Осиновената ни дъщеря живееше с Джони Пенков, който е истинският автор на скандалната книга, която ме оплю, разкрива Василев.
Йордан Василев е роден през 1935 г. в Радомир. Завършва българска филология. От 1966 г. започва работа в отдел "Критика" на сп. "Септември”. Уволняван е периодично заради инакомислие.
Василев е сред бащите на СДС. Става първият главен редактор на в. "Демокрация". Депутат в 7-то Велико Народно събрание и в 36-то Народно събрание. Председател на Комисията за национална сигурност. На 30 юни 1993 година съпругата му Блага Димитрова си подава оставката като вицепрезидент и той напуска парламента.
Днес пред репортер на “Блиц” за пръв път повдига завесата над скандалите с осиновената им дъщеря Ханка, съсипали репутацията му и паметта на Блага, както и за тяхната любов.


- Кога Блага доведе малката Ханка от Виетнам?
- Блага отива във Виетнам през 1966 г., преди да ме познава. А когато вече втори път заминаваше, ме попита:

„Харесала съм едно детенце, мога ли да го доведа?“

Отговорих й: „Разбира се, щом си го харесала детето – доведи го, ще го гледаме!“ Живя при нас една година и вече поискахме да го осиновим официално...
Но виетнамците не ни разрешиха. От посолството ни казаха: “Не може”. Възпитано ни обясниха, че китайците искат да вземат за отглеждане 1 милион виетнамски дечица и да ги претопят по този начин. Ако има и един-единствен случай на осиновяване, те щели да кажат – значи на българите може, а на нас – не. Казаха ни да не се обиждаме, но това е положението. Ние се съгласихме да я гледаме и така. После я пращахме редовно да си вижда родителите, имаше братче и сестриче...
- Ханка глезено дете ли беше?
- Много. Ние сме виновни с Блага, тя няма никаква вина.
Още като я доведе Блага, се пусна слухът, че

сме взели безплатно слугинче от Виетнам.

И ние нищо не й давахме да пипне. Само уроците и пианото. Аз готвех вкъщи. Сирак съм без майка от 12-годишен и трябваше да се науча на всичко – да готвя, да пера. Веднъж чувам от кухнята, бяха дошли поетеси да им види стиховете, Блага да казва: „Пък да ви препоръчам да се ожените за сирак”. А те хорово: „А-а-а, за да нямаме свекърва, нали?“ „Не, казва, защото като Йордан ще може всичко сам да прави...“
Но ние трябваше да я караме Ханка нещо да работи, защото това се оказа фатално... Тя десетилетия не можа да преодолее биоритъма - цяла нощ четеше или каквото правеше, заспиваше призори и спеше до обяд.
Дърпахме я, молехме я да става за училище... Имаше една история: звъни се по телефона от Музикалното училище, там учеше. Учителката й казва: „Много е зле, има изглежда атака от апандисит“. Казвам: „Идвам да я взема веднага!“ Взимам я, закарвам я в „Пирогов“. Като лекарски син знам, че това не се отлага, защото, ако се спука, става перитонит и е фатално понякога... Веднага я сложиха на операционната маса. Чак сега, след като си отиде Блага, Ханка ми вика: „Абе, чичо Данчо, нямах тогава никакви болки и никакъв апандисит Просто не бях си научила уроците и с една моя приятелка го измислихме...“
- А като порасна, пак ли я държахте толкова свободно?
- О, да, никога не сме й се месили за нищо. Живееше в стаята на майката на Блага, с отделен вход. Спомням си, една нощ се звъни - Хани на телефона. Казва: „Ние сме с приятеля ми в една кръчма, само че той доста пийна и не можем да се приберем”. А той живееше у нас. Викам: „Спокойно, идвам да ви взема с едно такси”. Отивам, вземам ги, закарвам ги до входа, а в къщи няма асансьор и аз на гръб... а той по-дълъг от мен, краката му се влачат... Както и да е – извлякох го до горе, сложих го да спи... Казвам на Блага:
„ Прибрах ги”. Успокоих я.
- Слуховете твърдят, че Ханка е имала драматична любовна връзка с Владо, сина на Любомир Левчев, след което започнала да си пийва повече?
- Не, нямам престава. Може и да е имала, но да не говоря неща, които не знам. Но чак драматична... щях да знам...
- Ти как си обясняваш, как това момиче, обградено с толкова много грижи, написа всички тия неща срещу теб? Как се стигна до нейната прословута книга, в която твърди, че ти си я биел и изнасилвал?
- Ханка няма нищо общо с тая книга. Абсолютно съм сигурен. Ние с Блага й пишехме домашните, та ще напише книга! Това е съчинявано тука, а тя живее в Париж.
- Кой ще го съчини?
- Защо се появи точно тогава, ни в клин, ни в ръкав. Толкова години са минали... Ами дадох едно интервю и казах, че

Иван Костов е доведен в СДС от БСП, от Андрей Луканов.

