ХИПЕРТОНИЯТА все повече „подмладява”

В мно­го стра­ни по света от хи­пер­то­ния и ате­рос­к­ле­ро­за уми­рат по­ве­че хо­ра, от­кол­ко­то от всич­ки дру­ги бо­лес­ти, взе­ти за­ед­но. А дори в та­ки­ва раз­ви­ти държави ка­то Гер­ма­ния и САЩ за­бо­ляемостта от сър­деч­но­съ­до­ви бо­лес­ти вз­е­ма все по-зас­т­ра­ши­тел­ни раз­ме­ри. Ме­ди­ци­на­та не е в със­то­я­ние да се спра­ви на­пъл­но със за­бо­ля­ва­ния ка­то хи­пер­то­ни­я­та и ате­рос­к­ле­ро­за­та, ко­е­то на­ла­га бол­ни­те да пи­ят ле­кар­с­т­ва до края на жи­во­та си.
На ле­ка­ри­те е доб­ре из­вес­т­но кол­ко опас­на е хро­нич­на­та ар­те­ри­ал­на хи­пер­тен­зия. Ор­га­ни­те-“ми­ше­ни” на то­ва със­то­я­ние съ­от­вет­но са сър­це­то, глав­ни­ят мо­зък, бъб­ре­ци­те, оч­на­та ре­ти­на. Хи­пер­то­ни­я­та ус­ко­ря­ва раз­ви­ти­е­то на ате­рос­к­ле­ро­за­та и ста­ре­е­не­то на кръ­во­нос­ни­те съ­до­ве. А то­ва во­ди до на­ру­ше­ние на ра­бо­та­та на всич­ки сис­те­ми в ор­га­низ­ма.
Днеш­на­та ме­ди­ци­на е ори­ен­ти­ра­на към ши­ро­ка упот­ре­ба на фар­ма­цев­тич­ни пре­па­ра­ти. И то­ва е осо­бе­но яс­но из­ра­зе­но по от­но­ше­ние на ар­те­ри­ал­на­та хи­пер­тен­зия. Съв­ре­мен­ни­те кар­ди­о­ло­зи пос­та­вят та­зи бо­лест в гра­фа­та “не­из­ле­чи­ма”, ко­га­то тя още е във вто­ри ста­дий от раз­ви­ти­е­то си. По то­зи на­чин об­ри­чат хи­пер­то­ни­ци­те на при­ем на хи­по­тен­зив­ни пре­па­ра­ти за по­ни­жа­ва­не на кръв­но­то на­ля­га­не, до­ка­то са жи­ви.
В на­ша­та стра­на, а и не са­мо, лип­с­ват ма­со­ва про­фи­лак­ти­ка и ран­но ле­че­ние на хи­пер­то­ни­я­та. А ни­то ле­ка­ри­те, ни­то бол­ни­те имат пра­во да “от­пус­кат” ръ­це пред бо­лест­та.
Спо­ред кла­си­чес­ко­то уче­ние за хи­пер­то­нич­на­та бо­лест при­чи­на­та за нея се корени в на­ру­ше­на­та ре­гу­ла­ция на съ­до­вия то­нус от стра­на на цен­т­рал­на­та нер­в­на сис­те­ма.

КРЪВ­НО­ТО НА­ЛЯ­ГА­НЕ ЗА­ВИ­СИ И ОТ ГЕ­НЕ­ТИЧ­НИ­ТЕ ОСО­БЕ­НОС­ТИ

През пос­лед­ни­те де­се­ти­ле­тия се по­я­ви­ха мно­го не­из­вес­т­ни дос­ко­ро фор­ми на за­бо­ля­ва­не­то - високо кръвно вслед­с­т­вие про­дъл­жи­те­лен при­ем на хор­мо­нал­ни про­ти­во­за­ча­тъч­ни сред­с­т­ва, кор­ти­кос­те­ро­ид­ни и ана­бол­ни пре­па­ра­ти. “Роди се” и хи­пер­то­ния, свър­за­на с нап­рег­на­та ра­бо­та на ком­пю­тър.
Ос­вен то­ва хи­пер­то­ни­я­та зна­чи­тел­но мла­дее и зап­лаш­ва хо­ра на 30-40-го­диш­на въз­раст от ра­нен ин­фаркт и ин­султ.
Всич­ко то­ва по­каз­ва, че ме­ха­низ­ми­те на за­бо­ля­ва­не­то са дос­та слож­ни. То­ну­сът на кръ­во­нос­ни­те съ­до­ве и ни­во­то на ар­те­ри­ал­но­то кръв­но на­ля­га­не мо­же да за­ви­си и от ге­не­тич­ни­те осо­бе­нос­ти на ор­га­ни­те в сис­те­ма­та на кръ­во­об­ра­ще­ни­е­то. Те са раз­но­об­раз­ни по своя ана­то­ми­чен стро­еж, имат раз­лич­ни фун­к­ции, въп­ре­ки че всич­ки учас­т­ват в кръ­вос­наб­дя­ва­не­то. Нап­ри­мер мно­го раз­лич­ни по струк­ту­ра и фун­к­ции са ар­те­ри­ал­ни­те и ве­ноз­ните кръ­во­нос­ни съ­до­ве, а съ­що и сър­це­то.

