Всеки, прекарал мозъчен кръвоизлив, може да се върне към предишната си професия и обичайния си начин на живот, стига да го иска.
Инсултът не е “доживотна присъда”, убедени са специалистите на вестник “Доктор”. Резервните възможности на организма, включително възстановителните способности на мозъка, са огромни.

Това значи, че двигателните и речевите нарушения, появили се в резултат на инсулта, могат да се преодолеят. Ако не изцяло, то поне частично. А за човека, прекарал инсулт, е много важно той да осъзнае, че трябва да направи всичко по силите си, да приеме някои промени, да се стреми да подобри качеството си на живот.
Мозъкът има необходимите запаси да пренастрои своята работа. След инсулта в мозъка остава огнище от загинали клетки, но независимо от това напълно е възможно той да възстанови пълноценната си дейност. Защото човешкият мозък е така конструиран, че винаги има запаси и когато се увреди някоя част от него, той може да пренастрои своята работа. Съседните области от мозъка обаче трябва да поемат функциите, за които са отговаряли загиналите нервни клетки - невроните. Могат да се създадат нови връзки от неврони, които са в състояние да заменят пострадалите участъци.
При инсулт се различават няколко етапа на рехабилитация: първият месец, половин година след удара, една година след него и две години след него. През това време положението трябва да се променя към по-добро. Болният постепенно усъвършенства своите двигателни и речеви възможности и разширява сферата на самообслужване. А при благоприятно протичане на лечението, прекаралият инсулт човек може да се върне към предишната си професия и към обичайния си начин на живот.

Какво се случва?
Исхемичният инсулт се развива поради запушване с тромб или атеросклеротична плака на кръвоносен съд, който снабдява мозъка с кръв.
Хеморагичният инсулт настъпва поради спукване на артерия от главния мозък.
Припомняме ви признаците за развитие на инсулта:
Двигателни нарушения: те се изразяват в изтръпване, слабост или липса на движения в едната половина на тялото, увисване на ръката и крака, както и отпускане на долния клепач и изкривяване на лицето.
Речеви нарушения: затруднения в подбора на думите, неразбираем от околните говор, трудности при писане и четене.
Внезапно понижаване или загуба на зрението.
Силно главоболие без видима причина.
Внезапна загуба на съзнание.
А ето кои са рисковите фактори
Инсултът рядко се развива без видима причина. Повечето болни имат предшестващи рискови фактори. Това са:
- хипертония;
- атеросклероза;
- захарен диабет;
- високо ниво на “лошия” холестерол;
- пушене;
- злоупотреба с алкохол;
- затлъстяване;
- хиподинамия.


ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО ИЗИСКВА СИЛНО ЖЕЛАНИЕ И УПОРИТОСТ

Възстановяването след инсулт изисква доста усилия и от болния, и от неговите близки. Преди всичко човек трябва да се настрои психически. Без неговото горещо желание, без вярата, че ще оздравее, без неговото активно участие в процесите на рехабилитация, трудно ще се постигне истински успех. Затова е желателно да се обърнете към психолог, но не всеки човек има тази възможност. Във всеки случай близките са тези, които трябва да поемат ролята на търпеливи помощници. Те са тези, които могат да помогнат на болния да се приспособи към състоянието след прекарания инсулт и да му показват пътя за преодоляване на трудностите.
По принцип болният има нужда от утешаване, но ако съвсем загуби вяра в успеха - можете да му се поскарате, да го насърчите да продължава борбата.
Близките могат да мотивират болния да се бори
Ще дадем два примера от медицинската практика, споделени от нашите консултанти.
“Ти си млад и силен - казва жена на петдесетгодишния си съпруг, който се е обърнал отчаян към стената. - Нима ти харесва да лежиш така, без да помръднеш, без да се движиш? Нима си решил, че животът е свършил? А моят живот? Аз няма да ти позволя да пропилееш възможността да оздравееш, да сме заедно, да се обичаме!”
Тази жена успява да убеди съпруга си и те пристъпват към първите упражнения за раздвижване първо на ръката, после на крака и така постепенно постигат известен напредък. Дотолкова, че когато него го изписват от болницата, той прави първите си крачки самостоятелно.
И друг вариант
Един пациент е посещаван всеки ден от своя внук. Той го измива, реши го, храни го и непрекъснато му говори. Дори го заставя да седи с изправен гръб, когато се храни, казвайки му: “Твоята лекарка иска да укрепнат гръбните ти мускули. Нали не искаш да я подведеш? Тя толкова много вярва в тебе?”
Посочихме тези два примера, защото те са типични за правилна грижа за хора, прекарали инсулт. И доказателство за това как с грижа и упоритост могат да се постигнат много добри резултати.

