Емил Недков: Миглена Ангелова ми направи френска любов в затвора!

Един от многото мъже на незалязващата тв водеща Миглена Ангелова сам дойде в “Блиц”, за да сподели след 6-годишно мълчание прелюбопитните си спомени от съжителството си с тази огнена жена. Емил Илиев Недков застана пред репортерския диктофон и фотоапарат, даде си данните, с което удостовери, че носи цялата отговорност за думите си.

- Как се запознахте с Миглена?
-Това се случи през 2002 г., но преди това искам да ви кажа, че целият си съзнателен живот съм прекарал по затворите. Единственото, което не съм правил, е убийство, изнасилване и измама. Вече съм се разхождал по всички членове на Наказателния кодекс. Осъждан съм за кражби, грабежи, побоища. Имам 30 години затвор зад гърба си. Нямам никакъв свой живот. Роден съм в Мадан през 1962 г., но съм израсъл в Плевен. Майка ми ме отглеждаше в Плевен до 14- годишна възраст, но след няколко семейни неуредици /тя се омъжи повторно/ и в комбинация с по-тежък пубертет някак си нещата потеглиха в негативна посока.
- Били ли сте в ТВУ?
- В ТВУ - не. Аз никога не съм учил. Бил съм само и единствено в Бойчиновци от 14-годишна възраст до навършване на пълнолетие. Аз даже не успях да изляза от Бойчиновци, а направо ме пратиха в затвора в Плевен.
- Не е ли необичайно човек с вашата биография да има нещо общо с телевизионна звезда?
- С тази царица на контрастите ли? Ще ви кажа. През 2000 г. започна изпълнението на последната ми присъда за кражби. Бях в Плевенския затвор с 12-годишна присъда и как да ви кажа, човек изпада в някакъв вакуум. Когато си в затвора, осъзнаваш, че само там си приет. В затвора съм бил един от факторите, един от водещите от елита, така да се каже. Не съм бил просто редови, защото някак си умеех да водя хората за добро, не за лошо. И точно в един такъв период Миглена Ангелова направи предаване за Централния софийски затвор. Никой до този момент от нас не знаеше, че съществува такова предаване. Полицаите ни казват: "Пускайте телевизорите, ще гледате предаване за Софийския." Трябва да ви кажа, че това предаване много ме грабна, беше много силно. Може би защото личеше, че и тя бори страхове в момента. Не че нещо ми е трепнало, но си викам, ей, значи имало и такива хора като тази Миглена. Тогава тя в тази си позиция ме учуди, защото на затворника званието му се присъжда посмъртно, ако въобще му се присъди, а иначе служи за черни хроники и за да го плюят. Тогава по ирония на съдбата тя беше първият човек, който извади в публичното пространство чисто човешката същност на себеподобните ми, включая и мен самия. Реших и драснах, ей-така, на прима виста, на едно листче хартия кратко писъмце. Използвах обаче името на едно циганче, понеже пък тогава имаше стачки по затворите, истории разни, а аз бях повел хората и ме държаха под око. Просто й благодарих чрез това писмо, че най-сетне се намери човек, който може да пречупи не само собствените си страхове, но и общественото мнение. Пуснах писъмцето и го забравих. Да, ама един ден

идва циганчето и ми вика: "Бате, нашта ни е писала!"

