Петър ЛИСИЦОВ, по-известен като Пешо Пърпъла, е роден на 8 юли 1960 година. Откакто се помни, се е занимавал единствено и само с музика. Работил е в различни наши радиостанции, включително в БНР.
Неговото верую и кредо е рокмузиката, на която ще бъде верен докрай. Републикански шампион по история за 1978 година. Интересите му са свързани с география, музика, психология, култура, религия и други.

- Кой ви кръсти Пешо Пърпъла?
- Прякорът е от 1976 година. Бях ученик във френската гимназия в София. Неприличен ученик с дълга коса. Казвах на всички, че ще дойде ден, в който ще стана приятел с музикантите от “Deep Purple”. Всички ми се смееха. Но прякорът остана.
- Вярно ли е, че сте близък с Ян Гилън?
- По всяко време мога да отида в Лондон и да спя в къщата му, независимо дали си е у дома или го няма.
- Защо?
- Ние просто сме много добри приятели.
- Виждам, че ходите трудно с патерици. Какъв е здравословният ви проблем?
- Болен съм от много тежка форма на спина бифида. При всички положения тя е смъртоносна. Лекарите успяват по един невероятен начин, с Божията помощ, разбира се, да ме държат жив.
- Колко операции сте претърпял?
- 44.
- С пълни упойки ли?
- Не всички, а само 27 от тях.
- Как окачествяват лекарите степента на тежест на вашето заболяване?
- Ще го кажа в прав текст. Колкото и да е добър лекарят, той не може да знае какво е в състояние да извърши определен организъм - когато иска да живее и когато има за какво да живее.

КАЗВАЛИ СА МИ МНОГО ПЪТИ, ЧЕ СИ ОТИВАМ. ВСИЧКИ, КОИТО КАЗАХА ТОВА, СИ ОТИДОХА.
А АЗ СЪМ ЖИВ!

Задължително трябва да благодаря на всички великолепни хора, които са ми помогнали с всичко, с което са могли. От своя страна - аз, като пациент, съм им дал кураж. С лекарите станахме нещо като сиамски близнаци.
- Лекуван ли сте в чужбина?
- Да, в Германия. Клиниката в Есен беше елитна. Лекува ме проф. Шлегел - шеф на немското ортопедично дружество. С него направихме една световна операция, която аз издържах, и с която постигнах огромен успех. Той ми каза: “Ако аз съм толкова сръчен с ръцете си, колкото ти с устата и с ума си, ще те излекувам напълно”. За съжаление не е толкова сръчен.
- Предстоят ли ви нови операции?
- Да, съвсем скоро ще има още две.
- Как понасяте интервенциите?
- Ако ви кажа как, няма да повярвате.
- Защо?
- Преди ампутацията на крака ми в Горна баня при проф. Владимир Иванов - шеф на Клиниката по протезиране, аз заспах в носилката. Идва сестрата да ми бие премедикация. Вижда, че съм заспал и че нямам потребност от това. Въпреки това ме събуди и каза, че трябва да извърши необходимото. Отговорих й: “Няма нужда, защото няма да има упойка”. Ампутираха крака ми без упойка.
- Спина бифида е свързана с липса на чувствителност.
- Напълно сте права. През цялото време гледах ампутацията.
- Какво направи сестрата?
- Отиде при доктора и му каза, че съм луд. Лекарят отговорил: “Човекът не е луд. Работи в БНР. Просто си е такъв”. Искам да ви кажа, че много по-трудно изживявам предателствата, измамите, лъжите, безотговорността. Това са неизлечими заболявания. За разлика от това, което ми се е случило. Господ така е решил. Аз не се оплаквам. Продължавам. И няма спиране.
- Как понесохте 27 пълни упойки?
- Знаете стандартния лаф, че всяка упойка съкращава живота с пет години. При тази ситуация, аз би трябвало да помня Наполеон, но не го помня добре, да ви кажа откровено. Хората трябва да разберат едно: за да успееш да преодолееш каквото и да било заболяване, първо не трябва да се чувстваш инвалид. Ненавиждам тази дума.

ИНВАЛИДИ СА ТЕЗИ В ПАРЛАМЕНТА,
ПРИ ТОВА ОГРОМНИ ИНВАЛИДИ

На тях никаква упойка не може да им помогне. Докато ние - просто като си вярваме и като гледаме истината в очите - няма нещо, което да ни сломи.
- Какво мислите за цените на лекарствата у нас?
- Меркантилността, която присъства във всички сфери на здравеопазването, убива Хипократ! И цените на лекарствата, и целият ни живот са просто отвратително недъгави, отвратително унизителни. Всичко е ужасно. Гаврата със здравето на човека не прави чест никому.
- Какви са нашите държавни болници?
- Те бяха хубави, когато имаше държава. Когато държавата изчезна, болниците заприличаха на нея. На практика те не съществуват. Аз като пациент в момента изпитвам небивал страх да вляза в държавна болница. Виждал съм невероятни неща и серия лекарски грешки. Не е хубаво да казвам точно в коя клиника как на здрав човек му бият инсулин, а този, който има нужда от инсулин, изпада в шок... Българските болници са руска рулетка и хазарт!
- Защо е така?
- Защото сестрите са по-болни от пациентите, докторите са по-луди от лудите. Унижението и несправедливостта към труда на медицинския персонал са огромни. Лично аз оправдавам тяхната меркантилност. Лошото е, че тя е на наш гръб. Времето, в което живеем, е идиотско. Всички сме болни. Няма здрав човек в България! Убеден съм.
Здравеопазването ни е в тъжно, обидно, гадно състояние. Познавам перфектни хирурзи, перфектни ортопеди, които са лишени от възможността да бъдат перфектни и да бъдат доктори. Проблемът не е в това, че нашата медицина е по-лоша от чуждата. Бил съм в елитни чуждестранни болници, където свалят шапка на хора като проф. Иван Матев, като проф. Димитър Джеров, на проф. Александър Герчев и на много други. Така е и днес. Но в развитите страни има технология и държавност. Лекарите там знаят за какво полагат труда си. У нас здравеопазването е лишено от всичко. Могат да се купуват луксозни коли, могат да се кръщават звезди на политички (Емел Етем има звезда, кръстена на нейно име). А ние, малките планетки, гаснем, мрем!

