Не искам да чувам за бащата на дъщеря ми.
Мартина Вачкова е родена в София на 29 юли 1954 г., зодия Лъв. Дъщеря е на неповторимия български актьор Григор Вачков. Завършва НАТФИЗ “Кръстю Сарафов”. Работила е с режисьори като Крикор Азарян, Леон Даниел, Георги Дюлгеров. Популярна телевизионна водеща е вече години наред, а също така става известна и благодарение на участието си в шоутата “Ку - ку”, “Каналето” и “Защо не?”. В момента води предаването “Жените” по Канал 1.

- След близо 4-годишна раздяла ти се завръщаш отново в “Каналето”. Как се реши на тази стъпка и с какъв хонорар те убедиха Тончо Токмакчиев и Жоро Торнев?
- Интересно е, че хората възприемат появата ми отново в шоуто по този начин?! Истината е, че през годините аз не съм спирала да им помагам, включвала съм се, участвала съм няколко пъти след това в шоуто. Те ми предлагат да се върна при тях буквално всяка седмица, но проблемът да ме няма във всяко шоу е, че просто двете предавания – моето и “Каналето”, се снимат в един и същи ден – четвъртък.
Когато спряхме "Каналето", аз 6 месеца стоях без работа, нямаше как да гледам детето си. Всичките ми приятели тогава имаха странични неща, с които се занимаваха. Камен имаше своята телевизия “ММ”, Тончо се занимава с не един или два сериозни бизнеса, да е жив и здрав,

построи розоварна и тази година произведе първите си килограми розово масло,

а Жоро е един от най-активните режисьори в областта на рекламата. Нямаше как да чакам и тогава започна първото ми предаване, за да оцелеем някак си с Радето.
- Дъщеря си на неповторимия български актьор Григор Вачков. Какво успя да ти даде той, какво пазиш като спомени за него?
- Татко почина много млад и не успя да ме насочи в актьорския ми път, бях много малка. Но най-важното, което ми остана от него, е примерът му за честен и почтен живот. За това, че може да си почтен и честен, и да не си мижитурка, да не си мишка. Че можеш честно да заявяваш позицията си, без да си навличаш врагове. Но той просто е живял в друго време, когато такива ценности бяха морални категории, които днес звучат по-скоро като присмех. Добрите хора днес са будали. В този смисъл нека ме приемат хората като будала, аз продължавам да бъда добър човек. С абсолютна носталгия гледам за времето назад, с абсолютна носталгия чета за него, сегашното не е моето време. Вчера си дойдох, както ти казах от Виена, и се поразих от начина на живот там – спокоен и уреден, нормален. Тук всичко е сбъркано, липса на всякакъв човешки дух. България е страна на абсурда, това е! Изплашена съм за детето си тук.
- Колко пъти си се влюбвала досега? Коя е твоята голяма любов?
- То всяка любов, която е в момента, е най-голямата. За жалост

моята голяма любов, която продължава вече четири години, се оказа много трудна, много трудна.

А всъщност тя трябва да е най-светлата. Аз без любов не мога да живея! В живота си съм срещнала не един или двама невероятни мъже, проблемът е, че не винаги ги срещаш в точния момент.
- Ще те цитирам: “Имах неземна любов с Владо Пенев. Той най-много се доближава до идеала ми за мъж и за актьор”...
- Владо е перфектният приятел, такъв остана за мен. Душите ни винаги ще бъдат свързани, защото връзката ни е успяла да оцелее във времето. Много е важно с човека, с когото живееш, да си преди всичко добър приятел. Само че, тъй като това е нещо, което често се споменава, настоящият ми приятел много се дразни.
Аз пък си казвам, жалко, че не е достатъчно амбициозен, за да мога да кажа това и за него. Любовта и приятелството са неща, които се градят всеки ден, и се градят от двама! Без храна и без дрехи можеш, но не и без любов!
- А какво е отношението ти към бащата на дъщеричката ти Рада?
- Не искам нито да чувам, нито да виждам този човек. Не искам никой да ме пита за него. Искам да забравя, да живея на друга планета и никога повече да не се сещам за този момент от живота си. Това е не разочарование, не грешка,

това е убийство на част от мен – срещата ми с него и говоренето в момента за него.

