17 юни, 05:06

АЗ СЕ ПРЕБОРИХ С БОЛЕСТТА НА БЕХТЕРЕВ

Три го­ди­ни след на­ча­ло­то на за­бо­ля­ва­не­то аз окон­ча­тел­но оз­д­ра­вях и се­га съм твър­до уве­рен, че не съ­щес­т­ву­ват не­из­ле­чи­ми бо­лес­ти, а са­мо не­вер­ни пред­с­та­ви за тях.
прочитания: 11219 | коментари: 64
Ко­га­то ми пос­та­ви­ха та­зи ди­аг­но­за и ми ка­за­ха, че рев­ма­то­ид­ни­ят по­ли­ар­т­рит не се ле­ку­ва, аз ся­каш не осъз­нах вед­на­га се­ри­оз­ност­та на не­ща­та. Но то­ва, ко­е­то зна­ех, е, че та­ка­ва прог­но­за съв­сем не ме ус­т­рой­ва. Ня­ма да се впус­кам в под­роб­нос­ти за то­ва как­во пре­жи­вях. Ще си приз­ная, че мно­го пъ­ти бях на ръ­ба на пъл­но­то от­ча­я­ние, вя­ра­та за из­ле­ку­ва­не с все­ки из­ми­нал ден ме на­пус­ка­ше. Но в съ­що­то вре­ме си ка­зах, че тряб­ва да нап­ра­вя и не­въз­мож­но­то, за да оз­д­ра­вея. И го нап­ра­вих...

Сам се убе­дих, че не­из­ле­чи­ми бо­лес­ти ня­ма

Раз­ра­бо­тих си соб­с­т­ве­на прог­ра­ма за ле­че­ние и се пре­вър­нах ед­ва ли не в ро­бот, прог­ра­ми­ран на оз­д­ра­вя­ва­не. Не мис­лех ни­то за ми­на­ло­то, ни­то за бъ­де­ще­то, ни­то до­ри за нас­то­я­ще­то. Прос­то стро­го се при­дър­жах към сво­я­та прог­ра­ма. След ме­сец спрях таб­лет­ки­те, въп­ре­ки че бол­ки­те си бя­ха съ­щи­те. Но след още един ме­сец се­ри­оз­ни­те бол­ки из­чез­на­ха и се въз­вър­на под­виж­ност­та на та­зо­бед­ре­ни­те ми ста­ви. То­га­ва се по­я­ви вя­ра­та в из­ле­ку­ва­не­то и страс­т­но­то же­ла­ние то да се слу­чи по-ско­ро.
След осем ме­се­ца опи­тах да се ле­ку­вам с пче­ли и бол­ка­та при­тъ­пя­ва­ше, по­ня­ко­га до­ри из­чез­ва­ше. За­поч­нах по мал­ко и да спор­ту­вам, ка­то пос­те­пен­но уве­ли­ча­вах на­то­вар­ва­не­то.
Три го­ди­ни след на­ча­ло­то на за­бо­ля­ва­не­то аз окон­ча­тел­но оз­д­ра­вях и се­га съм твър­до уве­рен, че не съ­щес­т­ву­ват не­из­ле­чи­ми бо­лес­ти, а са­мо не­вер­ни пред­с­та­ви за тях.
Се­га се ста­рая да по­ма­гам на бол­ни с мо­я­та ди­аг­но­за, и не са­мо на тях, а на всич­ки от­ча­я­ни хо­ра. До­ри се опит­вам да пред­ло­жа мо­я­та ме­то­ди­ка на офи­ци­ал­на­та ме­ди­ци­на. Но ос­нов­но­то, ко­е­то ис­кам да ка­жа е, че чо­век ни­то за ми­ну­та не тряб­ва да гу­би на­деж­да за по-до­бър жи­вот - би­ло то за здра­ве, или не­що дру­го. Пред­ла­гам на ва­ши­те чи­та­те­ли да за­поч­нат сво­е­то оз­д­ра­вя­ва­не с ос­но­ви­те на здра­вос­лов­ния на­чин на жи­вот. А то­ва е дви­же­ни­е­то.