СТРЕСЪТ Е ОСНОВНА ПРИЧИНА ЗА ИНФАРКТИТЕ

Ед­на от ос­нов­ни­те при­чи­ни за сър­деч­но­съ­до­вите за­бол­ява­ния, в то­ва чис­ло и за хи­пер­то­ния­та, е стре­сът. Ако трябва да се из­ра­зим об­раз­но, той “п­редя­вява” ви­со­ки изи­сква­ни­я към сис­те­ма­та на кръ­вооб­ра­ще­ние­то. Стра­хът и тре­во­га­та зас­тавят сър­це­то да бие по-сил­но и по-чес­то, а съ­до­ве­те - да се стесн­яват. Деп­ре­сия­та и тъ­га­та правят точ­но об­рат­но­то. Те разхлаб­ват мус­ку­ли­те на кръ­во­нос­ни­те съ­до­ве и за­бавят сър­деч­ния ри­тъм. И ко­га­то то­ва се случ­ва пос­тоя­нно, то во­ди до пре­нап­ре­же­ние на ме­ха­низ­ми­те на ада­пта­ци­я. Ка­то при­ба­вим и за­мър­се­на­та око­лна сре­да, хи­по­ди­на­мия­та, не­ка­чес­тве­на­та во­да, ра­фи­ни­ра­на­та хра­на с мно­го маз­ни­ни и въг­ле­хид­ра­ти, прея­жда­не­то и над­нор­ме­но­то тег­ло, кръ­гът сякаш се зат­варя.
Най-нап­ред стра­да сис­те­ма­та на кръ­вооб­ра­ще­ние­то. Спо­ред еди­н из­вес­тен кар­дио­лог име­нно стре­со­ве­те са из­вор на труд­но под­да­ва­щи­те се на ле­че­ние ув­реж­да­ния на сър­це­то и кръ­во­нос­ни­те съ­до­ве. Той до­ри си поз­вол­ява да зая­ви, че ­“п­ри­чи­на­та за ин­фар­кта е в на­чи­на ни на жи­вот” и на­ри­ча хи­пер­то­нич­на­та бо­лест “о­т­пла­та за ци­ви­ли­за­ция­та”.
Ха­рак­тер­но е, че в някои ра­йо­ни, къ­де­то на­чи­нът на жи­вот не се е про­ме­нил мно­го, къ­де­то са се за­па­зи­ли еко­ло­гич­но чис­ти про­дук­ти­те и на­се­ле­ние­то жи­вее по дос­та при­ми­ти­вен на­чин, хи­пер­то­ния прак­ти­чес­ки не се сре­ща. То­ва е до­ка­за­но при мно­гоб­рой­ни из­след­ва­ния на ав­стра­лий­ски­те або­ри­ге­ни, на на­се­ле­ние­то в Но­ва Гви­нея и ос­тро­ви­те от Ти­хия ок­еан. Там на хо­ра­та кръв­но­то нал­яга­не при всич­ки об­стоя­телс­тва е нор­мал­но. Та­ка е би­ло по-ра­но и в Ев­ро­па.
Тук ще по­со­чим и още един ва­жен фак­тор - из­ли­шъ­кът на сол в ор­га­низ­ма. Ко­га­то хо­ра­та са оси­гу­ря­ва­ли пре­пи­та­ни­е­то си “с пот на че­ло­то”, точ­но с та­зи пот са из­х­вър­ля­ли и из­лиш­на­та сол от се­бе си. Ня­май­ки въз­мож­ност да пре­яж­дат, хо­ра­та от ми­на­ло­то не са сти­га­ли до зат­лъс­тя­ва­не, ко­е­то е най-си­гур­ни­ят фак­тор за сър­деч­но­съ­до­ви за­бо­ля­ва­ния и за­ха­рен ди­а­бет.

