За нор­мал­на­та ра­бо­та на глав­ния мо­зък се изис­к­ва неп­ре­къс­на­то пос­тъп­ва­не на кис­ло­род и хра­ни­тел­ни ве­щес­т­ва, ко­и­то се дос­та­вят в нер­в­на­та тъ­кан за­ед­но с кръ­во­то­ка.
“То­ва ми се слу­чи не­о­чак­ва­но и без ви­ди­ми при­чи­ни. Из­вед­нъж прес­та­нах да чу­вам съ­бе­сед­ни­ка си. Ду­ми­те, ко­и­то той про­из­на­ся­ше, ми се стру­ва­ха поз­на­ти, но не раз­би­рах сми­съ­ла им и не ги за­пом­нях. Не се по­лу­ча­ва­ше ни­ка­къв ди­а­лог. Не­що ся­каш ме дър­па­ше встра­ни, по­чув­с­т­вах сил­но сър­це­би­е­не, сла­бост и ви­е­не на свят. Опи­тах да ста­на, но кра­ка­та не ме слу­ша­ха, ся­каш маг­нит ме при­дър­п­ва­ше към сто­ла, на кой­то бях сед­нал. Нап­ра­вих ня­кол­ко опи­та да ка­жа не­що на съ­бе­сед­ни­ка си, но ни­що не се по­лу­ча­ва­ше. Ед­ва ус­пях да из­мър­мо­ря раз­в­ла­че­но: “Ло­шо ми е!” Хо­ра­та око­ло мен раз­б­ра­ха, че ста­ва не­що и вед­на­га из­ви­ка­ха “Бър­за по­мощ”. Ле­ка­рят ми за­да­ва­ше въп­ро­си­те пре­дел­но яс­но и ми по­ръ­ча да от­го­ва­рям са­мо с пок­ла­ща­не на гла­ва - с “да” и “не”. Нап­ра­ви­ха ми съ­до­раз­ши­ря­ва­ща ин­жек­ция, ко­я­то въз­вър­на го­во­ра ми. След де­сет ми­ну­ти ве­че раз­го­ва­рях нор­мал­но....”

Асен Ива­нов, Плов­див

То­ва е част от пис­мо­то на на­шия чи­та­тел, ко­е­то нас­ко­ро прис­тиг­на в ре­дак­ци­я­та на вес­т­ник “Док­тор”. Пуб­ли­ку­ва­ме го, за­що­то е ясен при­мер за пси­хо­ло­ги­чно­то със­то­я­ние на чо­век, пре­ка­рал вре­мен­но, или на­ре­че­но още преходно на­ру­ша­ва­не на мо­зъч­но­то кръ­во­об­ра­ще­ние. В да­де­ния слу­чай яр­ко из­ра­зе­ни­те сим­п­то­ми са зас­та­ви­ли чо­ве­ка вед­на­га да потърси ле­кар­с­ка по­мощ. За съ­жа­ле­ние оба­че, чес­то та­зи бо­лест се про­я­вя­ва със скри­ти, на пръв пог­лед бе­зо­бид­ни приз­на­ци: пе­ри­о­дич­но гла­во­бо­лие, шум в уши­те, ви­е­не на свят, вло­ша­ва­не на па­мет­та и т.н. Пос­т­ра­да­ли­ят си каз­ва, че на все­ки се случ­ва по­ня­ко­га, взе­ма таб­лет­ка и му ста­ва по-ле­ко. Хо­ра, ко­и­то не­вед­нъж са под­ла­га­ни на та­ка­ва мо­зъч­на ата­ка, дори не пред­по­ла­гат кол­ко опас­но мо­же да бъ­де то­ва на­ру­ше­ние.

