13 май, 16:27

Радко Дишлиев: Пуснаха слух, че са ми отхапали пениса!

Не знам дали имам деца, казва легендарният актьор.
прочитания: 909 | коментари: 5
Актьорът Радко Дишлиев е роден на 15 юни 1951 година в Пловдив. Самият той обича да казва, че е роден в 1851-ва и затова са го избрали да играе Бенковски. Завършва “НАТФИЗ” при проф. Елка Михайлова през 1975 г. Играе Бенковски в “Записките по българските въстания” с режисьора Борислав Шаралиев и сценариста Веселин Бранев. Има зад гърба си над 35-40 роли в игрални и тв филми както и в тв театъра. Неженен.

- Беше се пропил по едно време доста? Как се отърва от това?
- При мен не е имало тотално пропиване. Винаги съм бил пиещ човек. Но усетих по едно време, че имам някаква зависимост. И просто се отказах. Сега се чувствам добре. И пуша само вечер няколко цигари. Но пиянството остана в рубриката спомени, архив. Много хора се самоубиха с пиенето. Не искам да споменавам имена. Бяха приятели. Сега си намирам някакъв повод да откажа, дори и като искат да пийнем.

- Коя е жената до теб в момента?
- Все още съм хетеросексуален. Жени много около мен. Всички жени искам да са мои.
Жената е всичко в живота на мъжа.

Жената е мръсница и любовница,

много обичам думата любовница защото идва от любов. Тя дава любов. Преди имаше ембарго върху това понятие. Любовница, едва ли не, беше курва. Както и думата п...ка е свята дума . Тя е като майката. К..а също е свята дума. Не смятам, че това са мръсотии и негативизми. Това са понятия, не са думи. Между мъжа и жената приятелство не може да има. Според мен няма. Има любов, има секс, има други неща. Обичам всичките си любовници. Човек трябва да цени това присъствие на жената до себе си.

- Бил ли си зависим от жени?
- Никога. Просто съм намирал начин да се опазя. Може би не съм се вдавал до такава степен. Изключително влюбчива натура съм, но запазвам егото си.

- За какво те напускат жените?
- Понякога има неразбирателства. Аз съм много чурук човек. Конфликтен съм, скандален съм и съм трудно поносим. Не можах да улегна. Не можах да се променя. Искам да остана такъв, какъвто ме е създал Господ.

За мен бракът е едно ембарго върху свободата на човека. А деца не знам дали имам, защото съм имал и случайни връзки.

- Каква клюка са пускали за теб, която те е подразнила най-много?
- Като млад артист, във Военния театър някъде през 1978-79г. беше, се пусна слух, че някаква девойка ми правила орална любов и ми отгризала част от члена, което ми беше много смешно. Даже ми бяха изпратили и едно писмо. Тогава бях решил да се движа из кулоарите на Военния театър със свалени гащи, за да видят всички, че членът ми е О.К.

Че не е ухапан и не е огризан и че не ми е правена операция не знам къде си.

- А да са те изкарвали гей?
- Не. Все още съм с доказано мъжко присъствие на този свят.

- Ти си от малкото актьори, които яздят добре. Като другите ли се научи - покрай киното?
- Не, яздя от дете. У нас, в къщата в Копривщица, живееше един старец, който имаше кон и аз яздех. Но в Киноцентъра съм карал и курс при Митко Кехайов, бог да го прости. Джоко Росич един път каза: ”Най-добрите ездачи в българското кино сме Радко Дишлиев и аз!” Той го каза, самият Джоко.

- Падал ли си по време на снимки от кон?
- Един път слизаме от Оборище и конят ми направи няколко къча и аз политнах през главата му. Паднах на глава и рамене. Краката ми като две свещи. Можех да си счупя врата. Тогава Антони Генов, бог да го прости, ни каза: “Внимавайте! Това е много опасно нещо!” Конят си избяга там, където държаха конете. Върнаха го и продължихме снимките. Направихме нов дубъл. Бях единственият актьор, който тогава, в този филм, снимаше без каскадьор.

- Застраховани ли бяхте по време на снимките?
- Тогава застраховката беше имагинерно понятие. Нищо не ни застраховаха.

- С кого празнува рождения си ден на 15 юни в неделя?
- За мен това е една отживелица. Не го празнувам. Не обичам рождените дни. Даже не ходя на рождени дни и не каня гости. Въпрос на някакъв мой принцип.

- Самотен ли си?
- Самотник значи глупак. Приятелите са малко в живота. Приятелството за мен значи саможертва. От приятел биха ме отделили изневярата и предателството.

- Радко, все се изцепваш, че не понасяш българската журналистика. Защо?
- Защо не я понасям ли? Има голяма доза непочтеност в нея. Понеже съм давал много интервюта за много вестници и това което кажа, се оказва после, че съвсем не е написано вярно. Народът иска хляб и зрелища.

Това не е моят народ. Моят народ се би на Шипка.

Моят народ прави Велчова завера и вдига Априлско въстание. Моя народ е...а майката на турците при Одрин през 1912г. Това е моят народ. Този, сегашният, това не е моя народ.

- Знам, че ти пишеш и стихове!
- Сега ще издавам една стихосбирка. Издателят Иван Гранитски ще ме издава. Даже съм измислил и заглавието. Ще се казва “На ней”. Книгата е посветена на нея. Това е имагинерна жена, любимата, святата, порочната... В момента българската култура е в пълен тупик, в най-окаяното си състояние. Въпреки че се прави, уж, всичко възможно тя да присъства в живота на България. Живеем в едно безвремие.

- Какво ти тежи в момента най-много?
- Това, че съм безработен. Нямам театър. Много хора са безработни. А аз смятам, че не съм най-бездарният артист на планетата, за да бъда без театър. Мисля, че хората започнаха да ми отмъщават заради свободомислието ми. Заради моя език, който е злъчен понякога. Не съм правил и опити. Достатъчно съм известен, за да ходя да се моля и да плача. Далеч съм от това...

Едно интервю на Жоро Захариев
Добави в Facebook



5 коментара

Напиши коментар