Въз­мож­нос­ти­те на чо­веш­кия ор­га­ни­зъм са неиз­чер­пае­ми. Той е спо­со­бен сам да се бо­ри за свое­то здраве и да по­бе­ди бо­лес­тта, ако мал­ко му се по­мог­не
Слън­це­то, въз­ду­хът, во­да­та, рас­те­ния­та, дър­ве­та­та, гра­ди­ни­те - всич­ко то­ва е склад за здра­ве. Ние прос­то не ум­еем да го из­пол­зва­ме. Как­то правят жи­вот­ни­те нап­ри­мер по вре­ме на бо­лест. Няма да е из­лиш­но да ги по­наб­лю­да­ва­ме и да се учи­м от тях. Ка­то се разбо­леят, те вед­на­га из­цяло се от­каз­ват от хра­на и през цяло­то вре­ме пият. Са­ми си на­ми­рат ле­чеб­ни бил­ки, ле­ку­ват ра­ни­те си със собс­тве­на­та си слюн­ка, ак­тив­но из­пол­зват въз­ду­ха и слън­це­то. С две думи - по време на болест жи­вот­ните ин­стин­ктив­но включ­ват да­де­ния им при­ро­ден реф­лекс за са­мо­съх­ра­не­ние. А ние, хо­ра­та, бър­за­ме към ап­те­ка­та или бол­ни­ца­та...

Чо­веш­кият ор­га­ни­зъм може сам да се бо­ри за свое­то съ­щес­тву­ва­не. Нап­ри­мер, по­пад­не в пръс­та ни трън­че - и вед­на­га на място­то се об­ра­зу­ва гной - то­ва всъщност са лев­ко­ци­ти­те, кои­то са се пог­ри­жи­ли чуж­до­то тяло да из­ле­зе от пръс­та без по­мощ­та на скал­пел. Или чо­век прие­ма не­ка­чес­тве­на хра­на - то­га­ва в цен­тъ­ра за пов­ръ­ща­не пос­тъп­ва съот­вет­ният сиг­нал - въз­ник­ва пов­ръ­ща­тел­ният реф­лекс, с по­мощ­та на кой­то той

се ос­во­бож­да­ва от по­пад­на­ла­та в ор­га­низ­ма му от­ро­ва


При­ро­да­та ни по­ма­га как­то мо­же. Чо­век са­мо трябва да се нау­чи гра­мот­но да кон­тро­ли­ра ор­га­низ­ма си по вре­ме на бо­лест. А ле­карят е длъ­жен да му по­мог­не. За да се при­ве­дат в дей­ствие бо­га­ти­те ре­зер­ви на ор­га­низ­ма, за­ло­же­ни от при­ро­да­та, съв­сем не е за­дъл­жи­тел­но да се ре­жат ор­га­ни и час­ти от тяло­то. Всяка хи­рур­ги­чна на­ме­са, как­то и прие­мът на ан­ти­био­ти­ци, е про­ти­воес­тес­твен про­цес. То­ва е на­си­лие над при­ро­да­та, част от коя­то е чо­ве­кът. Неслу­чай­но след от­стран­ява­не на еди­н или друг ор­ган при­ро­да­та за­поч­ва да си от­мъ­ща­ва за на­ру­ше­на­та връз­ка на чо­веш­кия ор­га­ни­зъм с нея. Навярно затова след опе­ра­ци­я често се появ­яват фан­том­ни­те бол­ки, срас­тва­ния, наг­ноя­ва­не, сле­до­пе­ра­цион­ни хер­нии и мно­го дру­ги на­ру­ше­ния.
Раз­би­ра се, в някои слу­чаи не мо­же без скал­пел. Той е необ­хо­дим, ко­га­то нап­ри­мер трябва да се из­ре­же ту­мор, ли­пом или да се въз­ста­но­ви край­ник. Но те­зи из­пи­та­ни от вре­ме­то хи­рур­гич­ни ин­стру­мен­ти трябва да се пол­зват са­мо то­га­ва, ко­га­то няма ни­ка­къв друг из­ход.