СИМ­П­ТО­МИ­ТЕ СА ПЪР­ВИ­ЯТ ТРЕ­ВО­ЖЕН ЗВЪ­НЕЦ ЗА СЕ­РИ­ОЗ­НИ УС­ЛОЖ­НЕ­НИЯ

За нор­мал­на­та ра­бо­та на глав­ния мо­зък се изис­к­ва неп­ре­къс­на­то пос­тъп­ва­не на кис­ло­род и хра­ни­тел­ни ве­щес­т­ва, ко­и­то се дос­та­вят в нер­в­на­та тъ­кан за­ед­но с кръ­во­то­ка. Че­ти­ри “ма­гис­т­ра­ли” осъ­щес­т­вя­ват та­зи дей­ност - две сън­ни и две гръб­нач­но­мо­зъч­ни ар­те­рии. В ос­но­ва­та на мо­зъ­ка раз­к­ло­не­ни­я­та на те­зи кръ­во­нос­ни съ­до­ве об­ра­зу­ват зат­во­рен кръг. Бла­го­да­ре­ние на то­ва не­дос­та­тъч­но­то кръ­вос­наб­дя­ва­не в един от те­зи ма­гис­т­рал­ни съ­до­ве се ком­пен­си­ра от дру­ги­те три. Случ­ва се по­ня­ко­га и три­те кръ­во­нос­ни съ­да да са с на­ру­шен кръ­во­ток, т.е. кръ­вос­наб­дя­ва­не­то да се осъ­щес­т­вя­ва са­мо от еди­ния ма­гис­т­ра­лен кръ­во­но­сен съд, но оп­лак­ва­ни­я­та пак да са ле­ки и по­ня­ко­га не­за­бе­ле­жи­ми. Въз­мож­нос­ти­те на мо­зъ­ка оба­че не са без­к­рай­ни.
На­ши­ят мо­зък всекид­нев­но е под­ло­жен на най-раз­лич­ни неб­ла­гоп­ри­ят­ни въз­дей­с­т­вия - стрес, ко­ле­ба­ния на ат­мос­фер­но­то на­ля­га­не, пре­у­мо­ра, ал­ко­хол, пу­ше­не, на­ли­чие на пред­раз­по­ла­га­щи за­бо­ля­ва­ния. Те вли­я­ят на мо­зъч­ни­те съ­до­ве и пос­те­пен­но за­поч­ват да ли­ша­ват мо­зъ­ка от нор­мал­но кръ­вос­наб­дя­ва­не. Още не се е стиг­на­ло до се­ри­оз­ни на­ру­ше­ния в об­мя­на­та на тъ­ка­ни­те, но мо­зъ­кът ве­че е в бе­да.
Всич­ко за­поч­ва с обик­но­ве­ни оп­лак­ва­ния - гла­во­бо­лие, звън в уши­те, ви­е­не на свят, мал­ки “му­ши­ци” пред очи­те. Те­зи със­то­я­ния но­сят на­и­ме­но­ва­ни­е­то пе­ри­о­дич­ни на­ру­ше­ния на мо­зъч­но­то кръ­во­об­ра­ще­ние, на­ри­чат се още тран­зитор­ни ис­хе­мич­ни ата­ки. Сим­п­то­ми­те за на­ру­ша­ва­не на ня­кои фун­к­ции про­дъл­жа­ват крат­ко и след из­вес­т­но вре­ме те­зи фун­к­ции на­пъл­но се въз­с­та­но­вя­ват.
То­зи тип на­ру­ше­ния на мо­зъч­но­то кръ­во­об­ра­ще­ние са пър­ви­ят звъ­нец. А след из­вес­т­но вре­ме се от­к­ри­ват по-се­ри­оз­ни нев­ро­ло­гич­ни сим­п­то­ми, ко­и­то сви­де­тел­с­т­ват за теж­ко ув­реж­да­не на мо­зъ­ка.

