Секу Туре заразил нашенка с венерическа болест
Дамян Дамянов продължава с разкритията си за живота на червения елит по времето на соца. Като син на Райко Дамянов – зам. – министър - председател на България и дългогодишен председател на Народното събрание, Дамянов-син има възможност да наблюдава отблизо скритата картина зад червената завеса, както и да опознае голяма част от държавните мъже и техните семейства - с техните характери, амбиции и слабости.

- Г-н Дамянов, по времето на соца в България идваха много приятелски делегации. Разкажете интересни случки с високопоставените гости.
- Аз самият и много от децата сме участвали в посрещането на тези високопоставени гости – отстрани на червената пътека във ВИП- зоната. Помня например посещението на Кадафи през юни 72-ра. Организираха голям прием в негова чест. После се заговори, че е искал да го запознават с жени. Но най-силно впечатление ми направи съпругата на шахиншаха на Иран Мохамед Реза Пахлави – Фарах Пахлави. По-хубава жена не съм виждал в живота си. Интересно беше посещението на президента на Индонезия – Сукарно. Имам даже негов портрет, който той подари с посвещение на баща ми. Но, нещо по - интересно. При посещението на Сукарно

УБО е натоварено с нетрадиционна задача – да му намери жена за втората нощ.

Той самият представил това като “традиция” във всяка една страна, която посещава на високо ниво. Нашите се виждат в чудо. Накрая намират една балерина – сътрудник на УБО, която се съгласява. Сукарно я позлатява, така че е останала доволна. Друг случай. Беше през един много студен февруари 62-ра година. Дойде президентът на Нова Гвинея Ахмед Секу Туре. Чернокож, слаб, висок. Водеше със себе си като мюсюлманин две жени. Подари на всички членове на Политбюро по един огромен клон с банани. Ама, като ти казвам огромен – един клон беше висок поне метър и 50 – с едни малки, зеленикави банани по него – като неузрели. Специално на баща ми подари една фигура – статуетка, която изобразяваше черна жена. Та, и Туре си поисква жена. Намират му. Но след като си заминава, две-три седмици след това, нашенката, която изпълнява “специалната” задача да спи с него,

Пропищява, че получила някакво течение от гениталите.

От УБО я пращаха секретно на лекари, плащаха лечение, обезщетение - излекува се жената. Аз даже познавам лекаря, който я лекува в Правителствена болница. Та, падаха и жертви, но нямаше как да се откаже на желанията на такива високопоставени гости – беше деликатно положението. Ако му откажеш на Секу Туре, той може да каже: ”О-оо, нито българско оръжие ме интересува, нито български стоки!” – можеше да се изгубят и пазари и влияние.
- Тези жени как ги намираше УБО?
- Ами те си бяха сътруднички на УБО. Жени, които си работеха нещо друго и ги ползваха така при специални задачи. Но пък в замяна на това за тези жени имаше растеж в кариерата и други облаги. Особено много се ползваха в такива случаи услугите на балерини. Главно от Музикалния театър.
- А ако е омъжена?
- Няма омъжена, няма неомъжена – това е УБО! Ако откажеш, заминаваш и не си намираш работа изобщо – попадаш в черния списък. Ама те не отказваха, те си знаеха че това е своего рода начин за издигане. И между артистките имаше много съгласни.

Тинка Краева, например примата от Оперетата, си беше известна с връзките си с членове от Политбюро.

А другарите умираха по балета на Оперетата. И то си имаше защо – имаше фантастични жени там. Лъчезар Аврамов си имаше на бар “Кукери” приятелка във вариетето. От 70-та той отговаряше за туризма и възможностите му да се сближава с този контингент жени бяха неограничени.
- Имало е и по онова време доста чужденци, които са пребивавали тук под опеката на компартията...
- О, да. Имаше един Амилкар Кабрал – ръководител на национално-освободително движение Независимост на Гвинея Бисау и островите Зелени нос. Португалската полиция го преследваше и той живееше у нас. Имаше си приятелка българка и си живееше тука. Анголският ръководител Аугостино Нето и той беше тука. Етиопци имаше много. Много техни младежи-комунисти се изпожениха тука. Един се ожени за моя приятелка, ама после се върна в Нигерия, че стана секретар на тяхната компартия. През 1970 г. приехме много чилийци, на Алжир много сме помагали, на Виетнам...И всички тия хора опитаха българки...Абе, някакси имаше време за любовни неща навремето. Революции, лозунги, ама оставаше време за любов, имаше любов и хората бяха по-истински. Е, имаше хора като ген. Иван Михайлов, Георги Чанков, Живко Живков които нямаха никакво влечение към жени, ама то си е и до възраст – те бяха възрастни.
- А жените от червения елит?
- Е, тука идваха интересни мъже: Морис Торез, Жорж Марше...Слушаше се френска музика. Един чешки актьор ги подлуди една година – забравих му името. А ние пък се подлудихме по жена му. Нещо невероятно беше тая чехкиня! Ама не можеш да й намериш нокът кусур! И зор видяха двама, ама го държаха мъжа й цял ден на една яхта, додето я свали един архитект – и той много красив беше. Българин, който след Десети ноември замина за Щатите.
- Вие сте имал красива сестра-артистка, доколкото знам...
- Аз имах доведена сестра от предишен брак на майка ми – тя беше актриса, да. По едно време

бяха голяма любов с Коста Цонев.