ДЕФОРМАЦИЯ НА ГРЪБНАЧНИЯ СТЪЛБ ВОДИ ДО СЪРДЕЧНОСЪДОВИ БОЛЕСТИ

При всич­ки де­ца, стра­да­щи от ве­ге­та­тив­но-съ­до­ва дис­то­ния, се от­к­ри­ват приз­на­ци на де­фор­ми­ра­ща ос­те­о­хон­д­ро­за на ший­ната част на гръб­нач­ния стълб. А то­ва пре­диз­вик­ва спа­зъм в ар­те­ри­ал­ни­те кръ­во­нос­ни съ­до­ве. За­то­ва за­бо­ля­ва­ни­я­та на гръб­нач­ния стълб се от­ра­зя­ват от­ри­ца­тел­но на дей­ност­та на ве­ге­та­тив­на­та нер­в­на сис­те­ма. В за­ви­си­мост от ха­рак­те­ра на то­ва ве­ге­та­тив­но на­ру­ше­ние мо­же да се раз­вие ве­ге­та­тив­но-съ­до­ва дис­то­ния от хи­по­то­ни­чен или от хи­пер­то­ни­чен тип. Всич­ко то­ва се от­ра­зя­ва зле на иму­ни­те­та, за­ся­га щи­то­вид­на­та жле­за, на­ру­ша­ва фун­к­ци­и­те на мно­го ор­га­ни и от­с­лаб­ва ор­га­низ­ма.
За­то­ва при де­ца­та с ве­ге­та­тив­но-съ­до­ва дис­то­ния сим­п­то­ми­те са мно­го и раз­лич­ни:

- по­ви­ше­но или по­ни­же­но кръв­но на­ля­га­не;
- прис­тъ­пи на сил­но гла­во­бо­лие;
- труд­на адап­та­ция към про­мя­на­та на вре­ме­то;
- труд­но по­на­сят пъ­ту­ва­не­то в тран­с­пор­та.

Та­ки­ва де­ца стра­дат от пси­хо­е­мо­ци­о­нал­на не­ус­той­чи­вост, по­ня­ко­га сти­га­ща до не­уп­рав­ля­е­ма аг­ре­сия. Те труд­но ус­во­я­ват но­ва ин­фор­ма­ция.
Из­во­дът е след­ният: ед­на нез­на­чи­тел­на на пръв пог­лед де­фор­ма­ция на гръб­нач­ния стълб при де­ца­та и под­рас­т­ва­щи­те с въз­раст­та во­ди до сър­деч­носъ­до­ви бо­лес­ти: хи­пер­то­ния и хи­по­то­ния. Пред­с­та­ве­те си кол­ко трудно мо­же да се пос­тиг­не рав­но­ве­сие на кръ­во­об­ра­ще­ни­е­то и не­го­ва­та нер­в­на ре­гу­ла­ция чрез ме­ди­ка­мен­ти. За­що­то в ре­зул­тат на ме­ди­ка­мен­тоз­но­то ле­че­ние се нор­ма­ли­зи­рат ед­ни ре­гу­ли­ра­щи зве­на, но пък се за­сил­ват дру­ги. То­ва на­ла­га смя­на на ле­кар­с­т­ва­та и т.н.

ВМЕСТО “СПАСИТЕЛНИТЕ” ТАБЛЕТКИ ОПИТАЙТЕ С АВТОТРЕНИНГ И ГИМНАСТИКА

Про­фи­лак­ти­ка­та и ле­че­ни­е­то на хи­пер­то­нич­на­та бо­лест не се из­ра­зя­ват един­с­т­ве­но в при­е­ма на ме­ди­ка­мен­ти за по­ни­жа­ва­не на кръв­но­то на­ля­га­не. Мно­го е важ­но да се по­ви­шат адап­та­ци­он­ни­те въз­мож­нос­ти на цен­т­рал­на­та нер­в­на сис­те­ма. Тук е мяс­то­то на пси­хо­те­ра­пев­ти­те, ко­и­то раз­ра­бот­ват ефек­тив­ни ме­то­ди­ки за пси­хо­е­мо­ци­о­на­лен тре­нинг.
Хо­ра­та тряб­ва да раз­бе­рат, че вмес­то “спа­си­тел­ни­те” таб­лет­ки все­ки ден, е по-по­лез­но да се на­у­чат как­во е то­ва ав­тот­ре­нинг и, ес­тес­т­ве­но, да го при­ла­гат.

