- Руслана, как върви новият ти бизнес PR-а? - Бизнес, трудно казано. Правя първи стъпки, но не мога да се хвърля в PR-а така, както примерно в нещо, което много добре познавам. Като малко нова материя, като нещо, което е продукт на новото време, съвсем нова професия, през тези няколко месеца ми става ясно за стотен път, че това нещо ще бъде в истинската си форма в България след 10-15 г. Все още хората нямат ни най-малка идея, освен може би много големите фирми с международно участие, за какво точно иде реч.
Много посягат към PR-а заведенията, клубове и тяхното първо очакване е, че пиарът трябва да им напълни заведението и да им продаде продукта. Тия месеци аз се оглеждам и се ослушвам, да видя за какво точно става въпрос, без да се знае в масовото пространство, че аз точно с това съм решила да се занимавам. Това ми е като един курс в момента. Другото е, че като реши един клиент как трябва да мине дадено събитие, промените, които пиарът може да направи, са нищожни и се съгласяваш, ако си притиснат от нуждата да вземеш някакви пари. Малко са тези, които могат да си избират клиентите и да кажат – аз това няма да го направя, защото не е моят маниер на работа. И после ти си слагаш името и подписа върху неща, които изобщо не са твои, само и само да прибереш даден хонорар.
- Като че ли си доста разочарована?
- Като от всяко нещо тука в България съм разочарована. Защото нещата няма да се получат, тъй като в сферата на бизнеса няма закони. И това пречи да се промени нещо изобщо.
- Пробвала ли си да направиш свой бизнес, имаш толкова връзки и контакти?
- Пробвала съм. Имах магазин. Знам целия преход – как отиваш, как ги взимаш, как ги вкарваш...Аз съм го вършила години наред – пътувала съм до Италия. Тръгвах с рейсове, връщах се с коли, прекарвах коли, въртях куфарна търговия....Вкарвала съм стока легално, вкарвала съм и нелегално. Абсолютно всичко ми е ясно. Продължава да няма закони. 90% от хората в заведенията например са незаконно на работа. От тук този собственик може да си прави каквото си иска. Скоро имах такъв случай – той ако има кеф ще им плати, ако няма – няма да им плати. Лошото е, че хората си мълчат, а камшика плющи върху тях. Ставаш просяк за собствените си пари, които си изработил със собствения си труд. Аз никъде не чувам кой защитава работниите в България. Имаше там един Тренчев едно време....Дъщеря ми започна да работи на 18 г. в много известен столичен клуб и чух, че един от собствениците се саморазправя зверски с момичетата, които са на работа. Хващал ги за косата и шут в задника, изхвърляне за елементарни неща, кой ще защити това момиче? Трябва баща й да е тотално луд, или да е мойта дъщеря, да ми падне пердето като по филмите, които гледаме, че да отида там и да го гръмна направо.
- Кой пръв ти каза, че имаш „голяма” уста и говориш прекалено много?
- Не мога да кажа, сигурно учителите в училище. Аз още от дете много говорих. Все имах нещо да кажа и все ми казваха – млъкни. И това като че ли повече ме амбицираше да говоря... То явно ми е по наследство от баща ми.
- И дъщеря ти ли говори много?
- И тя, но ако аз искам да кажа 10 думи в минута, тя иска да каже 20. Но аз пък съм по-рязка от нея.
- Не мога да си те представя на партия шах срещу Гари Каспарав например и ти да мълчиш. Затова ли не продължи с шаха?
- Аз съм много благодарна на моите родители, че не настояваха да бъда шахматистка на всяка цена. Аз съм истеричка, холеричка и ако трябваше да стоя с часове пред шахматната дъска с подобен експлозивен характер, не знам какво можеше да се получи....При всички случаи нямаше да е добро. Иначе докато седях пред дъската не говорих, но мисълта ми вървеше много бързо.
- Може ли да се каже, че ти си от типа героини от „Сексът и градът”?
- Може да. И аз като героините от сериала обичам модата, пък и попадам в сходни ситуации доста често. Обичам и заведенията в интерес на истината.
- Защо се разведе със съпруга ти?
- Защото се влюбих в друг. Тъкмо се бяхме върнали от Италия и се случи. Пък и спортистите – те са ограничени в смисъл на познаване на реалния живот, при тях само се редуват лагери и състезания. Година-две, докато бяхме женени, аз само ходех до летището да му взема багажа, да го прибера и да го занеса отново. Почти целогодишно бяха на лагер тука на вилата на „Левски”, както свърши първенството, тръгваха с националния отбор. Той не е имал никакви допирни точки и контакти с цивилизования свят и от там дойде това доверие, което той прояви към доста хора. На много места много пари му изчезнаха. Малко или много всички сме такива - доверчиви, но това рефлектираше върху нашите отношения. А и влюбването като дойде не пита. Разделхме се може би и защото бяхме много различни не се разбирахме никак. Не знам дали може да се спаси една такава връзка с усилията и на двамата. До ден днешен той отчита влюбването ми като голям мой грях, въпреки че аз знам, че можех да продължа да живея и така. С него доста се разминавахме във всичко, особено за възпитанието и отглеждането на дъщеря ми.
