Лекарят на националния накарал боксовата легенда да продължи да се бие и го доослепил.
Борис Георгиев - Моката е първият българин, спечелил олимпийски медал. Половин век краси витрината на нашия спорт. Но неговият живот не е песен. Пред "БЛИЦ" боксьорът разкри, че треньорът Атанас Таков му извадил окото на мач с палеца на ръкавицата си. А лекарят на националния отбор Василев го доослепява, връщайки го на ринга. Ето нокаутиращата изповед.

Роден съм в Румъния
Родих се в Добрич, когато Добруджа беше още румънска. Мамалигарите откриваха техни училища и детски градини, за да ни приобщят. Аз не щях да говоря езика им. Набих едно румънче и ме изгониха.
Помня как посрещахме българските войски преди войната. Нашият генерал влезе на бял кон.
В моя край хора с 1000 декара се считаха за средняци. Ама ние нямахме нито един. Тате беше предприемчив. Докато беше жив не гладувахме. Работеше в маслобйна.
Прослави се като голям майстор на олио. Но взе да си пийва. Веднъж стъпи върху иконата на Свети Георги и обеща на мама: "Вече няма да изпия и една глътка!"

Свети Георги го наказа
За да се откаже от чашката, баща ми смени занаята. Стана прочут касапин. Никой не колеше безболезнено животните като него. Изкараха му международен паспорт, за да си показва чалъмите в чужбина.
Веднъж в кланицата се струпа много работа. Войниците не смогваха. Тате отиде да им помага. Беше як и носеше по две стокилограмови телета на гръб. Преумори се и плувна в пот. Ама чорбаджиите отидоха в студеното хале да му благодарят. После го викнаха още мокър в кръчмата да го черпят. Каталясал тате изпи една студена бира и умря за 24 часа.

Майка переше боса в леда
Тя остана с пет гърла. Переше богаташите, за да ни храни. На Коледа нямахме какво да ядем. Мама измоли едни богаташи да им изпере чергите. Аз й помагах.
Замъкнахме ги с кобилици на Горчивата чешма извън града. От нея течеше горчива вода, затова й викаха така. Обаче коритата замръзнаха. Мама се събу боса, счупи с крака леда и изпра всичко. Така посрещнахме Бъдни вечер. Вдовицата отгледа деца за пример.
Бате отиде на война и се върна с три кръста за храброст! Аз взех първия олимпийски медал за България. Другият ми брат стана прочут музикант. А най-малкият - изобретател и рационализатор. Сестра ни е същата.

Срутването уби батко
Щом се върна от фронта, бате почна да вади камъни от кариерите. Аз му помагах. Един път изкопът се срина въру нас, ала се отървахме.
През зимата пак тръгна да вади пясък в едно село. Мама имаше предчувствие и го закле да не ходи. Но той отиде с наши съседи и роднини. Не прецениха, че валя много сняг и почвата е тежка. Шахтата се стовари върху батко и още един човек. Другите пушеха и се спасиха.
Обаче инструменттие им бяха затрупани и не можаха да ги изровят с голи ръце. Тръгнаха да търсят помощ. Биха училищната камбана. Но селото се оказа турско и никой не се притече! Щом войниците дойдоха с камион от Добрич, двамата бяха вече мъртви.

Аз съм самоук боксьор
Ставах в четири заранта. Разнасях ореховките и баклавите от фурната на вуйчо. Продавах вестници и кафета по хановете. Псле отивах на училище с обща тетрадка по всичко и един молив. Нямах учебници.
Следобед аргатувах на полето. Спях в яслите на конете. Но завърших гимназия и имах сили да спортувам!
Започнах с футбола. Но ритнитопката не ми хареса. Там едни тичат, а други чакат на готово. После станах колоездач и тенисист. Но не можех да си купя екипировка и спрях. Прочетах статия за бокса. По илюстрациите се готвех сам. На 17 години влязах в боксовия салон на бай Драго Часовникаря, за да го питам как се бие кроше. Той не ми поиска пари и останах. Влязох във военното артилерийско училище в София и ме взеха в ЦСКА.

Тренирах като луд
Правех кросове от НДК до Драгалевци и обратно. След тренировка свалях по 6 кила! Готвех се без почивен ден години наред. И непрекъснато бях във форма.
Хабер си нямах, че ще ходим на олимпиада. Никой не ни каза. Изведнъж направиха турнир на Колдрума. Той се оказа квалификация за Хелзинки. На финала играх с най-голямата ни надежда Петър Станков и го бих.
Но Пешо не можа да се задържи в категорията си и ме качиха на полутежка. С моя ръст от 172 се изправих срещу великани, които стърчаха две глави над мен.
Бих ги с 3:0. Първо разгромих немец, който играеше за Люксембург. После - англичанин и западногерманец.
На полуфинала застнах срещу румънеца Тица. Тогава шефовете ме провалиха.

