Спартак Джуров: Баща ми Добри Джуров се страхуваше да не го убият живковистите!

Спартак Джуров е по-малкият син на ген. Добри Джуров, бивш главнокомандващ въоръжените сили на България. Спартак е роден на 18 януари 1950 г. в гр. Пловдив. Завършил е висшето военноморско училище "Фрунзе" през 1974 г. в Ленинград. 19 години от живота си той посвещава на военната флота като флотски офицер. В зората на демокрацията той е уволнен. В момента работи и живее във Варна. Джуров е началник - отдел "Управление на кризи и съхраняване на квалифицирана информация" в кораборемонтния завод "Одесос".
Спартак е щастливо женен втори път и има син на осем години, който е адаш на дядо си и се казва Добри Джуров. Двете му дъщери от първия брак учат в Германия.

- Г-н Джуров, скоро правихте помен в памет на вашия баща. Вие присъствахте ли на ритуала?
- Не. Не съм присъствал, защото живея във Варна. На 17 т.г. юни чествахме шест години от неговата смърт.
- Какво си спомняте за баща си, тъй като той е наричан от поколенията българи баща на демокрацията и ръководителят на "чавдарците", спомогнали да бъде свален Тодор Живков от власт?
- Много рано е да се говори подробно по този въпрос. Това се случи непосредствено след 10 ноември. Имах среща с баща ми и той ми разказа абсолютно всичко, което е станало. Той имаше опасения, че над него ще се извърши нещо. И ми каза: "Нека някой да знае истината."
- Вие мълчите толкова дълго време? Кога ще проговорите?
- Така смятам. Рано е да се говори по този въпрос, защото все още има хора на властови позиции и затова няма да ви отговоря. Как точно е свален Живков - въпросът е спорен и тепърва ще се изяснява.
- Има информация в медийното пространство, че тази група от Йордан Йотов, Димитър Станишев и вашият баща се е събрала във вилата ви и там са решили да предложат на Живков да се оттегли?
- Не е точно така, но е твърде рано още да се проверяват тези твърдения.
- А къде се намира въпросната вила?
- Това не е толкова важно.
- Критикар ли беше вашият баща? Критикуваше ли ви като негов син или околните?
- Не. Критикар не е бил, но много строг и принципен човек беше.
- Набожен човек ли беше Добри Джуров. Знам, че е завършил духовната семинария в София и Пловдив?
- Завършил е семинарията, но той е бил принуден, защото заради антифашистка дейност не са го приемали в нито едно училище, бил е изключван много пъти, без право да продължи и само в семинарията можел да се изучи. Не е завършил с отличен , но с добър успех. Ректор му е бил по-предишният патриарх Кирил, а

с патриарх Максим са били съученици.

- Вие колко години служихте в армията?
- 19 години. Завършил съм висшето военноморско училище "Фрунзе" в Ленинград. След това съм бил капитан втори ранг , командвал съм кораба "Храбри" и съм бил заместник - командир на военноморската ескадрила в която са и корабите "Смели", "Дръзки", "Бодри," и "Безстрашни". След като ме уволниха, никъде не ме приемаха на работа. Само като чуеха името Джуров даже казваха на няколко места - всеки друг ще вземем , но не и Джуров. Беше труден период . В продължение на две години бях докер на пристанище Варна - Запад.

След този период си намерих работа в кораборемонтния завод. Много съм благодарен на всички колеги от завода, приеха ме много добре. Сега съм началник- отдел "Управление на кризи и съхраняване на квалифицирана информация".
- Г-н Джуров кой ви съобщи за гибелта на вашия брат Чавдар? Извинявайте, че ви питам, но все пак той беше човек, достоен за уважение...
- Аз бях в Ленинград, когато ми съобщиха от командването.
- Каква е вашата хипотеза за самолетната катастрофа?
- Води се разследване, но така и не се откри истинската причина дали е техническа, или човешка грешка.
- Имало ли е саботаж?
- Не. Не вярвам.
- Вярно ли е, че Чавдар бил голям бохем, хашлак?
- Вярно е .Той не пиеше и не пушеше, но беше бохем по душа. Спомням си една негова хашлашка постъпка. Той от малък имаше влечение към парашутизма и като дете още в началното училище той вижда едно момиченце в двора с чадър. Изведнъж и

грабва чадъра, качва се на покрива на училището и скача като парашутист оттам.