- Контактувате ли изобщо?
- Последните години нямаме никакъв контакт, не си говорим изобщо. Аз съм такава– усетя ли, че съм влюбена и обичам друг мъж, не мога да живея с друг и да го лъжа, въпреки че можех.
- Верно ли е, че бившият ти мъж Димо Тонев ви е оставил с дъщеря ви на улицата?
- Ами да, остави ни на улицата, защото разпродаде всичко. Впрочем ние и до ден днешен сме на улицата. Живеем под наем. Когато дойдох преди четири години в София, все още семейното ни жилище бе тук и той не се беше развел с мен, не ни пусна да влезем в него. Защото каза, че ако има нужда със сегашната му жена и с втория му син да дойдат до София, няма къде да отседнат, нещо такова. Веднага след това се похвалил на дъщеря ми, че го продал. Той разпродаде абсолютно всичко.
- Финансов поне не помага ли на дъщеря си?
- Сега откакто тя е малко по-голяма си урежда отношенията лично с нея. Аз съм против това, защото децата колкото и да са добри, те са много хитри и стават манипулатори като смучат от две нянки, така да се каже. Двама родители, даже и разделени, пред детето трябва да са в абсолютно единомислие и да излизат пред него винаги с една теза. Защото тя, като знае, че ние нямаме комуникация, това за нея е предпоставка за лъжа. Какво се случва в тяхните отношения – аз не знам тя какво му предава за нашите и знам, че всяко дете би спекулирало с това.
- Кой е най-странния слух, който си чула за себе си?
- Странен - преди година -две някой писа, че съм си оставила детето, защото съм имала млад любовник. Той харчил по мен пари, нещо, което е....Ние не сме затворени с дъщеря ми. Аз я водя с мен навсякъде още от 13-годишна там, където излизам. Правих това, защото виждах, че нейните съученички излизат непълнолетни, но не исках да се случва и при нея, и я водих с мен. Това сега много й помага, защото знае психологията на хората, които излизат на улицата да се забавляват. Познава доста хора, знае кой какъв е, знае какви са му навиците и знае как да се държи по тези места. Даже в момента това работи.
- Има ли мъж до теб в момента?
- Не. Де факто от времето с този мъж, с който се разделих преди осем години, няма сериозен мъжко присъствие до мен. Случвали са ми се случки, но нищо сериозно. В момента той е в Пловдив.
- Не може ли да се случи неща по-сериозно между вас отново?
- Не е нужно да си с някой, за да го обичаш. Трябва да се случи нещо много...не знам дали може да се случи отново. Всеки има една любов в живота, може би той ще остане моята най-силна любов. Защото аз съм такава дива, опърничева някак си. Трябва да бъда покорена - да усещам сила, на моменти и слабост от един мъж, за да стане това. Той има семейство сега, аз много харесвам жена му. Тя е зодия Телец, също като мен. Има дъщеря, също като мен. Той хвърли много усилия в отглеждането на моята. Това е в общи линии с него. Не мисля, че трябва да се получи нещо отново. Никога не съм се връщала назад.
- Посягал ли ти е някога мъж?
- Да, мъжът ми. Случвало се е, но това само може да ме накара да стане жалък един мъж в очите ми. От там идва и моето уважение и моята адмирация към този последния, защото той беше с много буен нрав, често влизаше в юмручни боеве, но никога не ми е посягал, не ме е биел. Това показва сила на характера. При него саморазправата с физическа сила с мен бе абсурдна, защото само с един удар можеше да ме утрепе. Това неминиуемо издига в очите на жената мъжа. Също да каже – извинявай или прости ми. Защото ако е бил пиян или се е случила някаква случка, да се извини на другия ден и да покаже, че съжалява.
- Наричаш младите девойки – питбули, защо?
- Това е една от големите трагедии на нашата нация. Младите ни девойки нямат никакви морални ценности – ходят, лягат си, стават, обличат се и заминават, няма чувства, няма нищо. Като дойдат чужденци в страната могат да имат едновременно на вечер – ученичка, студентка, лекарка, адвокатка... Въобще българката е много достъпна и евтина. Аз не съм чула за сръбкиня проститутка например. Само българка може да допусне да й подарят кола или нещо друго и като се раздели с риятеля си, той да си прибере всичко.