- Добре, а кой е мъжът до теб, за когото говориш? Същият ли е, когото наричаш първата си любов и с когото си седяла на един чин в първи клас?!
- Страхотна си, всичко знаеш! Ами не, не това е човекът, с когото съм днес. Първият мъж в живота ми наистина беше мой съученик, да не е било първи клас, но в малко по-горните класове. Тогава с него живеехме в един блок, бяхме в един клас, беше една хубава детска връзка. По-късно в живота ми, година, след като се разделих с бащата на Рада, бяхме за кратко отново заедно, а днес той е разведен и има голям син, както и аз, само че с момиченце. Мъжът до мен е един изключително талантлив човек. Именно заради този талант му прощавам толкова неща. Казва се Иван Младенов и даже в момента снима поредния си уникален филм, който ще бъде преведен и на английски, за да се изпрати на фестивала “Златната ракла”.
- Още ли водиш борба с килограмите? Знам, че лично д-р Емилова те е лекувала. Как издържа на тази зверска диета всъщност?
- Това всъщност е лечебният глад на Лидия Ковачева. При д-р Емилова, която е фантастична, не е важно самото гладуване, защото ти и вкъщи можеш да си ядеш плодовете, и да си пиеш чая. Но там ти по цял ден слушаш за това, нагледно ти се обяснява точно какво представлява системата на човешкото тяло, как се съхраняват храните. Работи се предимно с психиката на човека. Курсът, който караш там, тотално изчиства съзнанието ти, действа невероятно, но действа на хора със силна воля, а аз не съм от тях. Нямам я. Да отслабнеш означава да спасиш себе си, което аз не правя. Виж, за друг всичко бих направила, но за себе си... Съжалявам за това, че разочаровам хората, но явно не ми достига воля.
- Я признай, защо Слави Трифонов те нарече по възможно най-грозния начин – “интригантка” в своята книга? Как си го обясняваш?
- Не съм я чела тази книга, въпреки че няколко пъти са ми говорили колко ужасна е. Просто не мога да седна и да чета тези глупости. Слави е на принципа “Крадецът вика: Дръжте крадеца!” Замисли се, той плюе по всички, които не са с него, а всички, които са с него, са прекрасни. Най-прекрасният бил там някакъв Стефчо Рядков, който даже не знам жив ли е, къде е, да е жив и здрав. И той е прекрасен сега, при положение че

цял живот Слави му се е подигравал.

Изобщо не ме интересува нито тази книга, нито авторът й. Показателно е само едно – аз, дето съм голяма интригантка, приятелите ми ме носят на ръце и ме обожават, а той – сам е като куче.
- Чух, че имаш конфликт с Катето Евро и искам да те попитам вярно ли е? Заради ваша лична уговорка, която двете сте имали и тя е нарушила с една обща гола снимка?!
- Как, ами че ние допреди няколко дни бяхме заедно в Банско. Едвам се отделяме една от друга, толкова близки приятелки сме. Въпросната снимка наистина е факт. Катето просто пусна тази снимка в своя статия, а щеше да е хубаво да е в обща, но в това не виждам проблем. Снимката направи тогава Мишо Заимов, наш добър приятел, който просто искаше да изпробва новият си подводен апарат. Той тогава прохождаше в подводната фотография. Тогава Катето празнуваше 50-годишен юбилей, бяха й посветени няколко страници в едно списание и животът й беше описан в снимки. Една от снимките беше тази.
- Вярно ли е, че са те обирали цели 3 пъти по време на снимки?
- Вярно е! Добре, че вече всичко е в СОТ и в сейфове, целия блок. То вече няма какво да вземат. Но мен са ме обирали и в Сатиричния театър, там, където не може да влезе чужд човек. Ето това е обидното, че е бил вътрешен човек.
Аз буквално не можех да вляза в кафето, не можех да ходя по коридорите, защото казвах “добър ден” може би на своя крадец.

Едно интервю на Анелия ПОПОВА