- Не се ли нарани брат ви?
- Не. Нищо му нямаше.
- Вие имате син, който носи името на дядо си Добри. Как расте той?
- Да. Имам втори брак и син на осем години, който се казва Добри.
- Г-н Джуров, знам, че Военна прокуратура беше завела срещу вас 8 дела. Как приключиха?
- Да, имаше наистина осем съдебни дела срещу мен. Беше по времето, когато главен прокурор на Варна беше Николай Колев, този, дето по-късно го убиха. Той непрекъснато ме викаше на разпити, мъчеше се да измъкне нещо по-така, но в един момент аз му казах: "Ти не виждаш ли ,че всичко това е кьорфишек? "Тогава той изгони машинописката и ми каза ясно: "Аз на твоя гръб ще си направя кариера". Държа това да го цитирате.
- Какво съдържаха обвиненията?
- Имаше определени хора, които обслужваха делото, като тия от легията " Раковски", конкретно Данов. Той пишеше статии срещу мене и Колев автоматично се самосезираше. Един Лижев пък пишеше във варненските вестници и във в. "Демокрация", когато главен редактор беше Волен Сидеров.
- Колко време се водиха тези дела?
- Достатъчно време, докато ме уволниха. Уволниха ме принудително- доброволно. Много хора участваха в схемата и също сегашният областен на Варна , който е от квотата на ДПС Христо Контров. Същият този твърдеше преди 10 ноември, че би си хвърлил шапката, с него сме колеги отпреди, но нямало никога да напусне любимата БКП. Псевдодемократи и апаратчици направиха схема, по която военна прокуратура възбуди тези дела. Те искаха да очернят всъщност Добри Джуров и да сломят духа му. За него много трудно можеха да намерят някакъв компромат и търсеха за какво да се хванат покрай него. Целта беше да се оплюе Добри Джуров и да му падне рейтинга, който тогава беше висок. Така беше през 1990 г., когато баща ми вече се беше прочул с ролята си при смяната на Тодор Живков.

Баща ми Добри Джуров знаеше всички ходове и игри

на бившите комунисти и те се страхуваха от него и искаха да го накарат да мълчи.

Той не беше човек, който толерира блюдолизците.
- Обвиняваха ви, че сте продавали баржи /плавателни съдове, б.р./ за скрап?
- Продавал съм ги , но по заповед на Контров. Служебно по заръка на този Контров трябваше да намеря два кораба, които да продам. Това бяха два дървени кораба. Какъв скрап ще стане от дърво? Всъщност сме продали само тези два кораба - единия на Концертна дирекция -Варна, а другия за рибен ресторант на бивш мой колега Димитров. Те от прокуратурата търсиха под вола теле, търсиха за нещо подобно да се хванат. Човекът, на който ги продадох, е бивш политически офицер, Димитров се казва и се познаваме. Само това е общото между нас.
- Значи нямате дялово участие в този ресторант?
- Не. Абсолютно никакво. Всъщност в едно от делата намериха някаква дреболия и Колев беше доволен, защото имаше основание как да завърти следствието, за да се води дело. Той ме обвиняваше в писане на документи с невярно съдържание. А цялата работа беше да се вдигне шум, да ме оклеветят.
- Каква е тази дреболия?
- Ще ви кажа. Този бивш мой колега Димитров трябваше да тегли заем, за да закупи единия от корабите. Аз написах официално писмо до банка в Девня, в което изразявам намерението ни като продавачи да му станем гаранти. Не точно гарант, а с намерение за такъв. По този повод прокуратурата ме обвини в писане на документ с невярно съдържание. В крайна сметка след дълго разследване бях оправдан по всичките обвинения.