Няколко месеца след това се появи книгата. Авторът е Джони Пенков, член на неговата партия.
- Мислиш, че Джони Пенков е написал книгата на Ханка?
- Да, мисля, той я е написал...
- А откъде знае фактите от живота й, за да пише книга от нейно лице?
- Ами-и-и...те бяха близки... с Ханка...
- В какъв смисъл?
- Много близки.../усмихва се/
- Били са любовници?
- А-а-а, това не знам, не съм им светил, но тя живееше у него... Като дойде да си вземе тоалетите, че ще тръгва за Париж, ми каза, че е живяла у Джони до този момент.
- И защо все пак Ханка позволява да излезе такова нещо от нейно име?
- За да мълчи, са й изпратени 500 евро, аз проучих нещата. А пък тя е била зле материално в Париж, там не се живее лесно...
- Оттогава не е ли идвала в България, не сте ли се виждали?
- Не знам, ни ми се е обаждала. Сигурно ще й е неудобно...
- Защо се отказа да съдиш Кольо Босия, който упорито твърдеше в пресата, че си бил агент на ДС с псевдоним Емил?
- Ами първият път, когато се появи, аз го дадох под съд. Яви се като мой свидетел Георги Тамбуев, председател на Комисията по досиетата във Великото Народно събрание, от БСП. Той каза пред съда: „Ние ровихме, ровихме, и нищо такова не сме намерили”. Отложи се, на следващото заседание щеше да бъде вече финалът, защото той нямаше никакви свидетели. А аз го съдех за 1 лв. - само да се извини. Но моята адвокатка, осиновили си детенце по това време, пропуснала да ме уведоми за заседанието. И делото се прекрати. За голямо облекчение на съдията, който трябваше да го осъди.
При толкова комисии по досиетата, ако имаше и един ред от мен, с голям кеф щяха да го извадят. Само че там боравят с документи,

а Кольо Босия борави с въображение.

- Защото Николай Колев - Босия твърди, че ти си се уплашил от неговите свидетели и най-вече от Благовест Сендов, който му разказал, че когато замествал шефа на БАН като научен секретар през 70-години, се случило следното: твоята официална любовница по това време те заварила в кабинета ти “на калъп” с някаква жена, вдигнала страхотен скандал, станал сеир и ти си я пребил. Сендов издал заповед за дисциплинарното ти уволнение, някакви с дълги шлифери се опитали да го спрат, но не успели и тогава лично Йордан Йотов, член на Политбюро, звъннал по телефона да се застъпи за теб и отменил уволнението. И обещал да каже това в съда...
- Пълна измишльотина! Със Сендов се запознах, чак когато ме избраха за председател на Общото събрание на БАН след 10 ноември 1989-а година. „Кабинетът ми“ през 70-те години в Института по литература беше една стая за 30 души... Кольо Босия е литератор и има богато въображение /смее се/. Няма такъв случай и няма как да стане в нашата стая, пренаселена от хора. Смятам, че Сендов няма и понятие. Това са измишльотини на Кольо Босия. Сендов не е толкова изветрял, той е умен човек...
- Имаше ли в началото много внедрени хора в ръководството на СДС и в екипа на вестник „Демокрация“?
- В ръководството на СДС и в „Демокрация“

по-точно е да се пита дали имаше други...