ДВИ­ЖЕ­НИ­Е­ТО - ТО­ВА Е ЖИ­ВОТ

Ако па­зи­те енер­ги­я­та си, без да я из­раз­ход­ва­те, зна­чи я гу­би­те. При без­дей­с­т­вие на ед­на или дру­га гру­па мус­ку­ли, се на­ма­ля­ват сиг­на­ли­те, дви­же­щи се по чув­с­т­ви­тел­ни­те нер­ви в цен­т­рал­на­та нер­в­на сис­те­ма, а то­ва на­ма­ля­ва ак­тив­ност­та на ко­ра­та на глав­ния мо­зък. Та­ка се на­ру­ша­ва връз­ка­та меж­ду от­дел­ни­те сис­те­ми на ор­га­низ­ма, спа­да об­щи­ят то­нус, мо­же да се на­ру­ши об­мя­на­та на ве­щес­т­ва­та.
Не­дос­та­тъч­на­та ак­тив­ност на мус­ку­ли­те во­ди до не­пъл­на ре­а­ли­за­ция на ге­не­тич­ни­те въз­мож­нос­ти на чо­ве­ка, до сла­бост на сър­деч­ния мус­кул, до зас­той­ни прояви във вът­реш­ни­те ор­га­ни и до зат­лъс­тя­ва­не.
Фи­зи­чес­ка­та ак­тив­ност ук­реп­ва ста­ви­те и су­хо­жи­ли­я­та, уп­лът­ня­ва до­ри кос­т­на­та тъ­кан. Фи­зи­чес­ка­та ак­тив­ност пре­дот­в­ра­тя­ва нат­руп­ва­не­то на из­ли­шен хо­лес­те­рол, за­сил­ва ди­ха­тел­ни­те про­це­си, ус­ко­ря­ва кръ­во­то­ка, сти­му­ли­ра ра­бо­та­та на жле­зи­те и сле­до­ва­тел­но, нор­ма­ли­зи­ра об­мен­ни­те про­це­си.
Ра­бо­та­та на мус­ку­ли­те при хо­де­не или бя­га­не об­лек­ча­ва фун­к­ци­и­те на ве­ни­те, а те са да прид­ви­жат обед­не­ния кис­ло­род към бе­ли­те дро­бо­ве, за да бъ­де той обо­га­тен. Ре­дов­ни­те за­ни­ма­ния с фи­зи­чес­ки уп­раж­не­ния двой­но уве­ли­ча­ват елас­тич­ност­та и обе­ма на кръ­во­нос­ни­те съ­до­ве.
Из­пъл­ня­ва­не­то на фи­зи­чес­ки уп­раж­не­ния в про­дъл­же­ние на 20-30 ми­ну­ти по­ма­га за уве­ли­ча­ва­не ко­ли­чес­т­во­то и ак­тив­ност­та на лев­ко­ци­ти­те в кръв­та. А точ­но те раз­поз­на­ват и уни­що­жа­ват ув­реде­ни­те от ви­ру­си клет­ки.

