Синята легенда признава: "Пия от 16-годишен, като футболист удрях по четири водки!"
Тодор Барзов продължава да превръща парите си в спомени. Той окачи бутонките преди 19 години. Но подвизите му още се помнят. Днес прочутият халф ги споделя с читателите на “БЛИЦ”.

В родата сме все Риби
Роден съм на 21 февруари 1953 г. Цялата родата сме все Риби. Дядо, татко, майка ми, синът ми все сме от тая зодия.

Израснах в Долна Митрополия
В детството ми тя беше още село. Родителите ми се трудеха в захарната фабрика там. Татко беше главен механик, а майка работеше в цеха за локум и халва. Блокът ни беше до игрището.
Там ритах по цял ден. След осми клас ме приеха в химическия техникум в Плевен. Увляках се по пинг-понга. Плевенската школа по тенис на маса е знаменита. Тръгнах и по състезания.
Но учителят по физическо ме включи в отбора на техникума по футбол. Станахме окръжни шампиони.

Лъсках обувките на Върбанов
И оттам ме харесаха в детско-юношеска школа След година тренировки заиграх в мъжете на "Спартак"-Плевен. Бях на 16.
Имахме ядро от прочути ветерани - Сашо Върбанов, Челестинов, Пешо Дамянов, Огнян Колев, Димо Димов, Ченков. Аз лъсках обувките на Върбанов. В това няма нищо срамно.
Беше масова практика.

И Наско, и Гибона лъскаха обувки
В "Левски" се заварих с Наско, Гибона, Боби и Кокала. Те дойдоха при нас още като юноши. И те лъскаха обувки на поразия. Например на Аладжата. Наско, Гиби, Кокала - всички действаха.
Аз вече бях стара пушка. Но не давах на никой да ми пипа обувките. Страхувах се да не ги урочасат.

Станах най-младият капитан в "А" група
В Плевен играех едно полувреме в мача на юношите, и едно - при мъжете. Но после се наложих като титуляр. Набързо ме взеха в юношеския и младежкия национален отбор.
Станах най-младият капитан в "А" група. На 18 години завързах лентата на "Спартак" - Плевен! Само Начко Михайлов го е правил у нас. Двамата сме най-младите капитани в българския футбол.

"Левски" ме взе безпроблемно
Треньорът им Валяка Спасов ме хареса. За трансфера удари рамо и Данаил Николов. Подписахме предварителен договор. Не взех нищо на ръка.
Обаче ме направиха младши лейтенант от МВР. Тогава всички започвахме така. Изчакахме да свърши първенство.
И през 1976 г. преминах в "Левски". От "Спартак" - Плевен не ми направиха проблем, защото изпаднаха.

На "Герена" дойдох с червен "Москвич"
Веднага ми казаха: "Или го пребоядисай, или си купи нова кола. И аз си взех една "Лада" 1300. Бях доста див като шофьор.
Щом пред стадиона заскърцаха спирачки, и всички казваха: "Оня малкият пристига!" Обаче карах добре. През целия си живот нямам тежка катастрофа. И жена ми е същата зад волана.

Всички ме приеха приятелски
Футболистите на "Левски" ме уважаваха, защото в Плевен играех коректно срещу тях. Не ги ритах. Аз по начало не секирех.
Не помня да съм гонен от терена. Или да съм контузил някого. В краен случай правех тактически фал.
Най-много да хвана някой за фланелката или да го натисна при висока топка. На първата ми тренировка дойдоха 6000 души.
Само за да гледат двустранната игра между старите и новите играчи на "Левски". Сега толкова ходят на дербитата.
Публиката ме прие веднага. Хареса ме, защото все правех трикове.

Заиграх на мястото на Фифи
Бяхме много як отбор. Тази генерация елиминира "Аякс". С играчи като Киро Миланов, Панов, Стефан Павлов, Гошо Цветков, Спасов, Войнов, Стайков, Аладжов.
Но имаше жестока конкуренция. Особено в халфовата линия. За три места се конкурирахме осем души!
Два месеца търках пейката. Обаче Фифи се контузи във Варна. Замени го Типеца. Но Валяка не остана доволен от него.
Така дойде моят ред. Дебютирах направо срещу ЦСКА. Бихме с 2:1. Единият гол вкара Павел Панов, другият - аз. И се наложих.

Средков ме риташе, Пламен Янков ме псуваше
В мачовете с ЦСКА ме пазеха дефанзивните им халфове. Боре Средков играеше много твърдо и ме риташе. А иначе завърши английска гимназия. Той е много добро момче.
Но на терена няма приятелство. Във войската още играеше и Пламен Янков. Той беше як и влизаше много здраво. Същевременно псуваше.