Чо­век сам сък­ра­ща­ва жи­во­та си с мно­го­то вред­ни на­ви­ци, кои­то е при­до­бил

Ал­ко­хо­лът, ни­ко­ти­нът, нар­ко­ти­ци­те, без­дей­ствие­то, прея­жда­не­то - то­ва са на­ши­те убий­ци. Не по-мал­ко ко­вар­ни и сил­но­дей­ства­щи средс­тва, на­мал­ява­щи про­дъл­жи­тел­нос­тта на жи­во­та ни, са ан­ти­био­ти­ци­те. За съ­жа­ле­ние мно­зина от нас та­ка са свик­на­ли с тях и са убе­де­ни, че без таб­лет­ки е не­въз­мож­но да се из­ле­ку­ват от ни­то ед­на бо­лест. Вмес­то да из­пол­зват неог­ра­ни­че­ния по­тен­циал на своя ор­га­ни­зъм, хо­ра­та търсят спа­се­ние в хи­ми­чни­те пре­па­ра­ти. По-ло­шо­то е, че по­ве­че­то хо­ра вярват в чу­до­дей­ни­те свой­ства на те­зи таб­лет­ки - си­ни, чер­ве­ни, жъл­ти и т.н. И ги взе­мат с ше­пи, осо­бе­но по-въз­рас­тни­те. Ако се ока­же, че някои от ле­карс­тва­та са свър­ши­ли, те из­па­дат ед­ва ли не в па­ни­ка, смятай­ки, че го няма тяхно­то спа­се­ние.
А спе­циал­ни из­след­ва­ния са до­ка­за­ли, че прие­ма­не­то на ан­ти­био­ти­ци на­нася не­поп­ра­ви­ма вре­да на ор­га­низ­ма. До­ри има съм­не­ние, че ръс­тът на сър­деч­носъ­до­ви­те и ра­ко­вите за­бол­ява­ния е пре­диз­ви­кан име­нно от ан­ти­био­ти­ци­те.
Все повече специалисти смятат, че

хи­ми­чни­те ле­карс­тве­ни пре­па­ра­ти прев­ръ­щат чо­ве­ка в ин­ва­лид

А хо­ра, кои­то прие­мат дос­та ле­карс­тва на­вед­нъж про­тив мно­го бо­лес­ти, раз­ви­ват та­ка на­ре­че­на­та ле­карс­тве­на бо­лест, коя­то е съп­ро­во­де­на с раз­лич­ни ус­лож­не­ния. Най-чес­то то­ва са але­ргич­ни­те за­бол­ява­ния, а най-раз­прос­тра­не­ни от тях - брон­хиал­на­та ас­тма, ото­къ­т на Квин­ке, коп­рив­на­та трес­ка и дру­ги. Не е из­клю­че­но да се появят и дру­ги сим­пто­ми ка­то из­ме­не­ние в със­та­ва на кръв­та, сър­беж, по­ви­ше­на тем­пе­ра­ту­ра на тяло­то. Дру­ги­те ле­карс­тва съ­що да­ват съот­вет­на­та реак­ция, ма­кар и след някол­ко де­на и до­ри сед­ми­ци. Сти­га се до раз­ви­тие на але­рги­че­н вас­ку­лит, ар­трит, лим­фа­де­нит, ув­реж­да­не на чер­ния дроб, бъб­ре­ци­те, сър­це­то и т.н.
Ед­но от най-страш­ни­те ус­лож­не­ния след прием на мно­го таб­лет­ки е ана­фи­лак­тич­ния­т шок. Той се ха­рак­те­ри­зи­ра със за­ду­ша­ва­не, спа­да­не на кръв­но­то нал­яга­не, бол­ки в ко­ре­ма и пов­ръ­ща­не.
Чес­то се наб­лю­да­ва та­ка на­ре­че­на­та мъл­ние­нос­на фор­ма на ана­фи­лак­тич­ни­я шок, кой­то се ха­рак­те­ри­зи­ра с вне­зап­но спи­ра­не на сър­це­то и ди­ша­не­то.

Заед­но с уве­ли­ча­ва­не­то асо­рти­мен­та на раз­лич­ни­те ле­карс­тва се уве­ли­ча­ва­т и ус­лож­не­ния­та от тях

Хил­ядо­лет­ният ме­ди­цин­ски опи­т е по­ка­зал, че при­ро­да­та е съз­да­ла бо­гат ар­се­нал от средс­тва, спо­соб­ни да ле­ку­ват чо­ве­ка, да пазят и ук­реп­ват не­го­во­то здра­ве без убий­стве­ни­те пос­ледс­твия от из­пол­зва­не на хи­ми­чни­те пре­па­ра­ти. Мо­гат да се при­ве­дат хил­яди при­ме­ри, при кои­то хо­ра, без да прибя­гват към по­мощ­та на хап­че­та и бол­ни­ци, се из­ле­ку­ват до­ри от теж­ки за­бол­ява­ния с дие­та, с бил­ки, със сту­де­на во­да, с ма­са­жи...
Днес ще ви пред­ло­жим ме­то­ди­ на не­ме­ди­ка­мен­тоз­но ле­че­ние на някои за­бол­ява­ния.