не съм ходила на техни концерти. Даже когато се кажеше “Щурците”, на “първо четене” винаги ми изникваше образът на Кирчо Маричков, защото нали той е фронтменът, стои отпред. Другите като цяло съм ги приемала. Тогава спортувах и нямах много време за концерти.
- Какво сте спортували?
- Бях скиорка дълго време. Като дете спонтанно започнах и стигнах до ниво републикански шампион. Но при мен работите както спонтанно започват, явно така спонтанно и завършват. Разболях се от хепатит, забраниха ми да тренирам 1 година, а за спорта това е много, и се отказах.
- Съпругът ви също е в завидна физическа кондиция. Да не би вие да го запалихте по ските?
- Когато се запознахме, той изобщо не знаеше, че мога да карам ски.
Пеци е един от първите сноубордисти у нас.
Карал е ски преди това, но сноуборда си го купува, вкарва го в България и започва да се учи сам да кара. Първата зима, след като се бяхме запознали, ми предложи да ме научи да карам ски. Аз обаче не му споделих, че съм карала и за негово изумление и ужас, когато слязохме от лифта, аз тръгнах надолу по пистата и спрях да го чакам на едно място. Той ме попита: “Какво означава това?!”, и аз му казах, че съм тренирала ски . Женска хитринка!.
- Не е тайна, че поддържате много добри отношения с първата съпруга на Пеци и нейното семейство, което все още е рядкост за България. Той ли беше инициаторът за това, или вие?
- Аз съм човек реалист. Това са неща, които са се случили в неговия живот, преди да се запознае с мен и да станем близки. Както аз съм имала семейство преди това, което по стечение на обстоятелствата се е разпаднало, така и той. Това не пречи хората да се уважават. Ние отгледахме заедно децата си. Винаги когато имаме проблеми, когато имаме хубави случаи да се събираме, сме го правили. Не виждам нищо лошо в това. Слава Богу, че Ева, първата съпруга на Пеци, е един разумен човек и добре се разбираме по отношение на децата.
Няма какво да делим в крайна сметка.
Аз не съм причина за тяхната раздяла, нито съм ги познавала преди това, аз съм била и малка тогава. Така че срещам един човек, който е свободен, който има отношение към мен, към когото аз имам отношение и нещата се случват. Ние с Ева сме една и съща зодия – Овен. 5 години ни е разликата, тя е родена на 6-ти април, аз на 9-ти. Тя е Ева, аз съм Ефросина и прочее. Ева е един много приятен човек.
- Вярно ли е, че със съпруга ви едва ли не сте настоявали Ева да се омъжи повторно?
- Не сме и мислили да й намираме партньор, защото тя е голям човек и може сама да си го намери. Тя си имаше връзка от доста време, преди да се реши на тази стъпка, но това, което Пеци и аз винаги сме й казвали е, че човек, за да не живее в грях, трябва да има семейство. Всяка една връзка извън семейството е грях според Божиите правила.
- Присъствахте ли с мъжа ви на сватбата на Ева?
- Да, беше една много хубава сватба. Тя беше една много красива булка.
- А събирате ли се с Кирил Маричков по семейному? Двамата със съпруга ви още ли са близки приятели?
- Непрекъснато контактуват поради общите си ангажименти, но преди време се срещахме по-често. Кирчо е много симпатичен, с благ характер. За съжаление моята работа изисква много време, което трябва да отделя за почивка. Може би когато бяхме по-млади, имахме повече време и сили да издържим, докато сега някак си сме се затворили малко вкъщи, гледаме повече да почиваме и да съберем енергия, за да продължим напред. Все пак годинките напредват.
- Познавате ли бившата жена на Маричков? Говори се, че в момента тя е съпруга на друг известен представител на артелита – режисьора Николай Волев?
- Двамата с Весето са много добро семейство, така че изобщо не съм се интересувала от бившата му съпруга. Това е минало време. Нито съм я познавала, нито тя ме познава.
- Инсултът, който прекара сравнително скоро, промени ли навиците на Пеци Гюзелев? Още ли спортува активно? В предварителния ни разговор споменахте, че сте усетили какво ще се случи и сте успели като медицинско лице да реагирате веднага...
- Аз съм вярващ човек и мисля, че това беше Божа работа. Може би и връзката между нас, която е прекалено силна, е изиграла своята роля, защото всяка една промяна в неговото физическо и психическо състояние аз я усещам. Независимо дали съм близо до него или на разстояние. Трябва да благодаря на Бог, че прояви страхотна милост по отношение на съпруга ми. Инсултът беше мното тежък, но за моя и негова радост няма абсолютно никакви усложнения. Дано и за в бъдеще нещата са така и да е жив и здрав колкото се може по-дълго време.
Иначе на човек, който има изграден стереотип на живот и поведение, му е трудно да влезе в някакви рамки.
Едва успях да го удържа 3 месеца да не спортува,
да бъде по-внимателен към себе си. Лекарите казаха, че може да влезе в басейна, но те знаеха, че той, като влезе в басейна, плува 2 часа и тогава излиза. Започнахме с по-малки натоварвания, с по-кратък престой, докато Пеци започна да си плува както преди. Все пак е бил състезател по плуване навремето. И се чувства много добре. В никакъв случай не искам да го ограничавам, не искам да се чувства като болен човек, но не са излишни напомнянията, защото хора като него нямат навика и нагласата да се пазят.
- В едно интервю Петър Гюзелев сподели, че в началото, след като е станал вярващ, е имал трудности с другите от групата, но постепенно те са го приели и конфликтът, доколкото го е имало, е бил изгладен. Вие ли му повлияхте да се обърне към евангелизма?
- Човек под влияние на някого не може да повярва и да се обърне към религията. Това е вътрешно убеждение на дадената личност. Аз не съм и предполагала, че ще стана вярваща. При него беше същото. В началото Пеци дори не знаеше, че ходя на църква, че вярвам в Бог. Беше му странно, когато в неделя сутрин ставах и му казвах, че отивам на църква. Той ме гледаше много странно – какво правя в тази църква? Един ден му предложих да дойде да види за какво става въпрос и така Пеци започна да посещава църквата, в която аз ходя. Година или две идваше, слушаше, докато накрая не повярва и той.
- Одобрявате ли политическата ориентация на съпруга си? Преди години той беше един от най-видните поддръжници на “синята идея”, но после стана общински съветник от листата на Българска християнска коалиция...
- Доскоро се смяташе, че хората, които са вярващи и ходят на църква, трябва да се занимават само с тези неща. Но Библията ни учи, че всеки трябва да има своята гражданска позиция. Казват, че политиката е мръсна работа и ако влезеш в нея, няма начин да не се оцапаш, но има хора като моя съпруг, за които съм сигурна, че няма да се оцапат.
Едно интервю на Добринка Корчева