Джони Велинов ме подгони по игрището
На едно дерби ЦСКА ни поведе с 2:1 с десет души. Обаче Жежов даде дузпа за нас в 91-та минута. Предложих на Панов да я изпълни. Но Пальо ми каза: "Аз не мога да ходя. Бий я ти!"
Заложих топката. Преди удара при мен дойде Джони Велинов. И започна да ме обижда. Каза, че няма да я вкарам. И жена ми била такава-онакава. Правеше номера, за да ме разконценрира.
Аз шутирах в десния ъгъл. Топката се удари в гредата, но влезе. После не показах среден пръст на Велинов.
Вдигнах ръка към публиката на ЦСКА и хукнах към нея. Обаче Джони пощуря и ме подгони по игрището. Добре, че са тези случки, за да има какво да си спомняме.
Дано да се оправи след операцията. Сега с него сме приятели. Но като играчи не дружахме с цесекарите.

Вуцов смени Валяка
През 1976 г. взехме всички купи. Но смениха Валяка. Той навъртя доста годинки. Освен това го сполетяха нещастия. Двамата му синове са баскетболисти. Единият загина при мотоциклетна катастрофа.
А другият нещо се контузи. От спорта получи коксартроза и закъса с таза. Накрая взе да куца. На баща им не му беше до футбол.
Аз непрекъснато правех разни атракции. И Вуцов все ми се караше: "Ти само за публиката играеш!" Той ми се разсърди и за друго.
Че си оперирах колянните връзки в "Пирогов". Искаше да ме оперира проф. Шойлев. Винаги ни пращаше при него.

Габровецът ми душеше чашите
Имах навик да си сипвам концентрат в безалкохолното. Вуцата се усъмни. Попита какво пия. Казах му, че съм на кола. Обаче той ме надуши. Помириса чашата и каза, че вътре май има нещо.
Аз отговорих: Ако няма водка, няма да мога да ритам. По мое време си беше така. Който не пиеше, не можеше играе.

Сръбвам си от малък
Не бях от режимлиите. Още като юноша в Плевен започнах с биричка. И после айде-айде, минах на концентрат. В "Левски" на ден пиех по 3-4 водки. А в Гърция минах на "Узо" заради климата. Там е горещо.
Обаче не пуша. Това ми помагаше много.

Не съм фен на дискотеките
В тях влизах по някакъв повод. И то с отбора. Обикновено след победа на "Левски". Не бях и женкар.
Ние двамата с жената сами си отгледахме децата. Живеехме в "Люлин" и бързахме да се прибереме вкъщи.
Аз съм съпруг на баскетболистката Красимира Барзова. Тя беше гард. Роди ми син и дъщеря. Сред раждането на второто дете Краси напълня.
Но съседката ни Петкана Макевеева я подкокороса да се върне на игрището. И Краси изведнъж ми каза: "Играе ми се баскетбол!" Аз й отговорих: Щом ти се играе, добре.

Хранов ми се караше, че не я аплодирам
А треньорът я хареса, защото стреляше под коша с лявата ръка. И тя му се отблагодари. Направи "Левски" европейски шампион! В Хасково на финала за "Ронкети" открадна една топка и взехме купата. Аз винаги й гледах спокойно мачовете. Никога не скачах и не крещях. Веднъж шефът на дружеството Стоян Хранов ми направи забележка, че не я аплодирам на мачовете й. Аз му тоговорих: "Защо да скачам. Тя да не би да скача след мой гол?"

Дадохме титлата на "Локо"
Една година останахме трети. ЦСКА и "Локомотив" - София се бореха за титлата. Обаче ЦСКА загуби мача в Свищов и изостана. Казват, че някои от тях го продали. Това си е техен проблем.
Последният кръг "червените" играха със "Славия", а ние с "Локо". ЦСКА би с 5:0! Публиката на "Левски" не искаше да правим ЦСКА шампион. Започна да вика: "Ако биете, ще ви биеме!"
И ние дадохме на "Локо" да ни бие. За да прецакаме ЦСКА.

Подпряхме и "Академик" - Свищов
Друг път бутнахме аванта на тоя отбор. Това стана след голямото земетресение в града. Ние вече бяхме станали шампиони.
Треньор на "Академик" - Свищов беше Иван Колев. А в "Левски" се налагаше неговият син Юлиан. Ние им ударихме едно рамо. Дадохме им равен, за да ги оставим в "А" група.