Отварям аз плика и гледам един разкривен почерк и пише: "Здравей, приятно ми е, вече знаеш коя съм".
- Пазите ли писмото?
- Не. Тя си го взе, взе после всичко. Единственото, което ми остана е това /с жест на играч на зарове тропва по масата сребърната си венчална халка./ Не съм го свалял този пръстен. Сребро е. Тази халка направиха хората, които изработваха златните сърца, които тя подаряваше в предаването. Понеже още не бяхме подписали, но тя държеше да ме върже, ми я сложи на лявата ми ръка до момента, в който подпишем. Та пише ми тя: "Аз имам три развода и т.н. и четири деца..." Аз се появявам всъщност, когато се бяха току-що развели с Калчо. Аз не отговорих на това й писмо. Пристига обаче друго: "Защо мълчиш?" Но ми направи впечатление... Ще ви кажа. Кое ме гръмна. За мене представите за една вече изявена личност с уреден живот е да седне на компютър или на машина да напише писмо. А то, нейното, като че ли го е писала на коляно, на листче от ученическа тетрадка. /Просълзява се - б.а./ Извинете, преживявам всичко наново. И после нещата, които се случват, са страшни. Аз й отговорих на това писмо, защото тя ми пишеше: "Ти си единственият, който нищичко не поиска. Не изграждай стени около себе си, защото ще ми е нужна сила и болка, за да ги руша." Тогава ми стана съвестно да я лъжа за другото име на циганчето и й написах кой съм. Мина една седмица и аз бях забравил. Когато й писах, не спестих нищо - тогава имах 22 години затвор.
Веднъж идва зам.-шефът на Плевенския затвор Иван Петков и ми вика: "Дошли са ти на свиждане. Няма да ти казвам кой, обаче ти искаш ли да излезеш? Защото против твоята воля не мога да те изкарам. Аз си помислих, че нещо с майка е станало. Нещо лошо. Аз с нея бях имал свиждане преди 15 години. Съгласих се, естествено. Полицаят ми вика първо върви си вземи нещата, а после ще излезеш на свиждане. Гледам, донесли ми едни претъпкани чанти от "Метро" пълни с всевъзможни екстри. Майко-о-о, ако не бяха почеве от 10 чанти такива. Разбрах за какво става въпрос, когато видях Петков да отива с Миглена към неговия кабинет. Изведнъж се обърня тя и

като ме прегърна, все едно че съм най-малкото неин любовник или дете.

Едни сълзи , едни чудесии. Аз съм смутен първо, че е дама, че е известен човек. Трето, в тази ситуация ми се натрупаха много вълнения. Хвана ме тя, бутна ме на едно канапе да седна и Петков казва: "Аз ще ви оставя. Не се притеснявайте. Когато речете да прекъснете, само ми се обадете. Замина той и ни остави. Първите й приказки бяха за нейната биография, а аз нищо не я питам. Тя ама как така, ама защо така и ми държи ръцете. Искам, казва, да преглътнеш това нещо. Някак си да го сдъвчеш, ако трябва, довечера да го осмислиш. И аз самата съм нервна и аз идвам ей-така, на прима виста, чисто импулсивно. Нищо не ми казвай сега. Моля те, просто искам да знаеш едно - аз ще идвам всеки ден. И се засмя. Аз на 24 април имам рожден ден... И как да ви кажа малко в полусън, в унес премина тази първа среща. След като поговорихме около час, тя звънна на Петков и довтаса целият екип - едно пълничко момиче от Добрич - Таня Возкресенска, Вихра - жената на Иван от "Сблъсък"... Почти всички ги беше помъкнала в затвора така за кураж. Запознахме се с екипа и то излезе, че почти всички са влюбени в мен. После тя си замина. Целият затвор гръмна - то там тайни няма. От армаганите прибрах само цигарите. А другото, то цяло чудо, за една рота кльопачка. И така дойде четвъртък. Идва при мен Петков, дърпа ме и вика: "Госпожата излиза от ефир в 11 часа и около два следобед ще е тук. Ти малко се потегни. Аз при първото свиждане не приличах на човек - брадясал, мърляв. Погрижи се малко да приличаш на човек. Пристига тя, полицаите и те развълнувани. Хвърлиха ме в кабинета на Петков, винаги там правехме свижданията. Този път пристига тя самичка и изведнъж кметът на затвора, Вили се казваше, той е момче от нас от Свищов...
- Какъв кмет?
- На жаргон това е председател на колектива. Идва Вили и пъшка под едни кашони. Нашата минала по всички издателства и кой каквото й дал, тя го донесла в затвора като дарение на затворниците - книги, вестници, страшна работа... Та и втората среща проведохме както обикновено - в кабинета на Петков. Там няма ключалка, няма райбер. В съседната стая другата Миглена, Вихра и Таня описваха книгите. И тогава...
- Какво се случи тогава?
- Ами аз все още нямам какво да й кажа, все още се страхувам от нея. Изведнъж тя ме грабва. За целуване няма какво да говорим... Майко мила, госпожо, след 30 секунди

бях обект на френска любов, бутнат на дивана, разгащен...