ФИ­ЗИ­ЧЕС­КИ­ТЕ УП­РАЖ­НЕ­НИЯ СТИ­МУ­ЛИ­РАТ ИМУН­НА­ТА СИС­ТЕ­МА

Ето как става то­ва:
Уме­ре­но­то фи­зи­чес­ко на­то­вар­ва­не во­ди до та­ка­ва ре­ак­ция в ор­га­низ­ма, ко­я­то при­ли­ча на ле­ко въз­па­ле­ние - ор­га­низ­мът, от своя стра­на, съ­що ре­а­ги­ра, ка­то мо­би­ли­зи­ра имун­на­та си сис­те­ма.
В ре­зул­тат на та­зи мо­би­ли­за­ция в кръв­та пос­тъп­ват по­ве­че лев­ко­ци­ти и се ак­ти­ви­зи­рат срещу ня­кои де­ге­не­ра­тив­ни и зло­ка­чес­т­ве­ни клет­ки.
Фи­зи­чес­ка­та дей­ност под­буж­да имун­ни­те клет­ки към то­ва да ос­во­бож­да­ват по­ве­че оп­ре­де­ле­ни би­о­ло­ги­чни ве­щес­т­ва (та­ка на­ре­че­ни­те ци­то­ки­ни). Те­зи ве­щес­т­ва слу­жат за пре­да­ва­не на ин­фор­ма­ция, с по­мощ­та на ко­ято раз­лич­ни­те части на имун­на­та сис­те­ма мо­же да ко­ор­ди­ни­рат сво­я­та дей­ност. А то­ва за­сил­ва соб­с­т­ве­на­та за­щи­та на ор­га­низ­ма. При за­ни­ма­ния с фи­зи­чес­ки уп­раж­не­ния се про­я­вя­ва ос­нов­но­то ка­чес­т­во на жи­ва­та ма­те­рия - уме­ни­е­то є да се прис­по­со­бя­ва. Фи­зи­чес­ко­то на­то­вар­ва­не по­доб­ря­ва ин­те­лек­ту­ал­ни­те въз­мож­нос­ти на чо­ве­ка, за­що­то сти­му­ли­ра из­ра­бот­ването на ен­дор­фи­ни­те, ко­и­то, как­то зна­ем, по­ви­ша­ват нас­т­ро­е­ни­е­то.
Енер­гич­ни­те дви­же­ния уве­ли­ча­ват при­то­ка на кръв към мус­ку­ли­те. Имен­но по та­зи при­чи­на си­ла­та се раз­ви­ва про­пор­ци­о­нал­но с ин­тен­зив­ност­та, а не с про­дъл­жи­тел­ност­та. Мно­го нап­рег­на­ти­те или про­дъл­жи­тел­ни фи­зи­чес­ки уп­раж­не­ния не но­сят пол­за. Не тряб­ва да сти­га­те до пъл­но из­то­ще­ние. Ос­вен то­ва ни­ко­га не тре­ни­рай­те с пъ­лен сто­мах.

Вни­ма­ние!
За да ста­не си­лен, чо­век тряб­ва ре­дов­но да тре­ни­ра ум­с­т­ве­ни­те и фи­зи­чес­ки­те въз­мож­нос­ти на своя ор­га­ни­зъм. В жи­во­та сил­ни­ят и ор­га­ни­зи­ран чо­век не по­па­да в неп­ред­ви­де­ни си­ту­а­ции, за­що­то прос­то не ги до­пус­ка. Всич­ки сме чу­ва­ли из­ра­за “си­ла­та на во­ля­та”, за­що­то во­ля­та се въз­пи­та­ва със си­ла, за то­ва е не­об­хо­ди­ма уве­ре­ност в са­мия се­бе си и в соб­с­т­ве­ни­те си си­ли. А то­ва се дос­ти­га с раз­ви­тие на ум­с­т­ве­ни­те и фи­зи­чес­ки­те въз­мож­нос­ти. Сла­ба­та во­ля на­ма­ля­ва жиз­не­на­та енер­гия. Енер­ги­я­та ни се да­ва, за да я из­пол­з­ва­ме. Ако то­ва не стане, тя из­чез­ва и то­га­ва ат­ро­фи­рат мус­ку­ли­те и ор­га­ни­те. И не заб­ра­вяй­те: ак­тив­ност­та тряб­ва да се ре­ду­ва с по­чив­ка. В про­ти­вен слу­чай ор­га­низ­мът бър­зо ще се из­но­си и ос­та­рее.

Сто­ян Ива­нов, Со­фия
Добави в Facebook



64 коментара

Напиши коментар