Днес бившият вицепремиер от кабинета на Филип Димитров е малко разочарован, че му се налага да говори за минали неща, но е съгласен, че за миналото трябва да се говори дотогава, докато то се превърне от митология в история.
Проф. Василев, как станахте министър на образованието в “кабинета Филип Димитров”?
- Аз станах министър на образованието като председател на партията АСП, член на СДС.
А не бяхте ли наложен заради сантиментите на президента Желю Желев, защото баща ви акад. Кирил Василев беше рецензент на “Фашизма” и пострада заради това?
- Глупости. Връзката ми с Желю Желев винаги е играла в обратна посока. Никога не съм получавал подкрепа от него. Той виждаше в мое лице конкурент за основна фигура в неформалните сдружения и то си беше точно така. За разлика от масовката, аз никога не съм претендирал за постове и позиции, аз съм ги заемал като неформален авторитет навсякъде, където съм бил.

Станах министър на образованието, защото бях най-образован, пък и бях най-умен,

сега какво да направя, това е положението. Даже вицепремиерският пост беше нещо като подарък. Въпросната последна вечер преди гласуването на кабинета се скарах с доста хора. Опитах се да обясня, че няма нужда от отделни министерства на образованието, на висшето образование и науката и такова на културата, защото с изключение на едно министерство на просвещението, т.е. на средното образование, което наистина се нуждае от държавно регулиране, дейността в останалите сфери се координира и субсидира от обществения сектор в целия цивилизован свят. Само някои по-некултурни държави имат министерства на културата например. Исках тези три сектора не за да правя мегаминистерство, а за да мога да го унищожа. За разлика от другите, имах концепция за това.

Вярно ли е, че Иван Костов е внушавал на Филип Димитров да иска фаталния вот на доверие, за да падне и да му вземе мястото, за което и вие, и Ахмед Доган сте го предупреждавали?
- Вярно е, че Ахмед Доган тогава беше готов да подкрепи един кабинет на СДС с премиер Иван Костов. Защото Филип Димитров направи много грешки. Не може да обявиш война на всички – на “Подкрепа”, на синдикати, на другите партии в парламента, да забраниш на хората от кабинета да дават интервюта в този или онзи вестник, война на всички фронтове. Той да не е Маргарет Тачър, че да смачка синдикатите. Ние бяхме една рухнала държава и не може да не седнеш и да не преговаряш с тях. Даже един Иван Костов, като финансов министър, който по принцип ги ненавиждаше, седна и преговаря с тях. И даже намери пари.

Защо не сте се интересували къде са парите на външнотърговските дружества, къде са изнесените пари на България и т.н.?
- Не сме се интересували, но вие това сега го казвате. Аз пък ще ви кажа, че тогава, когато се решаваха съдбините на България, по време на заседанията на Министерския съвет, по време на най-ожесточените дебати, Филип Димитров притваряше очи и си шепнеше молитви. Както и да е. Тогава, около споровете кое първо и кое второ,

се родиха икономическите лобита на приватизаторите и реститутите

И това разби вътрешното единство. Но има и друго. Премиерът може и да си мърмореше молитвите, но беше идеалист, почти всички бяхме идеалисти. Нека не забравяме, че това беше единственият кабинет, който се возеше на Тодор-Живковите волги. Никой не си позволи да прави скъпи ремонти на кабинетите си. Луксозните лимузини и умопомрачителните екстри на правителство и парламент дойдоха след нас, започнаха с кабинета на Беров, с мутризацията на страната.

При нас имаше двама ясно корумпирани министри. При Беров бяха пет

След него прогресията растеше и не знам днес дали не се доближава до сто процента.

Щом сте били идеалисти, защо вашата АСП винаги е била обвинявана, че е родила първите милионери във властта?
- Абе, срещне ме някой и се почва, о-о-о, Мичковски милионер, о-о-о, Карабашев милионер, о-о-о... Абе, тъпанари с тъпанари, аз да ви изброя ли вашите милионери, с които са цвъкани партиите ви? АСП беше уникална партия. Тя беше единствената партия, която тръгна на битка с милионерите си, загуби тази битка и се разцепи. Ами вие бе, тъпанари, гушкате се с милионерите си, спонсорират ви и си траете. А един Мичковски дори не може да се нарече кредитен милионер. Взимал е кредити, но поне си ги изплаща редовно и предприятията му работят, защото е умен икономист. Да, използва гърба на АСП, участието си във властта и моя политически гръб, за да си прави бизнеса, което е некоректно и непочтено. Затова и бях изритан от следващия кабинет, а Мичковски и Карабашев останаха. Бизнесмените взеха властта още през 1993 г. и аз реално я загубих, но поне тръгнахме на битка, искахме да се очистим от тях. Е, загубихме я и се разделихме, но си останахме почтени. Някои не могат да простят на АСП това, че беше уникална партия и изигра огромна роля за разбиването на мастодонта БСП, защото осигури резервен изход към безпартийното съществуване на много нейни членове и ги стопи от милион до 300 000.

Какво бихте казали за днешния министър на образованието Даниел Вълчев?
- Бих казал, че е извратено министри на образованието да бъдат главни асистенти, доценти и пр. Унизително е, позорно е за самата сфера. Министърът трябва да бъде най-малко професор или фигура от огромен обществен калибър като Валери Петров или Антон Дончев, да речем. Даниел Вълчев е доцент. Но знаете ли, в лични разговори, контакти, интервюта и във всякакви изяви по медиите този човек не съм го чул да каже нито една глупост. Ама нито една! Което не е никак малко. Повярвайте ми, никак не е малко.

Сам сте казвали, че Иван Костов е амбициозен, темерут и т.н. И в същото време твърдите, че дясното може да се обедини единствено около ДСБ на Иван Костов.
- Да, Иван Костов беше най-кадърният премиер. Не говоря за хайдушките му изпълнения. Имам предвид хоризонтите, които задаваше като правителствени решения. А това е страшно важно. Това е най-важното.

Едно интервю на  Славей Костадинов