КОЛКОТО ПО-РАНО ЗАПОЧНЕ РАЗДВИЖВАНЕТО, ТОЛКОВА ПО-ДОБРЕ

Както знаете, инсултът може да доведе до пареза - пълна или частична липса на движения. Ако увреждането е в лявото полукълбо на мозъка, двигателните нарушения се проявяват в дясната половина от тялото. И обратно.
За възстановяване на двигателните функции, болният има нужда от лечебна физкултура. И колкото по-рано се пристъпи към изпълняване на специалните упражнения, толкова по-добре.
Специалистът по лечебна физкултура (кинезитерапевт) подбира комплекс упражнения индивидуално за всеки болен. А неговите близки трябва да се заемат с изпълняването на тази задача.
Заниманията с лечебна физкултура трябва да бъдат всекидневни и то два пъти на ден, желателно е това да става по едно и също време. Всички упражнения се изпълняват симетрично. Това означава, че се правят и с болната, и със здравата страна на тялото. Много е важно движенията да са правилни.
За да може болният по-лесно да борави с всекидневните си прибори, ви препоръчваме върху ножа, върху четката за зъби или гребена да прикрепите дебела стабилна тръбичка. Или да му завържете за китката каишка, на която да се прикрепва ножът.
Желателно е столът, на който седи, да бъде с такава облегалка, която може да се регулира. Освен това му осигурете такъв стол или кресло, където да може да опира лактите си. Много по-лесно би му било, ако му изработите поднос с крачета - става дума за поднос за хранене, който да докарвате до леглото му.

НЕ ПРАВЕТЕ ВСИЧКО ВМЕСТО БОЛНИЯ

Ако сме здрави, не се замисляме кога и как се храним или пием вода, как разговаряме или ходим. Това е толкова лесно, получава се от само себе си.
Но е толкова мъчително трудно, когато организмът отказва да се подчини, когато се налага да усвоява всички тези навици отново, и то с огромни усилия. Ако болният постепенно започне да свиква да обслужва сам себе си, толкова по-бързо той ще се оправи. Най-страшното за всеки човек е да смята себе си за бреме и тежест. Всяка крачка по пътя на възстановяването е голяма победа за него, колкото и минимална подробност да е това за здравия човек.
Не трябва да правите за болния това, което той сам може да си свърши, дори и да не се получи както трябва. Всяко самостоятелно, осмислено действие е тренировка за всички системи в организма. В нашия организъм всичко е взаимосвързано. Лекарствата предотвратяват рецидивите и повишават пластичността на мозъка
След прекаран инсулт лекарствената терапия е насочена за постигане на две цели. Първата е да се предотвратят рецидивите, т.е. да се избегне повторен инсулт. Втората - повишаване пластичността на мозъка.
Лекарствата от първата група нормализират кръвното налягане, не допускат съсирване на кръвта, възстановяват ендотелия (вътрешната обвивка) на кръвоносните съдове. Доказано е, че ако долната граница се понижи дори само с 5 пункта за 2-3 години напред, това понижава риска от повторен инсулт. А приемът на препарати, нормализиращи съсирването на кръвта, намаляват този риск с 30 процента.
Лекарствата от втората група въздействат непосредствено върху нервните клетки. Подобрява се предаването на нервните импулси в невроните и церебралния кръвоток. Активизират се и обменните процеси в главния мозък. Освен това се укрепват и разклоненията на невроните, а това помага за образуването на нови връзки между тях и също - здравите части от мозъка да поемат функциите на пострадалите.