НАЗНАЧАВАТ СЕ СЪДОРАЗШИРЯВАЩИ И УСПОКОИТЕЛНИ ПРЕПАРАТИ

На­ру­ше­но­то мо­зъч­но кръ­во­об­ра­ще­ние се ле­ку­ва от ле­кар-нев­ро­лог. Пре­ди всич­ко за по­доб­ря­ва­не на мо­зъч­ния кръ­во­ток се наз­на­ча­ват съ­до­раз­ши­ря­ва­щи пре­па­ра­ти, ко­и­то по­доб­ря­ват дос­тав­ка­та на кис­ло­род до мо­зъч­на­та тъ­кан. Пред­пис­ват се и ус­по­ко­и­тел­ни ле­кар­с­т­ва, как­то и раз­лич­ни сим­п­то­ма­тич­ни сред­с­т­ва - те са на­со­че­ни към на­ма­ля­ва­не на гла­во­бо­ли­е­то, на ви­е­не­то на свят и при­ло­ша­ва­не­то.
При мно­го сгъс­те­на кръв се наз­на­ча­ват пре­па­ра­ти за ней­но­то раз­реж­да­не, ко­и­то пре­дот­в­ра­тя­ват об­ра­зу­ва­не­то на тром­би.
При ос­те­о­хон­д­ро­за по­ма­гат ма­са­жът, иг­ло­реф­лек­со­те­ра­пи­я­та, фи­зи­оп­ро­це­ду­ри­те, ле­чеб­на­та физ­кул­ту­ра.
А при ате­рос­к­ле­ро­за­та е ефикасна та­ка на­ре­че­на­та плаз­мо­фо­ре­за. То­ва е про­це­ду­ра, по вре­ме на ко­я­то кръв­та се про­чис­т­ва от па­то­ло­гич­ни­те ком­по­нен­ти и ток­си­ни­те. До­ри и след ин­султ се пре­по­ръч­ва плаз­мо­фо­ре­за, за­що­то та­ка по-бър­зо се въз­с­та­но­вя­ват го­вор­ни­те и об­що­ мо­зъч­ните фун­к­ции.

СПЕЦИАЛИСТИТЕ ПРЕПОРЪЧВАТ

Все­ки ден из­мер­вай­те кръв­но­то си на­ля­га­не. Ако гор­на­та гра­ни­ца е над 130, а дол­на­та над 90, се кон­сул­ти­рай­те с ле­кар.
Дви­же­те се по­ве­че. До­ри ле­ка по­ло­вин­ча­со­ва раз­ход­ка по­доб­ря­ва със­то­я­ни­е­то на здра­ве­то ви и по­ма­га да се по­ни­жи рис­кът от ин­султ. Мо­же вмес­то то­ва да си из­бе­ре­те ня­ка­къв спорт - плу­ва­не, тан­ци, те­нис.
От­ка­же­те се от пу­ше­не­то. То­зи вре­ден на­вик е сред пър­ви­те при­чи­ни за на­ру­ша­ва­не на мо­зъч­но­то кръ­во­об­ра­ще­ние. Мо­же­те са­ми да се уве­ри­те: из­ме­ре­те кръв­но­то си на­ля­га­не вед­на­га след из­пу­ше­на ци­га­ра - то ще бъ­де по­ви­ше­но с 5-10 еди­ни­ци. До­ри две дръп­ва­ния от ци­га­ра­та пре­диз­вик­ват про­дъл­жи­те­лен спа­зъм на кръ­во­нос­ни­те съ­до­ве и сгъс­тя­ват кръв­та.
Не зло­у­пот­ре­бя­вай­те със спир­т­ни­те на­пит­ки. Пра­ви­ло­то, че ал­ко­хо­лът раз­реж­да”кръв­та, дей­с­т­ва в стро­го оп­ре­де­ле­ни граници: 40-50 г твърд ал­ко­хол или ча­ша су­хо ви­но или би­ра - не по­ве­че от три пъ­ти в сед­ми­ца­та. По-го­ле­ми­те до­зи ал­ко­хол ув­реж­дат мо­зъч­ни­те цен­т­ро­ве и на­ру­ша­ват кръ­во­об­ра­ще­ни­е­то.
Ако ве­че сте над 40, вед­нъж в го­ди­на­та се из­с­лед­вай­те за съ­дър­жа­ние на хо­лес­те­рол и ли­поп­ро­те­и­ни. Та­ка нав­ре­ме се от­к­ри­ва евен­ту­ал­на ате­рос­к­ле­ро­за. Ни­во­то на об­щия хо­лес­те­рол тряб­ва да бъ­де по-нис­ко от 4,5 ммол/л.
Ако за­бе­ле­жи­те сим­п­то­ми, сиг­на­ли­зи­ра­щи за на­ру­ше­ния на мо­зъч­но­то ви кръ­во­об­ра­ще­ние, тряб­ва да се под­ло­жи­те на из­с­лед­ва­не, ко­е­то да оп­ре­де­ли със­то­я­ни­е­то на мо­зъч­на­та тъ­кан и кръ­во­нос­ни­те съ­до­ве. Ста­ва въп­рос за маг­нит­но-ре­зо­нан­с­на то­мог­ра­фия, доп­ле­рог­ра­фия и ехо­кар­ди­ог­ра­фия. При не­об­хо­ди­мост ле­ка­рят ще ви наз­на­чи дру­ги из­с­лед­ва­ния и ще ви на­со­чи към не­об­хо­ди­ми­те спе­ци­а­лис­ти.

