ЗАБРАВЕНИ ЛЮБИМЦИ
На 18 юни преди 25 години Румен Димитров принуди аероплан по курса Видин – София да кацне в Белград

- 22-годишният Румен Димитров стрелял в салона с оръжието на баща си - старшина
- Младежът имал психически отклонения, искал да приземи машината в Лондон
- Пилотът предложил да пуснат газ в салона, за да обезвредят похитителя, без да помисли, че това може да затрие пасажерите с болно сърце

Най-известният спец по терора и диверсиите в системата на ДС - о.з. подполковник Бончо Асенов, е на мнение, че тероризмът в България по времето на Тато не е бил насочен срещу режима. ^В мнозинството си терористичните актове (извършени, опити, приготовления) в страната са резултат на ававнтюристични, психопатни прояви. И само в отделни случаи могат да се търсят политически мотиви за тяхното извършване^.
Като ^лице с психически отклонения^ е определен и 22-годишният Румен Димитров, който на 18 юни 1977 г. отвлече АН-24 на БГА ^Балкан^, пътуващ по курса Видин - София, и принуди пилота му да извърши аварийно кацане в Белград. Истинската цел на похитителя е Лондон. Но командирът на самолета стъкмява капан на ^терориста^ и търси помощ от сръбските си колеги, които с доста зор го обезвреждат. През това време затворените в машината пътници колабират от стреса и жегата.
Разследването така и не установява как Румен е успял да внесе оръжие на борда. Предполага се, че го е направил със служебна карта. Пистолетът, с който отклонява курса на аероплана, е марка ТТ. Води се законно притежание на неговия баща - старшина.
В деня на инцидента нищо не предвещава, че екипажът и пътниците ще станат заложници на младеж с болна психика. Но именно това се случва.
^Терористичният акт^ започва с крясък: ^Аз съм вече командирът! Отиваме в Лондон! Включи ми микрофона!^. Млад мъж е извил ръката на стюардесата. Лицето й е изкривено от болка. Девойката определено няма късмет, защото това е един от първите й полети. Ситуацията изглежда безнадеждна, понеже похитителят е опрял дулото на пистолет в главата й. При най-малка съпротива от нейна страна ще натисне спусъка. Или ще започне да стреля безразборно по пасажерите.
В салона настава паника. Спокойствие цари само в пилотската кабина, която е чак през две врати от пътническото отделение.
Въпреки надвисналата смъртна опасност стюардесата се бави да даде знак на командира по радиостанцията. Тогава Румен Димитров побеснява. Насочва дулото на пистолета към тавана. Чува се гръм и руква вода. Писъци огласят салона. Стюардесата най-после се свързва с пилотската кабина. Ридаейки, предава на командира Димитър Чокоев ултиматума на психаря. Опитният летец разбира, че трябва на всяка цена да забаламоса терориста. Иначе всички ще загинат. При това не от куршумите на похитителя, а от пробитата обшивка на самолета. ^Ако се лети на голяма височина, при разхерметизиране аеропланът може да се пръсне^, пояснява Чокоев.
Оттук нататък започва игра на нерви. Пилотът незабавно се свързва със София, но получените указания - да кацне в София или Пловдив, не го устройват. Твърде голям е рискът за живота на пасажерите. Решава на своя глава да ^преговаря^ с въоръжения младеж. Предлага му да направят аварийно кацане под предлог, че горивото свършва. Но това е блъф. Защото през това време командирът се свързва с Белград. Моли да извикат посланика и да осигурят храна и напитки за пътниците.
Но керосинът наистина се оказва на привършване. ^И да стреляш, и да не стреляш, имаме гориво до Белград. Даже я кацнем, я не. И да убиеш някого, и да не убиеш, всички ще умрем^, била присъдата на пилота. Психопатът обаче продължава да вилнее. После, явно подплашен от думите на командира, се кротва. И определя нова цел - Мюнхен. В най-краен случай - Виена. Но горивото няма да стигне дотам. За да избегне катастрофата, Димитър Чокоев не трябва да се отклонява от ^плана Белград^. Румен изпада в цайнтнот, но не се предава. Наумил си е да задържи аероплана на летището в Белград, докато не го зареудят с гориво. И след това - здравей, Лондон!
Аеропланът най-сетне каца в Белград. Жегата е убийствена. Пътниците припадат, няма вода. Сръбските полицаи са оградили машината, но не предприемат никакви действия. Минават два часа, които се струват на изтерзаните заложници цяла вечност. Най-накрая пилотът събира смелост да разсече гордиевия възел. Лъже Румен, че му трябват пари за гориво. ^Ако ти имаш - дай. Защото в противен случай оставаме тук^, обявил Чокоев. В крайна сметка терористът скланя. Командирът на анчето слиза и тръгва пеш по пистата към аерогарата, за да разбере какво става. Разстоянието не е малко - близо 3 км. А навън вече е тъмно като рог.
В административната сграда на летището го чака нашият посланик и шефът на полицията. Започват да обсъждат ситуацията. Димитър Чокоев лансира идеята да пуснат газ в салона, за да обезвредят терориста. Без да се замисля, че това може да убие пътниците с болно сърце. Слава Богу, сърбите отказват.
Спират се на друг вариант. Комадирът се ръща в самолета, придружен от 20-ина въоръжени до зъби полицаи от спецчастите. Обяснява на психопата, че без пари сърбите няма да му налеят керосин. Но пък можели да можели да дадат на Румен политическо убежище. След кратък размисъл, похитителят кандисал. Но още щом отворил вратата и си протегнал оръжието, му пускат прожектори. Ослепен от ярката светлина, той не може да разбере ккаво става. Когато идав на себе си, вижда насочените дула. Съобщават му по рупора, че трябва незабавно да се предаде. Той вдига ръце и олюлявайки се, слиза по стълбичката.
Вместо да му дадат политическо убежище, сърбите му щракат белезниците и го тикат в затвора. После го разменят за друг бандит и така Румен Димитров се връща в България, където го чака съд. Наказан е с 12 години престой зад решетките. Съдебните лекари са на мнение, че младежът страда от разстройство на личността.
След инцидента стюардесата инкога повече не се качва на самолет.

Силвия ПЕШЕВА

ДОСИЕ
- Това не била първата терористична проява на психопата. През 1974 г. той гръмнал самоделна бомба на пристанището в Лом. Имал присъда и за кражба. След инцидента стюярдесата никога повече не лети.
- През 70-те години се появяват и първите случаи на отвличания на аероплани след този от 1948 г. Тогава Стоян Михалков заедно с дъщеря си и още 8 души овладяват самолет на ТАБСО при полет от Бургас към София, като убиват радиста и раняват тежко механика на самолета. Михалков, който е бил летец, успява да приземи машината в Турция.
- През 1975 г. в Солун принудително е приземен български пътнически самолет от Тончо Гогов, 30-годишен, въоръжен с пистолет. Похитителят бил психично болен и се самоубил в гръцкия затвор.