Едно интервю на Александрина Роканова

Досие
- Армейският генерал Добри Джуров е бил много близък приятел с българския патриарх Максим. Този факт съобщи сестра Теодосия от девическия манастир "Покров Богородичен" в Самоков. Генералът редовно посещавал манастира приживе и установил приятелски връзки с монахините. Благодарение пък на връзките на леля му Тотка със Светия синод и като сирак от войната, Добри първоначално учил в софийската духовната семинария, а завършил своето духовно образование в Пловдивската. Въпреки връзката му с Господа, Джуров не пропускаше в тоталитарно време да наказва всеки офицер, появил се в черква.

- "Класически офицер " - така го нарича дъщеря му Аксиния. Бай Добри завършва двете военни академии в бившия СССР "Ворошилов" и "Фрунзе". В родното му село Врабево край Троян с признателност си спомнят за него, защото къщата, в която се е родил генералът, сега е музей. Там си спомнят за бащата му Марин Добрев Джуров, който като много свои съселяни преди Първата световна е ходил по гурбет в Унгария, Румъния и Австралия. Майка му Гана Герганова , прочула се с прозвището "гражданята" се омъжила твърде късно - стара мома за тогавашните разбирания ,чак на 26 години. Тя била напета българка, около 1.80 висока, била жилава и много красива. След гибелта на бащата на Добри Джуров тя се омъжва още два пъти и ражда общо 10 деца. Затова и днес фамилията се е разпростряла като братовчеди по цялата ни страна.

- Преди да стане главнокомандващ, бай Добри ръководел ЦСКА, като бил един от най-успешните му председатели. И до днес негови близки си спомнят неимоверната му страст към спорта. Чрез нея той обичал да премята натегачите в армията- качество, особено характерно за почти всички военни. Казват, че Джуров чанчел генералите със спорт. Нарочно определял срещите на блюдолизците по най-високите части на планините и те пристигали отмалели и с изплезени езици.

- За трагедията,сполетяла семейство Джурови, когато загина неговият син Чавдар, има противоречиви мнения. И тогава генералът се показал като твърд и непоколебим човек. След като разбрал за смъртта на сина си, той отишъл при войниците и казал: "Момчета, как се случи това?". Последвала гробна тишина. Генералът погледнал и въздишайки, казал: "Хайде, друг път ще ми кажете!". Друг път нямало. Истинската си мъка по изгубения син обаче Джуров излял, когато три дни по-късно край Балчик катастрофирал триместен бомбардировач и на борда му загиват трима пилоти. На погребението министърът плакал много и оплакал и своето момче.

- Интересна и достойна за бестселър е и съдбата на дъщерята на генерала Аксиния , известна наша изкуствоведка -професор. В продължение на 10 години тя се е борила да докаже, че е дъщеря на собствените си родители. Професорката се ражда в момент, когато майка й съвсем нарочно е принудена да пропусне в документа за раждане фамилното име Джурови. Годината е 1942 г. Майката била преследвана от полицията, защото бащата Добри бил вече партизанин. Аксиния е родена преждевременно и получава това име, което го смятали за руско, благодарение на една сестра белогвардейка, която нарушава тогава правилата за имената и написва акт за раждане, в който тя е записана като Аксиния Добрева Маринова. Този факт обаче спасява семейството. След 1944 г. бригадата "Чавдар " е разбита , а за главите на Елена и Аксиния се дават по 200 хиляди лева. Тогава те след няколко дни престой в ареста, все пак успяват да се измъкнат, благодарение на фамилията Маринови, въпреки че полицаите разбират истината едва след два часа. По повод на това Аксиния Джурова е принудена в продължение на 10 години да се бори с администрацията, за да бъде вписана бащината фамилия в паспорта й ."