Човек трябва да обича живота, да обича своята работа, и разбира се - жените, категоричен е майсторът на римуваното слово
През това лято беше отбелязан 75-годишният юбилей на изключително популярния в целия свят руски поет Евгений Евтушенко. Пълен със сили и енергия, той продължава активно да твори. В какво е тайната на такова творческо и мъжко дълголетие? Ето как ни отговори на този въпрос обичаният и в България творец.

- Като ви гледам, не мога да приема, че сте вече на 75 години. Или... само на 75?
- Аз нямам тайни за младост и дълголетие. Човек трябва просто да обича живота, да обича своята работа и, разбира се - жените. За мене Русия е особено място на земното кълбо. И въпреки че през повечето време живея в Америка, където преподавам руска литература в университета, при първа възможност летя до родината. В нашата страна живеят най-забележителните хора на света. Хората с най-здрав дух.

- Наскоро на среща с читатели в България вие казахте, че досега не сте губили интереса си към красивите жени, като споделяте, че това е една от тайните на вашето дълголетие и здраве...
- В романа “Не умирай по-рано от смъртта”, аз написах всичко за Галя, за Белла, за Джан, за Маша (б.р. - жената на поета).

- Вие живеете с Маша през последните двадесет години и създавате впечатление за щастлива двойка, независимо от разликата във възрастта...
- Разликата не се брои. Аз съм написал следните строфи: “Любима, моля те, опитай да бъдеш донякъде и майка...”. Колкото и странно да прозвучи, Маша умее в някои ситуации да се отнася майчински към мене.

АЗ ВЕЧЕ ТРИ ПЪТИ ЕДВА НЕ УМРЯХ

Не обичам да си спомням и да говоря за това... Оперираха ме в Ню Йорк и лекарите казаха, че не съм длъжен да приемам лекарството, което в крайна сметка беше много важно за здравето ми. Мен ме спасиха лекарите, а жена ми беше редом до мене, помагаше ми за всичко.

- Интересно ми е, скъсахте ли отношенията с бившите си жени? Например със същата тази Белла Ахмадулина, за която споменахте?
- Нейният мъж ни забрани да се виждаме. Доколкото съм осведомен, тя не е чела моя роман, но мъжът є е убеден, че там съм написал оскърбителни неща за нея. Много ми е болно. Аз се разделях с бившите си жени без скандали. С всяка една бих могъл да преживея целия си по-нататъшен живот...

- Господ ви е дарил с петима синове: от втората жена Галина - Петър, от третата, английската преводачка Джан - Саша и Антон; от сегашната Маша - Женя и Митя. Доколкото ми е известно, Петър е станал художник. А някой от синовете ви стана ли литератор, поет?
- Женя пише стихове. Той участва с мене на едно мероприятие в Библиотеката на Конгреса на САЩ, където чете стихове на английски. Вашингтонски вестник дори написа, че Евтушенко номер две победил Евтушенко номер едно... А, по принцип, Женя се занимава с история, интересува се от политика. Той е още само на 17 и не се е определил окончателно. Митя също се интересува от литература, дори пише роман. Но най-вече го интересуват компютрите. Знаете ли, за мене не е толкова важно дали те ще станат писатели. Важното е да станат добри, умни, задълбочени читатели.

- Изпитвате ли носталгия по съветските времена?
- Колкото и да изглежда примамливо понякога, не трябва да се връщаме към миналото... Там и тогава беше много по-лошо. Но ми е жал, че изхвърлихме и се отказахме и от доброто. Например взаимопомощта между хората в тежки моменти. Тогава беше така. А сега хората се разделиха, всеки за себе си.

- Веднъж вие казахте, че не само любовта, но и приятелството има наистина лечителски свойства?
- И в днешно време поговорката:

“ПО-ДОБРЕ ДА ИМАШ СТО ПРИЯТЕЛИ, ОТКОЛКОТО СТО РУБЛИ, ЛЕВА, ЕВРО, ДОЛАРИ, НЯМА ЗНАЧЕНИЕ”

все още не е загубила силата си. В радост и мъка, при болест, до вас ще бъдат само любимите хора и само истинските приятели. Та нали на рамото на приятел можем да поплачем, когато сме най зле. Истинският приятел може да те разбере, да те спаси и да ти прости.
А между другото, доста е трудно да се общува с мене, особено на моите приятели. Аз винаги говоря само истината, дори и тя да не се харесва.

- Евгений Александрович, през последните години носите потресаващи сака и ризи, с някакви фрапиращи цветове. Кой измисля моделите?
- Тази риза е лично по мой дизайн. Имам и такъв каскет. Даже и тъканта сам нарисувах. В ризата има четири скрити джоба - за документи, за книжа. Уши ми я една емигрантка от Съюза. Бухарска еврейка. Американците не биха могли да проектират и ушият такава риза. Аз измислих още няколко модела. Дори ми предложиха в Америка да открия свой фирмен магазин. А аз освен всичко друго съм и добър барман. Предложих им: “Хайде до този магазин да направим и бар”.

НИКОГА НЕ СЪМ ПИСАЛ СТИХОВЕ В СЪСТОЯНИЕ НА АЛКОХОЛНО ОПИЯНЕНИЕ

- Един от пагубните пороци за нашите мъже и тяхното здраве е алкохолът. В какви отношения сте с него?
- Когато бях млад, наоколо всички пиеха водка. А аз се опитвах да изглеждам по-голям. Безбожно лъжех, че съм на 20, а бях само на 16 години. Успявах да излъжа и жените - след това те изпадаха в ужас. Играех карти за пари и бях непобедим в една такава игра, която беше чисто психологична. По натура съм енергичен, не мога да седя и да пасувам. Тогава играех много, дори се отказваха да играят с мене. Тогава ми поставяха условие: “Ако ти изпиеш без да си закусил половин литър водка, тогава ние ще играем с тебе!”. Аз изпивах и тогава те печелеха. Но всяко нещо си има своето време, в това число и алкохолът. С годините забелязах, че обилното алкохолно наливане изтрива паметта... А паметта е най-важното нещо за писателя. Освен това

РАЗБРАХ КАКВО Е ИСТИНСКО ВИНО, КОГАТО ПОПАДНАХ В БЪЛГАРИЯ

При вас и сега има хубаво вино, но само по селата. Аз обикнах истинското вино и неговата трагична история. Започнах да разбирам от хубаво вино, дори започнах сам да си го правя, когато живеех в Абхазия. След това обаче изгоря домът ми, както и стотици други по време на войната.
Сега от силните напитки избирам тези, в които се усеща натурален аромат, например ликьорите. Много обичам унгарска кайсиева водка. В Америка, колкото и да е странно, няма натурални плодови ликьори, въпреки че там изхвърлят толкова много плодове. Никога не съм писал стихове в състояние на алкохолно опиянение. Когато пия, понякога ми харесва, искам да продължа и не трябва да се занимавам с глупости. Но човек трябва да помни един прост закон, който аз съм изпробвал върху себе си. Питието увеличава това състояние, в което ние се намираме. Затова, ако сте в депресия, по-добре не посягайте към чашката, защото депресията само ще се увеличи.

Едно интервю на Юлия КОСТАДИНОВА