Най-важният период за хората, прекарали инсулт, е времето след изписване от болницата. Неговите роднини трябва да разберат, че трябва да се полагат стократно повече усилия за възстановяване на пострадалите функции на болния. Т.е. трябва правилно да се организират грижите за него. Как можете да го направите?
За това как трябва да живее пострадалият от инсулт попитахме нашия консултант д-р Бончо Бонев - невролог и психотерапевт.

- На какво най-вече трябва да се обърне внимание, за да се избегнат усложненията след инсулта?
- През първите месеци след инсулта мускулният тонус в пострадалата ръка или крак на болния при всички случаи ще е повишен. Това, на свой ред, води до постоянни трудности при прегъване на ставата. За да не се допусне токова състояние, трябва внимателно да се действа с китките, стъпалата, пръстите на ръцете и краката, а също така и с плешката и бедрените мускули, от които зависи как ще се сгъва и разгъва пищялът. При развитие на усложнения мускулите си остават постоянно стегнати, без да могат да се отпуснат. А в резултат на това болният придобива поза, която нито е удобна, нито е приятна за гледане. Чувал съм понякога “осведомени” хора да съветват болния редовно да движи в ръката си гумена топка или гумен пръстен. Запомнете: такива съвети нанасят само вреда.
- А какво трябва да се прави?
- През първите дни и седмици след инсулта е необходимо да положите болния в специфична поза. Благодарение на това пострадалата ръка или крак изцяло ще се отпуснат. За да може мускулите, в които след инсулта се е повишил тонусът, да бъдат изпънати. За тази цел до леглото на болния от страна на парализираната ръка се поставя възглавничка и върху нея се разполага болната ръка с дланта нагоре. Но, първо, ръката трябва да се отметне настрани, докато се получи прав ъгъл. Под мишницата на болния сложете памучно цилиндърче, обшито с мушама. Пръстите трябва да се разгънат. Китката и плешката се бинтоват към дъсчица или планка, обшита с марля. За да може ръката да запази това положение дълго време, сложете върху нея половинкилограмова торбичка с пясък или сол. Ако е парализиран кракът, той се прегъва в коляното на 15-20 градуса и под него се поставя възглавничка или валяче, циилиндърче. А стъпалото трябва да опира в дървено сандъче, обшито с мек материал. Сложете и малка възглавничка върху това сандъче. В такова положение болният може да се намира по гръб в продължение на 2 часа. След това го обърнете на здравата страна. В това положение, за разлика от предишното, когато болният е по гръб, парализираната ръка или крак трябва да приемат прегънато положение. Болната ръка се прегъва в лакетната става и под нея се поставя възглавничка, а парализираният крак се сгъва в колянната и тазобедрената става и също се слагат под тях възглавнички. И тук е много важно да се следи в какво положение са китките и стъпалата. Пръстите на ръцете трябва да са разгънати, а китката да лежи върху възглавничка с дланта надолу. Стъпалата да се подпират на същото това сандъче. Болният може да остане в положение легнал на здравата страна около 30 до 50 минути, не повече.
- Колко често трябва да се провеждат такива процедури?
- Правете го колкото може по-често през първите дни след заболяването. Зависи, разбира се, и от търпението на болния, пък и на тези, които се грижат за него. Най-добре би било да постигнете такъв темп, че да прекъсвате тези процедури, само когато болният се храни, спи, или е подлаган на други лечебни процедури. Освен тов, могат да се прилагат специални лечебни упражнения за разслабване на болната ръка или крак. Полезно е да се налага топло, например подгрят парафин. А може и топли бани за съответния болен крайник за около 10-15 минути. Масажът също е много полезен за намаляване на мускулния тонус. Той трябва да се извършва от специалист. Трябва съответно да се приемат и предписаните за тази цел препарати, като дозите са строго индивидуални и се подбират от лекуващия лекар.

ТРИ-ЧЕТИРИ МЕСЕЦА СЛЕД ИНСУЛТА БОЛНИЯТ ПОНЯКОГА ИЗПИТВА НЕТЪРПИМИ БОЛКИ

- Има ли вероятност прекаралият инсулт да изпитва болка и какво трябва да се прави в този случай?
- Да, човекът може да изпитва болки - те може да не са силни, когато се опитвате да движите и притискате увредената става. Но може и да са доста силни. Ако са по-слаби, помага топъл компрес от загрят парафин, както и топлите бани за съответния крайник. Освен това се предписват хормони, които подобряват подхранването на увредената тъкан, а също и обезболяващи средства. Понякога се прилагат и така наречените обезболяващи диадинамични токове. Не е изключено след инсулт да възникнат и силни, парещи болки, обхващащи половината тяло. Това се случва, когато огнището на поражение в мозъка е разположено в областта на така нареченото зрително възвишение. Там се намират най-чувствителните нерви от противоположната половина на тялото. Такива болки възникват внезапно, от време на време внезапно се усилват и стават нетърпими. Може да се засилят от притискане, а понякога дори само от докосване на увредената част на тялото. Влияние оказват и времето, и отрицателните емоции. При повечето болни такъв тип болки възникват 3-4 месеца след инсулта. Дори близките започват да се съмняват дали не се получава втори инсулт. Ако през първите дни след инсулта бъде направена компютърна томография на главния мозък и бъде открито огнище на увреждане в областта на зрителния хълм, може от по-рано да се подготвите за такова болезнено състояние.