НАЙ-ГОЛЯМАТА ОПАСНОСТ Е ИНСУЛТЪТ

Най-ос­т­ро­то на­ру­ша­ва­не на мо­зъч­но­то кръ­во­об­ра­ще­ние се на­ри­ча ин­султ и за­е­ма вто­ро мяс­то сред при­чи­ни­те за смър­т­ност, вед­на­га след он­ко­ло­гич­ни­те за­бо­ля­ва­ния. Рис­кът от раз­ви­тие на ин­султ прог­ре­си­ра с въз­раст­та.
Око­ло 70 на сто от оце­ле­ли­те след пре­ка­ран “мозъчен удар” ос­та­ват ин­ва­ли­ди до края на жи­во­та си и се нуж­да­ят от пос­то­ян­на по­мощ. Ин­сул­тът пре­диз­вик­ва на­ру­ша­ва­не на ко­ор­ди­на­ци­я­та, час­тич­на или пъл­на за­гу­ба на го­во­ра, ум­с­т­ве­ни и емо­ци­о­нал­ни раз­с­т­рой­с­т­ва. Те­зи на­ру­ше­ния изис­к­ват ле­че­ние години наред.
Въп­ре­ки че из­г­леж­да на пръв пог­лед внезапен, ин­сул­тът всъщност не настъпва из­вед­нъж. То­ва е про­цес, кой­то се раз­ви­ва във вре­ме­то и прос­т­ран­с­т­во­то - от нез­на­чи­тел­ни фун­к­ци­о­нал­ни из­ме­не­ния до нек­ро­за (умър­т­вя­ва­не) на тъ­ка­ни­те. Та­зи бо­лест е мно­го ко­вар­на, за­що­то през пър­ви­те ча­со­ве от ней­но­то раз­ви­тие поч­ти до нас­тъп­ва­не­то на па­ра­ли­за или ко­ма, чо­век мо­же да не из­пит­ва бо­лкови усе­ща­ния. Из­т­ръп­ват му ръ­це­те, бу­зи­те, ле­ко се про­ме­ня го­во­рът, по­лу­ча­ва ви­е­не на свят или по­мът­не­но зре­ние. Та­ки­ва сим­п­то­ми не до­кар­ват чо­ве­ка до без­по­мощ­ност и на не­го не му ид­ва на ум, че тряб­ва вед­на­га да по­тър­си ле­кар. Той при­бяг­ва към до­маш­ни сред­с­т­ва - сгря­ва ръ­це­те, пра­ви си раз­т­рив­ки. А се из­пус­ка скъ­по­цен­но вре­ме. Близ­ки­те ви­кат “Бър­за по­мощ”, ко­га­то ве­че е труд­но ле­ка­ри­те да се на­ме­сят в про­це­са на бо­лест­та. Ние и друг път сме пи­са­ли, че най-мно­го шест ча­са е вре­ме­то, през ко­е­то мо­же да се при­ло­жи ин­тен­зив­на и най-ве­че ефикасна те­ра­пия за въз­с­та­но­вя­ва­не на мо­зъч­ни­те фун­к­ции.

Вни­ма­ние!
За­то­ва пре­по­ръч­ва­ме при по­доб­ни тре­вож­ни сиг­на­ли ка­то ряз­ка сла­бост, из­т­ръп­ва­не на край­ни­ци­те, за­мъг­ля­ва­не на зре­ни­е­то, сле­по­та в ед­но­то око, дуп­ки в па­мет­та, зат­руд­нен го­вор, вне­зап­ни прис­тъ­пи на гла­во­за­май­ва­не и пок­ла­ща­не при хо­де­не, как­то и мно­го сил­но гла­во­бо­лие - вед­на­га ви­кай­те “Бър­за по­мощ”.