ЕДИНСТВЕНОТО, КОЕТО НИ СПАСЯВА,
СА СЪЗНАТЕЛНИТЕ ДОКТОРИ

- Здравната каса поема ли някаква част от лекарствата за спина бифида?
- Не. За щастие имам приятели, имам спонсори, имам и собствени приходи. Мисля, че един болен човек може да намери мястото си в живота и да се издържа сам. Не завися от Здравната каса и нямам идея какво прави тя. И въобще не ме интересува.
- Не смятате ли, че Касата е длъжна да плаща вашето лечение?
- Здравната каса е длъжна да плаща за здравето на хората - на онкоболните, на страдащите от полиомиелит... Виждате, че светът мутира. Биологията на човечеството отива към нулата. Като генофонд вече не сме на ниво. Ние сме недъгави. В тази химизация, в тази глобализация, в тази идиотщина, ние като биологични единици сме други. Вече не сме Хомо сапиенс.
- А какво сме?
- Нещо мутирало, което боледува от най-невероятни нови заболявания. Новите болести искат нови методики, нови средства. Само че няма никой.
- Защо пушите?
- Напомняте ми, че трябва да си запаля цигарата. Защо пуша ли? В този живот никога не съм се стремял към тази еснафска част колко ще трае продължителността му. Това го знае само Господ. Пуша, защото ми е приятно, защото ми харесва, защото съм свикнал... За сметка на това не пия никакъв алкохол.
- Болен човек ли е българинът?
- Думата болен не е точна. Българинът е смачкан и смазан. Нас ни има от времето на персите и ние сме чисти арийци, по-чисти от германските арийци. Живеем в тринадесетата българска държава. Това не са любопитни факти. Гвардията на Атила се е състояла от прабългари. Немците и руснаците са бити най-много от прабългари през вековете. Нашият народ би следвало да е горд. Но той премина през турско робство, през фашизъм, през комунизъм. Днес живеем в най-разделното време на историята ни. Не ни е лесно. Дано оцелеем!
- Оптимист ли сте?
- Не. Ние сме смачкани отвсякъде, във всичко. Все едно “Боинг” да ти кацне на главата. Аз съм против глобализацията. Не искам да ме уеднаквяват с другите. Българин съм, имам история, корен и дърво. Искам да гледам света от своето дърво!
- Коя е най-голямата ви болка?
- Че българите бягат от България. Имам много такива познати. Днес те плачат за родината си. Но това са крокодилски сълзи. Тези хора са тарикати. Те успяват да продадат, да изтъргуват родината си, любовта си, приятелите си, близките си за една пачка лири, долари или други пари. После плачат за България. Защо?! Това са лекета, слуги, смешници. Диагнозата им е емигрант. Това е една от най-страшните диагнози. Нито си българин, нито си гражданин на друга държава. За мен това е страшна Голгота. Не смятам, че сме чак толкова бедни и не сме толкова зле, та да се налага да бършем задници в чужбина, да мием чинии, да се унижаваме, да крадем, да излагаме страната си. Както казват германците: “Всекиму - своето”. Само от нас зависи тази прекрасна, красива страна на Родопите, Рила, Пирин, на манастирите, да стане това, което заслужава. А не да плачем за България от чужбина. Това е перверзия. Много пъти съм можел да го направя. Имам връзка с “Deep Purple”. Какъв ми е проблемът?! Но

АЗ СЪМ ПЕШО ПЪРПЪЛА ОТ БЪЛГАРИЯ,
А НЕ ПЕШО ПЪРПЪЛА ОТ ВЕЛИКОБРИТАНИЯ!

Страдам, плача, рева за страната си. Но съм си вкъщи. Ще си умра у дома. Ще ми сложат православния кръст, ще има музика на “Deep Purple”. Приятелите ми ще плачат. А аз ще им казвам: “Спокойно. С вас съм. И пак в България. И винаги в България!”.
- Коя е любимата ви песен на “Deep Purple”?
- Казва се “Глупаците”. С тази песен съм влизал във всички операционни. С нея съм плакал, когато ми е било най-тежко.
Много хора са лабилни и лесно могат да посегнат на живота си. Те трябва да знаят едно. Човешкият живот не ни принадлежи. Той е изцяло в Божиите ръце. Не можеш да се самоубиеш, защото ще разочароваш най-близките си хора. Самоубийството е страшно предателство към всички! Живейте така, че и гробарите да плачат за вас!
- Какво е вашето пожелание за читателите на вестник “Доктор”?
- Нека вашите читатели вярват в себе си. Да не чакат докторите и медицината да има дадат това, което сами не искат да дадат на себе си. Болните хора трябва да са най-мили с близките си, да не ги нараняват, а да ги обичат, за да бъдат обичани. Обичта и вярата са силата. Медицината е просто една обикновена наука. Нищо повече.

Едно интервю на Здравка ИВАНОВА