Даже ме водеше сестра ми да го гледаме заедно в Младежкия театър – там играеше по онова време той. Двамата се усамотяваха на вилата горе на тавана. Аз умирах да ги слушам и даже се научих да воайорствам. Открехвам леко вратичката и ги гледам как се “мъчат”. Помня веднъж – беше лято - жега, та не се трае, а те се потят там в стаичката. На мене по едно време ми доскуча и си викам: ”Я по-добре да сляза долу да си хапна тайно бонбони! По-сладка работа!..” – имаше едни такива дипломатически “Роза”...Бил съм на 7, ама бях отворен.
- Какво стана с връзката на сестра ви с Коста Цонев?
- Ами, той писа за нея, че “толкова злоба в едно 19-годишно момиче” не е виждал. Разделиха се, въпреки че имаше и годеж. Коста отлагаше сватбата и накрая избяга. Ожени се за Анахид, а сестра ми, за да му отмъсти – и тя набързо се омъжи. У нас живееше и писателят Дончо Цончев. Той не й се върза обаче.
- А как са изкарвали толкова години семействата на червената буржоазия – и друг път сте казвал, че в тях не е имало любов, а сметка...
- Имаше си “техника”. От 50-та нагоре до 1970 г. и някоя всички членове на Политбюро, секретари на ЦК на БКП, кандидат- членове на ЦК и членове на постоянното присъствие на БЗНС си имаха вили, но и отделни апартаменти в града. Ние също имахме апартамент на “Оборище” – първо бяхме на номер 13, после се преместихме на номер 17 от октомври 62-ра. Там имаха апартаменти много партийни другари. Други пък бяха на “Евлоги Георгиев”. И между майка ми и баща ми напр., когато отношенията им стигаха до точка на непоносимост, майка ми си взимаше багажа от вилата и се пренасяше в апартамента. Аз си оставах да речем на вилата – имах си гувернантка. Други пък, за да се отстранят за малко от семейната среда, си взимаха направления по санаториумите и почивните бази. А в една от тях – тая на Слънчев бряг аз например си имах една любима стая, в която можеше някоя другарка, след като си направи процедурите във физиотерапията, да намине на едно мартини, без да я забележат от рецепцията – направо по халат да дойде. И така ставаха също доста интересни заварки.
- Да не би да казвате, че са се случвали подобни сближавания и с жени на колеги на баща ви?
- Разбира се. Доскучаваше им на тези жени. В болшинството си те се чувстваха пренебрегнати. Но

в прочутата моя любима стая е идвала и една синя лидерка, която много умее да “борави” с мъжете –

името й няма да споменавам, но тя е от рядката порода жени, които умеят да водят играта. Пихме с нея по едно мартини, пътьом от физиотерапията. Няколко пъти!
- Ставаха ли женитби чрез сватовничество сред червения елит?
- О, ами да. Но костелив орех като мен не можаха да прилъжат, въпреки че майка ми по едно време се беше заела сериозно да се взема с една разведена щерка на партиен другар. Ама не се съгласих – хич не я харесвах. Иначе да се сродят с нас имаше бая мераклийки. От нашите момчета пък много си падаха по артистки. Янчо взе Лили, синът на Стоичков - Йорданка Христова...Ама тя беше голяма работа – много си падаха по нея всички. Тогава точно я снимаше телевизията там по дюните на морето в “Песен моя...”...
- Лили как я приеха?
- Ами Вълка Горанова,

майката на Янчо хич не харесваше Лили Иванова.

- А вярно ли е, че Янчо е казал за Лили: ”Бабата плаща!”?
- Ами, сигурно е вярно. Той си имаше така един хъшлашки маниер.
- Как се разрешаваха разводи – все пак не са някак си в стила на соцморала...
- Ами, по принцип не се разрешаваха. Обаче имаше един случай, в който даже бяха наредили на баща ми да остави майка ми.

То стана след скандала с нейната опера “Делян” – била дребнобуржоазна и т.н. Отделно майка ми и тя била с такъв произход, била учила в “Дойче шуле” в Пловдив и разни други глупости. Баща ми обаче не се съгласи – не се разведоха. Разводи в по-старата генерация не се допускаха, но вече при децата почнаха тия работи. Владко и Маруся се разведоха, Людмила, преди да се омъжи за Иван Славков през 66-та, също вече имаше един развод. Но с Батето вече работата беше желязна.

Живков знаеше, че каквото и да прави Иван, с Людмила няма да се разведе.

Това му се харесваше на бай Тошо – той беше много честолюбив. Даже помня като дете един случай, в който аз лично прозрях същината на неговата себичност. Играехме домино на морето, и той по едно време ни извика: ”Я елате тука сега и ми кажете, кой какъв иска да стане!” И всеки излиза и си казва. Аз обаче, тарикат, се изтъпаних отпред и му викам: ”Аз искам да стана Първи като др. Тодор Живков, защото той е най-умният, най-гениалният и аз много му се възхищавам!” За части от секундата срещнах в погледа му някакво колебание – подигравам ли се, или по детски наивно си казвам, каквото мисля. После се засмя, и рече: “Ама ти да не искаш да ми вземеш мястото бе, Дамянчо, ха-ха!” После рече: ”От всички най-умен е нашият Дамянчо. Дамяне, далеч ще стигнеш, мойто момче!..Ами я дайте на децата да се почерпят каквото искат!..Ха-ха!..”

Едно интервю на Еми Мариянска