"Анабол, анабол, ти ме правиш като вол". Това е рефренът, който се повтаря в родните щанги.
Нашите пак изгърмяха, този път още преди да са литнали за олимпиадата в Пекин, тъй като 11 от тях са дали положителни допинг проби. Президентът на централата Антон Коджабашев е подготвил специална декларация за оттеглянето ни от игрите. В тази връзка агенция "БЛИЦ" припомня: 

Цял свят се ококорва през 2003-та, щом световните агенции гракват, че Гълъбин Боевски, Златан Ванев и Георги Марков са с еднакви проби. Гълъбин отлита от спорта завинаги, понеже му е второ наказание. Златан и Георги получават жълт картон и няма да вдигат 2 години. Сгащят ли ги отново, ще гледат подиума през крив макарон.

Кой ми пика в пробата?

Двама души не могат да имат една и съща урина. Камо ли трима. То е е все едно да бъдат с еднакви отпечатъци. Абсурд.
На практика международните допингченгета ни обвиняват, че някой господин "Х" е пикал в шишенцата на тримата ни шампиони, за да прикрие зобенето им. Това е по-опасно от положителната проба. Означава фалшификация, измама и подкуп на длъжностно лице.
По света наказаните млъкват. А ние отваряме уста като хипопотами. Антон Коджабашев налита да бие шефа на щангите Аян. Лучано се заканва да съди световната федерация. Треньорът на националния Пламен Аспарухов се кълне в децата си, че сме чисти.
Ресорните журналисти пищят, че ръководството на международните тежести е пета колона на конкуренцията. Да е за сефте, да хване дикиш. Ама тая песен вече сме я слушали. 

Автоголът в Атина

През 2006-а родното вдигане на тежести тръгва към самозакриване с ново безумие. Поредният допинг-скандал гръмва в най-неподходящия миг. Алан Цагаев е сгащен със забранен зоб, баш когато цял свят ни гледа под лупа и Томаш Аян и МОК се чудят как да ни изритат. На 14 юли междунаридните допинг-ченгета вземат проба в Албена. На 6 август българската федерация получава факс, че имаме състезател, уличен с анаболен стероид. Това е Алан Цагаев.
Шефовете на щангите скриват компромата и отиват на олимпиадата, ни лук яли, ни лук мирисали. По регламент отборът на България трябва да бъде изхвърлен за четвърти допингиран състезател. Обаче ни държат в шах и ни пускат да вдигаме в Атина.
Пламен Аспарухов излиза с номера, че Цагаев получава бъбречна криза и през август постъпва на два пъти в бургаската болница. От силните медикаменти дал положителна допингпроба. Настоява да се изследват препаратите, за да се докаже това.
Обаче всичко е съшито с бели конци. Пробата е взета от Алан през юли. Какво общо имат с нея лекарствата, пити месец след нея? Оправданията на Аспарухов са смешни.
Президентът на щангите пък разправя, че във факса само се намеква за нещо нередно. Затова не го разгласява.
Но хората, чели документа твърдят, че там пише черно на бяло с какъв допинг е хванат чеченецът. Коджабашев скрива факса дори от Лучано. И го насажда на пачи яйца.
Спортният министър тръби пред цял свят, че на тези игри за сефте сме кристално чисти и затова отстъпваме позициите си. И става неволен лъжец. Плъзва и слух, че и Пламен Желязков е хванат с допинг. Коджабаша яростно отрича.

Монреалският катетър

Връх на гнусотията е олимпиадата в Монреал. Месец преди нея от ГДР ни предупреждават, че ще има жестоки допинг-проверки. А нашите са зобени като коне. Те спират хапчетата, но постиженията им спадат яко. Тогава Абаджията надминава д-р Менгеле. Той използва за опитна мишка най-големият ни щангист - Валентин Христов. Допингира перничанина с анаболна доза, надвишаваща 100 пъти медицинската! В почивката между двете движения, лекарят на отбора да му инжектира с катетър урината на помощник-треньора Слави Канелов. Вальо се чувства като изнасилен. Той печели повдигането с пикочен мехур, надут до пръсване. После дава чиста проба с чуждата урина. Обаче българин го изпява на ръководството на световните щанги, за да си разчисти сметките с Абаджията. Месец и нещо след игрите, Христов връща олимпийския златен медал. За шампион е обявен руснака Зайцев.
Дисквалифициран е и знаменитият Благой Благоев. На него му отнематт сребърния медал. За капак се оказва, че и без анаболи, Христов е ставал първи! В началото той отрича всичко. Но после разказва отвратителната манипулация в книгата си и пред ШОК.

И в Сеул ни сгепват

За южнокорейската столица Абаджиев тръгва с огромна кошница: титлите във всички категории! Отива като аслан, а се връща насран. Този път ни хващат с диуретици. Отнети са златните медали на Митко Гръблев и Ангел Бончев. Отборът ни е спрян от участие. Шефовете на българския спорт се изпокриват като мишки и отбягват Старшията като прокажен. Но той пак минава метър. Председателят на БСФС Трендафил Мартински се измъква йезуитски, че не могат да открият конкретния виновник. Нашите медии се манипулират , че някой подменя пробите ни. Но пред света тази версия не се пуска. Нов шамар българския спорт получава в Сеул. Там допингченгетата сгащват олипийските шампиони Изабела Рифатова и Иван Иванов в комплект с медалиста Севдалин Минчев. Скандалът е страхотен. Този път виновните излизат с номера, че в някакво лекарство за мозъчна дейност, конто вземат щангистите, имало допинг. Федерацията по щанги започна да съди производителят "Соффарма", Делото се точи като свинска черва. Но е спечелено време. Оттегляйки се, бившият шеф на допингконтрола признава, че ороцетамът, не съдържа фуросемид. Като началник твърди обратното.

Има и смъртни случаи

Те грижливо се прикриват. Мистериозно загива титуловният щангист Белослав Манолов, върнат с хепатит да блъска в залата. Друг шампион Михаил Петров не се събужда от упойка по време на операция и си отива млад и зелен. Той не съобразява да предупреди анестезиолога колко препарати в какви количества е вземал.
При тях отива и варненският щангист Пейчо Пейчев. Нетодавна вън фитнесклуб в Благоевград умря поредния тежкоатлет.
На първенство в Москва Неделчо Колев колабира. Руските лекари го спасяват в последния момент. След като нашите насила признават какви количества стимуланти са му давали.
Братушките са шашнати. До инцидента те мислят, че Абаджиев е открил нов допинг. Не допускат, че просто раздава слонски дози анабол. Много от щангистите имат тикове от препаратите. Черните им дробове са като на хронични алкохолици. Някои са ипотенти, други
се напикават нощем. Но това се крие в името на рекорда.
Българите, които вдигат за други държави също се дънят. Често чужденците си купуват шампион, а получават допнгскандал.
Още по-трагично е положението при културистите. Там смъртните случаи и осакатяванията са много повече. Ала никой не ги разследва, понеже жертвите не са организирани спортисти.
Спортистите, които употребяват стимуланти, често създават наркотична зависимост към тях. Някои се пристрастяват и към дрогата. Като бившият сприньор Николай Антонов, който си прерязва вените миналата седмица и е спасен по чудо.