СТРАСТИ
В провинция Хебей е най-голямата в света ферма, където четириногите от елитната пороза мирза се дерат на живо
Кожите се изнасят в цял свят, месото се смята за деликатес

На какво ви приличат тези окървавени глави? На черепи на праисторически животни? На зловещ хепинънг? На ритуално убийство? Истината е съвсем различна. Това са... одрани кучета от азиатската порода мирза. Никакъв култ не е намесен в разфасовката. Диаболичната наглед процедура се оказва съвсем банална, защото става въпрос за бизнес.
Благодарение на него в Китай се препитават цели райони. Но безспорният център се намира в провинция Хебей. Там е и най-голямата ферма за дране на кучета.

Не си мислете обаче, че това са някакви свободно скитащи четириноги от рода на бездомните псета по улиците на Източна Европа. Защото мирза е селекционирана от хилодолетия порода. Малките са много сладки и дългоухи, а възрастните екземпляри напомнят на мелез между хъски и сибирски самоед. А кожите им... О, точно те са обект на въжделенията на богати дами от цялото земно кълбо.
Фермата от Хебей е най-големият световен доставчик на обработени кожи. В шуба от мирза се кипрела покойната Жаклин Кенеди-Онанис. Сред ^клиентите^ на китайските дерачи са холивудски светила, политици, шоузвезди и топспортисти. Бавно, но сигурно палтата от мирза изместват тези от якутска сребърна лисица от световния пазар.
Естествено, защитниците на животните отдавна са обявили фермата за враг №1. Но активистите-зоофили нямат свободен достъп до Китай. Затова ^живодерството^ там процъфтява от незапомнени времена, а днес бележи своя пик. Обяснението е свързано с активизирането и на вътрешния пазар. Китайските тузари смятат за невероятен шик да си поръчват връхни дрехи от мирзови кожи. Полека, но с устойчиви темпове расте и благосъстоянието на населението от съседните страни. Така че босовете на ^живодерите^ от Хебей има защо да са доволни и да планират разширяване на бизнеса.
Още е рано, разбира се, да се говори за индустрия, но фермата всъщност е органазирана на принципа на голям завод. Има разплодник на кучета, хранилки, клетки, места за разходка... Защото тези елитни четириноги трябва да се чувстват конфортно до самата си смърт. За уютното им пребиваване във фермата се грижат над сто работници. Без да броим ветеринарите и чистачите.
Те решат, къпят, обезпаразитяват, хранят и забавляват мирзите. Присъстват на ^кучешките сватби^. Израждат малките. За да ги предадат, когато навършат четири години (женските) и пет години (мъжките) в ръцете на дерачите.
Упражняващите този жесток занаят са предимно мъже. Обикновено той се предава по наследство, но напоследък има сериозен приток на работна ръка, несвързана с родовите кланове на ^живодерите^. Предлагат услугите си и жени, но босовете не обичат да експериментират и да трошат пари за обучение на нови кадри, тъй като засега ^профитатата^ им стигат.
Ако има някаква тайна в този бизнес, тя е, че кучеатта се дерат живи. Но това не е китайски патент. Всеки човек, малко или много запознат с проблема, ще ви каже, че одраната на живо кожа е хиляди пъти по-пухкава от тази на вече умъртвеното животно.
След като кожите им са одрани, мирзите могат да умрат. Убиват ги по различни начини. Най-често - с куршум. А месото отива по пазарищата. В интерес на истината, то е голям деликатес в Китай. Струва сравнително скъпо и могат да си го позволят само хора с дебели пачки и чат-пат семейства от оформящата се средна класа. Приготвят го и по ресторантите, където чужденците го консумират със зашеметяващи подправки и сосове.

Пекин-София,
Майкъл ВОНГ,
специално за ШОУ