Как успях да го направя, не знам. В един момент тя обаче прекъсва за секунда и казва: "За да не се обвинявам после вкъщи, че не съм го направила." И продължи. След като приключихме, последва някакъв дълъг монолог за това как истинските мъже били само в затворите...
- Дрогирана ли беше или пияна?
- Не. Тя дори капка алкохол не може да пие. Има някаква жлеза в организма, някакъв ензим, който не може да разгражда алкохола. Тя и от една капачка се напива.
- Защо го е направила? От сексуален глад?
- Дори не мога да кажа, че е било сексуален глад. Лично за мен това не беше секс, това беше някаква разновидност на контакт - драстичен. Много по-късно, след като всичко приключи, вече като плащах там за "хубавите неща", които ми се случиха, се опитах да направя разбор на нещата. Имах чувството, че

нея я привличаше точно забраненото.

Едно, че аз съм затворник, най-неподходящия, второ - обстановката в кабинета и близостта на колегите й от другата стая. Мисля го, защото ще ви кажа, че когато по-късно отивахме до Пловдив, чакахме на един светофар на червено. Тя караше, аз бях до нея и

докато чакахме на светофара, повтори същото упражнение с френската любов.

Натискала ме е под закачлива форма, но не грубо. Хубаво е, повярвайте ми, хубаво е... Така продължиха срещите ни всеки божи ден. Тя излиза от ефира, пали колата, минава през някой магазин, пак натовари багажника и така всеки божи ден. Това продължи около месец. Затворът беше полудял. Тя обаче си беше вързала гащите с генерал-майор Петър Василев, шефа на Главна дирекция на затворите. Тя имаше от него специален документ и с него имаше абсолютен карт бланш да идва едва ли не по всяко време. И така цял месец. Второто голямо шоу беше на рождения ми ден, точно когато навърших 40 години. То бяха едни торти, едни чудесии - напълниха затвора с какво ли не, но до секс, до полов акт не сме стигали, като изключим тези ласки от френско естество. Тогава нещо ме пречупи. Поддадох се, защото, вярвайте ми, като жена тя е като бог Енос - с две лица. Едното - на прекрасната жена, тя е в състояние да извади от теб най-доброто като мъж, но може и да те превърне в чудовище. Просто няма междинни периоди, в които да осъзнаеш за какво става въпрос - или те повдига в облаците и те държи постоянно там и изведнъж без прелюдия - туп, хвърля те в калта.
След това някак си така се завъртяха нещата, че край - няма как, ще се женим. Това ме втресе. Аз до този момент като че ли бях някак си отстрани като наблюдател. Трудно е човек да преглътне подобно нещо - както си зад решетките, изведнъж те качват на седмото небе.
Тогава не знаех какво ме чака.
Знаете ли, когато тя ме смачка, аз написах и книга за нашата връзка с Миглена, но ми я откраднаха.
Кръстих я "Бунтът на вибраторите", защото наистина мъжете в живота на Меги изпълняваха ролята на дребните вибратори,

които дори не ги дават за рециклиране, а направо ги хвърлят на бунището. Те е мъжемелачка. Най-гнусното нещо беше, че управата на Плевенския затвор ме дадоха като екстра на тази персона, един вид да играя ролята на ходещ и говорещ вибратор.

Едно интервю на Александрина РОКАНОВА

Досие

- Миглена Ангелова е била женена за Петьо Петков, оператор в телевизията, бащата на най-голямата й дъщеря Дора.
- Вторият мъж - любовникът й Андрей, е полицай, той е баща на близначките Тити и Ани
- Третият е Калчо Петков, служител в един клон на телевизионния център в Русе. От него се ражда четвъртото й дете Илия.
- След това следва затворникът Емил Недков, с когото нямат брак, но пазят спомен от четиримесечно съжителство.
- Петият поред е пилотът Ангелин.
- Следват турчинът Орхан Беркер, братя Бедникови и последният съпруг - Живко Чакракчиев.

Б.р. - Очаквайте изповедта на Емил Илиев Недков как конкретно е бил употребен и изхвърлен от Мадам "Искрено и лично".

Б. р. - Опитахме да се свържем с тв-водещата Миглена Ангелова, но телефонът на абоната съобщаваше, че е изключен или е без обхват. "Блиц" е готова да даде право на отговор на г-жа Ангелова.