Един масаж ме скапа
Преди мача си направих крос. Началствата доведоха унгарски масажист и наредиха да ме мачка. Не правех масажи и отказах със сълзи. Но ми заповядоха.
В първия рунд си играех с Тица. Във втория краката ми омекнаха от масажа. Въпреки това бих с 2:1. Обаче американският съдия си поиска фиша обратно. Каза, че бил сбъркал и даде победата на румънеца!
Според мен янките си избраха по-удобен противник за техната звезда Флойд Патерсън. Стана голям скандал.
След гафа с мен увеличиха съдиите от 3 на 5 и забраниха на арбитрите да си взимат фишовете обратно.

Не знаех, че взех медал!
Патерсон стана световен шампион за професионалисти в тежка категория и държа титлата с години. Беше боксьор от калибъра на Касиус Клей. Много по-голям от Тайсън, който е обикновен побойник.
Но аз бях трениран, корав, мотивиран. Щях да се хвърля срещу Флойд, въпреки риска да ме нокаутира! А Тица клекна още първата секунда и се отказа позорно.
Не разбрах, че печеля медал. Ръководителите ни също не знаеха регламента. Затова дойдох с костюм да гледам финала. Изведнъж казаха да се явя на награждаването.

Насила ме качиха на стълбичката
Аз се дърпах, понеже не бях по екип и се срамувах. Насила ме избутаха на стълбичката. Оттам видях да се вее българското знаме и се разплаках.
За бронза не ми дадоха пари, кола или жилище. Не ме приеха тогавашните ръководители на държавата Вълко Червенков и Антон Югов. Дори шифът на БОК ген. Стойчев не дойде да ме поздрави в Хелзинки!
Върнахме се с влак през СССР. Шеф на бокса тогава беше писателят Павел Вежинов. В Москва той накара посрещачите от посолството да ми подарят един несесер за бръснене. Това ми беше премията! По-късно на конгрес на БСФС ми връчиха сребърен орден на труда.

Таков ми бръкна в окото
През 1957 година влязох в страхотна форма. Щях да стана европейски шампион. Обаче на репубиканското играх с Таков - баща на бившия треньор на националния тим Мишо Таков. Срещу него имам осем победи. Щом го поставех в критично положение, изчаквах да се съвземе и биех по точки. Мразя нокаутите. Те са нещо животинско.
Така стана и тоя път. Ала Тането ми бръкна в окото с палеца на ръкавицата. Преряза ме пареща болка. Продължих и го натупах. Периферното ми зрение изчезна. Отидох при лекаря на националния и шеф на Първа градска болница д-р Василев. Той каза, че ми няма нищо. След европейското в Прага щял да ми даде някакви капки. Играх още два мача.
На финала бургазлията Нейчо Нейчев ме удари с глава в същото око. Станах шампион, но спрях да виждам с него и прекратих кариерата си. Направих 7-8 операции. Последната бе във Виена при най-добрия професор. Но нищо не помогна.

Таков излъга, че ме е бил
Премълчах истината как ослепях. Не казах дори на Таков! Даже му помогнах да стане треньор в ЦСКА.
А той взе да се хвали, че ме победил във въпросния мач, но съдиите го ощетили. Аз му намерих адреса.
Позвъних и му казах: "Кога си ме бил, бе Тане? Тупах те като маче. Пазех те като дете всеки мач. Ти ми извади окото. Не знам дали го направи нарочно, но си ти!"
Преквалифицирах се на съдия. Станах най-добрият рефер. Май точно затова не ми дадоха международна категория. Бракуваха ме като арбитър, понеже съм бил едноок.

Не ми дадоха дори жилище
Спечелих само любовта на хората. Ни кола имам, ни вила, Даже жилище не ми дадоха. Цял живот бях под наем. Боксониерата от 34 квадрата взех с лихвоточките на тъста. В ЦСКА не ме потърсиха за треньор. Пенсионирах се като военен. Но дойде демокрацията. Съпругата ми е с две висши, синът - бивш актьор във Враца и Търново. Но ги съкратиха. И отново започнах да се трудя като роб! Пак ставах в четири без петнайсет. Правех гимнастика и отивах пеша до зеленчукова градина в Чепинци. Нямах пари за билети. А следобед опъвах гръб на бетонов възел.
Тогава ръководителите на БОК и спорта се сетиха за мен и ми дадоха персонална пенсия като първи олмпийски медалист на България. Тя ни отърва от мизерията.

ДОСИЕ
- Борис Георгиев има 289 мача.
- У нас ги би само два пъти.
- Никога не е нокаутирван.
- Не е бил дори в нокдаун!
- Осем пъти е шампион на България.
- Като рефер не допуска сакатлък.
- Треньорът Тодор Занданов нарече боксовата си зала в жк "Дружба" на негово име.