РАЗГОВАРЯЙТЕ И УТЕШАВАЙТЕ БОЛНИЯ, ОТВЛИЧАЙТЕ ГО ОТ МИСЛИ ЗА БОЛЕСТТА МУ

- По какъв начин?
- За намаляване интензивността на болката лекарите използват не само аналгетици, непосредствено вливани на болното място, но и антидепресанти. Използват се и други обезболяващи лекарства. Освен болките болният може да има и други неприятни усещания - замръзване, “полазване на мравчици”, конвулсии. Това влошава самочувствието му, той се чувства потиснат и в безизходица. Той започва да концентрира всичките си мисли и интереси само върху болката. Затова е важно, за пострадалия да се грижат близки хора. Разговаряйте с него, утешавайте го, споделяйте неговите преживявания, отвличайте го от мисли за болестта му.
- А как могат да помогнат роднините, когато прекаралият инсулт техен близък има голям проблем с говора?
- Необходими са занимания с логопед или невропсихолог. Роднините трябва да се погрижат да осигурят занимания с такива специалисти. Те трябва да изпълняват техните указания и най-вече - да проявяват голямо търпения и вяра. Споделяйте тази своя вяра и с болния си роднина. Точно в тези моменти ролята на семейството е неоценима, още повече, че не всеки би могъл да намери логопед, да му плати и т.н. Потърсете консултация със специалист и се опитайте вие да водите тези занимания с болния. Ежедневно опитвайте да възстановите говора му, разбира се, и писането, и четенето.

ПРИ НАРУШЕН ГОВОР БОЛНИЯТ ЗАПАЗВА ЛОГИЧНОТО СИ МИСЛЕНЕ, АДЕКВАТНАТА РЕАКЦИЯ КЪМ ОКОЛНИТЕ И ДОРИ ТВОРЧЕСКИТЕ СИ СПОСОБНОСТИ

- Кое по-бързо се възстановява - движенията или говорът?
- Процесът по възстановяване на говора понякога протича много по-бавно, отколкото възстановяването на движенията. Може да продължи и година, и две, да не кажем, че има случаи това да се проточи три-четири години. Роднините и близките на болния трябва да знаят, че интелектът по принцип не страда, независимо че говорът е силно нарушен. Затова не трябва да се отнасяте към него като към неразумно дете. Дори и при най-груби нарушения на говора, при него се запазват не само логичното мислене и адекватната реакция към околните, но и творческите му способности. Така например известният композитор Алфред Шнитке, който страдал през последните години от живота си от говорни нарушения в резултат на инсулти, продължавал да твори прекрасна музика. Роднините и близките на болния с нарушен говор непременно трябва да знаят, че трябва колкото се може повече да разговарят с него. Дори обсъждането на обичайните битови ситуации може в значителна степен да спомогне за възстановяване на говора при болния. Ако ви се стори, че не ви е разбрал, повторете отново, и пак повторете. Говорете ясно и отчетливо, бавно и високо. Полезно е заедно с него да слушате радио и да гледате телевизия. Там, където нещо не е разбрал вашият близък, трябва да му го разясните - това се случва през първите седмици. Каквото и да обсъждате в семейството с останалите членове, вашият близък ще бъде доволен да го чува и това ще помогне за възстановяването му. Но има и неща, които не трябва да казвате пред него, например да обсъждате говорните му затруднения. Напротив, хвалете го за всеки негов напредък и всяко негово подобрение. В никакъв случай не го изолирайте, в смисъл да си стои сам. Трябва да наблягате на това, което той най-добре е съхранил, макар и частично. Ако той по-добре разбира какво му говорите, отколкото сам да се изкаже, то повече говорете вие. Ако желае да чете, позволете му, след това обсъждайте заедно прочетеното през деня. Ако той повтаря думи и фрази, наблегнете на тези занимания.

Яна БОЯДЖИЕВА

Знаете ли, че...

...След 70-те години на миналия век се появили бета-блокерите - универсални лекарства, помагащи и при хипертония, и при стенокардия, и при аритмия. За това откритие през 1988 год. Джейм Блек получил Нобелова награда. През 1971 година бразилският учен Фрейър открива удивителните свойства на змийската отрова. Това дава тласък към създаването на удивителен клас лекарства - инхибиторите. Те не просто понижават кръвното налягане, те лекуват хипертонията. И продължават живота на човека.
...В Древния Китай хипертоничните кризи били премахвани с иглотерапия и диуретични отвари. Европейците по това време предпочитали да използват пиявици и да правят кръвопускане. А италианските лекари от епохата на Възраждането намерили свой начин на лечение. Те поставяли в стаята на хипертоника зелени растения с виещи се стъбла, пълзящи по стените. Смятало се, че лианите са способни да помогнат на болния да се измъкне от болестта, така както пълзят новите сочни листа и стъбла на растенията.