Абаджията подозира Коджабашев за допинг-скандала в Сидни
Сензационните откровения на Иван Абаджиев, публикувани в "БЛИЦ", предизвикаха небивал интерес. Днес продължаваме интервюто със Старшията.

- Договаряхте ли се с руснаците за разпределението на медалите?
- Наши ръководители се опитаха да говорят с тях. Но руснаците искаха те да вземат всички титли, а ние - само една. Единствено на тази база бяха съгласни на договорка.
- А вие искахте да делим поравно, а не по братски?
- Да. Ако разделяхме златото наполовина, може би щях да се съглася.
- Какво ще кажете за допинг-аферата в Монреал?
- Нагласена работа. Имам снимка, на които се вижда, че пломбата на Валентин Христов е разпечатвана. Това бе умишлена манипулация.
- И ороцетамът в Сидни ли е международен заговор срещу вас?
- Той вече е наша, българска работа.
- Кого визирате?
- Нямам документи. Но пъзелът се нарежда около Антон Коджабашев.
- Защо баш около него?
- Преди олимпиадата в София имаше европейско. При мен дойде Енвер Толумов и ми каза:

"Нещо много лошо ти се гласи."

В Сидни той повтори думите си. Доведе Мухарем, брата на Сюлейманоглу, треньор на Турция.
Мухарем потвърди, че в София лично Коджабашев му казал, че ще ми отрежат главата. Целта била да ме премахнат изобщо от щангите.
- Това има ли връзка с допинг-скандала?
- Тогава бях непоклатим. Изправих националния отбор на крака. И президентството беше зад мен.
Петър Стоянов ми е фен. Можеха да ме махнат само с допинг-скандал. Друг начин нямаха!
- Коджабашев ръководеше федерацията. Каква му е авантата от олимпийски провал?
- Да ме елиминира, за да не им мътя водата. След положителните проби на Рифатова и Севдалин те празнуваха цяла нощ в хотела. А аз лежах ни жив, ни умрял в стаята.
- Кой беше на банкета?
- Тамадата бе Коджабашев. Присъстваха Николай Пешалов и наши треньори и щангисти в чужбина, без тези, които вдигат за Катар.
- Що за пир по време на чума?
- Попитах Коджабашев защо не плаче, а яде и пие. Той каза, че плакал веднага след отварянето на допинг-пробите.
- Но нали причината уж беше в ороцетама?
- Преди олимпиадата минахме четири проверки за допинг. Три чуждестранни и една българска. Те бяха отрицателни. Тръгнахме чисти. Оказа се, че флорусемид има само в пратката с ороцетам, която взехме за олимпиадата. Всички други партиди са без него!
- Допускате, че тя е допингирана нарочно?
- Да. Докараха я в Куала Лампур, където се аклиматизирахме за Сидни. А след олимпиадата Коджабашев започна да ме пъди. Каза:

"Да си взема шарените хапчета и да се маха!"

