Стискайте ми палци, на 23 август катеря Монблан, разкри първо пред “Блиц” готвач №1 на републиката.
90-минутно шоу на открито, под несекващия майски дъжд в навечерието на абитуриентските балове, изнесе в Кърджали башготвачът на Канал 1 Ути Бъчваров. Кулинарната вакханалия този път се разминава без сакатлъци и “пиротехнически” ексцесии, на които често сме свидетели в гъбаркащото се предаване “Господари на ефира”. Изморен и изтощен от якото бачкане, още преди да се е докоснал до заслужената запотена халба с биричка, репортер на “Блиц” приклещва Ути за едно “аламинутно” интервю.

- Из Родопите те познават като лют авджия, местните дори примират от кеф редом с теб да гърмят дивеч, най-вече глигани. Бил си капитан на националния отбор по пъстърва, водил си авджийско предаване по Националното радио. Що за трепач си в действителност?
- Ние, ловджиите, казваме: “Може и да е вярно, бил съм на едно място с едни хора” /смях/. На много места съм ходил, навсякъде имам доста приятели из Родопите. Бил съм в ловни дружинки из Кърджалийско, но повечето, за да “преследваме Михаля” и да пием хубава ракия. Много къщи съм посетил в селата край Арда – и български, и турски, и смятам, че когато човек мисли позитивно, не е от значение вярата му. По-важното е събеседникът ти отсреща да е сърдечен, усмихнат, а да не гледа на живота с агресия и ненавист. Иначе съм лоялен към природата, отвращават ме бракониерите и бракониерството.
- Информатори на “Блиц” твърдят, че често са те засичали из ловните полета в компанията на високопоставени в държавата ни особи, като президента Георги Първанов, генерал Бойко Борисов и др.? Сиреч, пълно копие на познатата “структура”, чрез която Тодор Живков “отглеждаше” и насърчаваше кадрите покрай себе си?
- Не може да не се засечеш с хора, които си познавал още преди да са заели тези отговорни постове. Чест им прави, че те винаги са били в отношенията си, поне с мен, достатъчно искрени. Все едно се виждаме така, както е било преди десетина години. Надявам се и в следващите две петилетки да се гледаме право в очите и да се смеем, както е било преди.
- Не се ли държат вече надуто, надменно, сиреч “кой си ти, кои сме ние”?
- Специално

в нашите взаимоотношения нищо не се е променило.

- Ти, Коцето Калки и Дони сте тримата известни българи, които страшно си падате по Тибет. А както е известно, “чревоугодничеството” там винаги е било на заден план. Откъде идва при теб подобен интерес към мистичната страна?
- Тибет е наистина един духовен център не само на Азия, но и на цялото човечество, кауза за милиони хора по света, не само за мен, Коцето или Дони. Виждаш как Китай е жестоко анатемосан за наглостта си да пороби тази страна и безмилостно да я наказва всеки един ден, да я заличава от лицето на света /навярно има пред вид убийственото земетресение, отнело над 60 000 човешки живота – б.а./ Определено вярвам, че Тибет ще възкреси свободата си и наистина ще бъде свободно място, където всеки един от нас може да се издигне нависоко във всяко едно отношение. Надявам се, че в бъдеще човек няма да има нужда да си купува и да носи китайска риза, за да ходи и да види Тибет.
- В момента подготвяш нова експедиция до екзотичната страна. От първата не си останал твърде доволен, понеже сте били бая “разнокалибрен калабалък”, както информираха медиите. Какво очакваш от поредното си пътешествие?
- То е свързано с големите планини, които започват към Хималаите. Искам да покоря една планина, която е също достатъчно мистична. Там се намира най-високият връх на Европа – старите европейци винаги казват, че това е Монблан, защото всъщност е в сърцето на стария континент, но на всички карти и по всички статистики най-високият връх се намира в Русия и се казва Елбрус, висок е 5700 метра.
- Кога стартира пътешествието ти?
- Моля се на читателите на “Блиц”, които страшно уважавам, да ми стискат палци. В момента те първи узнават, че на 23 август, събота, живот и здраве, заминавам, за да покоря Монблан. От България тръгваме десетина човека. Вече имаме план, събрахме се, както се казва в онази реклама с Васил Михайлов и Джоко Росич. Гледахме снимки, набелязвахме маршрути, ще бъде вълнуващо приключение.

Миналата година бях в Камчатка. Следващото предизвикателство е Елбрус.

- Как вървят преговорите с властите на Тибет? В момента там ври и кипи?
- На път сме да финализираме разговорите. Предполагам, че всичко ще бъде о`кей.
- Коцето Калки и Дони почти избягват да споделят преживяванията си от страната, открита за Европа от Николай Рьорих в началото на миналия век. Ти какво очакваш сам за себе си?
- Очаквам да се почувствам свободен.
- Спомена нещо за Камчатка. Два пъти вече шариш из Америка. Какво откри в далечния континент?
- 2007-а бях на 20-дневен курс в САЩ, за да се уча как се отглеждат органични биоземеделия. Пролетта на тази година пък бях за 10 дни в Сроки Малтънс и там се пробвах за едно изключително преживяване. Преди три години гледах по телевизията как едни момчета карат сноуборд в девствения сняг по едни върхове. И си казах:

“Това е една мечта, която искам да изпълня!”

- В какво се състоеше този твой “фатум”, тоест предопределеност, неизбежно тайнство, спуснато ти директно от боговете като житейско изпитание?
- Ами скочих от хеликоптер, издигнал се на 3000 метра височина. Спуснах се със сноуборд в един девствен сняг, където лавините са нещо обичайно. Нито една не успя да ме настигне! Преживяването беше страхотно! Казах си на ум: “Само ти си! Това не може да го направи никой друг вместо теб!”. Човек може да има и много по-скромни мечти, да ги осъществи и тук, в България. Номерът е да се случат с него, не с останалите /смях/.
- Как реагираш на бъзиците в “Господари на ефира”? Прави ми впечатление, че водещите подхождат към особата ти с “бели ръкавици”, добронамерено, като стари акрани /24 часа след интервюто Ути вече е номиниран под №2 в най-новата класация “Господари на седмицата” с уникалната си рецепта …“Ангелски пишки” – б.а./?
- Ами защо не?! Това, че работим в различни телевизии, не ми пречи да бъда приятели с всички, които правят “Господарите”. Повечето от тях са ми колеги от ВИТИЗ, заедно сме учили,

често си пием и заедно питието.

Това, че те се будалкат с мен, е съвсем нормално, понеже животът с гафове е много по-колоритен. Кулинарното шоу “Бързо, лесно, вкусно” има самочувствието на предаване, което се прави наистина пред хората. В студиото зрителите виждат 95 процента от нещата, които се случват. Никога не се орязват кадрите със сакатлъци, не изваждаме гафовете и малките несполуки. Всичко е част от живото предаване! Аз съм вече 11 години във “Вкусно” и там няма нищо скрито-покрито. Иначе бихме били твърде стерилни. “Господари на ефира” доказват, че този свят е много смешен и ние сме част от него.
- Има една приказка: “Няма градус - няма радост”. Затова ли винаги черпиш гостите си в студиото обезателно с чашка алкохол?
- Това, че черпя гостите си с алкохол, не означава, че те или аз сме алкохолици. Напротив, навсякъде по белия свят етикетът позволява човек да изпие някакво определено количество спиртни напитки. Стига това обаче да му носи положителни мисли и настроения.
- Заклет ерген ли си все още?
- Така се говори....


Кърджали, Георги АНДОНОВ