ПРИ НАРУШЕН ГОВОР ПОМАГА ЛОГОПЕД

Последствията от прекаран инсулт са не само двигателни нарушения. Друга мишена, така да се каже, може да се окаже центърът на речта.
Той може да се намира в лявото полукълбо (при десняците) или в дясното (при левичарите). След прекаран инсулт могат да се появят трудности не само с произнасяне на думите, но и с разбирането на техния смисъл, а също и с четенето и писането.
Всички тези нарушения са взаимосвързани и приемат общото наименование дисфазия или афазия - в зависимост от тяхната степен.
Ако човек не може да разбере това, което му се говори, значи става дума за сензорна афазия. Ако той разбира казаното, но не може да намери думи, за да отговори - това е амнестична афазия. Но най-често се среща смесената форма на тези две нарушения на речта.
При нарушения на говора се изисква помощ от логопед, но без упорита, понякога къртовска работа на близките няма да се получи.

ХОРАТА НАД 80 ГОДИНИ ТРЯБВА ДА ПРИЕМАТ ПО-МАЛКО ЛЕКАРСТВА ПРОТИВ КРЪВНО НАЛЯГАНЕ

Инфарктите и инсултите доминират сред причините за смъртност в по-млада възраст. След 80-годишна възраст причините за смъртност обаче са съвършено различни. Изследванията показват, че старите хора с високо кръвно налягане, които не приемат лекарства, живеят по-дълго от тези, които активно лекуват хипертонията си.
Предварителните хипотези, които се опитват да обяснят този парадокс, предполагат, че именно високото кръвно налягане при възрастните подобрява кръвоснабдяването на важните органи и крайниците им.
При тях вътрешните повърхности на артериите и вените са грапави от плаки и са стеснени. Затова в напреднала възраст кръвоснабдяването на бъбреците намалява с 50 процента. А повишеното кръвно налягане спомага бъбреците да се снабдяват с повече кръв.
Другото обяснение предполага, че поради отслабналите заради възрастта бъбреци и черен дроб, се увеличава токсичното въздействие от приеманите лекарства, защото тези два органа не могат да изхвърлят нормално токсините от организма. Значение има и отслабналата хормонална система при тази група хора.
Затова хората, прескочили 80 години, трябва да бъдат по-внимателни при прием на лекарства, особено такива, които се отразяват на бъбреците и черния дроб.


СПЕЦИАЛИСТИТЕ НА “БЛИЦ” СЪВЕТВАТ

Четете на болния на глас, разговаряйте с него, изпълнявайте заедно с него задачите от логопеда. Тази работа се извършва по няколко посоки: възстановяват се имената на предмети и явления, възражда се логическата връзка между тях, тренира се говорният апарат. Всичко това до голяма степен прилича на обучаване на малки деца. Разликата е, че малките деца започват да учат от нулата, а възрастните възстановяват частично загубените знания.
За активизиране на паметта на първо време помагат картинки с изображение на предмети. По-нататък - опит да се сглоби дума от разбъркани букви.
Когато говорите с болния, не бързайте. Застанете с лице към него, артикулирайте ясно и отчетливо, използвайте кратки предлози. При необходимост повтаряйте казаното. Ако вие не сте успели да уловите това, което се опитва да каже болният, не давайте вид, че не сте го разбрали.
Как болният да се храни сам?
Такива проблеми възникват при 50 на сто от хората след прекаран инсулт. На тях им е трудно да контролират придвижването на храната през хранопровода и възниква опасност от аспирация - попадане на частици от нея в дихателните пътища.
През първия месец след инсулта, по време на ядене болният изисква постоянна помощ от близките. А те трябва да вземат следните мерки за безопасност:
ьда следят за положението на тялото на болния;
ьда не го хранят с тестени изделия, сух хляб, орехи;
ьза пиене да му дават гъсти течности - сок с мляко, кисело мляко и други подобни;
ьда използват сгъстители на течностите - такива са нишестето и желатинът;
ьна първо време давайте на болния еднородна храна във вид на пюре, като на децата.
След като се нахрани, трябва да остане за известно време във вертикално положение
Ако не може да бъде изправен дори малко, трябва да го обърнете на здравата страна, и то във възможно най-удобната поза.
Ако обърнете главата му към засегнатата страна или леко я наклоните напред в момент на гълтане, това ще помогне за придвижването на храната по здравата страна на глътката.
Храната трябва да се поставя в устата от здравата страна на малки порцийки.
След ядене оставете болния във вертикално положение за половин, дори за един час, за да се предотврати изтичането на храна в трахеята.
Възможно е самият той да не усеща дали е успял да погълне цялото количество храна, попаднало в устата му.
Затова след ядене трябва да проверите дали не е останало нещо под бузата на засегнатата страна и, разбира се, да премахнете остатъците. Желателно е той добре да изплакне устата си.