Петко Симеонов къде е сега? Е, само дето не е като мен беден пенсионер, а е милионер... Иди в Министерството на народното здраве и провери къде се е пенсионирал д-р Дертлиев, бивш лагерист от Белене – висш чиновник в министерството. Нещо повече? А преди му се разрешава да напусне лагера и да иде на гости на дъщеря си в Канада... Това може да го потвърди Асен Спасов, лагерист от Белене. Той казва, че докато другите, гладни като кучета, ровят в калта, д-р Дертлиев се е хранел с охраната... А кой беше комендант на сградата на СДС на „Раковски“ 134, доведен от д-р Дертлиев – полковник от Държавна сигурност... Аз го проучих веднага. Отчаях се и се отказах от всичко...
- Какво ти е обяснението за развитието на Волен Сидеров, също от първия екип на „Демокрация“?
- С Блага чухме по радио „Свободна Европа“, вече не го заглушаваха, много интересен икономико-политически анализ и запомнихме името - Волен Сидеров. Това е лятото на 1989-а година. Като ме определиха за главен редактор на „Демокрация“ и обявих новината, Блага ми вика: „А онова умно момче Волен Сидеров, дето му слушахме анализите, да го потърсиш и да го назначиш във вестника”.
- И ти го потърси, за да го назначиш?
- Да, потърсих го, намерих го и какво става след това... Възлагам му анализ – няма такъв. Възлагам му репортаж - не може нищо. Възлагам му информация – какво става – не може!...
А кой беше авторът на онези умни анализи?! Чак след време ми казаха, че има средно фотографско образование. И като какъв е постъпил на работа, като е завършил техникума? - Като фотограф на милиционерското управление във Враца... Нещо повече?...
- Знам, че първата стъпка да се загаджите с Блага Димитрова била нейна?
- Да... Е, ние в Русе имахме известна близост, тъй че не беше без повод. И от гарата отидохме у тях на „Паренсов“ и заживяхме заедно. В нейния скромен кабинет и стая за живеене имаше само едно канапе. Едва събираше половин човек, а ние двамата спяхме на него. /смее се/.
След няколко месеца я заведох да я представя в Троян на моите приятели. В коридора един от тях ми прошепна: „Откъде го намери това маце, бе?!“ Викам: “Тона, `ми тя е на 45 години...“ А изглеждаше на 20 и няколко.
- Ти тогава беше ли още женен?
- Не. Бях се развел. Блага няма никакъв пръст в развода ми. В книгата със спомени за Блага участва и първата ми съпруга, тя ни идваше на гости, двете имаха отлични отношения, синът ни Ивайло беше постоянно при нас. След развода аз бях решил повече брак – не. Но... Блага е по-друго нещо.
Оженихме се на 26 декември 1967-а. Защото видях, че майка й се тормози, нали, мъж живее в къщата, какво ще кажат хората... Викам: “Хайде да подпишем, да е спокойна майчето” И така... Казвам на Блага: “Хайде и тука да бъдем равни, свидетелите ще са двама – ти кажи единия, а ще кажа другия“. Тя казва: “Багряна“, аз: “Тончо Жечев“.

Нашият брак всъщност е незаконен,

защото на кумата няма записани данни от паспорта /смее се/. Отиваме, влизаме, тогава се чакаше със седмици за брак. Занесъл съм моите и на Блага документи в общината, всичко приготвено, насрочена датата... Да - сега само паспортите на кумовете... Тончо вади паспорта си, а Лиза започва да рови в дамската си чанта, поглежда виновно и казва:

“Ми аз съм го забравила!“

Казвам си – всичко пропада. А чиновничката млада, симпатична - забележи как се обръща към нея: „Госпожа Багряна, ще пиша лично позната – знам ви от читанките!“ След това отидохме в ресторант „Плиска“, на хотела, обядвахме, и в 3 часа бях на работа в списание „Септември“... за да разбера, че съм уволнен.
- Кой се налагаше в чисто битовите неща?
- О, дълго време спяхме на тясното канапенце...Чак по-късно поръчахме два кревата... И тя, милата, се съгласи с моята идея, защото аз от дете съм поклонник на спартанството, леглата да бъдат с шпертплат отдолу, върху него дюшек и – толкова. Без пружини. След време обаче ми вика: “Ей, гръбнакът ми се оправи, бил си прав!“ И другото, което направих – изхвърлих юрганите. Юрганите изнежват тялото, само одеяла. Зимно време спяхме тя с две одеяла, аз - с едно. Да не говорим, че зиме - лете аз бях свикнал да спя на широко отворен прозорец. Тя, милата, много време ме е търпяла, докато ме помоли да затваряме прозореца...
- Ревнувахте ли се?
- Никога не е имало ревност между нас, всичко си разказвахме. Между нас имаше нещо повече от любов между мъж и жена – беше ми и жена, и сестра, и всичко...

Едно интервю на Айра Мурад

ДОСИЕ
- Въпреки омерзителните клевети от доведената дъщеря на Блага - виетнамката Ханна Хуанг, Йордан Василев мълчаливо запази достойнство. А обвиненията, които неблагодарната Ха отправи към него бяха страшни.
- "Най-вече ми беше гадно, защото живеехме в една стая и той почна да ме опипва, още тогава! А аз, значи, да съм била четвърти или пети клас. На колко години съм била, значи? Той ме опипваше! Посред нощите. Или рано сутрин. Усещах по шията, около ушите, по лицето си влага, защото ме лижеше! Отврат!", пише тя в скандалната си книга "Мащеха е моята звезда".
- Запознати обаче с възмущение отхвърлят твърденията на виетнамката. Приятелите на Блага и Данчо са категорични, че той никога не би направил подобно нещо. Най-малкото защото преди 10 ноември ДС следяла плътно дисидентското семейство и той не би рискувал да прибави към досието си криминално престъпление като изнасилване.
- "Шамаросвал съм я от време на време. За детски щуротии", чистосърдечно пък си призна белокосият литературен критик.