И ето, стиг­нах­ме до опи­та на ки­тай­ци­те

За­веж­да­щи­ят ка­тед­ра­та по тра­ди­ци­он­ни ме­то­ди на ле­че­ние в Пе­кин­с­ка­та ме­ди­цин­с­ка ака­де­мия про­фе­сор Си Ху­ай-Джу, раз­каз­ва за под­хо­да към проб­ле­ма с хи­пер­то­ни­я­та по кла­си­чес­ка­та ки­тай­с­ка ме­ди­ци­на.
До из­вес­т­на сте­пен ки­тай­с­ки­те ле­ка­ри съ­що смя­тат, че по­ви­ше­но­то кръв­но на­ля­га­не е след­с­т­вие от ре­ак­ци­я­та на вло­ше­на­та мик­ро­цир­ку­ла­ция на кръв­та. Но те категорично отричат ле­че­ни­е­то с хи­по­тен­зив­ни пре­па­ра­ти в на­ча­лен ста­дий на хи­пер­то­ни­я­та - на ета­па на ве­ге­та­тив­но­-съ­до­ва­та дис­то­ния. Вмес­то то­ва пред­ла­гат ши­ро­ка схе­ма на те­ра­пия, включ­ва­ща фи­то­ле­че­ние, хо­ме­о­па­тия и фи­зи­чес­ки уп­раж­не­ния. То­ва не поз­во­ля­ва бо­лест­та да се раз­вие в по-те­жък ста­дий и в край­на смет­ка да­ва ис­тин­с­ки ре­зул­та­ти. И явно са прави - ни­во­то на за­бо­ляемост от ус­той­чи­ва хи­пер­то­ния (хи­пер­то­нич­на бо­лест 2-ри и 3-ти ста­дий) в Ки­тай е са­мо 10-15 про­цен­та, докато в Бъл­га­рия и в Ев­ро­па дос­ти­га 40 про­цен­та.
В Ки­тай е ши­ро­ко раз­п­рос­т­ра­не­на прак­ти­ка­та по ма­со­ви за­ни­ма­ния със сут­реш­на гим­нас­ти­ка. Съв­ре­мен­ни­ят бу­рен жи­вот в го­ле­ми­те гра­до­ве не е за­сег­нал на­ви­ка на ки­тай­ци­те всекид­нев­но, не­за­ви­си­мо как­во е вре­ме­то на­вън, и без да бър­зат - да пра­вят уп­раж­не­ния, вклю­че­ни в на­ци­о­нал­ни­те оз­д­ра­ви­тел­ни сис­те­ми “тай­д­зи-цю­ань” и “ушу”.
Док­тор Си от­бе­ляз­ва кол­ко важ­но е да се спаз­ва ди­е­та с мно­го мал­ко сол и не­об­хо­ди­мост­та от уве­ли­ча­ва­не на бел­тъ­чи­ни­те, на ня­кои мик­ро­е­ле­мен­ти, осо­бе­но ва­на­дий, ман­ган и хром. Те се съ­дър­жат в пат­лад­жа­ни­те, оре­хи­те, че­съ­на, мор­с­ко­то зе­ле и дру­ги­те мор­с­ки про­дук­ти, как­то и в мор­с­ка­та ри­ба.

КАКВО СЪВЕТВАТ СПЕЦИАЛИСТИТЕ

В за­ви­си­мост от със­то­я­ни­е­то на па­ци­ен­та и ин­ди­ви­ду­ал­ни­те осо­бе­нос­ти на ор­га­низ­ма, той тряб­ва:

- да из­пъл­ня­ва уме­ре­ни фи­зи­чес­ки уп­раж­не­ния;
- да се при­дър­жа към ди­е­та с мно­го мал­ко сол;
- да при­е­ма рас­ти­тел­ни и хо­ме­о­па­тич­ни пре­па­ра­ти;
- ви­та­мин­но-ми­не­рал­ни ком­п­лек­си;
- би­о­ло­ги­чноак­тив­ни до­бав­ки;
- да се въз­пол­з­ва от про­це­ду­ри по фи­зи­о­те­ра­пия.

Пред­ла­га­ме ня­кол­ко об­щи съ­ве­та на те­зи, ко­и­то имат склон­ност към по­ви­ше­но кръв­но на­ля­га­не:

- Ако пу­ши­те, на­ме­ре­те на­чин да се ос­во­бо­ди­те от то­зи на­вик.
- Под­дър­жай­те нор­ма­лен ре­жим на труд и по­чив­ка, ста­рай­те се да ля­га­те и ста­ва­те в ед­но и съ­що вре­ме.
- На­у­че­те се да кон­су­ми­ра­те мно­го мал­ко сол.
- Не пре­яж­дай­те ве­чер, а още по-доб­ре е въ­об­ще да не ве­че­ря­те. Из­пий­те ед­на ча­ша ай­рян и то­ва е.
- При­дър­жай­те се към ме­ню, в ко­е­то за­дъл­жи­тел­но да има про­дук­ти с по­ви­ше­но съ­дър­жа­ние на по­ли­не­на­си­те­ни мас­т­ни ки­се­ли­ни - ри­ба, мор­с­ки про­дук­ти, а съ­що зе­лен чай, обез­мас­ле­но мля­ко и ай­рян, пряс­но зе­ле - то из­кар­ва хо­лес­те­ро­ла. Мо­же­те да при­е­ма­те и би­о­ло­ги­чно- ак­тив­ни до­бав­ки с Оме­га-3 по­ли­не­на­си­те­ни мас­т­ни ки­се­ли­ни.
При­е­май­те ви­та­мин­но-ми­не­рал­ни ком­п­лек­си.