Задължителни правила за болния:

- минимум сол;
- максимум съединителна тъкан и витамини - плодове, зеленчуци, сушени - - плодове;
- минимум мазнини;
- пиле без кожата;
- растително масло вместо животинско;
- отказ от маргарина;
- пълнозърнест хляб;
- кафяв ориз;
- по-често риба и птиче месо, отколкото друго месо.


СОЛТА Е ПРЪВ ПРИЯТЕЛ НА ХИПЕРТОНИЯТА

Връзката между употребата на сол и хипертонията е установена преди повече от сто години.
В съвременната медицина за нормално се смята кръвно налягане с показатели, не по-високи от 140 горна и 90 долна граница. Горната граница характеризира изтласкването на кръв от сърцето към аортата и силата на свиване на сърдечния мускул.
А долната характеризира тонуса на кръвоносните съдове.
В недалечното минало, когато нямаше ефикасни лекарства против хипертонията, при повишено налягане до 165/95 не се налагала спешна медицинска намеса. Лекарите се ограничавали с препоръки да се промени начинът на живот, повече движение, по-малко сол и мазнини.
Първите експериментално-клинични работи, изследващи връзката повишено кръвно налягане - употреба на сол, се провели в средата на миналия век -1940-1950 година. При едно от тези изследвания поставили една група пациенти с хипертония на 48-дневна оризово-плодова диета с ниско съдържание на натрий. Резултатите били следните: при 65 от тях горната граница на кръвното налягане спаднала от 197 на 151, а долната - от 115 на 97. Трябва да отбележим, че не били приемани никакви лекарства, а само въпросната диета.
Внимание!
ьВ САЩ било изчислено, че намаляването на кръвното налягане само с 5 пункта (следователно намаляват и нежелателните последствия) на цялото население би довело до икономия от 21 милиарда долара в системата на здравеопазването.
През последните десетилетия в хранително-вкусовата промишленост и заведенията за обществено хранене почти се удвои количеството сол в менюто на хората. В същото време намаля общият обем тежка физическа работа, при което натрий се отделя не само с урината, но и с потта.
Еволюцията на човека и животните създаде приспособителни механизми, намаляващи загубата на сол, но нищо допълнително не се случи за изхвърлянето на същата тази сол от бъбреците.
Нашите вкусови рецептори са чувствителни към пресолените продукти, особено ако са в течен вид. Съвременните диетолози не дават никакви препоръки за киселите краставички, киселото зеле, колбасите или кренвиршите.


ИНСУЛТЪТ МОЖЕ ДА „УДАРИ” И В ЗРЕНИЕТО


При инсулт могат да бъдат засегнати и увредени различни части на мозъка, които получават и обработват зрителната информация. В резултат на това понякога болният вижда раздвоено или зрението му отслабва наполовина.
Ако човек вижда предметите само от едната половина на полезрението си, поведението му може да ви се стори странно. Например това, че яде само от едната половина на чинията си. При такива нарушения се изисква помощ от очен лекар.
Рехабилитацията след инсулта е продължителен процес. Но при настойчивост и упоритост от страна на близките и, разбира се, активната позиция на самия болен, е възможно значително подобрение на неговото състояние.
Много от тези, които са прекарали инсулт, се връщат към пълноценен живот и творчески труд.