- Той гълташе ли шарени хапчета навремето?
- Всичко, което приемаха другите, го приемаше и той!
- Значи не е бил света вода ненапита?
- Много хора взимаха зад гърба ми. Допълнително! Може и това да е правил.
- Някои твърдят, че са хвърляли допинга ви?
- Това е страхотна измама. Някои си хвърляха витамините и това, което смятаха за слабо. Няма спортист, който да не взема препарати.
- Антон ваше протеже ли е?
- Да. Ще ви покажа една снимка да видите какъв човек е. Вижте как влюбено ме гледаше в очите навремето. Щом Атанас Киров се отказа, ме извикаха в Бургас да гледам техен щангист за националния. Но тоя Петко, за когото дойдох, не ми хареса. Видях Коджабашев в другия край на залата и го взех него, макар да вдигна 20 кила по-малко.
- Защо?
- Имаше данни. Можеше да стане няколко пъти олимпийски шампион, но му липсват духовни качества. Хвана се с Фифи Перото и правеха бели непрекъснато.
- С футболиста ли?
- Не, с Пламен Аспарухов. Ние му викахме Фифи Перото, понеже имаше тънки и криви краченца. Хич не мязаше на щангист. Двамата все бяха заедно. Бягаха през нощта и ходеха по мадами и да пият.
- Повечето щангисти ви мразят?
- Докато изгреят, всички тренират много. Щом станат шампиони, нещата се променят. Още от самолета му слагат лавровия венец на врата. Приемат го ръководителите на окръга и държавата. Дават му звание, апартамент, кола, премия. И заслужена почивка. Треньорът остава в сянка. Състезателят решава, че е над него. Но после се връща в залата. Там всички са равни и тренират по моята програма. Обаче шампионът я нарушава. Аз не го допускам. Така почваха конфликтите и омразата. При Нешка Робева стана същото с гимнастичките.
- Как гледате на лудницата в сегашната тежка атлетика - скандали, рекети, побоища, изнасилвания и закани?
- При мен такива работи нямаше. В отбора имаше ред!
- Доброволно ли ставаше всичко в националния?
- Моите щангисти не бяха вързани. Не са вкарвани в Освинцием с автомат на врата.
Не ги заграждахме с телена мрежа, нито са бити. На който не му харесваше, си отиваше.
- А защо стояха?
- Ами като си отиде, той вече няма да взема медали, премии, стимули и да се кипри по първа страница на вестниците. Нито ще го приемат в БКП или ще му дадат чин.
- Демек интересите ви съвпадаха?
- Абсолютно съвпадаха! И аз имах интерес да имам повече шампиони, и те да си оправят живота покрай щангите.
- Човешки развалини ли са питомците ви?
- Погледнете Янко Русев и Асен Златев. Мутлу още участва. Видях Наим на европейското. Напращял, възмъжал. Нямат патологии. Денем вдигаха 60 тона, а нощем бягаха да ходят на дискотека!
- Вие ли сте най-големият диктатор в спорта?
- Не. Бела Барток създаде румънската гимнастическа школа. След промените не го оплюха като мен, а съхраниха методиката му. И запазиха успехите си. После отиде в САЩ. И там направи голяма гимнастика. Бела окачи лозунг в залата да тренират по 25 часа на ден.
- Но денонощието има 24 часа?
- Отдолу пишеше: "Понеже денонощието има 24 часа, ще ставаме един час по-рано за тренировка!"
- Харесва ли ви спортът след 10 ноември?
- Тогава настъпи хаос и анархия. През 1997 г. ми забраниха да получавам десерт. Само първо и второ. Помощникът ми можеше да яде трето, но го лишиха от закуска и вечеря. Нямало пари!
Щом Комитетът за младежта и спорта стана министерство, нахлуха големи суми. Но те потъват някъде.
- Защо не купувахте от позволените препарати, вместо да ни хващат на всяка олимпиада?
- Не ги знаехме. А и са скъпи. Никой нямаше да ни даде толкова пари.
- Какво четете?
- Книги по физиология, биохимия и биофизика.
- Алхимик ли сте?
- Не съм алхимик. Щом някой се стимулира, и ние трябва да бъдем равностойни. Обаче вече съм на друга вълна. Организмът сам си изработва стимуланти, които не са допинг.
- Урина ли ще пият?
- Получих сведения, че мой възпитаник е опитал кръвопреливане. Този метод в щангите не дава голям ефект. Подходящ е за лекоатлети.
- Има ли полезен допинг?
- Има! Това са така наречените метаболиди на разпада. Открива ги френски учен-биохимик, който получава Нобелова награда през 80-те години. В Русия това вече се прави. Метаболидите са по-силни от анабола, но не са вредни, нито допинг.
- Как действат?
- Най-напред са ги пробвали на гризачи. Получили са супермишки. Двойно по-големи.
И вместо по 2.5 години живеят 4. Затова тези препарати са известни и като метаболидите на младостта.
- Руснаците сигурно са ги давали на Брежнев, Андропов и Елцин?
- Де да ги знам на кого са ги давали. Но тия много пиеха. Водката може да е неутрализирала метаболидите на разпада.
- Ако и вашите, и противниците вдигат неназобени, кой ще бие?
- О, разбира се, ние. Тренировките на чужденците са много примитивни.
Затова предложих на генералния секретар на щангите Томаш Аян преди световни и европейски първенства всички щангисти да бъдат събирани в затворено и охранявано пространство.
Пиле да не може да прехвръкне. И всички да приемат едни и същи препарати, определени от комисия.
- Като в концлагер?
- Нещо като концлагер. Но той ми отговори, че това не може да стане.
- А какво да се направи по въпроса?
- Може друго. Всичко освен витамини, аминокиселини и протеин да бъде забранено. С каквото и друго да те хванат, да е допинг! И тогава ще видим кой ще вдигне най-много.
- Това е по-хитро. Предложихте ли го вече?
- Още не съм. Но чрез "БЛИЦ" го предлагам най-официално!