Исках от Ташков да направи насрещен план
Добромир Ташков събра добър отбор. Той беше балансиран, а не само от играчи на "Левски" и ЦСКА. Блестяха и славистите Жужо, Чавдар Цветков и Ваньо Костов.
Бихме Дания на Алан Симонсен с 3:0. В Северна Ирландия направихме равен. Аз бях титтуляр. Играх на "Уембли" срещу Англия.
Обаче след като се прибрахме, ми се обади Ташков и каза, че повече няма да разчита на мене. Защото напуска.
Оказа се, че го накарали да си прави насрещен план.. И да обещае, че ще ни касира за европейското. Той отказа.
Поиска първо да го оставят да си направи отбора. А после да му искат насрещни планове. И го махнаха. Май го смениха с Вуцов. Повече не ме повикаха в националния.

"Левски" ме продаде за 300 000 долара
Гръцките мениджъри ме следяха. През 1981 г. не ме пуснаха да премина в Кавала.. Но 1982- ра ме продадоха на "Докса" - Драма. За 300 000 долара. "Интерспорт прибра парата.
Аз не взех една стотинка. И тръгнах за Гърция като вакло агънце. С два куфара, две деца и 200 долара в джоба.
На всичкото отгоре нашите ми удържаха и половината заплата. За капак ми събираха и партиен членски внос.
Удържаха ми толкова пари, че ако ми ги върнат, ще стана милионер. Добре, че в "Докса"-Драма играеше един център нападател - сърбин. Той ме взе под крилото си.
Каза на шефовете: "Дайте му някой долар, че човекът играе без пари. С две деца е!"
И гърците взеха да ми бутат пари под масата. Ако не беше това, нямаше да вържа двата края. Сърбинът ме отвори на игрите.
Светна ме как да си вземам моето. С елините всичко трябва да е подписано черно на бяло. Иначе няма пари.

Гърците в началото ме изолираха
Не ми подаваха. Но видяха, че съм добър и с моя помощ си взимат премиите. Станаха цар на наказателните удари.
Там поставих някакъв рекорд. Телевизията направи специално предаване за мене.
Вкарах единайсет дузпи подред! После две години играх в "Панионис". Това е третият отбор в Атина. Нещо като "Славия". Веднъж вкарах два гола на "Олимпиакос”.
След победи над тях и "Панатинайкос" ме изнасяха на ръце! И по таверните ми плащаха сметките. Там си бях пълен професионалист.
Дойдох , когато бяхме пред изпадане. А завършихме трети-четвърти. Това ми бяха най-силните ми години. Пикът във футбола!
Но нашите си взеха парите и ме зарязаха. Никой не ме следеше. Правех фурор, а не ме викаха в националния. Мислеха, че гръцкото първенство е по-слабо от нашето и не ме гледаха.

Завърших в Кипър
На острова имаше доста българи - Йончо Арсов, Румен Горанов, Спас Джевизов, Георги Денев. Но не можахме за направим българска мафия. Бяхме доста отдалечени един от друг. Виждахме се само в посолството, когато си плащахме членския внос.
Терените в Кипър са много твърди. Веднъж паднах лошо и ръката ми започна да се вади от рамото. Накрая болките в краката станаха непоносими. И през 1988 г. спрях.

Започнах бизнес с бои
От футбола си поправих живота. После търгувах с гърци. С тях направих магазин за бои на бул. "Мадрид". Никой не ме е рекетирал.
Аз в живота си кредит не съм теглил и пари в банка не държа. Предпочитам да превръщам парите в спомени.
С жена ми не се разведохме. Но си разделихме бизнеса. Тя се отдели. Направи си друг магазин.

Големият внук е много добър
От сина и дъщерята имам три внучета. Двете момчета ритат. Голямото вече играе в децата на "Левски". И е най-добрият!
Треньорите го харесват. И му дадоха да носи балоните на награждаването на мъжете на "Герена".
Свалих кръвното с хапчета
Не се оплаквам от здраве. Със сърцето съм добре. Но като повечето бивши спортисти качих кръвно. Беше доста високо. 160/110.
Но с едни лекарства го смъкнах на 120/80.

Спреш ли спорта, спирта, съня и секса, си заминал
Вече пия по две малки ракии и минавам на биричка. Обаче спортувам много. Четири пъти седмично ходя да плувам. Три пъти играя тенис.
Правя парни бани и джакузита. А петък ми е ден за масаж.
Човек не бива да спира четири неща: спорт, спирт, сън и секс. Трябва да ги поддържаш, докато си жив. Може да ги намалиш. Но не ги спирай. Спреш ли ги, и си заминал.

Как да ме забравят в "Левски", като не са ме запомнили?
Така отговарям на този въпрос. Една година бях треньор в Гърция. Но тук никой не ме е търсил. . Нито от футболния съюз, нито от "Левски".